Наклонение на глагола – Werbalne wašnje в горнолужишкия език

            (in Bulgarian)

            Чрез наклонението на глагола се изразява отношението на говорещото лице към действието. Категорията наклонение на глагола  в горнолужишкия език се изгражда от три грамеми – индикатив (изявително наклонение), императив (повелително наклонение) и конюнктив (условно наклонение).

Изявително наклонение – Indikatiw

Изявителното наклонение представя действието като обективно отношение на говорещото лице към действието.   Реализира се чрез трите времена – сегашно, минало и бъдеще. Например: Słónčko so    chowa. Z poslednimi pruhami wobswětla hišće třěchi stareje serbskeje wjeski. Nikoho njebudźeš widźeć, a nichtó njewuhlada tebje. За разлика от императива и конюнктива индикативът няма специални формални средства за изразяване. Изявителни са всички глаголни форми, които не съдържат модална морфема. Отрицателните форми на глагола в горнолужишкия език се образуват с помощта на отрицателната частица nje- (nječitam, njedźěłam, njespju); при глагола měć отрицателната форма е nimam (с помощта на частицата ni-), а глаголът chcyć образува отрицателната си форма чрез частицата no- (nochcu).

Повелително наклонение – Rozkazowak

Повелителното наклонение изразява подбуда към действие, заповед, молба, забрана. Формата на глагола може да бъде във второ лице единствено, двойствено и множествено число. Например: Spěwaj a dźěłaj! Njezabudź (-taj, -ej, -će) na swoje nadawki! Hejda, hólcy, pójće camprować! Dźi domoj! Přińdź sobu! Когато говорещият се обръща към трето лице, се използват аналитични форми, срв.: njech posłucha, njech spi, njech so polěpšuje, njech wutraje; Njech so stanje, štož chce! Основните функции на императива са призивната, подбудителната и апелативната. Чрез апелативната си функция императивът се доближава до функциите на звателните форми на съществителното име. И в двата случая се призовава някого да извърши нещо.

            Формалните средства за изразяване на повелителни глаголни форми в горнолужишкия език са:

1.      Второ лице единствено число.  При глаголите от e- и i(y) -спрежение повелителната форма се образува от неразширената сегашна основа. При глаголите от a-спрежение повелителната форма се образува от сегашната форма в трето лице множествено число. При глаголите от e-спрежение настъпва смекчаване на  съгласните n-ń, d-dź, t-ć, k-č. А при i(y)-спрежение процесът е противоположен: b'-b, m'-m, p'-p, r'-r, w'-w.

Например:

e-спрежение: kupuj, nawukń, zběhń, kopń, kałń, wuhorń, kiwń, ćehń, wjez, wjedź, pleć, wleč, duj, sćel, piš, wostań, pokaž и др.

a-спрежение: dźěłaj, spěwaj, dawaj, třělej, wukonjej и др.

i(y)-спрежение: chwal, dźerž, ćerp, wućěr, wutup, přizjew и др.

           

При повелителните форми на глаголите от e-спрежение в повечето случаи крайният мек съгласен ń не се произнася меко, срв.: kałń [kałn], kiwń [kiwn], šmórń [šmórn], stań [stajn], wostań [wostajn], wutorhń [wutorn], zběhń [zběn] и др. При редица глаголи обаче крайният мек съгласен ń въобще не се произнася, срв.: hasń [has], hrabń [hrab], přimń [přim], kopń [kop], nawukń [nawuk], mazń [maz], prasń [pras], klakń so [klak so], zawjertń [zawjert], wrjesń [wrjes]. Формите padń и sydń so се произнасят като  [pań] и [syń so]. Окончание -i имат повелителните форми wzmi ( и wozmi), dźi, spi, (nje)łži, wotewri, zawri, mysli. Това окончание днес е характерно за диалектите. Изолирана е и повелителната форма pój (= přińdź), за  която липсва инфинитив. Повелителните форми на неправилните глаголи jěsć, wědźeć, dać, měć и być са jěs (jěz), wěz(s), daj, měj, budź.

2.      Първо и второ лице двойствено и множествено число. Тези форми се образуват от повелителната форма за второ лице единствено число, като към нея се прибавят окончанията –moj, -taj, -tej, -my, -će. Например:

kupujmoj,    kupujtaj,   kupujtej,   kupujmy,    kupujće;

zběhńmoj,   zběhńtaj,   zběhńtej,   zběhńmy,   zběhńće;

dźěłajmoj,   dźěłajtaj,   dźěłajtej,   dźěłajmy,   dźěłajće;

chwalmoj,   chwaltaj,   chwaltej,   chwalmy,   chwalće;

pójmoj,        pójtaj,       pójtej,        pójmy,       pójće.

Още примери за повелителни форми:

molować  - moluj, molujmoj, molujtaj / molujtej, molujmy, molujće,

pić – pij, pijmoj, pijtaj / pijtej, pijmy, pijće,

smjeć so – směj so, smějmoj so, smějtaj / -ej so, smějmy so, smějće so,

ćahnyć – ćehń, wuknyć – wukń / wuk, započeć – započń, wzać – wzmi / wozmi, zajeć – zajmi, brać – bjer, słać – sćel, pjec – pječ, móc – móž, mjesć – mjeć, kłasć – kładź, rosć – rosć;

chodźić – chodź, nawarić – nawar, wotnosyć – wotnoš, nawozyć – nawož, dorěčeć – dorěč, spać – spi, wustać – wustej, ćerpjeć – ćerp;

nasadźić – nasadźej, wotkrywać – wotkrywaj, napisać – napisaj, woblěkać – woblěkaj и др.

           

Повелителната форма за второ лице множествено число се използва и като форма за учтивост, срв.: Waženy knježe, dowolće mi, zo so na was ze slědowacym prašenjom wobroću.

3.      Трето лице единствено, двойствено и множествено число. Аналитичната повелителна форма се образува от  частицата njech и съответната глаголна форма в трето лице. Например: njech přińdźe, njech so sydnje, njech rozprawjataj, njech zaspěwatej, njech wotpočnu, njech započnu и др. В едно по-старо състояние на горнолужишкия език са съществували синтетични повелителни форми и за трето лице, срв.: Bóh knjez přewodź Was ze swojej miłosću. Подобни форми днес все още се срещат в някои фразеологизирани изрази, напр.: Bóh zapłać! Bóh žohnuj! Daj Bóh zbožo!

Глаголите от свършен вид в повелително наклонение най-често изразяват подбуда или заповед действието да се извърши комплексно, цялостно, срв.: Napisaj staršimaj list! Přeskoč přirow! При глаголите от несвършен вид в повелително наклонение действието се представя като продължително или повтарящо се, напр.: Pisaj porjadnje! Bjer so na kedźbu! Отрицателните повелителни форми обикновено се образуват само от глаголи от несвършен вид, срв.: Njełaž na štom! Njepřeskakuj přirow! Njechodź tam! Njepopaduj mje, luby mój! Njetřělej, njetřělej, luby mój! Отрицателните повелителни форми при глаголи от свършен вид се употребяват понякога за израз на по-различна повелителна модалност, която звучи по-скоро като предупреждение, предпазване от нежелано действие. Например: Njesydń so na stólc! (je mazany); Njestup do łuže! (so womazaš); Njenazymń so! (budźeš hewak chory).

Условно наклонение – Wuměnjace wašnje (Konjunktiw)

 Условното наклонение представя действието като желателно, необходимо, възможно, но още нереализирано и обикновено зависещо от някакво условие. То може да функционира и като повелително наклонение, когато молбата и  желанието се изказват в по-мека форма.

Условното наклонение се образува от ł-вото причастие на пълнозначния глагол и формите на глагола być (bych, by, by, bychmoj, byštaj, byštej, bychmy, byšće, bychu).

Например:

bych čitał, -a;      bychmoj čitałoj;       bychmy  čitali,- łe;

by čitał, -a, -o;     byštaj, -ej čitałoj;     byšće čitali, -łe;

by čitał, -a, -o;     byštaj, -ej čitałoj;     bychu čitali, - łe.

Отрицателните форми са: njebych čitał…

           

При модалните глаголи chcyć, dyrbjeć, měć, móc спомагателният глагол може и да се изпусне, срв.: Zo móhło to raz do wóčka hić, to nam njezaswita. Holčka, ja ći radźić chcył, hdy by ja so zwažić měł. Zo dyrbjał luby tak lesnu rěč měć, zo dyrbjał holičku wobrěčeć. Ja chcył jutře tebje na wsy wopytać. Ty móhł to wuběrnje sčinić. Serbski spisowaćel ma k ruce nastroj, kotryž mištrowsce wobknježić dyrbjał so dźeń wote dnja prócować.

            Формите на условното наклонение се употребяват:

1.      В главното изречение, за да се изрази желание: Ow, zo bychu z twojeho klina wušli mužojo, hódni wěčnoh wopomnjeća. Zo by hižo nalěćo było!

2.      В подчинено изречение, за да се изрази молба, желание, пожелание: Přejach sej, zo by hižo wječor był. Přikaza dźěćom, zo bychu domoj šli.

3.      За да се изрази зависимост на действието от определено условие: Hdy bych ja była róžička w twojej zahrodce, bych najrjeńšo zakćěła ći twoje žiwe dny.

4.      За да се изрази предположение: Bratr by hižo doma być móhł.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.