Число – Čisło в горнолужишкия език

                                                            (in Bulgarian)

            Категорията    число в горнолужишкия език е тричленна категория. Формално тя се изразява чрез опозицията от форми на единствено число, множествено число и двойствено число: muž – mužojo – mužej; žona – žony – žonje; dźěćo – dźěći – dźěsći. Налице са обаче съществителни, които имат само форма за единствено число, т. нар. singularetantum: hroch, syno, dźećel, čłowjestwo, měr, přiwuznistwo, kał. Не са малко и съществителните, които имат само форма за множествено число, т. нар. pluraletantum: hrabje, durje, wrota, sanje, žně, widły. Ако съществителното се използва само във формата за двойствено число, се нарича dualetantum: dwójnikaj, staršej.

 Единствено число се използва за изразяване на единичност, неделимост на означавания предмет. Множествено число се използва за изразяване на неединичност, делимост на означавания предмет. Двойствено число изразява двучленимост на назования предмет, т. е. използва се само за “двама души, две неща”.

Единствено число се използва:

1.      За единични предмети: Susod ma konja a kruwu. Před chěžu steji štom. Na blidźe leži kniha. Sym kluč do zamka tyknył.

2.      При събирателните съществителни: Lipa kćěje (всички липи). Čłowjek je najbóle wuwita žiwa bytosć (всички хора).

3.      При съществителните, назоваващи някакъв материал, материя, вещество, предмети, животни и одушевени същества:  woda, drjewo, měd, syno, pěsk, žito, škleńca, mjaso, kamjeń, wołma, pšeńca, pjeršć, błóto, kerčina, zelina, lisćo, wuhlo, zwěrina, ptačina, skót, młodźina, chudźina, burstwo. Тези съществителни имат и форма за множествено число, но тогава се променя значението им. Например: sněhi (голямо количество сняг: Za Kamjencom za horami, tam tak wulke sněhi su); muki (различни видове брашно: Pjekar wužiwa wšelake muki); wody (химическото разбиране за водата); lody ( порции сладолед); piwa (като мяра); narodne drasty (различни видове народни носии) и др. От съществителните за материя и вещество съществуват деривати, които изразяват “малка част от  нещото, едно парченце, едно късче“, напр.: zorno – zornjatko, hroch – hróšatko, słoma – słomička, sněh – sněženka. В някои случаи обаче същите съществителни могат да означават както “един, единичен предмет”, така и да назовават целия вид, напр.: kamjeń  -    “един камък” и “всички камъни”. Същото се отнася за следващите думи: rěpa, morchej, cybla, kołbasa, škleńca. Възможно е също така единичността на предмета да се изрази описателно, напр.: kruch chlěba, łopjeno   papjery, kusk mydła, litr wody и др.

От представените съществителни се различават думи като stadło, skupina, črjóda, lehnidło, rjadownja, kolektiw, lud, narod и др., които означават “броими множества”: dwě lehnidle hus, tři rjadownje, wšelake ludy.

4.      При абстрактни понятия (młodosć, wěrnosć, lubosć, kedźbnosć, nowosć, hordosć, spěwanje, pisanje, biće, hraće, dobrota, hańba, přećelstwo, towarstwo, knjejstwo, šibałstwo, zeleń, čerwjeń). Някои от тези съществителни могат да имат и форми за множествено число (serbske towarstwa; Serbja su wšelake knjejstwa přetrali; sylne zmjerzki, wulke starosće, wulke bolosće, zajimawe nowosće).

Singularia tantum са съществителните, които имат само форма за единствено  число. Някои от тях вече бяха посочени, напр.: woda, popjer, syno, pěsk, zelo, pjerjo, młodźina, dźěćina, kerčina, přećelstwo, lubosć, hańba и др.

Множествено число се използва:

1.      За назоваване на съвкупност от единични предмети: blido – blida, stólc – stólcy, košla -  košle, motyka – motyki, kruwa – kruwy, ptačk – ptački, čłowjek – čłowjekojo, žona – žony, dźěćo – dźěći.

2.      За назоваване на двойки предмети: nowe črije; wobškodźene rohi; Mi je na nohi zyma; Płuh ma klaki; Rěka je přez brjohi stupiła.

Pluralia tantum са съществителните, които имат форма само за множествено число, но при това назовават единични предмети. Това са:

1.      Двойки предмети, чифтни предмети: nožicy, rukajcy, płuca, wrota, cholowy, klěšće.

2.      Комплекс от нещо: kachle, žně, widły, hrabje, husle, jahły, mozy, pluwy, sliny, droždźe, wotpadki, wiki, směrki.

3.      Времеви отрязъци, празници: hody, jutry, póstnicy, swjatki, narodniny, prózdniny, stawizny.

4.      Наименования на села, градове и различни географски понятия: Błóta, Delany, Kerkonoše, Smoliny, Pančicy, Drježdźany, Bukecy, Rakojdy, Doły, Haty, Jarki, Mroki.

5.      Фамилни имена: Nedźicy, Bjenadźicy, Młynkecy, Brězanecy и др.

Образец за склонение на съществителни pluralia tantum:

Им.  nožicy,      wrota,    wulkowiki,      durje,            žně,      hody

Р.     nožicow,    wrotow, wulkowikow,   durjow/duri, žnjow,  hód

Д.     nožicam,   wrotam,  wulkowikam,  durjam,        žnjam,  hodam/hodom

В.     nožicy,       wrota,     wulkowiki,      durje,           žně,      hody

М. wo nožicach, wrotach,  wulkowikach, durjach,    žnjach,  po hodźoch/hodach

Тв.   z nožicami,  wrotami,  wulkowikami, durjemi,   žnjemi,  z hodami

Двойствено число се използва за назоваване на двойка предмети:

1.      При единични предмети, когато са точно два на брой: susod – susodaj, kóń – konjej, nóž – nožej, dub – dubaj, žona – žonje, košla – košli, kruwa – kruwje, dźěćo – dźěsći, blido – blidźe, znamjo – znamjeni и др.

2.      За чифтни предмети: Maš zymnej ruce. Maš sylzojtej woči a  čerwjenej wuši.

В разговорния вариант на горнолужишки език  много често формите за двойствено число се заменят с формите за множествено число. Този процес е предизвикан и от факта, че днес двойствено число се използва обикновено след числителното dwě, dwaj (напр.: Sedźu na dwěmaj stólcamaj. Kupich dwaj nowej woblekaj. Mam dwě sotře. Sym dwě swinjeći předał). В някои случаи са възможни паралелни форми: Sym sej nowe črije  ( nowaj črijej) kupił. Mi je zyma na nohi = Mi je zyma na noze.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.