Заключение на „Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език”

 

(in Bulgarian)

Надяваме се, че сме успели да опишем един правдив образ на съвременното състояние на семантичния обем на творителния падеж в  горнолужишкия език. Повече от сигурно е, че и нашето изследване не е последната и най-достоверна “снимка” на семантиката на творителния падеж в горнолужишкия език. Но това според нас, от една страна, не е напълно възможно, а, от друга – даже може да е амбициращо и вдъхновяващо за следващите изследователи на творителния падеж в горнолужишкия език, защото ще продължат да усъвършенстват това, което ние само започнахме. Смятаме за излишно и тук да повтаряме неща, които вече са били казани на съответните места. Освен това  съпоставка между отделните фрагменти на творителния падеж е възможна само по формални признаци – по броя на езиковите ситуации, по вида на семантичните предикати, по броя на фазите и етапите, оформящи сценария на развитие на ситуацията, по вида на участниците. Но  за всичко това може да бъде направена справка на съответното място и не смятаме, че самоцелната и формалната съпоставка има някакво съществено значение и ще допълни с нещо качествено ново изследването.

Не е възможна обаче съпоставка и класация от  гледна точка на важността на отделните фрагменти. Те са несъпоставими, точно защото описват еднакво важни и различни страни от общата картина на света, която е ценна за нас именно със своята цялостност. Стремяхме се и да ограничаваме илюстративния материал от други езици (освен от горнолужишкия език), и то единствено с цел – да изкараме на преден план горнолужишкия материал. Примери на други езици присъстват единствено на тези места, на които се засягат теоретични въпроси, които не са описвани и изследвани в горнолужишкия език, който, съответно, и не може да представи илюстративен материал по тези проблеми. Във всички останали случаи обаче е давано предимство на горнолужишкия език, като отделните езикови ситуации са илюстрирани богато с материал от този език. Водели сме се от съображението, че горнолужишкият език е доста слабо разработван в българската сорабистика (и славистика въобще) и по този начин косвено помагаме и на всички онези бъдещи изследователи слависти, които могат да открият тук и доказателства в подкрепа на своя работна хипотеза. Това е особено наложително още повече, когато става въпрос за един микроезик, който е със затихващи функции.  Помощ, каквато, за съжаление, ние не можахме да получим от подобни изследвания за горнолужишкия език на български език.

Source: Елена Любенова. Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език. Пловдив. 2006.