Лингвистични ситуации за инструменталност, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 2

(in Bulgarian)

II.  Семантични профили на инструменталните ситуации             1.Характеристика на семантичните предикати  за всяка  ситуация                  а) Изработване на сценарий на развитието на ситуациите             2. Психология на поведението на участниците в ситуациите -    поотделно и един спрямо друг

II. Семантични профили на ситуациите за инструмент и средство

1. Семантичен профил на ситуация № 1:  [ситуация за описание на инструмента, с чиято помощ агенсът извършва действието]

Творителните падежни модели са много използван и предпочитан начин в горнолужишкия език, за да се опише чисто инструменталния фрагмент. Разграничаваме инструмента от средството, като за нас инструменът има по-тесни параметри и те се опират на разбирането за инструмента като сечиво, оръжие,  с което би могло да се стигне до физическото  унищожаване  или частично да се накърни физическата цялост на пациенса, т. е. последиците за пациенса след сблъсъка с инструмента са отрицателни.  Съществува тясна връзка между ситуацията за инструмент и ситуацията за конкретно, предметно средство. Ние обаче ще ги представим поотделно, като се ръководим преди всичко от състоянието на пациенса в ситуацията. Агресивните намерения и действия на агенса водят до накърняване на физическата цялост на пациенса. Ще илюстрираме ситуацията със следните примери от горнолужишкия език: Z tesakom rozruba wona hałzy. Jeho wobužne wobličo so trochu rozjasni, jako wohlada, kak sebi tón wuspěšny hólčik z nožom wokolencu wotkra. Z nožemi so nože wótřa. Nan je žito z kosu sykł. Bě ze swojim wótrym tesakom do porsta kałnył. Přetož měšćanske wójska z třělbinami najsylniše murje spowalachu. (J. W.)Mój pjezl je dźěrawy a chcu jón z jehłu zatyknyć. (O. W.) Jeho wobužne wobličo so trochu rozjasni, jako wohlada, kak sebi tón wuspěšny hólčik z nožom wokolencu wotkra. (O. W.) Dźeń před poswjećenjom zašlahachu přistup k hotowemu mostej z wobeju stron, a pólcaj z piklhawbu a dołhim tesakom stražowaše na mosće, zo njeby nichtó přеd kralom na njón stupił abo přez njón šoł. (P. K.) Pólcaj z dołhim tesakom móst stražowaše, zo njeby před kralom nichtó přez njón šoł. (P. K.) Běchu so cyle njewočakowano Rusojo z cyle ćežkimi tankami do Budyšina zadobyli. (Ch. Z.)Rusojo třěleja z tankami a artileriju. (Ch. Z.) Z łopatu a železnymi hokami ćahaše wobornik hołbjace hnězda z klina Atheny. (K. K.) Wobornicy běchu w škitnych helmach a ze sekerami wobrónjeni. (K. K.) Srjedź tych čornych kopcow nadeńdu samotneho čłowjeka, kiž tam dźěła z łopaču. (M. N.-N.) Z nožemi so nože wótřa. (M. N.-N.) Předewšěm chcedźa našich wjednikow skóncować; ně, nic z jědom abo z mječikom. (M. N.-N.) Njech potom cuzbnik złoby wari, njech so na nas měri ze swojimi zjawnymi a tajnymi brónjemi. (M. N.-N.)Što mamy tuchwilu do štomow pušćeć, to ani wjac z tej mordarskej motorskej piłu njedočiniš. (B. B.) To budźemy zaso z kosu dyrbjeć. (B. B.)Dyrbju te mokre wuhlo chtětře zaso z łopaču horje mjetać na tón pas. (B. B.) Dźensa wječor, hdyž budźe so ćmičkać, póńdźeće dele a wubijeće ze sekeru dwě desce z płotu. (J. K.)Tam klepoce hólčec z kiješkom wo drjewjany płót. (J. S.) Město zo by sobu duł a wšěch druhich přeškrjebotał, wjerhaše nastajnje z kiješkom w powětře. (J. S.) Wón rěza z małej piłu kuluchi, žerdki a hałuzy. (J. S.) Haj, tak to je – kaž by ze žanym druhim nožom na cyłym swěće krać a rězać njemóhła. (J. S.) Tuž dyrbi z druhim nožom pomazki krać. (J. S.) A kornar je jemu mjez nohomaj přećahnył a na chribjeće ze zapinacej jehłu přityknyć. (J. S.) Zwjetša sobotu – druhdy husćišo – wotdrapachu sej tute kosmy z wótrym nožom. (J. S.) Bližachu so ze spěšnymi tankami do serbskeho kraja. (J.)Při kóždym słowje ze swojim kiješkom wo blido biješe. (J.)Lětadła su z raketami třěleli. (K. K.)Nas z raketami bombarduja. (K. K.)

Характеристика на семантичните предикати в ситуация № 1

Предикатите при инструмента и средството са предимно за действие,  процес и събитие, по-рядко за състояние, защото чрез тях се предизвиква моментална външна  промяна у пациенса. Предикатите са за физическо, видимо действие и в по-редки случаи за ментално действие (при ситуация № 5 например), което е свързано с желанието на агенса да се достигне до видима външна трансформация в пациенса. Трансформацията се характеризира с известен драматизъм, извършва се моментално, а последиците от нея остават във времето.

Ще приведем примери за най-често използваните типове предикати при първа ситуация:    rozrubać z tesakom (hałzy), wotkrać z nožom (wokolencu), wótřić z nožemi  (nože),   syc z kosu (žito, trawu),  kałnyć z wótrym tesakom (do porsta), spowaleć z třělbinami (murje),  zatyknyć z jehłu (pjezl), stražować z dołhim tesakom (móst),  třěleć z tankami a artileriju do (was), skóncować z mječikom (wjednikow), měrić so ze swojimi zjawnymi a tajnymi brónjemi (na nas), wubić ze sekeru (dwě desce z płotu),  klepotać  z kiješkom (wo drjewjany płót), wjerhać  z kiješkom (w powětře),  rězać z małej piłu (kuluchi, žerdki a hałuzy),  rězać z nožom (chlěb, štomy), krać z druhim nožom (pomazki), přityknyć ze zapinacej jehłu (bluzu), wotdrapać z wótrym nožom  (kosmy), bić ze swojim kiješkom (wo blido), třěleć z raketami (do nas), bombardować z raketami (was).

Най-общо, фазите при построяването и развитието на сценария при първа ситуация включват три ключови позиции в поведението на агенса: възникване на намерение за осъществяване на действие спрямо пациенса, избор на инструмент за реализирането на това намерение и каузация (причиняване, предизвикване) на промяна у  пациенса. Като изборът на инструмента може естествено да произтича от природата на пациенса rězać z nožom chlěb, като в този случай вниманието на агенса е съсредоточено върху пациенса, но може да е избран целенасочено и специално  за постигане на по-особен ефект или даже и за експеримент, като при това положение вниманието на агенса е съсредоточено върху инструмента и върху самия себе си, а пациенсът е само поводът.

Можем да обобщим поведението на агенса при първа ситуация, като опишем следните фази на развитие на сценария:

1.                             Поява на осъзнато намерение за осъществяване на действие спрямо пациенса;

2.                             Подготовка за действие спрямо пациенса с цел нанасяне на съзнателна вреда на пациенса -  за облагодетелстване на агенса от пациенса след физическата му трансформация, за физическо унищожаване на пациенса;

3.                             Подготовка за действие спрямо пациенса с цел самоизтъкване на определени качества на агенса, като способността му да борави с определен инструмент например, като в този случай фокусът на вниманието не е върху пациенса – той е само поводът, а върху инструмента;

4.                             Избор на инструмент, с чиято помощ намеренията на агенса ще се реализират в пълна степен и мигновено;

5.                             Преднамеренно, причинно, пряко включване на инструмента в действието, защото агенсът желае да каузира нещо;

6.                             С помощта на инструмента агенсът косвено променя пациенса;

7.                             Прекратяване на действието поради фактическото изчерпване на пациенса или на инструмента в някои случаи;

8.                             Липса на по-нататъшен ангажимент у агенса спрямо пациенса или спрямо инструмента;

9.                             Наличие на дълготрайни във времето последици за пациенса.

Характеристика на участниците в ситуация № 1

                        Участниците в описваната ситуация са трима: агенс, инструмент, пациенс. Те влизат в различни взаимоотношения помежду си, като посоката на въздействие се диктува от агенса, но неговите интереси са различни. В някои случаи го води интересът и желанието да извлече максимална полза от пациенса, но това е възможно да се осъществи единствено чрез физическото накърняване и увреждане на пациенса. Друг път действията на агенса се ръководят от желанието му да използва точно определен инструмент, т. е. акцентът пада не върху пациенса, а върху инструмента, но пациенсът пък е този, който изтърпява в негативен аспект експеримента на агенса. Съществуват различни трактовки и дефиниции на семантичните роли инструмент и пациенс. Общо взето, докато за обема на семантичната роля пациенс, при различните изследователи почти няма разногласия, то при определянето на семантичния обем на инструмента надделяват дискусионните становища. Преди да опишем типовете инструмент и типовете пациенс за тази ситуация ще се спрем на битуващите дефиниции на инструмента и пациенса.

Обикновено при дефинирането на семантичната роля инструмент се смесват признаци от различни роли. Така например като синонимни се използват: инструмент, устройство, оръдие, средство, неодушевена сила и др. Също така често се използват като синонимни инструмент и оръдие,  а средството се отделя от тях. Ще посочим някои от дефинициите за инструмента. Според Е. Георгиев (вж. Георгиев 1987: 127) инструментът – “това е  предмет или устройство, които причиняват действието непосредствено или са оръдия за неговото извършване” (срв. напр.: Ураганът разруши къщата. Майката изчисти стаята с прахосмукачката). За Х. Шевц-Шустер (вж. Шевц-Шустер 1984: 67) творителният падеж се използва за изразяване на средството, с помощта на което се извършва действието: pisać list z pjerom, poliwku ze łžicu jěsć, z křidleškomaj pjerchotać, z kolesom jěć.  Вижда се, че авторът смесва в едно представата за различните разновидности на средството. Руската авторка И. М. Кобозева (вж. Кобозева 2000: 137) определя инструмента като “неодушевена сила или предмет, въвлечени в действието”. Подобна дефиниция обаче страда сериозно от конкретни указания и е твърде обща, за да ни бъде полезна при семантичния анализ. Доста обща е и представата за инструмента на лужишкия автор Ф. Михалк, според когото (вж. Михалк 1977: 39) инструментът “това е предметът, който пренася действието в позиция между агенса и пациенса - Rěznik zatřěli swinjo z pistolu”. Твърде често дефинициите на различните автори не са изчистени и в тях се преплитат признаци, характерни за инструмента, и признаци, характерни за средството (срв. напр.:  Х. Беличова 1982: 57; И. В. Алтман 1978: 220). Съществуват обаче и автори, които са се опитвали да разделят семантичния обем на инструмента и семантичния обем на средството. Така например  Й. Маринова (вж. Маринова 1996: 16) илюстрира инструмента с примерите рендосвам (“изглаждам с ренде дъски и др.”), бранувам (“завлачвам с брана”), а средството  - с глаголните лексеми боядисвам (“оцветявам с боя”), бетонирам (“заливам с бетон”). Сходна е и позицията на М. В. Никитин (вж. Никитин 1997: 604), като той, от една страна, разделя инструмента от средството, но, от друга – използва като синонимни инструмент и оръдие, което според нас не внася голяма яснота в разбирането за инструмента.

Привърженик на отделното разглеждане на инструмента от средството е и руският лингвист Ю. Д. Апресян (вж. Апресян 1995: 125, 128). Семантичната валентност средство Ю. Д. Апресян илюстрира с примерите:  прибивать гвоздями,  клеить клеем, жарить на масле, а семантичната валентност инструмент – с примерите: резать ножом, стрелять из ружья. Основните разлики между двете семантични валентности според автора трябва да се търсят по посока на това, че използването на средството води до неговото фактическо изчерпване, т. е. той се изразходва, докато използването на инструмента не го променя, т. е. изчерпва. За принципните разлики между инструмента и средството свидетелства и обстоятелството, че те са съподчинени, т. е. формално заемат различни позиции. Това означава, че на практика не е възможно и двете валентности да бъдат реализирани едновременно с помощта на творителни падежни модели, срв. напр.: *писать картину колонковой кистью гуашью, *писать письмо авторучкой синими чернилами. Възможно е даден предикат да съдържа в себе си и двете семантични валентности, но в такъв случай те ще се изразят формално по различен начин (срв. напр.: стрелять из ружья холостыми патронами). Но в случаи като стрелять ракетами е налице синкретично изразяване на инструмента и средството.

Както вече посочихме в началото, ние разграничаваме инструмента от средството, като за нас инструментът има по-тесни параметри и те се опират на разбирането за инструмента като механично сечиво, оръжие, с което физически се разполовява или частично се накърнява физическата цялост на пациенса, т. е. налице са отрицателни последици за пациенса.

Докато при определянето на инструмента и средството съществуват все още редица неясни и двусмислени моменти, което е логична последица от авторовата субективност, като движеща сила при семантичните анализи, то при дефинирането на втория участник в първа ситуация – пациенса – нещата не изглеждат толкова разнопосочни.  Авторите са единодушни, че пациенсът е “ лицето или нещото, което търпи негативни последици  от действието на агенса”. Т. е. задължителен момент са отрицателните последици за пациенса. При някои от авторите обаче се забелязва стесняване обема на пациенса само до одушевено същество (срв. Ф. Михалк 1977, Й. Пенчев 1998, Ю. Д. Апресян 1995, Х. Фатер 2002, С. Колковска 1992, М. Попова 2000). В тази и във втора ситуация ние ще използваме понятието пациенс в по-широкото разбиране за него, т. е. пациенсът включва обекта на действието, без значение какво въздействие изпитва след сблъсъка с агенса и  инструмента /средството.

Основно изискване при инструмента е той да притежава реален, конкретен, неодушевен корелат в извънезиковия свят (срв.напр.: rozrubać z tesakom, wotkrać z nožom, wótřić z nožemi     syc z kosu, kałnyć z wótrym tesakom, spowaleć z třělbinami, zatyknyć z jehłu, wotkrać z nožom, stražować z dołhim tesakom, třěleć z tankami a artileriju, skóncować z mječikom,  rězać z piłu, měrić so ze swojimi zjawnymi a tajnymi brónjemi, wubić ze sekeru,  klepotać  z kiješkom, wjerhać  z kiješkom, rězać z małej piłu, krać a rězać z nožom,    přityknyć ze zapinacej jehłu, wotdrapać z wótrym nožom, bić ze swojim kiješkom, třěleć z raketami , bombardować z raketami).

За пациенса ние приехме по-широкото разбиране и включваме в семантичния му обем признаците [+ одушевеност] и [- одушевеност]. Останалите му характеристики не се променят, т. е. пациенсът притежава реален, конкретен, материален корелат в извънезиковата  действителност (срв. напр.: rozrubać  hałzy, wótřić nože,   syc  žito,  spowaleć murje,  zatyknyć  pjez, wotkrać wokoleńcu, stražować móst, skóncować  wjednikow, rězać  štomy, syc trawu, wubić  dwě desce z płotu, rězać kuluchi, žerdki a hałuzy, rězać chlěb, krać pomazki, wotdrapać kosmy). Абстрактността, т. е. наличието на нематериални измерения не са характерни за пациенса, защото по тях много трудно може да бъде проследена неговата видима трансформация.

А. Вежбицка (вж. Вежбицка 1985: 312) дава следното определение на инструмента: “Това е механично приспособление (устройство, инструмент, оръдие), което се използва в дадена област и с помощта на което се извършва действието”. Творителен инструментален може да се използва само в случай, че събитието, включващо инструмента на действието, е неотделимо от събитието, което включва пациенса, т. е. тези две събития – събитието включващо инструмента на действието и събитието включващо пациенса – трябва да се възприемат като два аспекта на едно и също събитие, а не като две отделни събития. Означава ли това обаче, че инструментът, който формално е в творителен падеж, е по-тясно свързан с пациенса, отколкото с агенса на действието? Отговорът е, че заради посоката на въздействие,  връзката между инструмента и пациенса е пряка, а между инструмента и агенса  - косвена. Т. е. чрез  инструмента пряко се засяга, пряко се въздейства на пациенса, а не на агенса. С помощта на семантичния признак [+ инструмент] се променя изцяло състоянието на семантичния обект, т. е. инструментът най-пряко въздейства върху обекта, като това води до някаква качествена промяна в характеристиките на обекта или пък и до самото му унищожаване. Отношенията между отделните участници  могат да се характеризират с по-голяма или по-малка активност, а също така с различна степен на обвързаност към действието. Освен това в различните случаи различна ще бъде и степента на обвързаност на инструмента предимно към агенса на действието или предимно към пациенса. Инструментът може да влияе пряко или косвено на пациенса, може да променя само частично същинските му характеристики, но е възможно и  изцяло да го трансформира и да му припише качествено ново състояние. Най-силната степен обаче на въздействие на инструмента върху  пациенса е фактическото  унищожаване на пациенса. Немалка заслуга за този резултат се полага и на семантичната структура на падежния управител. Семантичната структура на управителя с посредничеството на формалната връзка (z, zе) си взаимодейства със семантичната структура на инструмента и те, съвместно, въздействат върху семантичната структура на пациенса, за да   постигнат заедно един общ резултат: трансформация в същностните характеристики на пациенса. 

2.  Семантичен профил на ситуация № 2:  [ситуация за описание на конкретното помощно средство, с чиято помощ агенсът извършва действието]

Тази ситуация е много близка с предходната ситуация за инструмента. И двете приежават близки характеристики, но  се различават по характера на помощното средство, което тук  не е сечиво или оръжие, което води и до втората отличителна особеност – до състоянието на пациенса след сблъсъка със средството, т. е. при ситуацията за конкретно, предметно средство третият участник в ситуацията – пациенсът запазва физическата си цялост, тя не се накърнява или разрушава, напротив стига се до благоприятно (или неутрално) за пациенса състояние, трансформация във външния му вид (естетическа), или даже и до вътрешна трансформация. Различни са и намеренията на агенса – те са фокусирани повече около предизвикването на дадено събитие, а не толкова върху пациенса. Ще илюстрираме ситуацията със следните примери от горнолужишкия език: Z łopatu a železnymi hokami ćahaše wobornik hołbjace hnězda z klina Atheny. (K. K.) Jan pisa z wołojnikom. Liwkosć ležeše w jeje hłosu, a ze łžičku měšeše w kofejowej šalce. Tehdy so hišće z husacymi kosačemi pisaše. Ma so piwo wucycać ze słomičku. Ta žona storkaše z črijom chlěb do gulija. Prosymy wopytowarjow sej ruce z desinfekciskim srědkom wumyć.Pokupjeny a zapłaćeny z čěskimi a francoskimi pjenjezami. Katolscy Serbja pisaja z łaćonskimi pismikami. Móžu ći to z ličakom wuličić.  Nan dóńdźe k durjam a zamkaše a wotamkaše je z klučom. Ale ze slubenym drjewom njemóžeš stwu wutepić. To su kupjele za lěkowanje z łuhom a syrikom. Bližachu so ze spěšnymi tankami do serbskeho kraja. (J.)Dyrbju te mokre wuhlo chtětře zaso z łopaču horje mjetać na tón pas. (B. B.) Snopy so z powrjestwami zwjazachu.  …kiž so ze słomu zakry a z pjeršću zamjeta. Wótrěje sej čoło z pisanym rubiškom.

Ze łžičku poča w šalce wjerćeć.

Характеристика на семантичните предикати в ситуация № 2

Кръгът на участващите в тази ситуация предикати е по-широк в сравнение с предходната. Те могат да бъдат предикати, описващи някакъв вид действие, събитие, процес. Предикатите за състояние не са много характерни за тази ситуация, защото състоянието предполага непроменливост в същностните характеристики за определен период от време. В случая обаче наличието на трансформация е част от спецификата на пациенса (или в някои случаи и на агенса, когато става въпрос за възвратни предикати). Наличието на по-голяма семантична палитра от възможности при предикатите се обяснява с липсата на ограничения за вида въздействие върху пациенса / агенса. В този случай пациенсът / агенсът запазва физическата си цялост, тя не се накърнява или разрушава, напротив стига се до благоприятно (или неутрално) за пациенса / агенса състояние, трансформация във външния му вид (естетическа), или даже и до вътрешна (емоционална, психическа, интелектуална) трансформация, в случаите когато пациенсът притежава релации с одушевен корелат в извънезиковата реалност. Това е свързано с различията в намерението на агенса от втора ситуация за разлика от агенса в първа ситуация – съзнанието и целта на агенса са съсредоточени нетолкова върху желанието да променя, въздейства върху пациенса или върху избора на помощното средство (което в повечето случаи огранично произтича от спецификата на действието), а акцентът е върху намерението да се предизвика дадено събитие, което от своя страна води в някои случаи до промяна в пациенса или и у самия агенс.

Предикатите, които срещаме в тази ситуация, могат да бъдат класифицрани по различни параметри, срв. напр.: според вида средство, което използват, според въздействието върху пациенса, а и върху самия агенс в отделни случаи. Ние ще ги класифицираме в няколко по-общи групи според намерението на агенса, свързано най-пряко и с въздействието, което се оказва върху пациенса, а и върху самия агенс, което означава, че в някои от случаите средството е нужно на агенса, за да обслужи своите желания и цели без връзка с конкретен обект. И така, според намеренията (целите, желанията) на агенса различаваме следните активни групи предикати във втора ситуация:

1. Предикати, с които се описва как агенсът цели  да предизвика определено положително (даже и лечебно) въздействие върху пациенса, срв. напр.: lěkować z łuhom a syrikom (ćěło), mazać z kremu (ruku) и много други;  

2. Предикати, с които се описва средство за помощно действие (помощен материал) ,  без които агенсът  не би бил в състояние да осъществи намеренията си, срв. напр.: posypać  z běłym pěskom (špundowanje, šćežku), namazać z wolijom (jeju), žrać ze smjetańcu (poliwku), wokrjepić  ze swjećenej wodu (holcu), zaliwać z palencom (swoje myslički), natykać z wonjacym złotožołtym (swoju trubku), wumyć sej z desinfekciskim srědkom (ruce), pisać z łaćonskimi pismikami, wutepić ze slubenym drjewom (stwu), zakryć so ze słomu, zamjetać so z pjeršću, wótrěć sej z pisanym rubiškom (čoło), kiwać z hałuzami (do ćmičkanja), česćić  z winkom a palencom (Gustawa), kiwać ze šěrym kłobukom, zapalić z bencinom (chěže), poliwać z palencom (chěže), wutepić ze slubenym drjewom (stwu), pokryć z róžemi (hnójnišćo), mjetać z kamjenjemi (do klanki), přemosćić z telko mostami (wšě bjezdna a hłubiny), zakryć ze židźanej spódnej košlu  (nadrje a hładki brjuch), wumyć sej z desinfekciskim srědkom (ruce), posypać z hustym sněhom (chódniki), posypać z hwězdami (zawěšk), zaliwać z palencom (myslički), zasypować z pjeršću (jamy), wokřewić so ze słódnym ješćatym mlokom,  napojić ze swojej kreju (swjatu zemju), potepić ze sylzami (dźěćo), zapřasć z pawčinami (wokno),  zadymić z tobakom, zapalić z bencinom (chěže),  poćahnyć z trikotom (dołhu šiju), skóncować  z jědom (wjednikow), kormić z chłósćenkami (dźěćo), swjećić z winom, napjelnić z pěskom (tyzku), napryskać z lódzymnej wodu (brjuch) и  много други;

3. Предикати, с които се описва механично призпособление, техническо изобретение като средство за помощно действие,  без които агенсът  не би бил в състояние да осъществи намеренията си, срв. напр.: pisać z wołojnikom, ćahać z łopatu a železnymi hokami  (hołbjace hnězda), měšeć ze łžičku  (w kofejowej šalce), pisać z husacymi kosačemi, wucycać ze słomičku (piwo),  wuličić z ličakom, zamkać a wotamkać  z klučom (durje), kupić a zapłaćić z čěskimi a francoskimi pjenjezami, pisać z łaćonskimi pismikami, wutepić ze slubenym drjewom (stwu), wjerćeć ze łžičku  (w šalce), měšeć ze łžičku (w kofejowej šalce), wobstarać z pjenjezami (syrotownju), zahrać z pišćałku, jěsć ze łžicu (poliwku), zapłaćić z pjenjezami (wokomiki), překlepać z drjewjanej łžicu, pisać z pisanskej mašinu (listy), pohrabać z małymi hrabjemi (syno), wočinić z paklučom (durje), wobswětleć z petrolejowymi lampami (stwy), mjetać z łopaču (wuhlo) и много други;  

4.  Предикати, които описват осъществяването на определено естетическо въдействие върху пациенса / агенса, срв. напр.: wupyšić z chorchojemi (most), wozdobić z kwětkami (čestny wěnc), wudebić ze šlewjerjom (klanku), pyšić so z kwětkami, wupyšić z chorchojemi (móst a město)  pyšić ze snopowcami (polo) и много други.

Етапите при построяването и развитието на сценария при втора ситуация са подобни на тези от първа ситуация, но с някои изключения. Ключовите позиции в поведението на агенса в този случай са: възникване на намерение за осъществяване на действие, за предизвикване на събитие, избор на помощно средство за реализирането на това намерение и каузация (причиняване, предизвикване) на благоприятна или неутрална промяна у  пациенса или у самия агенс.

 Най-общо примерните фази на развитие на сценария са следните:

1. Поява на осъзнато намерение за осъществяване на действие, за предизвикване на събитие от най-общ характер;

1.      Подготовка за действие, която включва избор на помощно средство, с което се подпомага реализирането на действието;

2.       Привеждане на агенса в степен на готовност да осъществи намеренията си за действие;

3.      Избор на обект (пациенс – най-общо казано), който е органично свързан и произтича от същността и характера на действието и помощното средство;

4.      Осъществяване на действието;

5.      Достигане до благоприятна трансформация на пациенса в някои случаи;

6.      Липса на видима промяна във външните и вътрешните характеристики на пациенса в други случаи;

7.      Намерението на агенса за действие в някои случаи е насочено директно към предизвикване на благоприятна промяна у самия себе си;

8.       Прекратяване на действието поради осъществяване на намерението на агенса;

9.       Наличието на по-дълготрайни във времето последици за пациенса или агенса;

10.   Липса на каквито и да е видими последици за пациенса или агенса;

11.   Липса на по-нататъшен интерес у агенса към подновяване и продължаване на действието.

Характеристика на участниците в ситуация № 2

                        Участниците в описваната ситуация са:  агенс, помощен материал като  средство, пациенс, чиято физическа цялост не се накърнява или разрушава, напротив стига се до благоприятно (или неутрално) за пациенса състояние или трансформация във външния му вид (естетическа), или даже и до вътрешна (емоционална, психическа, интелектуална) трансформация, в случаите когато пациенсът притежава релации с одушевен корелат в извънезиковата реалност. Както средството, така и пациенсът притежават разнопосочни извънезикови корелации. Помощното средство обикновено е с наличие на реален (материален), неодушевен корелат в извънезиковата действител. И тук следва да си припомним споменатото вече становище на Ю. Д. Апресян, според когото основните разлики между семантичните валентности за инструмент и средство трябва да се търсят по посока на това, че използването на средството води до неговото фактическо изчерпване, т. е. той се изразходва, докато използването на инструмента не го променя, т. е. не го изчерпва. Семантичното разнообразие на помощното средство ще илюстрираме със следните примери: z łopatu a železnymi hokami, z wołojnikom, ze łžičku,  z husacymi kosačemi , ze słomičku,  z črijom,  z desinfekciskim srědkom, z čěskimi a francoskimi pjenjezami, z łaćonskimi pismikami, z ličakom, z klučom, ze slubenym drjewom, z łuhom a syrikom, z łopaču,  z pjeršću, z pisanym rubiškom, ze łžičku, z hałuzami,  z chorchojemi, z winkom a palencom,  z kwětkami, z pišćałku, z bencinom, ze slubenym drjewom,  z róžemi,  z kamjenjemi и много други.

При използването на конкретния предмет средство на семантичния субект принадлежи минимална роля. Предметът средство действа в известен смисъл самостоятелно, като изпълнява имплицитно подразбиращата се воля на субекта. С помощта на семантичния признак “помощен материал” се постига някаква качествена промяна в семантичния обект, т. е. той преминава от едно състояние в друго, но промяната е временна. За горнолужишкия език в този случай е валидно, че предикатът може да бъде преходен и непреходен, но винаги е налице формална връзка в съответния падежен модел.

Семантичното разнообразие и вариативност на паценса от своя страна зависи  от характера на средството, в неезиковия, материален свят, където между тях обикновено съществува близка, вътрешнозависима връзк. В повечето случаи пациенсът притежава  реален (материален) неодушевен или в някои случаи и одушевен корелат в извънезиковата действителност. Ще посочим примери, илюстриращи и разнообразието на паценса, срв. напр.: hołbjace hnězda, piwo, chlěb, ruce, durje, stwa,  ćěło,  wuhlo, čoło, most, Gustaw, čestny wěnc, mortwe hołbje, chěže, hnójnišćo, wšě bjezdna a hłubiny, polo, nadrje a hładki brjuch, ruce, chódniki, zawěšk, wokomiki, listy, myslički, syno, dźěćo, wokno, solotej, brjuch и много други.

Отношенията и в тази ситуация са многопосочни, като, от една страна, те засягат взаимоотношенията между агенса и средството, а, от друга – между средството и пациенса. Не бива да се пренебрегват и релациите между агенса и пациенса. Различна е и активността на агенса в отделните случаи. Връзката между агенса и помощното средство е от най-пряк и директен характер. Това е така, защото именно помощното средство контактува с агенса непосредствено, подчинявайки се изцяло на волята и желанията на агенса и изпълнявайки ги безпрекословно. От друга страна, агенсът няма директен контакт с пациенса, връзката между тях е по-опосредствана и далечна, макар че в голяма степен точно осъществяването на контакт с пациенса е крайната цел на агенса. И затова на пръв поглед изглежда, че агенсът е експлицитно по-малко активен към пациенса, което е подвеждащо, защото точно към него са насочени намеренията му. Между помощното средство и пациенса, от трета страна, също съществува най-тесен контакт, като активната страна е средството, движено и ръководено от агенса. Пациенсът безпрекословно се подлага на волята на агенса, чиято реализация се подпомага от средството.  В цялата ситуация изглежда най-пасивен е пациенсът, чиято пасивност е мотивирана от наличието на благоприятен (или поне не на негативен ) изход за него в повечето случаи. Факт, който не е за подценяване и който в екстремни и критични моменти би могъл да задвижи и приведе в действие целия вътрешен потенциал на пациенса. И то най вече, когато пациенсът намира релации в извънезиковия свят с одушевен корелат.

Ще приведем и допълнителни примери за втора ситуация:

Liwkosć ležeše w jeje hłosu, a ze łžičku měšeše w kofejowej šalce. (D. Š.) Štomy kiwaja z hałuzami do ćmičkanja. (D. Š.) Tehdy so hišće z husacymi kosačemi pisaše. (O. W.) Haj, najbohatšo wobstaraše syrotownju z chlěbom a z pjenjezami. (O. W.) A zaso druzy so chileja, zběrajo mortwych na steptanych polach, kipjatych z krwju, napoł z palencom pjeni a z krawym wopluskom hrozni. (J. R. W.) Ma so piwo wucycać ze słomičku. (O. W.) Jebaše z wopačnej měru a wopačnymi pjenjezami. (O. W.) A dale stoja zróstni holenjo tam z chošćičkami, rjenje ze zelenoh wrjosu wjazanymi, z łučwom a ze wšelkej druhej nadobu, kajkejež  drje maja u Delanach, ale nic we Budyšinje. (M. A.) Wupyšichu móst a město z teje přičiny z chorchojemi. (P. K.) Dźeń před poswjećenjom zašlahachu přistup k hotowemu mostej z wobeju stron, a pólcaj z piklhawbu a dołhim tesakom stražowaše na mosće, zo njeby nichtó přd kralom na njón stupił abo přez njón šoł. (P. K.) Po programje bě wjesoła zabawa, a kóždy chcyše Gustawa na swoje wašnje česćić, wězo tež z winkom a palencom. (P. K.) Tam połožichmoj  našeho Gustawa na lěhadło, na njeho z kwětkami wozdobjeny čestny wěnc. (P. K.)

Ta žona storkaše z črijom chlěb do gulija. (K. K.) Jenož hdyž stary muž ruku pozběhny a ze šěrym kłobukom kiwaše. (K. K.) Byrnjež sym wjele razow z pišćałku zahrał. (K. K.) Hladachu a widźachu mortwe hołbje, so přez nje kopolachu, sunychu je z črijom nabok a chwatachu dale. (K. K.) Pokupjeny a zapłaćeny z čěskimi a francoskimi pjenjezami. (M. N.-N.) Jich chěže dyrbjachu so z bencinom a palencom poliwać a potom zapalić. (M. N.-N.) A z tutym pomocnym wójskom so podać na puć do Berlina. (M. N.-N.) Zo maju nas rady a zo chcedźa dźiwać na naše prawa, ale ze slubenym drjewom njemóžeš stwu wutepić. (M. N.-N.) Nabruń zeleny je jeje płašć, ćěmnorudna ta drasta, pasana ze smaragdowym přepasom. (M. N.-N.) Móžeš hnójnišćo pokryć z róžemi, wono tola dale smjerdźi a je škoda wo róžički. (M. N.-N.) Njech potom cuzbnik złoby wari, njech so na nas měri ze swojimi zjawnymi a tajnymi brónjemi. (M. N.-N.) Nimo toho bu klanka hišće wudebjena ze šlewjerjom poslednjeje njewjesty. (M. N.-N.) Młodźina za njej ćěrješe a z kamjenjemi do klanki mjetaše. (M. N.-N.) Katolscy Serbja pisaja z łaćonskimi pismikami. (M. N.-N.) Stare wjazy a lipy z hałozami k njebju ćěkaju. (M. N.-N.) Naši prawótcojo běchu so z kwětkami pyšili. (M. N.-N.) Z telko mostami su dźensa  přemosćene wšě bjezdna a hłubiny. (M. N.-N.) Pola so pyšachu ze snopowcami. (M. M.) Zakryje sej połnej mjechkej nadrje a hładki brjuch ze židźanej spódnej košlu. (M. M.) Prosymy wopytowarjow sej ruce z desinfekciskim srědkom wumyć. (M. M.) Zabudźe sej ruce z desinfekciskim srědkom wumyć. (M. M.) Chódniki běchu z hustym sněhom posypane. (M. M.) Móžu ći to z ličakom wuličić. (J. B.)  Wón škaraše z kónčkom kija do wšěch wotpadkowych košow. (J. B.) Mać wjerćeše nastajnosći z klučemi. (J. B.) Joe nygny a rjekny, zo je paduch chěžine durje z paklučom wočinił. (J. B.) Nan dóńdźe k durjam a zamkaše a wotamkaše je z klučom. (J. B.) Bróžeń bě natykana z telewizorami, rekorderami, komputerami a drobnymi ašinami. (J. B.) Steješe prěni króć w tajkej wysokosći – a storči z linealom do njeho. (P. W.) Móžu z pisanskej mašinu pisać. (I. H.) Wona nima přirowy zarosćene z kopřiwami a šćehelom. (M. D.) Z fiderkom chlěba sym sej skoku jich přichilnosć dobył, a z měrom. (B. B.) Wulki pas wokoło brjucha – a potom smój ju z křipu horje ćahałoj. (B. B.) Njejsym so ćežkeho dźěła bojała, ženje nic, a dalokich pućow tež nic, hdyž sym po wójnje z troktorom po wjeskach ćahała. (B. B.) A my smy ju přewodźeli hač na kónc wjeski, ze łžicami a wěkami klepotajo. (B. B.) Dyrbju te mokre wuhlo chtětře zaso z łopaču horje mjetać na tón pas. (B. B.) …kotřiž z dołhimi hałzami w ruce harujo so mjez sobu łója. (J. K.) Napřećo stołpowemu zachodej je hłuboki doł, z kamjentnym płotom škitany. (J. K.) Wobswětlachmy naše stwy z petrolejowymi lampami. (J. K.) A potom chcemoj hišće swjećić z winom. (C. K. ) Tam klepoce hólčec z kiješkom wo drjewjany płót. (J. S.) Wita lube słónčko do złoteho łóžka a sćehnje z hwězdami posypany zawěšk přez cyły swět. (J. S.) Ale nic tak, kaž by poliwku ze łžicu jědł. (J. S.) Tajke wokomiki njehodźa so z pjenjezami zapłaćić. (J. S.) A byrnjež će dyrbjała z drjewjanej łžicu překlepać. (J. S.) Zdrapnje jednu horjeka z nochćom, ale ně, te hišće zmolom zwarjene njejsu. (J. S.) Tež listy so pisachu, a to z pisanskej mašinu. (J. S.) Zaliwaše swoje myslički z palencom. (J.) Hapa hordźe nawjedowaše ćah ze zmawowacej čerwjenej chorchoju w rukomaj. (J.) Ludźo so posměwknu, zaso syno na připowěšak tykaja, z małymi hrabjemi pohrabaja. (K. K.) Jamy zasypowachu dosć hubjenje jenož zwjeršnje z pjeršću.  Tam směš so wokřewić ze słódnym ješćatym mlokom a wotpočnyć w luboznej chłódnej zahrodźe.  Wupyšichu móst a město z teje přičiny z chorchojemi.  Po programje bě wjesoła zabawa, a kóždy chcyše Gustawa na swoje wašnje česćić, wězo tež z winkom a palencom. Jako bychu tam chodźili duchi staroserbskich rjekow, kiž su tu ze swojej kreju napojili swjatu zemju serbskeho hrodźišća. Ze sylzami potepi Teja jeju dźěćo, potom sej wusny.

Chódniki běchu z hustym sněhom posypane. Potom dźeja za płotom njemyći do łoža, lutuja z wodu kaž cyły tydźeń. (M. M.) Tajke stare, małe wokno z brunej, mazanej škleńcu, z pawčinami zapředźene. (K. K.) Žony a mužojo stejachu tam horjeka, kaž by je něchtó před tysacami lětami z někajkim narkotikumom sprostnyć dał. (K. K.) Friedrich z tobakom zadymił. (K. L.) Jich chěže dyrbjachu so z bencinom poliwać a potom zapalić. (M. N.-N.) Jenož ta dwě a poł metra dołha šija bohužel běchu z trikotom poćehnjene fuki abo něšto podobneho. (M. N.-N.) Předewšěm chcedźa našich wjednikow skóncować; ně, nic z jědom. (M. N.-N.) Dźěćo, kiž s dźeń wote dnja z chłósćenkami kormi. (M. N.-N.) Nimo toho bu klanka hišće wudebjena ze šlewjerjom poslednjeje njewjesty. (M. N.-N.) W lěću jón wupyšeja z konzerwowymi křincami, z papjeru a jejowymi škorpiznami. (M. N.-N.) Posypach solotej z prizku. (J. B.) Cesar nawukny na nuznik chodźić, za čož w kuchni z pěskom napjelnjena tyzka steješe. (P. W.) Byrnjež so mi takle lěpje lubiła, budźeš so z barbu žarowanja pokryć dyrbjeć. (M. D.) Naša mać chcyše mje ze šokoladu wukurěrować. (B. B.) Popryskaše mje ze sektom. (B. B.) A na pjaty róžk dźe, rjenje pomału kaž ze šlinkom, a potom jeho myje a z kremu maza a česa. (B. B.)  Při myću wona jemu hłowu poł do wody tunka a jeho chribjet a brjuch napryska z lódzymnej wodu. (B. B.) …kiž je dawno wuležany po štyrceći lětach a zrunany, z trawu posyty. (B. B.) Wobswětlachmy naše stwy z petrolejowymi lampami. (J. K.) Z pěskom podachu bjezmócne koruški do pěska. (P. M.) A potom chcemoj hišće swjećić z winom. (C. K. ) Špundowanje je z běłym pěskom posypane. (J. S.) Wita lube słónčko do złoteho łóžka a sćehnje z hwězdami posypany zawěšk přez cyły swět. (J. S.) Na jednym boku wjedźe z pěskom posypana šćežka. (J. S.) Z wolijom jeju namazać. (J. S.) Tu je z amoniakom hnojene. (J. S.) Wěcka so wězo w šewcowej stwičce z někotrymi litrami palenca poliwa. (J. S.) Ze smjetańcu su ju žrali. (J. S.) Stary pak suny swjatočnje swoju dołhu trubku ze złotožołtym tobakom mjez zuby. (J.) Měšeše ju z wodu, z čornym kofejom, ze syrymi jejkami, ale čisty jemu tola najlěpje słodźeše. (J.) Pater wokrjepi sebje a Hapu ze swjećenej wodu a praji. (J.) A Hitler sam z bencinom polaty syčo a smjerdźo w swětłych płomjenjach do hele spěł. (J.) Zaliwaše swoje myslički z palencom. (J.) Natykaj swoju trubku z wonjacym złotožołtym. (J.) We włóžach su jich z pjeršću zawodźeli. (K. K.) Přez wokno padaja tołste słónčne pruhi, napjelnjene z tysacami móličkami próškami. (K. K.)

3. Семантичен профил на ситуация № 3: [ситуация за описание на превозното  средство, с чиято помощ агенсът извършва действието]

Изключително разпространена ситуация, която допълва съществено инструменталния фрагмент и без която би било много трудно да си представим начина на придвижване на агенса от началната през междинните и до крайната точка. Творителните падежни модели се оказват ефикасно и почти без конкуренция езиково средство за описание на превозното средство. Същественото в горнолужишкия език за разлика от останалите славянски езици е, че и в този случай в творителните падежни модели присъства формалната връзка z. В тази ситуация ще видим представени и нови участници (макар и несъщински, т. е. не в традиционния смисъл на думата активни участници), като например начална точка, междинна точка, крайна точка и, разбира се, превозното средство. Ще проследим доколко е основателно да се смята, че ролята и мястото на междинната точка в тази ситуация не е толкова съществено и важно, за да се придобие цялостна и пълна представа за положението, че агенсът с помощта на дадено превозно средство тръгва от точка А, за да стигне до точка С, минавайки през точка В (или през няколко междинни точки даже). Неизбежен е и въпросът доколко релевантна е позицията на началната и крайната точка в творителните падежни модели. Като начало, ще илюстрираме ситуацията с някои примери от горнолужишкия език. Срв. напр.: Smy jězdźili z awtom. Sym z konjemi jěchał. Prěni je něšto krótši, po nim móže so z wozom jězdźić, hačrunjež běše puć přeco hubjeny a je trochu horaty.  Ta luba, dobra Elsbeth je z kolesom přijěła. Sym ze syčomłóčawu jězdźił. Smy jězdźili z awtom. Bě so z ćahom wróćiła. Jěć z ćahom. Jědźeše z taksowku po njeho. Měješe z ćahom dale hić. Prěni je něšto krótši, po nim móže so z wozom jězdźić, hačrunjež běše puć přeco hubjeny a je trochu horaty. (O. W.) Potom jědźechmy ze sanjemi po polach. (O. W.) Běchu so cyle njewočakowano Rusojo z cyle ćežkimi tankami do Budyšina zadobyli. (Ch. Z.) Da bě wšo zaso na nohach, štóž móžeše běhać abo z rěblwanym wozyćkom jěć. (Ch. Z.) Hdyž by lěpje na nohach był, ale nichtó njemóžeše tež nihdźe z wozom won. (Ch. Z.) Šulske dźěći, kiž z busom do šule jězdźachu, nas mylachu a do nas storkachu. (K. K.)

Характеристика на семантичните предикати в ситуация № 3

Предикатите, описващи взаимоотношенията в ситуацията за превозното средство са основно за движение, т. е.  за физическо  преместване (еднопосочно и разнопосочно) в пространството по земя, въздух и вода; а също така и някои фазисни предикати, които маркират фаза от развитието на действието и които предполагат  признака  движение. Това са предимно предикати, маркиращи  началото на действието, самият процес на осъществяване на действието, достигането до предела, до края на действието. Като цяло, преобладават предикатите, описващи процеса на развитието на действието. Липсват събитийните и статичните предикати. И това се мотивира от намерението на агенса да се придвижи от една точка в пространството до друга – нещо, което изисква и предполага развитие във времето. Но във фокуса на вниманието е не избраният от агенса маршрут (който в повечето случаи не е еднозначно експлицитно изразен), а превозното средство, което винаги бива експлицитно  назовано. Ще посочим някои от най-често използваните и срещаните предикати, с чиято помощ се описва и превозното средство, срв. напр.:

  jězdźić z awtom, jěchać z konjemi, jězdźić z wozom, jězdźić ze sanjemi (po polach), přijěć z kolesom, jězdźić ze syčomłóčawu, wróćić so z ćahom,  jěć z ćahom, jězdźić z taksowku,   hić z ćahom, jězdźić z ćahom, zadobyć so z cyle ćežkimi tankami (do Budyšina), jěć z rěblwanym wozyćkom,  jězdźić z busom do (šule), jězdźić ze swojim Trabantom, jěć z awtom, jěć z ručnym wozom, wulećeć sej z kolesom, jěć z ćahom (do Kubšic), waleć so z kolesom, jězdźić z kolesom (na dźěło), wujěć ze swojim awtom (z dwora), wotjěć z kolesom, zawinyć z kolesom (z asfaltowaneje dróhi do lěsa), wotjěć z awtom, wotjěć z ćahom (k Feliksej), dojěć z awtom (k njemu), zajěć z kolesom (do zadnjeho dwora), podać so ze swojim małym awtom (na puć), podać so z nakładnistwowym awtom (na puć), dowjezć z łódźu, jězdźić z wózyčkom (wot blida k blidu), jědźić z taksu (do B.), jěć z  konjom (z dwora), dojěchać z tutym konjom, přijěć  z kolesom (na dwór), jěć z konjacym wozom, ćahać z troktorom po wjeskach, honić so z kolesami, zajěć z mopedom, přijěć z busami (z hłowneho města), přijěć z wosobinskimi awtami, jězdźić ze sněhakami, jězdźić z parnikom, lećeć z lětadłom, jěć ze železnicu (do města), wujěć z awtomobilom, přijěć z rěblowanym wozom, pobyć z kolesomj, jězdźić z awtami, jěć  z raketu, bližić so ze spěšnymi tankami (do serbskeho kraja), wotsalić so z tutymaj starymaj konjomaj, jězdźić z wulkimi wojerskimi nakładnymi wozami (do serbskich wjeskow), wróćić so z najwyšim rěblowanym wozom (domoj), přijěć z klepotatym awtom (do wsy), jěć z čěskim busom (do juha), jěć z wózyčkom (wot blida k blidu) и много други.

На пръв поглед изглежда, че е просто да бъде построен сценарият за тази ситуация. Нещата обаче се усложняват допълнително от наличието на “трите точки”. “Трите точки” всъщност са: началната точка (там, където се намира, откъдето тръгва агенсът), междинната точка в някои случаи (мястото, през което се минава, за да се стигне до крайната точка) и крайната точка – целта на агенса, локализирана на по-отдалечено място в пространството. Трите точки заедно оформят маршрута на агенса до целта (за семантичната валентност маршрут пише и Ю. Д. Апресян 1995: 128). Къде е тяхното място в сценария и въобще доколко релевантно и легитимно е то обаче? Възможно ли е да се добие пълна представа за ситуацията, в която агенсът използва дадено превозно средство, за да осъществи целта си  и без тях? Излиза, че “трите точки” присъстват имплицитно, т. е. те се подразбират, но не е задължително да бъдат експлицитно изразени. Именно към тази гледна точка се придържаме и ние. Истинската причина, поради която агенсът използва превозното средство и поради която се придвижва в пространството – остават скрити и неизвестни за нас. Всъщност, те не са и толкова релевантни в случай, че нас ни интересува мястото на превозното средство в тази ситуация. Съществените за пълноценната реализация на тази ситуация са агенсът и превозното средство.

Най-общо фазите на развитие на сценария са следните:

1.                            Поява на осъзнато намерение у агенса за придвижване от едно място до друго в пространството;

2.                            Част от подготовката на агенса в извънезиковата реалност е и формулиране на целта, т.е. определяне на крайната точка, до която агенсът ще се придвижи;

3.                            Избор на маршрута: началната и крайната точка вече са изяснени - стига се до избор на междинната точка (или точки), през които ще премине агенсът;

4.                            Подготовка за действие, която включва избор на превозното средство, с което агенсът ще се премества в извънезиковото пространството;

5.                            Изборът на превозното средство е свързан и органично произтича от определения маршрут;

6.                            За разлика от извънезиковата ситуация в езиковата и проекция отражение намират най-вече и предимно етапите на избор на превозно средство (като задължителни) и в някои случаи на точките от маршрута (като незадължителни);

7.                            Извършва се осъществяване на действието с помощта на превозното средство;

8.                            Налице е информация, че агенсът е в процес на осъществяване на поставената от него цел. Липса на по-нататъшна информация в езиковата реалност за това дали агенсът достига целта си;

Характеристика на участниците в ситуация № 3

Участниците в описваната ситуация са:  агенс, превозно средство (практически няма ограничения за вида превозно средство) -   и трите точки, формиращи маршрута, по който агенсът се придвижва с помощта на превозното средство, за да осъществи експлицитно неизразената си цел и намерение.  Изследователите са единодушни при дефинирането на превозното средство  по-скоро като посредник между агенса и крайната точка, към която се стреми агенсът, и то не с цел да я променя (за превозно средство вж. още СБКЕ 1994: 183; Вежбицка 1985: 303-340; и много други).  Семантичната валентност превозно средство притежава не само семантична, но и синтактична самостоятелност. Синтактичната му самостоятелност се изразява във възможността му да играе ролята и на субект в границите на едно и също действие (срв. напр.: Smy jězdźili z awtom (z ćahom), но Ćah je přijěł. Awto je přijěło).  В извънезиковия свят на практика пред превозното средство не стоят ограничения относно вида, размера и всичко, свързано с негови външни и вътрешни характеристики. То може да притежава както реален одушевен, тако и реален неодушевен корелат в извънезиковата реалност. Ще приведем примери за илюстрация и на двете възможности.

Превозно средство с реален неодушевен корелат в извънезиковата реалност, срв. напр.:   jězdźić z awtom, jězdźić z wozom,  jězdźić ze sanjemi, přijěć z kolesom, jězdźić ze syčomłóčawu, wróćić so z ćahom, jězdźić z taksowku, zadobyć so z cyle ćežkimi tankami, jěć z rěblwanym wozyćkom,  jězdźić z busom, jězdźić ze swojim Trabantom, jěć z ručnym wozom, wujěć ze swojim awtom, podać so ze swojim małym awtom, podać so z nakładnistwowym awtom, dowjezć z łódźu, jězdźić z wózyčkom, jězdźić z taksu, ćahać z troktorom, honić so z kolesami, zajěć z mopedom, přijěć z busami, přijěć z wosobinskimi awtami, jězdźić ze sněhakami, jězdźić z parnikom, lećeć z lětadłom, jěć ze železnicu, wujěć z awtomobilom, přijěć z rěblowanym wozom, pobyć z kolesomaj, jězdźić z awtami, jěć  z raketu, bližić so ze spěšnymi tankami, jězdźić z wulkimi wojerskimi nakładnymi wozami, wróćić so z najwyšim rěblowanym wozom, přijěć z klepotatym awtom, jěć z čěskim busom, jěć z wózyčkom  и много други.

Превозно средство с реален одушевен корелат в извънезиковата реалност, срв. напр.:

jěchać z konjemi, jěć z  konjom, dojěchać z tutym konjom,  jěć z konjacym wozom, wotsalić so z tutymaj starymaj konjomaj  и много други.

Другите нови участници в описваната ситуация (макар и несъщински, т. е. не в традиционния смисъл на думата активни участници) са началната точка, междинната точка / точки, крайната  точка – или трите точки, оформящи маршрута на агенса. Маршрутът може да бъде строго фиксиран и определен, но е възможно и да не е свързан с предварителен план и подредба и да не характеризира с наличието на много ясно поставена цел. В такъв случай говорим за безцелен и неопределен маршрут. Ще проследим доколко е основателно да се смята, че ролята и мястото на междинната точка в тази ситуация не е толкова съществено и важно, за да се придобие цялостна и пълна представа за положението, че агенсът с помощта на дадено превозно средство тръгва от точка А, за да стигне до точка С, минавайки през точка В. Крайната точка като участник в описвата ситуация  почти не се поддава на трансформация, защото агенсът се стреми към нея с цел да я достигне, а не с цел да я променя.

Понятията за крайна и начална точка са производни от понятията за място и си остават съдържателно свързани с него. В съдържателната интерпретация крайната точка – това е мястото, където даден предмет започва да се намира, а началната точка – място, където предметът престава да се (започва да не се)  намира (вж. Апресян 1995: 128). Началната точка всъщност е източникът, точката, откъдето нещо се придвижва в резултат на действието (вж. Пенчев 1998). Крайната точка винаги е локализирана на известно разстояние от субекта и с помощта на семантичен модел, чийто управляван компонент е маркиран с положителната стойност на [+ превозно средство], агенсът  достига до нея. Превозното средство е  мостът, който  свързва агенса с крайната точка, т. е. ролята му е  предимно посредническа. “Трите точки” присъстват имплицитно, т. е. те се подразбират, но не е задължително да бъдат експлицитно изразени в езиковата картина. Трите точки заедно оформят маршрута на агенса до целта. Истинската причина, поради която агенсът използва превозното средство и поради която се придвижва в пространството – остават скрити и неизвестни за нас. Всъщност, те не са и толкова релевантни в случай, че нас ни интересува ролята и функцията на превозното средство в тази ситуация. Съществените за пълноценната реализация на тази ситуация са агенсът и превозното средство. Не може обаче да се подмине и фактът, че в някои случаи “трите точки” намират езикова вербализация и биват експлицитно изразени, а не само имплицитно съдържащи се в семантичната структура на предиката. Ще покажем някои подобни случаи:

1.      Начална, изходна точка, срв. напр.:  wujěć ze swojim awtom z dwora; přijěć z busami z hłowneho města и много други;

2. Междинна точка, срв. напр.: zawinyć z kolesom z asfaltowaneje dróhi do lěsa и много други;

3. Крайна точка, срв. напр.: zadobyć so z cyle ćežkimi tankami do Budyšina, jězdźić z kolesom na dźěło, jězdźić z busom do šule, jěć z ćahom do Kubšic, dojěć z awtom k nanej,  přijěć z klepotatym awtom do wsy, bližić so ze spěšnymi tankami do serbskeho kraja, jězdźić z wulkimi wojerskimi nakładnymi wozami do serbskich wjeskow, wróćić so z najwyšim rěblowanym wozom domoj, jěć z čěskim busom do juha и много други;

4. Цялостно експлициран маршрут, срв. напр.: jězdźić z wózyčkom wot blida k blidu и много други;

     5.  Безцелен и неопределен маршрут, срв. напр.:  jězdźić ze sanjemi    po polach и много други.

                        Взаимоотношенията между участниците в ситуацията за превозно средство се определят от участника, който е в състояние да изрази  и наложи най-категорично и императивно желанията си. Това е агенсът. Агенсът е активният, инициативният носител и изразител на волевото решение в ситуацията. Превозното средство е пасивният и  неинициативен изпълнител на желанията и решенията на агенса. Изцяло се подчинява на неговата воля, което донякъде се обуслява от неодушевената му в повечето случаи същност. Липсва информация дали “трите точки” имат отношение към решението на агенса и към изпълнението на превозното средство. Те са лишени от “физическа мобилност” в пространството, което ги превръща в изключително пасивни свидетели на осъществяването на най-разнообразни цели. Те могат да бъдат обект на нечии желания, което може да ги превърне в реална цел за постигане, но те не са в състояние да изразяват отношение към поставените цели на агенса, освен в случаите, когато зад тях не се крият одушевени лица от извънезиковата реалност. Тогава картината се променя, защото те се оказват в позицията да оказват влияние върху агенса относно избора му на превозно средство, а даже да коментират и поставената му цел. Това може да бъде живо същество, при когото агенсът иска да посети и който обикновено се намира също на разстояние (срв. напр.: wotjěć z ćahom k Feliksej). Всичко това обаче остава експлицитно неизразено, скрито в езиковата картина.

Ще представим и допълнителни примери от горнолужишкия език, илюстриращи ситуацията за превозно средство: Abo druhdźe abo z kolesom sej wuleći trochu dale do Delan. (M. N.-N.) Do Kubšic běch jěł z ćahom. (M. N.-N.) Dźasać króć so walach z kolesom. (M. N.-N.) Kóždy dźeń jězdźi z kolesom na dźěło. (M. M.) Na druhi dźeń wujědźe wona po dźěle na kolesu z dwora a wón ze swojim awtom. (M. M. Teja nalěwo z kolesom wotjědźe. (M. M.)  Z kolesom zawiny Teja z asfaltowaneje dróhi do lěsa. (M. M.) Njeje směł koleso na dróhu ćišćeć a potom z awtom wotjěć. (M. M.) Póstownica ze swojim wozyčkom přez plestr ridruje. (M. M.) Dźens je sobota a poprawom dźeń za wulět z kolesom. (M. M.) Chcych spakować wěcy a na druhi dźeń z ćahom wotjěć k Feliksej. (M. M.) Njeje móžno, sej direktnje z awtom k njemu dojěć. (M. M.) Sym kóždy raz tuteje jězby z ćahom dla trochu rozbudźena. (M. M.) Zawiny kaž přeco po dźěle z kolesom wokoło róžka. (M. M.) Zajědźe z kolesom do zadnjeho dwora. (M. M.) Borbora wza sej dowol a poda so ze swojim małym awtom na puć. (M. M.) Wěstu čaru z ćahom a potom dale z kolesom. (M. M.) Čehodla dračina z kołom po horach. (M. M.) Z nakładnistwowym awtom a kistami knihow měješe so podać na puć. (M. M.) Njebě ženje z awtom jězdźił. (M. M.) Ale hdyž běch hotowy z kolesomaj, so tola do awta dach; samo z prochsrěbakom. (J. B.) A potom praji, zo je so jeho awto z łódźu dowjezło a jutře sem dojědźe. (J. B.) Hladaše za pólcajskim awtom a wiješe z hłowu. (J. B.)  Pětr samo hubu wočini a mórčeše, zo to po puću do šule a ze šule z kolesom hinak njeje. (J. B.) Budźemy wjele po puću, pěši abo z kolesami. (J. B.) Do Bušenki pak smój z kolesom jěłoj, do hribow z korbom a nožom. (J. B.) Młoda přistajena jězdźeše z wózyčkom wot blida k blidu a zběraše zbytki. (J- M. Č.) Někotři jězdźachu wob měsac jónu z busom do dźiwadła. (M. D.) Jeho staršej tohorunja wotjědźeštaj, z awtom a wulkim kófrom. (H. R.) Jědźechmy z taksu do B. k Józefej. (B. B.) Prěni króć w mojim žiwjenju z ćahom. (B. B.) Je wón z jeje konjom z dwora šoł. (B. B.) Tola z tutym konjom njeje wón ani domoj dojěchał. (B. B.) Z wulkim slěbornym awtom, kaž zo bychu morja haćić chcyli. (B. B.) Tu přijědźe mi nawječor něchtó z kolesom na dwór. (B. B.) Nadobo widźu, kak něchtó z konjacym wozom bliže a bliže jědźe, zo so wšo za nim kuri. (B. B.) A hižo bě Jan pola nas, bjeztoho zo by z konjom přez hranicu trjebał. (B. B.) Njejsym so ćežkeho dźěła bojała, ženje nic, a dalokich pućow tež nic, hdyž sym po wójnje z troktorom po wjeskach ćahała. (B. B.) Hakle potom je srjedź nocy z kolesom zaso domoj jěła. (B. B.) Smój so druhdy samo honiłoj z kolesami. (B. B.) Štó wě, štó budźe pódla tebje ležeć, maći, snano někajki pradźěd, snano holca, kiž je so z mopedom zajěła. (B. B.) Su z busami z hłowneho města přijěli, z wosobinskimi awtami a pěši. (J. K.) Lětsa bě wulki sněh, ze sněhakami móžachmoj jězdźić. (M. M.) Pojědźemoj z parnikom dale. (P. M.) Potom dźěše z napakowanymi kolesami do Budyšina. (J. K.) Z kolesom jězdźeše při wšěch wjedrach k zwučowanju a na wustupy do Budyšina. (J. K.) A tak sym sej wumyslił, zo by ty při tutej składnosći poprawom raz z lětadłom lećeć móhła. (C. K. ) Korčmar jědźi cylički dźeń z konjomaj na roli a ma tak swoje dźěło. (J. S.) Tuž jědźi wšědnje rano ze železnicu do města. (J. S.) Tući prózdnicy pak ničo dale nječinja, hač so nobel zhotować, w zahrodźe so přechodźować abo z awtomobilom sebi wujěć. (J. S.) A Jank přijědźe bórze z rěblowanym wozom za nimaj. (J. S.) Njejsy da jemu prajiła, hdyž sy připołdnju z kolesom doma pobyła, zo dyrbi bórze přijěć? (J. S.) Hdyž budźe zemja z grotom wobćehnjena, hdyž budźeja ludźo w powětře lětać, z awtami po swěće jězdźić a z čołmami do wody so točić, potom je kónc swěta blisko. (J. S.) Jězdźimy z awtami. (J. S.)

To dyrbi tak podobnje hić kaž z raketu. (J. S.) A štóž chcyše z ćahom jěć, dyrbješe samo płaćić. (J. S.) Bližachu so ze spěšnymi tankami do serbskeho kraja. (J.) Ze spěšnym wozom po awtodróhach wjednika do dalokeho kraja šumi. (J.) Daloko so njemóžeše z tutymaj starymaj konjomaj wotsalić. (J.) Dobroćiwy doktor bě wujednał, zo so wšě putnikowarjo z wulkimi wojerskimi nakładnymi wozami pod škitom oficěrow domoj do serbskich wjeskow zwoža. (J.) Bě so z najwyšim rěblowanym wozom domoj wróćił. (J.) Z klepotatym awtom bě přijěł do wsy. (J.) Syn Jan a ja chcychmoj z čěskim busom njenapadnje mjez Čěchami, do juha jěć. (K. K.) Młoda přistajena jědźeše z wózyčkom wot blida k blidu a zběraše zbytki. (K. K.)

4. Семантичен профил на ситуация № 4: [ситуация за описание на част от човешкото тяло като помощно средство, с което агенсът извършва действието].

В тази ситуация се описва естествения потенциал  на агенса да се справи с възникналите препятствия, без да прибягва до помощни извън самия него средства. Ресурсът е в самия агенс като естествено, органично свързано с него, анатомично помощно средство. Става въпрос за части от тялото на агенса или органи на чувствата, които биха могли да подпомогнат развитието на действието в една или друга посока. Тази ситуация не прилича на останалите и по неограничения потенциал на семантичните предикати, които биват привлечени в нея, за да отразят нейното многообразие. Различия се забелязват също така и по отношение на броя на участниците. Характерен и почти единствен участник тук е агенсът и някаква част от него, която обаче е фактически подчинена и зависима изцяло от агенса. Вторият несъщински участник е обектът, подложен на действието, което извършва агенсът. Той също така притежава разнообразни характеристики и релации с извънезиковата реалност. Ще посочим няколко примера, за да илюстрираме първоначално ситуацията. Срв. напр.:  Škraba z čornymi nochćemi tyzki hromadźe. Z porstom suny jej kudźer z mjezwoča a zaso poča ju wokošować. Z rukomaj zepěra sej hłowu. Móhł ju z kročelomaj abo třomi wuměrić. Nětko dźeržeše blešu z woběmaj rukomaj. Wona widźi Renatu, kotraž ju k rańšemu postrowej z wočomaj zeslěka. Janto bě so z łochćom zeprěł wo klawěr. Radny knjez Röhrscheid ze železnej pjasću do rowarjow zajědźe a hladaše na dobry porjad. Jan dypny z porstom  do rubježnika. Přimny kadlu z porstomaj. Zjědźe wona z porstami přez swoje włosy. Z porstom suny jej kudźer z mjezwoča a zaso poča ju wokošować. (D. Š.) Z rukomaj zepěra sej hłowu. (D. Š.) Móhł ju z kročelomaj abo třomi wuměrić. (D. Š.) Nětko dźeržeše blešu z woběmaj rukomaj. (D. Š.) Wona widźi Renatu, kotraž ju k rańšemu postrowej z wočomaj zeslěka. (D. Š.) Janto bě so z łochćom zeprěł wo klawěr. (D. Š.) Pomoc, pomoc, zadwělowana rjeješe a z pjasćomaj buchaše wo durje. (D. Š.) A škraba z čornymi nochćemi tyzki hromadźe. (D. Š.) Zepěra so zaso z łochćomaj wo tejku. (D. Š.)

Характеристика на семантичните предикати в ситуация № 4

Палитрата от предикати е доста широка и разнообразна. Активно се включват предикати за мигновено действие, за по-продължителен процес, за предизвикване на събитие и почти нехарактерни са предикатите за състояние. Семантичното многообразие на предикатите е предизвикано и съвсем естествено произтича от вида анатомична част, която се включва в действието. Което означава, че всяка видима и невидима част от човешкото тяло изисква свой специфичен и характерен предикатен  изразител. В този случай ще подходим по различен начин и ще посочим зависимостта на предикатите от знака, означаващ анатомична част точно в този ред. Срв. напр.: z ruku / z rukomaj   (sej zepěrać,  dźeržeć,  powitać, pomajkać, přimnyć  so, sćahnyć, zjěsć sej,  myć, šmórnyć sej,  přikiwnyć, zepěrać so,  popadnyć, hładkować, rozrězać, přinošować,  pokazować, strowić, wobjimać, zakryć sej); z porstom / z porstomaj / z porstami (sunyć, dypać, přimnyć, pohrozyć, hładkować sej); z pjasću / z pjasćomaj / z pjasćemi (buchać, wrjesnyć, hrozyć, dyrić, młóćić hrimać); z hłowu (wisać); z wočomaj (zeslěkać, wobkuzłać, hladać, přikiwać, zašmjatać so, sćěhować, wudźěrać, wobtasać,  přeswědčić so, pokazować); z kročelomaj (wuměrić); z nohomaj (stać, teptać);  z nochćemi (škrabać); z łochćom / z łochćomaj / z łochćemi (zeprěć so, kunksnyć, měrić); z kreju / z krwju (nakapać, zapłaćić, wopancać, napojić); ze sylzami (prosyć, potepić); z hłosami / z hłosom  (swarjeć, dokonjeć); z potom (krjepić); z křidłami (bić so); z kolenom (młóćić); z pohibom (zhładkować sej); z wušomaj (přeswědčić so) и други.

С различните по тип предикати се постига различна степен реализация на действието. Някои от тях изискват по-продължителна във времето подготовка, а за други е съществено моментното решение за действие, импулсът. Различно времетраене има и ефектът от действието. В някои случаи се постига трайно изменение при някои характеристики на обекта, а при други е налице само повърхностно съприкосновение. Във всички случаи агенсът е изцяло ментално активен, но физическата активност се реализира само от една негова конкретна част – органично свързана с него.  Като с различните части се постига различна степен на осъществяване на действието, защото техният вътрешен потенциал за включване в действието е различен.

Не е много ясно как биха изглеждали последователно и хронологично подредени отделните фази от развитието на действието. Задължителното и при тази ситуация е обаче наличието на намерение – по-продължително обмисляно, или пък спонтанно взето решение. Оттам нататък връзката между предиката и анатомичната част на агенса се свързва органично – такава, каквато е и между агенса и активната му част.

Най-общо фазите на развитие на сценария са следните:

1. Наличие на предварително и продължително обмисляне от страна на агенса за включване в действието, за предизвикване на действие, за довеждане до качествено ново видимо  състояние;
2. Липса на предварителна подготовка и на предварително осъзнаване на намерението спрямо обекта; спонтанна, импулсивна реакция и автоматично включване на активна анатомична част на агенса в действието;
3. Желание за осъществяване и на действие, което се осъзнава от агенса като невъзможно поради ограничения потенциал на активната му част;
4. Осъществяване на действието в различна степен;
5. В езиковата ситуация липсва информация за активността и ангажираността към действието на обекта / пациенса, поради неодушевения му извънезиков корелат в повечето случаи;
6. Не се достига до отрицателни последици за активната анатомична част на агенса;
7. Наличие обаче и на отрицателни последици за обекта след приключване на действието;
8. Липса на информация в езиковата ситуация за съдбата на пациенса / обекта и на активната анатомична част на агенса след приключване на действието.

Характеристика на участниците в ситуация № 4

Участниците в описваната ситуация са агенсът, някаква негова анатомачна част (ръка, глава, крак, глас, усмивка, кръв, пот и други) и обектът / пациенсът. Във всички случаи агенсът е активен изцяло ментално, а физическата активност се реализира само от една негова конкретна активна  част – органично свързана с него.  Като с различните части се постига различна степен на осъществяване на действието, защото техният вътрешен потенциал за включване в действието е различен. В повечето случаи не се стига до отрицателни и нежелани последици за активната анатомична част на агенса. Анатомично свързаната с агенса част е фактически подчинена и зависима изцяло от агенса. Вторият несъщински участник също така притежава разнообразни характеристики и релации с извънезиковата реалност. Различаваме тази ситуация от случаи, които също съдържат част от тялото, като:  рус. кивать головой, сжать пальцами. Тук по-скоро компонентът, който се свързва с част от тялото, е обект на действието, а не средство. Тези случаи трябва да се различават от следните, срв. напр.: г.луж.: A škraba z čornymi nochćemi tyzki hromadźe. Z porstom suny jej kudźer z mjezwoča a zaso poča ju wokošować. Z rukomaj zepěra sej hłowu. И тук също е налице компонентът “част от тялото”, но с негова помощ се подпомага извършването на действието (на подобно становище е и А. Вежбицка 1985: 303-340, която също така разделя двата типа ситуации; в нашето изследване не се занимаваме с първия тип ситуации).

Активната анатомична част на агенса обикновено е с наличие на реален одушевен корелат в извънезиковата реалност, срв. напр.: z ruku / z rukomaj; z porstom / z porstomaj / z porstami; z pjasću / z pjasćomaj / z pjasćemi; z hłowu; z wočomaj; z kročelomaj; z nohomaj;  z nochćemi; z łochćom / z łochćomaj / z łochćemi; z kreju / z krwju; ze sylzami; z hłosami / z hłosom; z potom; z křidłami; z kolenom; z pohibom; z wušomaj.

Пациенсът /обектът от своя страна също обикновено е с неодушевен реален  корелат в извънезиковата реалност. Абстрактната безтелесност и нематериалност за него не са характерни, защото неписаното изискване е да е в близкия периметър на действие на агенса, т. е. да е физически достижим от него, срв. напр.:    škrabać z čornymi nochćemi tyzki, sunyć z porstom kudźer, zepěrać sej z rukomaj  hłowu, dźeržeć z woběmaj rukomaj blešu, zeslěkać z wočomaj Renatu, zeprěć so z łochćom wo klawěr, dypać z porstom  do rubježnika, přimnyć z porstomaj kadlu,   zepěrać sej z rukomaj hłowu, buchać z pjasćomaj wo durje и други.

Ето още примери за използване на анатомична част от агенса като помощно средство:

Tež črije su z kreju nakapane. (D. Š.) Wobja hólčika ze swojimaj rukomaj a košeše jeho na čoło. (O. W.)  Do swojeje smjerće prošeše ze sylzami swojeho mandźelskeho. (O. W.) Z woběmaj rukomaj powita mje běłowłosaty starc jako stareho znateho. (M. A.) Hižo njejsu krjepjene z roboćanskim potom. (M. M.) Z lěwicu pomajkny jim přez hłowy, ale hołbje so njedachu majkać. (K. K.) Hladaše horje, z prózdnjej ruku pokazowaše na třěchu. (K. K.) Wšitko kaž njemdrje pjerchotachu, z křidłami wokoło so bijachu a za chwilu sprostnychu. (K. K.)  (K. K.) Wostawa bjezpomocny posměwk, kaž pola dźěsća, kotremuž je něchtó z porstom pohrozył. (J. K.) To so wón rozmjerza a wrjesnje z pjasću ze wšej mocu do blacha. (J. K.) Swari, woła a hrozy z pjasću wšěm, kotrychž widźi. (J. K.) Potom steji zrunany, wulki, z prawej ruku dźeržo wo zemju zeprěty křiž. (J. K.) Nošerjo su so wustróželi, zadźerža jemu hubu a swarja z dušenym hłosom. (J. K.) Wě, zo nětkole njesmě być Napoleon a z ruku při špodce strowić. (J. K.)  Wón wotstaji swój křiž tam, hdźež budźe hłowa mortweho, a zrunany steji, z woběmaj rukomaj jón dźerži, herold. (J. K.) Haj, jedyn z nich zapłaći swoju swěru k narodej samo ze swojej krwju, ze swojim žiwjenjom. (M. N.-N.) Ale ně, tuta lubozna bytosć tu přede mnu złósćić njemóže, chiba zo ći z powabnymaj wočomaj wutrobu a mysle wobkuzła. (M. N.-N.) Tež wobsah našeho dźenika njeje přihódna cyroba za čłowjeka, kiž steji z woběmaj nohomaj kruće na pódźe swojeje doby. (M. N.-N.) Hołdujemy a přijuskamy našim narodnym rjekam, kiž sebi wopancachu sławu z čłowjeskej krwju. (M. N.-N.) Jako bychu tam chodźili duchi staroserbskich rjekow, kiž su tu ze swojej kreju napojili swjatu zemju serbskeho hrodźišća. (M. N.-N.) Z tutymi hłosami woprawdźe hodźi so něšto započeć a dokonjeć. (M. N.-N.) Hladach z wočomaj maćerje na pisanosć nazymskeho wječora. (M. M.) Dźěd-młodźenc přikiwnje mi ze swětłomódrymaj wočomaj. (M. M.) Z pjasću bě wrjesnył wo blido. (M. M.) Z ruku přimny so žerdźe koparskich wrotow. (M. M.) Z druhej ruku sćahny ćěło Roberta kruće k sebi. (M. M.) Druhdy někajki dźěłaćer za njej hlada a so z wočomaj w jeje włosach zašmjata. (M. M.) Z woběmaj rukomaj sej mjezwočo zakry. (M. M.)  Ze sylzami potepi Teja jeju dźěćo, potom sej wusny. (M. M.)  Na kóncu zjědźe sej z ruku přez suche włosy. (M. M.) Mje z druhej ruku pomału a majkajo myje. (M. M.) Z wočomaj sćěuju Feliksa. (M. M.) Z ruku sej přez woči šmórny, hidźeše so. (M. M.)  Wudźěra z njepohibliwymaj wočomaj na nju, ruku zwjazanu z rołkami na aparaty. (M. M.) Roland sej skoro njewidźomnje z ruku přikiwnje. (M. M.)  Potom sej z porstami włosy hładkuje. (M. M.) Steji před njej a z wočomaj młodu čušlo wobtasa. (M. M.)  Přimnje so z ruku lěweho boka łoža a cyle pomału sćehnje so horje. (M. M.) Zepěra so ze strowej ruku wo nócne blidko. (M. M.)  Šmórny sej z blědej ruku přez připlacnjene čerwjenkojte włosy. (M. M.) Z přeswědčacym posměwkom šmórny direktorka z jara rjanej ruku přez hładke drjewo blida a přićahny sej skónčnje mapu z Arnowymi podłožkami. (M. M.)   W jednej ruce njeseše kóferk a z druhej dźeržeše ruku małeho hólca. (M. M.)  Ze swojimaj pjasćomaj, ze swojej dźewjećlětnej mocu da so do maćerje. (M. M.) Z kolenom, z pjasćomaj do njeje młóći. (M. M.) Z drobnym pohibom sej zhładkuje suknju. (M. M.) Ze slepymaj wočomaj hlada wona po krajinje paradiza. (M. M.) Nan mi zlochka z ruku přez hłowu zjědźe. (J. B.)  Wona mje z łochćom do rjebłow kunksny. (J. B.)

Z hłowu a nohomaj wona jemu na hrudźi wisaše. (J. B.) Sym spał, móžno, zo sym so huzał, z nohomaj šurał, teptał. (J. B.) A wonu nóc běch najwjace rěčał a mudrosć z łochćemi měrił. (H. R.) Hdy by tola jónu něšto rjeknył, z pjasću wo blido dyrił. (H. R.) Dyrbju Natašu z woběmaj rukomaj popadnyć, zo njeby z přewulkim wotmachom lećo nimo mje smaliła. (J. K.) Potom so zaso sydnje, hładkuje z rukomaj přikryw na blidźe a směje so. (J. K.) Ze swojimaj wušomaj dyrbješe so přeswědčić. (J. S.) Přimny hubateho měšćana ze sylnymaj rukomaj. (J. S.)  Hrimachu z pjasćemi wo blido. (J.) Ze samsnymaj wočomaj bě so potajkim zbožowny Zeppelin  přeswědčił. (J.) So z pjasćomaj hrožo Zeppelin wottorže. (J.) Sam pak nochcyše k polěpšenju ze swojimaj młodymaj rukomaj přinošować. (J.) Naši wosadni rozrězaju ze swojej ruku tepichi. (J.)

Tak dyri skałar njesćerpliwje z pjasću wo blido. (J.) Wukładowaše Michał swojim kumpanom rady cyrkwje sedźo, ze žehliwymaj wočomaj na swoju wulku pistolu pokazujo. (J.) Směja so a pokazuja z ruku ke kyrkej. (K. K.)

5. Семантичен профил на ситуация № 5: [ситуация за описание на абстрактно, квазисредство, с чиято помощ агенсът извършва действието]

Ситуацията е интересна с това, че агенсът тук си партнира с  квазисредство, нематериален изразител на някакво ментално състояние за разлика от предходните ситуации в инструменталния фрагмент, в  които помощното средство / инструмент притежава реален, материален еквивалент в извънезиковия свят.  От друга страна, тази ситуация не е еднородна по това какви извънезикови отношения се описват чрез нея, което зависи от това какъв вид понятие е квазисредството. Нека да припомним, че в логиката (вж. Дейков 1999: 39) понятието (лат. notio или conceptus) се определя като форма на мислене, чрез която се отделят предмет или съвкупност от предмети в предметната действителност на мисленето. Съдържанието на понятието включва признака или съвкупността от признаци, чрез които се отделят предмети в предметната действителност на мисленето. Признакът представлява основанието на отделянето. Обемът на понятието включва всички предмети, носители на онзи признак, който служи като основание на отделянето. Предметите в предметната действителност на мисленето са носители на повече от един признак, от което следва, че един и същ предмет може да попадне в обемите на различни понятия. В реалната действителност всяко нещо може да бъде отнесено към класа на вещите, към класа на свойствата или към класа на отношенията. Съществената разлика между вещите, от една страна, и свойствата и отношенията, от друга, е тази, че вещите са самостоятелно съществуващи, докато свойствата са свойства на определени вещи, а отношенията са отношения на две или повече вещи, т. е. свойствата и отношенията нямат самостоятелно съществуване. В реалната извънезикова действителност те имат за свои носители отделните вещи. В предметната действителност на мисленето всеки предмет има самостоятелно съществуване, но някои от тях интенционално се мислят като самостоятелно съществуващи, докато други като  несамостоятелно съществуващи. Именно на това основание се  подразделят понятията на разновидности: 1) понятия за вещи – това са понятия, чрез които се отделят предмети в предметната действителност на мисленето, които интенционално се мислят като самостоятелно съществуващи. Например понятия за вещи са “писалка”, “котка”, “Уилям Шекспир”, “кентавър” и др. От примерите става ясно, че реалното съществуване, както е в случаите с “кентавър”, не е необходимо условие за съществуването в предметната действителност на мисленето. 2. Понятия за свойства – това са понятия, чрез които отделяме предмети в предметната действителност на мисленето и които мислим интенционално като характеристики на отделни вещи. Например “сив”, “вкусен”, “слаб”, “бърз” и др. 3. Понятия за отношение – това са понятия, чрез които отделяме предмети в предметната действителност на мисленето и които мислим интенционално като характеристики на две или повече вещи. Например “равно”, “по-голям”, “по-висок”, “най-висок”, “между” и др. Понятията за отношение могат да бъдат разгледани като понятия за свойства, но такива свойства, които са характерни за два или повече подредени по определен начин предмети. В разглежданата ситуация,  както вече отбелязахме,  преобладават понятията, описващи  нематериални обекти. Ще посочим примери за илюстрация на тази ситуация, срв. напр.: Móžeše sej z myslemi hišće raz na ćopły přibrjóh wućeknyć. Ale druhdy ze słowami třělachu do njeho. Syn zasypa mać z komplimentami, kajka rjana dźensa je. Tež pospochi didlowacy paškowrončk tutu ze swojim spěwom kazyć njemóže. Přećiwo našim bratram w Mazurach so wojuje ze strašnym terorom. Ze swojim pjerom reagowaše Nowak čućiwje na njeprawdu. Tekst započina so ze słowami. Z kuskom fantazije je wšo móžno. A jeho hłós klinčeše, kaž by ju ze słowom hacać chcył. (D. Š.) Z tutymi słowami přistupi wobsedźer žitnych klamow. (O. W.) Ale druhdy ze słowami třělachu do njeho. (J. N.) Nowe lěto, kotrež wita ludźi strózbych z rjanym směwom, z nadźiju a rjanym spěwom. (M. M.)

Njech najprjedy podrobnje so zaběra z maćiznu. (M. N.-N.) Směmy wo nich rozpominać jenož ze sarkazmom a satiru. (M. N.-N.) Přećiwo nam so znajmjeńša wojuje jeno z duchownymi brónjemi. (M. N.-N.)

Характеристика на семантичните предикати в ситуация № 5

Известно е, че предикатът в изходното си и основно значение задава определен тип базова ситуация, т. е. типът събитие, което ще се случи на агенса (вж. напр. Кустова 2000: 85-109). Според същата авторка (стр. 109) семантиката на предиката не съдържа нищо повече, освен информация за участниците в ситуацията и за техните взаимоотношения. Така например предикатът за действие ни съобщава какво точно прави агенсът и какво иска той (т. е. целта също е характеристика на агенса) – на подобна позиция застава и Ю. Д. Апресян, както многократно сме отбелязвали. В разглежданата от нас ситуация не може лесно да бъдат отделени и класифицирани в семантичен подробен аспект типовете предикати.  Те са най-разнообразни, като всеки със своя потенциал допринася за цялостното пълно реализиране на ситуацията. Характерното за тях е обаче, че те са свързани априори и по вътрешна дълбока смислова връзка с конкретното абстрактно средство. Основно това са предикати за извършване на дадено действие от агенса, предикати за предизвикване на събитие, за процес и за състояние. Палитрата тук е по-широка, което е следствие от разнообразните и разнопосочни релации, които е в състояние да осъществява абстрактното средство с обектите, към които се насочва. Най-характерната особеност обаче между всички възможни  предикати в тази ситуация е, че те описват някакво реално, видимо действие, за разлика от средството, което е абстрактно, нереално и невидимо. В същото това време това е и нетипично действие, действие, което е обречено да не се реализира, точно поради характера на средството – липсва му сила и плътност, за да може да отговори адекватно на вътрешния семантичен потенциал на предиката. Това е действие теоретично възможно да бъде доведено до края, но на практика в много малко от случаите се реализира изцяло – нещо, което зависи от вида и характера на абстрактното средство, от това дали е в състояние да преодолее почти непреодолимата граница между видимото и невидимото и чрез своята безплътност и нематериалност да придаде плътност и материалност на цялата ситуация. Това не поражда противоречие, а точно обратното – абстрактното средство черпи и се изпълва с вътрешна сила и енергия от потенциала за конкретика в действието на предиката. И даже и на практика действието да изглежда невъзможно, то се оказва реализуемо и възможно в света на менталното,  където настъпват понякога важни за агенса промени. Важна е и обратната връзка – агенсът с помощта на своето въображение и фантазия провокира подобна нереална на практика ситуация, която се оказва реализуема в света на духа и интелекта.

Както и при предишната ситуация и тук ще подходим различно, като изходно и водещо при илюстрацията за нас ще бъде абстрактното средство, защото то предполага типът семантичен предикат, свързано е с него органично и по волята на скрит, дълбок смисъл. Срв. напр.: z myslemi  (wućeknyć,  zapopadnyć, skakać, być); ze słowami (třěleć, hacać, přistupić); z komplimentami (zasypać); ze swojim spěwom (kazyć, zahorić); ze strašnym terorom (wojować); ze swojim pjerom (reagować); z rjanym směwom, z nadźiju (witać); z duchownymi brónjemi (wojować); ze słowom a  duchom (wojować); z mudrosćemi (kormić); z dušu (podćisnyć); z dobrym (pomhać); ze złym (pomhać);  ze złom (płaćić) и други.

Най-общ фазите на развитие на сценария в тази ситуация могат да бъдат  следните:

1. Наличие в повечето случаи на добре обмислено намерение за действие от страна на агенса;

2. Вземане на решение за действие;

3. Избор на средството, с чиято помощ най-добре ще се реализира действието;

1.      В езиковата ситуация липсва информация за това дали агенсът прибягва към абстрактното средство поради невъзможност да реализира намерението си с помощта на конкретно средство;

2.      Избор на обект, към който се насочва енергията за действие на агенса;

3.      Агенсът мобилизира своя интелект и въображение, за да осъществи намерението си;

4.      Осъществяване на действието в различна степен;

5.      Довеждане действието до желания резултат или само частично осъществяване на намерението – и в двата случая последиците са видими почти само в света на менталното;

6.      В езиковата ситуация липсва информация за активността и ангажираността към действието на обекта / пациенса;

7.       Не се достига до отрицателни последици за абстрактното средство поради нематериалната му същност и поради невъзможност да му бъде възействано директно и конкретно;

8.       В езиковата ситуация липсва обективна информация за състоянието на обекта след осъществяване на действието, може да се предполага обаче, че последиците не са само благоприятни. Стига се и до ментали, емоционални, психически поражения за обекта /пациенса – в случаите, когато те притежават реален одушевен корелат в извънезиковата действителност;

9.       Липса на информация в езиковата ситуация за съдбата на пациенса / обекта и на абсткрактното средство след приключване на действието.

Характеристика на участниците в ситуация № 5

Участниците в описваната ситуация са агенсът, абстрактно средство, с чиято помощ се цели да се осъществи някакво намерение на агенса и обект / пациенс. Необичайно и необикновено е средството, с чиято помощ се извършва действието в тази ситуация. Фактически то е невидимо, материално безплътно, и може да се каже, че почти  невинаги съществува в извънезиковия свят. Третият член в ситуацията може да е от различен характер – от обект, подчинен на действието, до крайна точка, която агенсът желае да достигне мислено.

Природата на абстрактното средство е такава, че то почти винаги осъществява релации в извънезиковата реалност с неконкретни, нематериални, неодушевени корелати. Тяхната природа в повечето случаи е плод и продукт на интелектуално, емоционално творчество от страна на агенса и може да се приеме, че агенсът е негов създател в сферата на менталното и въображаемото. Основните инструменти в помощ на агенса при това “производство” са фантазията, въображението, емоцията. Което показва, че те двамата като екип много често няма да напускат сферата на интелектуалното въздействие върху обекта /пациенса. Срв. напр. видове абстрактно средство: z myslemi, ze słowami, z komplimentami, ze swojim spěwom, ze strašnym terorom, ze swojim pjerom, z rjanym směwom, z duchownymi brónjemi,  ze słowom a  duchom,  z mudrosćemi,  z dobrym, ze złym, ze złom  и други.

От своя страна, обектът / пациенсът е в състояние да осъществява в извънезиковия свят материални и нематериални, конкретни, одушевени и неодушевени релации. Резултатите вследствие на действието на агенса обикновено са емоционални, психически и интелектуални по-малки или по-големи поражения върху обекта /пациенс. Но даже и в случаите, когато обектът е с одушевени релации в извънезиковия свят, той се характеризира с пасивност и липса на инициатива да промени резултатите от действието в своя полза. Активната и инициативната страна в тези взаимоотношения е агенсът. Между абстрактното средство и пациенса няма директна връзка. Връзката е по-скоро мисловна, въображаема, но резултатът, когато е налице, е реален. Абстрактното средство е посредник между агенса и пациенса или крайната точка, към която се стреми агенсът. Срв. напр.: wućeknyć z myslemi  na ćopły přibrjóh, třěleć ze słowami do njeho, zasypać z komplimentami mać, reagować ze swojim pjerom na njeprawdu, zahorić ze swojimi skromnymi pěsničkami pólski lud, skakać ze swojimi myslemi w mróčelach, być z myslemi přez wšě hory a morja, skazyć z komplikacijemi wječor, płaćić ze złom złe  и други.

Ще посочим и допълнителни примери за илюстрация на тази ситуация: Wón je ze swojimi skromnymi pěsničkami zahorił pólski lud na Mazurach. (M. N.-N.) Ale dyrbimy na to spominać, dokelž so tam wojuje nic jenož ze słowom a  duchom, kaž pola nas, ale tež z hrubej namocu. (M. N.-N.) Tež pospochi didlowacy paškowrončk tutu ze swojim spěwom kazyć njemóže. (M. N.-N.) A jako bě docpěł šesteho lěta, bu přepodany knjezej wučerjej, zo by jeho kormił z mudrosćemi. (M. N.-N.) Wulki dźěł našich “zdźěłanych” je so wotnarodźił a so podćisnył cuzbarstu z ćěłom a dušu. (M. N.-N.) Nic so dać zapopadnyć ze zawjednymi, ale błudnymi mysličkami, nic ćěrić za cylom. (M. N.-N.)

Wažnje so zaběrać z tutym prašenjom. (M. N.-N.) Tajki zlět je tajke něšto wulkeho, wulkotneho, njewšědneho, zo njemóžeš jón wobzamknyć z prozaiskim spanjom a smorčenjom. (M. N.-N.) Přez wokno padaja tołste słónčne pruhi, napjelnjene z tysacymi móličkimi proškami. (M. D.) Móžeše so drje derje dopomnić, hdyž ze swojimi myslemi w mróčelach skakaše. (H. R.) Na moje přispomnjenje je jenož ze žortom reagował. (H. R.) Ach, maći, hižo zaso sym z myslemi přez wšě hory a morja. (B. B.) Hižo wobžarowaše Rolf swoju ideju, sobu horje hić a sej tak posledni wječor z komplikacijemi skazyć. (H. B.) To wšě rěče – ani z dobrym ani ze złym – njepomhaja, a byrnjež so na hłowu stajił. (J. S.) Ale w bibliji steji, zo njesměš złe ze złom płaćić. (J. S.)

Source: Елена Любенова. Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език. Пловдив. 2006.