Управление на глагола

(in Bulgarian)

Съществуват няколко термина, които представят много близки и взаимозаменяеми понякога понятия. Това са управление, съчетаемост, валентност. Много често в изследвания, посветени на падежната проблематика, те  се  използват като синоними. И все пак между тях съществува разлика. Основната разлика според нас да бъде използван единият или другият термин  се крие в целите, които си поставя дадено изследване и в методиката, която използва. Дали върху езиковия материал ще бъде извършен синтактичен, или пък семантичен анализ. Понеже и ние в нашата работа  (особено от втора глава до края) много често ще  ги използваме, то тук ще представим традиционното разбиране за тези понятия, без да се впускаме в теоретични спорове, защото изясняването на тези въпроси трябва да ни помогне при семантичния анализ, а не да ни увлече в теоретичен диспут.  Някои от авторите  възприемат съчетаемостта и валентността като синоними, а при други е налице стремеж те да се диференцират и специфизират. Независимо от коренно противоположните понякога трактовки, различните мнения са важни, защото чрез тях се акцентира върху различни аспекти от проблема; разширява се кръгът от теоретични въпроси, които трябва да бъдат зададени. Не за първи път в лингвистиката няма еднинно мнение по даден проблем. Това от своя страна е много стимулиращо и мотивиращо в търсенето  и откриването на различни теоретични парадигми.

За синтактичната връзка управление е писано много и по различни поводи. По-подробно описание на този вид връзка ще намерим в синтактичните описания на който и да е славянски език, който притежава категорията падеж.  В нашето изследване този въпрос ни интересува единствено във връзка с факта, че основните компоненти в падежния модел се свързват с помощта на управлението. Затова ще припомним какво представлява, като се спрем накратко определение на управлението.

 Управлението е вид синтактично свързване между двете съставки на словосъчетанието, при което зависимата дума приема съответна падежна форма в зависимост от лексико-граматичното значение на основната. Подчинената съставка е обикновено допълнение в косвен падеж, което зависи от управлението на глагола (вж. Граматика 1994: 39). Управлението е вид подчинителна връзка, която се изразява чрез присъединяването към главната дума на съществително в косвен падеж (без предлог или с предлог) и означава обектни или контаминирани отношения: обектно-определителни (вж. Русская грамматика 1982: 21). Синтактичната връзка управление може да бъде силна и слаба. При силното управление възникват отношения възпълващи, обектни или техните контаминации (в тези контаминации могат да се включват и обстоятелствени отношения), срв. напр.: стать ученым, пребывать в неведении, склонный к размышлениям,  поступить в ученики, нарваться на неприятность, забежать за ограду. Управление, при което обектните отношения се контаминират с определителните, е прието да се отнасят към слабото управление, срв. напр.: пилить пилой, гимн труду, работать топором, раздражаться отказом, приехать за вещами (стр. 21). Главната дума при управлението може да бъде от която и да е изменяема част на речта.

            В системата на подчинителните връзки на глагола значително място заема двойното управление (стр. 31). При двойното управление лексикално-граматичните свойства на глагола са тези, които предопределят зависимостта от него на две именни форми с обектно значение или с обектно и обстоятелствено значение; системата от определителни значения е много богата. Двойното управление може да бъде безпредложно, безпредложно-предложно или само предложно.

Source: Елена Любенова. Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език. Пловдив. 2006.