Проблемите на омонимията в лингвистичната литература, посветена на чешкия език

(in Bulgarian)

            Лексикалната омонимия намира място преди всичко в трудовете, посветени на лексикално-семантичните проблеми като цяло, т.е. в монографиите по лексикология и лексикална семантика (семасиология). Според нас, това се дължи преди всичко на цялостната ориентация на чешката лингвистика още от времето на Пражката лингвистична школа в по-друга посока. Повече са проучени проблемите на речта, на функционалните стилове и теоретичните въпроси на книжовния език. Съществуват обаче и учени, в чиито трудове проблемите на лексикалната семантика присъстват постоянно. На тези техни изследвания и ще се спрем.

            Съвсем бегли бележки намираме в работите на Б. Хавранек, А. Йедличка, (Хавранек, Йедличка, 1963), Б. Трънка (Трънка, 1967), В. Шмилауер (Шмилауер, 1972). За Б. Хавранек и А. Йедличка "полисемантичността може да бъде и случайна, възникнала като еднакво звучене на лексеми с различно значение и произход, като при това става въпрос за две отделни лексеми" (стр. 417). Тогава според тях говорим за омоними:

            stopka (в плода);

            stopka (лампичка на стопа в колата);

            pojistka (в застраховането); 

            pojistka (електротехн. термин);

            obloha (небе);

            obloha (кулин. жаргон гарнитура).

            Според авторите основното изискване, за да съществуват омонимите, е те да са от една и съща част на речта, а не словоформи на различни лексеми, съвпаднали само в звуковата си форма:

            pila (инструмент);

            pila (3л. ед. ч., мин. вр., ж. р. и 3л. мн. ч., мин. вр., ср. р. на гл. pít, бълг. пия).

            Признава се наличието на лексеми, които съвпадат само звуково, но се различават в писмената си форма.

            И при Б. Хавранек и А. Йедличка се очертава тенденцията омонимите да бъдат детерминирани като "еднакви в звуково отношение лексеми" (вж. още Шмилауер, 1972, стр. 50). Авторите съвсем бегло споменават и за възможността да се получат омоними от разпадането на полисемията.

            pokoj (спокойствие);

            pokoj (стая).

            За разлика от Б. Хавранек и А. Йедличка, Б. Трънка, в статията си, писана през 1967 г., (вж. Трънка, 1984) е категоричен, че ако "...лексикалните значения на еднаквите фонемни комбинации са толкова раздалечени, че не предизвикват у нас никакви асоциации и представи, то имаме случай на омонимия"(стр. 166). Напълно споделяме убеждението на чешкия учен, че повечето неясни моменти при разглеждането на омонимията произтичат от факта, че се смесват двата плана на битуване на лексемата: синхронен и диахронен. Относно произхода на явлението се споменава, че омонимията възниква при сливането, отпадането на фонеми или при заимстване на лексеми:

            role (роля);

            role (поле).

            Независимо от произхода им обаче авторът ги разделя на две големи групи:

            1. Лексеми, омонимни във всичките си форми (пълни омоними);

            2. Лексеми, омонимни не във всичките си форми (непълни омоними).

            В първия случай значението на омонимната лексема може да бъде декодирано на основата на смисловите връзки. Във втория - лексикалното значение е ясно не само от контекста, но и от синтактичната дистрибуция:

            žít (trávu), бълг. кося трева;

            žít (klidným životem), бълг. живея спокоен живот.

            Пълните омоними се свързват от автора с една и съща част на речта, а непълните - с различни части на речта.

            Почти също толкова тезисен е и Вл. Шмилауер (Шми–лауер, 1972). Мястото, което той отделя на омонимите, е изключително малко. Както вече споменахме, и за него омонимите са "еднакви в звуково отношение лексеми, но с различно лексикално значение и произход" (стр.50):

            rys1 (животно);

            rys2 (знак, черта, графика);

            rys3 (чеш. deset knih papíru);

            rys4 (ходило);

            vinný1 (от víno, бълг. вино);

            vinný2 (от vina, бълг. вина);

            zapírat1 (отричам вина);

            zapírat2 (изпирам, пропирам).

            В духа на традицията авторът разделя омонимите на :

            1. Пълни:

            role1 (роля);

            role2 (поле);

            travička (тревичка);

            travička (отровителка).

            2. Частични:

            má (sestra, притежат.мест., ж.р., ед.ч.);

            má (spálu, от гл. mít, бълг. имам);

            září (м. септември);

            září (от гл. zářit, бълг. светя, сияя, 3л. ед. ч., сег. вр.);

            žít (живея);

            žít (жъна).

            Разликите, мотивирани от спецификата на чешкия език (най-вече фиксираното ударение), проличават, когато Вл. Шмилауер уточнява, че лексемите могат да бъдат омонимни или само в графичната си форма,

            panický [-ny], (strach);

            panický [-ni], (stud, бълг. срам)

            или само в звуковата си форма:

            výška (височина);

            vížka (куличка);

            být (гл. съм);

            bít (гл. бия);

            mýt (гл. мия);

            mít (гл. имам);

            písek (пясък);

            Písek (име на град).

             Когато омонимните лексеми съвпадат само в графичната си форма, би трябвало да става въпрос за случай, традиционно определян в руското и българското езикознание като омографи (напр. рус. замок - замок, бълг. вълна - вълна), които обаче за чешкия език няма да бъдат възможни, поради фиксираното ударение. Според нас, тази клетка в чешката омонимна матрица е възможно да остане и празна (незапълнена), празен ще остане и периферният пояс, на който са локализирани омографите.

            В лексиколожкото изследване на П. Хаусер (Хаусер, 1980) омонимите са разгледани от различни страни, като за него водеща е утвърдената вече дефиниция: "Омонимите са лексеми с еднаква форма, но с различна семантика" (стр. 79):

                                                 >         денотат А

                        лексема ]                       }     омоними

                                                 >         денотат В 

                

            А. Според техния произход:

            1. Чисто лексикална омонимия.

            Този подвид за автора е представен от различни лексеми със случайна формална прилика. Различието помежду им е етимологично мотивирано. Омонимите могат да бъдат образувани от:

            1.1. Две домашни лексеми:

            vlna1 (водна вълна);

            vlna2 (вълна);

            topit1 (във водата);

            topit2 (паля печка);

            travička1 (тревичка);

            travička2 (отровителка).

            Отбелязват се и различните фонетични процеси, благодарение на които са получени горните резултати. Например, topit1 е свързано с гл. tonout < *tonoti; topit2 се свързва с teplo, налице е редуването: top / tep.

            1.2. Домашна лексема и заета лексема. Първата се отбелязва с D=domácí "домашна", втората с Р=přejatý "заета":

            kolej1 (коловоз) - /D/;

            kolej2 (общежитие) - /Р/ < лат. collegium;

            pás1 (пояс) - /D/;

            pas2 (документ за самоличност) - /Р/ < нем. pass;

            čelo1 (част от главата) - /D/;

            čelo2 (муз. инструмент) - /Р/ < итал. cello;

            role1 (поле) - /D/;

            role2 (роля) - /Р/ < нем. Rolle.

            1.3. Лексеми, заети от различни езици:

            raketa1 (спорт. ракета) < фр.ез.;

            raketa2 (космическа машина) < нем.ез.

            1.4. Лексеми, заети от един и същ език:

            hyperbola1 (математ. коническо сечение) < гр.ез.;

            hyperbola2 (преувеличение) < гр.ез.;

            lokálka1 (местен път) < лат.ез.;

            lokálka2 (новина във вестниците) < лат.ез.

            2. Словообразувателна омонимия.

            2.1. Омонимите са получени чрез добавянето на различни деривационни афикси:

            vařič1 (готвач);

            vařič2 (уред, с помощта на който се вари нещо, бързовар);

            pračka1 (действие от гл. prát, бълг. пера);

            pračka2 (машина, която пере);

            vinice1 (място с лозя);

            vinice2 (жена, която се е провинила, виновна жена).

            2.2. Паралелно словообразуване с идентични резултати:

            červenka1 (птица);

            červenka2 (болест при прасетата);

            červenka3 (червена глина);

            červenka4 (вид кокошка);

            červenka5 (болест при пшеницата);

            rybina1 (миризма на риба);

            rybina2 (нещо подобно на риба);

            růžovka1 (цвят на картоф);

            růžovka2 (вид гъба);

            kamenáč1 (вид рак);

            kamenáč2 (каменно гърне);

            kamenáč3 (растение с твърди плодове);

            kamenáč4 (техн. приспособление за задържане на камъни и други едри предмети във вода).

            3. Лексикално-граматична омонимия. Посочва се, че тези омоними се получават в резултат на т.нар. конверсия или транспозиция (стр. 80), а като краен резултат е налице лексема с нови граматични характеристики. Посоката на образуване, според П. Хаусер, е прозрачна. Например предлогът během е получен от Тв.п. на същ. име běh, от което се е получила самостойна лексема. По този начин стоят нещата и със следните случаи:

            - съществително име - наречие:

            večer1 – večer2;

            ráno1 – ráno2;

            mžikem1 (Тв.п., ед.ч.) – mžikem2.

            - наречие - предлог:

            vedle1 – vedle2;

            skrz1 – skrz2;

            blízko1 – blízko2.

            - прилагателно име - съществително име:

            dovolená1 – dovolená2;

            účetní1 – ùčetní2;

            vedoucí1 – vedoucí2. 

            Подчертава се, че макар посочените лексеми да имат различни характеристики, в семантично отношение те са много близки.

            4. Семантични омоними.

            Авторът посочва, че с течение на времето лексикално-семантичните варианти на първоначално единната полисемантична лексема се отдалечават дотолкова, че вече не се усеща единната смислова връзка и те се разпадат на две или повече лексеми:

            jeřáb1 (зоол. жираф);

            jeřáb2 (бот. рябина);

            jeřáb3 (техн. подемен кран).

            Границата между омонимията и полисемията се детерминира като "мобилна", защото се осъзнава фактът, че се срещат и много гранични и преходни случаи, при които процесът не е изкристализирал докрай. Затова освен чисто семантичният критерий П. Хаусер търси и други- граматични, деривационни и синонимни:

            kohoutek1 = pták; kohoutkův;

            kohoutek2= uzávěr vodovodu; kohoutkový  

            П. Хаусер се придържа към по-новото схващане, съгласно което омонимите биват не само етимологични, но и исторически, което означава, че имат общ произход.

            Б. Според степента на съвпадане във формален аспект.

            1. Пълни омоними. Посочени са омонимите, които съвпадат в цялата си словоизменителна парадигма:

            stopka1 (растение);

            stopka2 (чашка);

            kozák1 (член на племе);

            kozák2 (пастир на кози);

            zámek1 (замък);

            zámek2 (ключалка);

            stav1 (техн. тъкачен стан);   

            stav2 (състояние, положение);

            hvozd1 (гора);

            hvozd2 (сушилня за слад, малц);

            prapor1 (знаме);

            prapor2 (отделение във  войската);

            střída1 (редуване);

            střída2 (среда на хляба).

            Пълните омоними могат да бъдат получени от домашни и чужди лексеми, например:

            rula1 (геол. гнайс);

            rula2 (остар. данък);

            klika1 (дръжка);

            klika2 (група от хора);

            klika3 (щастие).

Могат да бъдат образувани и само от чужди (заети) лексеми, например:

            pionýr1 (пионер, първопроходец);

            pionýr2 (член на детска организация);

            reakce1 (реагиране);

            reakce2 (назадничавост, реакционност).

            П. Хаусер прави уговорката, че са възможни и случаи на пълни омоними, но с непълно покриване на словоизменителната парадигма:

            brnění1 (изтръпване на част от тялото, няма мн.ч.);                      brnění2 (броня, ризница);

            spoušť1 (спусък на огнестрелно оръжие, няма мн.ч.);

            spoušť2 (упадък, развала);

            sněť’1 (мед. гангрена, няма мн.ч.); 

            sněť2 (клон);

            puch1 (пух, няма мн.ч.);

            puch2 (миризма).

            2. Частична омонимия.

            Това са омонимите, които се различават в някои словоизменителни форми.

            2.1. При съществителни имена от мъжки род - одушевени и неодушевени:

            los1 (жив. лос, одушевен тип);

            los2 (лотариен билет, неодушевен тип);    

            rys1 (жив. рис, одушевен тип);

            rys2 (черта от лицето, неодушевен тип).

            2.2. Понякога е възможен и смесен тип, получен от пълни и частични омоними:

            jeшřá1 (жераф)                                               частична омонимия

            jeřáb2 (рябина)

            jeřáb3 (кран)                                      пълна омонимия

            rys1 (рис)

            rys2 (черта на лицето)           частична омонимия

            rys3 (графика)

            rys4 (част от крака)               пълна омонимия

            2.3. Срещат се и случаи на омоформи, когато съвпадат само в една или няколко словоформи.

            2.3.1. В рамките на една и съща част на речта:

            hádky (Асс.,Instr. мн.ч. от hádek);

            hádky (Gen. ед.ч.; Nom., Acc. мн.ч. от hádka);

            let (Nom., Acc. eд.ч. от let);

            let (Gen. мн.ч. от léto);

            holení (същ., ср.р.);

            holení (Instr. ед.ч. от holeň);

            žít (живея);

            žít (жъна);      

            sním (от гл. snít, бълг. мечтая);        

            sním (от гл. sníst, бълг. изям).

            2.3.2. Между  различни части на речта:

            tři (числит. име три);

            tři (глаг. форма);

            černí (прилаг.име);

            černí (глаг. форма);

            ženou (същ. име , ж.р., ед.ч. žena);

            ženou (от гл. hnát, бълг. гоня 3л. мн.ч.);

            bratrovi (същ. име, Dat., Lok. ед.ч.);

            bratrovi (притежат. прил. име);

            nežeňte /se/ (от гл. ženit /se/);

            nežeňte /se/ (от гл. hnát /se/).

            Омоформите остават извън лексикографския интерес, защото практически тяхното количество е неизброимо. П. Хаусер приема пълните и частичните омоними за същински омоними (стр. 83) и ги отделя от несъщинските омоними.

            В. Несъщински омоними.

            В рамките на несъщинските омоними се отделят четири подвида:

            1. Омофони.

            Съвпадат само в звуковата си форма и се различават в графичната си форма. Според автора, омофоните в чешкия език са резултат от наличието на няколко правописни явления.

            1.1. Наличие на i / y в корена на лексемата:

            být - bít;

            býlí - bílí;

            bydlo - bidlo;

            lýčí - líčí;

            mýt - mít;

            pysk - pisk;

            mýval - míval;

            výr - vír;

            vyset - viset.

            1.2. Наличие на групи съгласни:

            cení - cenní;

            hnízd - hníst;

            plůdky - plůtky;

            suší - sušší;

            zpráva - správa.

            1.3. Обеззвучаване на съгласни в края на лексемата:

            dub - dup;

            led - let;

            lez - les;

            spad - spat;

            zeď - zeť.

            1.4. Наличие на големи и малки графеми при собствените и нарицателните имена:

            hejtman - Hejtman;

            most - Most;

            písek - Písek.

            2. Омографи. Съвпадат само в графичната си форма, а се различават в звуковата си форма. П. Хаусер посочва, че това е много рядък случай за чешкия език:

            vezme (1л.мн.ч.,импер. от гл. vézt), vezme;

            vezme (3л.ед.ч. от гл. vzít), vezme;

            panický [-ny-] от panika;

            panický [-тi-] от panic;

            pouček [-ou-] от poučka;

            pouček [-ou?-], умалит. от pouk.

            Г. Междусловна омонимия. Образува се от лексема и съчетание от лексеми:

            jeti - je ti;

            dostaví - do sta ví;

            seskokem - se skokem;

            vepři - ve při.

            Смятаме, че междусловната омонимия не трябва да бъде причислявана към омонимните прояви, защото излиза от границите на една лексема, а омонимията съществува само в рамките на една лексема. Иначе междусловната омонимия се открива и в българския, и в руския език, но тя не е обект на нашето внимание. Що се отнася до класификацията на П. Хаусер, за нас тя ще бъде водеща при изработването на чешките омонимни модели и на чешката омонимна матрица (вж. втора глава). Смущават ни обаче примерите, които авторът привежда за омографите, защото случаят vezme1, 2 може да бъде причислен и към омоформите. Показателно е, че омографите или се изпускат от чешките омонимни класификации поради невъзможността (за–ради фиксираното ударение) да им се потърси аналогичен еквивалент (като напр. рус. замок – замок), или ако се включват в класификациите, за тях се подбира такъв илюстративен материал, чието място, както виждаме, е безспорно.

            Й. Филипец и Фр. Чермак (Филипец, Чермак, 1985) декларират, че за тях омонимията възниква от това, че "един и същ звуков комплекс има две (или повече) лексикални значения, функции" (стр. 141). Вниманието им е привлечено от същинската лексикална омонимия, която, според нас, се състои от:

            1. Лексеми - омоними от един и същ произход:

            zapřít1 (dok. затворя, свързано с opora);

            zapřít2 (dok. не призная нещо, свързано със zápor);

            cenit1 (оценявам);

            cenit2 (в cenit zuby, бълг. озъбвам се);

            hod1 (от гл. hodit, бълг. хвърля);    

            hod2 (от гл. hodovat, бълг. празнувам).

            2. Лексеми - омоними от различен произход:

            puk1 (нем. ръб на панталон);

            puk2 (англ. шайба за хокей);

            kolej1 (общослав. коловоз);

            kolej2 (лат. студ. общежитие).

            3. Лексеми - омоними, получени от разпадането на полисемията:

            pokoj1 (стая)

            pokoj2 (спокойствие);

            stát1 (заемам изправено положение);

            stát2 (струвам);

            pero1 (част от тялото на птица);

            pero2 (инструмент за писане);

            záloha1 (паричен залог);

            záloha2 (скришно място).

            Според това дали лексикалните омоними се съгласуват във всичките си словоформи, или не, те биват разделяни на:

            1. Пълни лексикални омоними:

            aktovka1 (чанта);       

            aktovka2 (пиеса);

            jeřáb1 (подемен кран);

            jeřáb2 (рябина);

            líčit1 (гримирам);

            líčit2 (описвам);

            topit1 (потапям);

            topit2 (паля печка).

            2. Частични лексикални омоними.

            Разликите при тези случаи обикновено са в рамките на категориите лице и число:

            аtlas1 (география);

            atlas2 (текстил);

            bob1 (растение);

            bob2 (зимен спорт);

            piano1 (тих звук);

            piano2 (муз. инструмент);

            zajímat1 (от zájem, бълг. интерес);

            zajímat2 (от zájmout,бълг. пленя някого).

            Специалното внимание, което отделят Й. Филипец и Фр. Чермак на същинските лексикални омоними, е породено както от тяхната фреквентност и системност, така и от лексикографското им представяне. Съвсем нищожна е според авторите ролята на:

            1. Омофоните (лексеми, които звучат еднакво):

            bidlo - bydlo;

            dospívat - dozpívat;

            vížka - výška.

            2. Омографите (лексеми, които се пишат еднакво):

            proudit (от proud);

            proudit (от udit).

            По наше мнение, тази двойка може да бъде отнесена към същинските лексикални омоними, образувани по словообразувателен път.

ОБОБЩЕНИЕ КЪМ ПЪРВА ГЛАВА

            От направения преглед на основните изследвания върху омонимията и за трите славянски езика (български, руски и чешки), стигаме до няколко важни обобщения:

            1.В българския, руския и чешкия език лексикално-семантич–ното явление омонимия е закономерна част от лексикалната семантика на съответния език.

            2.Налага се убеждението, че лексикалната омонимия е системно езиково явление, което логично произтича от вътрешните закони на лексикално-семантичната субсистема.

            3.Общото при повечето изследователи е, че се опитват да определят семантичните граници на лексемата-омоним, а оттук - нейния семантичен обем.

            4.Търси се лексикографската стойност и приложение на лексикалната омонимия и полисемия.

            5.Типологичното изследване на лексикалната омонимия утвърждава убеждението ни (като доказателство вж. втора и трета глава), че тя може да се квалифицира като една от лексикално-семантичните универсалии.

Съществуват две разбирания за омонимията – по-широко и по-тясно. По-тясното разбиране включва в обема на понятието само т.нар. същинска омонимия, т.е. само лексеми, които са от една и съща част на речта. Така се препокриват изцяло словоизменителните им парадигми. По-широкото разбиране включва и несъщинските и проявления – омофони, омографи, омоформи, лексикално-граматични омоними. Извън вниманието на авторите, занимаващи се с лексикално-семантичното явление омонимия, остава междусловната омонимия и синтактичната омонимия. За целите на нашето изследване приемаме по-широкото разбиране на омонимията. Междусловната омонимия и синтактичната омонимия остават извън обсега на вниманието ни. Ще се опитаме да интерпретираме лексикално-семан–тичното явление омонимия от гледна точка на формалното моделиране. Използваме няколко дедуктивни метода от логиката (1.Аксиоматичен метод – построяват се аксиоми с помощта на логическата връзка “Ако…, то”; 2.Метод на формализацията; 3.Метод на моделирането).

            Като работна приемаме дефиницията за лексема на Т. Бояджиев (Бояджиев, 1986, стр. 26): “съвкупността от форми и значения, които са свойствени на една и съща дума във всички нейни употреби и реализации се нарича лексема”.

            При дефинирането на лексикално-семантичното явление омонимия ние също включваме два елемента:

1. Форма (фонетична, графична);

2. Съдържание (лексикално, граматично).

Като имаме предвид горното, получаваме следната дефиниция на лексикалната омонимия: Омонимите са лексеми, които се характеризират с наличието на тъждествена звукова и графична форма, нетъждествено лексикално значение, тъждествено или нетъждествено граматично значение.

В рамките на лексикално-семантичното явление омонимия различаваме:

1. Ядрени лексикални омоними. Те са същинските лексикални омоними. Фиксират се в лексикографските справочници.

2. Периферни лексикални омоними. Тук влизат несъщинските прояви на лексикалната омонимия:

            2.1. Омофони;

            2.2. Омографи;

            2.3. Омоформи;

            2.4. “Функционални” омоними - термин на О. С. Ахманова (Ахманова, 1986, стр. 374).

            Четвъртият подтип периферни омоними съществува и под друго име. Т. Бояджиев например ги нарича “лексикално-граматически” (Бояджиев, 1986, стр. 77).

            Локализираме несъщинските прояви на омонимията в отделни периферни пояси, които се различават по степен на близост или отдалеченост от ядрото. Периферните лексикални омоними не се фиксират в речниците. Изключение прави единствено четвърти подтип или “функционалните” омоними, ако използваме термина на О. С. Ахманова.

            Приносни интерпретационни моменти намираме също така и в работите на редица други автори, които не представихме в първа глава (Апресян, 1974; Атаян, 1981; Бессонов, 1990; Бланар, 1958, 1987; Вакарелска, 1989; Вилюман, Соболева, 1979; Галустян, 1989; Вайнрайх, 1979; Вардул, 1974; Василев, 1988; Городецки, 1983; Гудавичюс, 1973, 1982; Данчев, 1976; Дорошевски, 1973; Ерхарт, 1981; Затовканюк, 1986; Йедличка, 1989; Козирев, Черняк, 1989; Красилникова, 1981; Кузнецов, 1980; Левковска, 1962; Липатов, 1991; Михайлова, 1985; Рейуорд-Смит, 1988; Степанов 1979; Супрун, 1975, 1983; Тодорова, 1977; Уитфилд, 1965; Уифимцева, 1962а, б, 1968; Хэллидей, 1978; Щепан, 1988; Якубовска, 1977). Те също пряко или косвено се занимават с проблемите на омонимията и полисемията, на формата и значението на думата.

Source: Елена Любенова. Формално моделиране на лексикалната омонимия   (върху материал от български, руски и чешки език). Пловдив. 2001.