Глагол – Słowjeso в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

           

            Глаголът е част на речта, означаваща действие или състояние като динамични признаци на явленията. Тези значения се изразяват с категориите лице, време, вид, наклонение и залог. Категориите род (родът се проявява само при тези минали грамеми, чиято форма съдържа   l-во и страдателно причастие, а това за горнолужишкия език са перфектът и плусквамперфектът) и число не са чисто глаголни категории, те характеризират и други части на речта – съществителни, прилагателни, местоимения, числителни. Някои глаголни форми (като причастието например) познават и категорията падеж. Главната синтактична роля на глагола е да бъде сказуемо в изречението.

            Според отношението си към морфологичната категория лице глаголните форми в горнолужишкия език се делят на лични и нелични. Личните глаголни форми  притежават морфологичните категории  лице, време, наклонение и залог. Към тази група принадлежи основната част от глаголната лексика. От личните глаголни форми (Hólc čita knihu) се различават безличните глаголни форми (Mjerznje). Неличните глаголни форми  не познават морфологичната категория лице. Към тези форми се отнасят деепричастието, деятелното и страдателното причастие, инфинитивът и отглаголните съществителни.

            Според функционалните си особености глаголите в горнолужишкия език се делят на пълнозначни и спомагателни. Пълнозначни са по-голямата част от глаголите в горнолужишкия език. Това са глаголи, които притежават собствено лексикално значение (kupić, sedźeć, zakazać, wěrić, chodźić, spać, kedźbować). Спомагателните глаголи са загубили собственото си лексикално значение.  Основната им функция е да участват в образуването на сложни (аналитични) глаголни форми. От своя страна те се делят на модални и фазови глаголи. Модалните глаголи изразяват “воля, желание, възможност, потребност”. В горнолужишкия език с модална семантика са глаголите dać, dyrbjeć, chcyć, njetrjebać, měć, móc, směć, wědźeć, njechać, so hodźeć, dokonjeć. Например в изреченията: Dajće jemu powědać. Štóž chce w žiwjenju něšto docpěć, dyrbi so nastajnosći prócować. Njetrjebaš so dźiwać. Wón móže hižo płuwać. Směm do města jěć? Mjechke drjewo hodźi so lochko wobdźěłać. To ma so stać. Jurij wě so sam zakitować.

            Фазовите глаголи сигнализират за някаква фаза от протичането на действието – начало или край. Начало на действието изразяват глаголите počeć, započeć, (za)počinać. Например в изреченията: Nawječor započa so wujasnjować. Dźěći započinachu so smjeć).

            Краят на глаголното действие се сигнализира от глаголите přestać, zastać. Например в  изреченията: Připołdnju přesta so dešćować. Wječor zastanu dźěłać.

            Както модалните глаголи обаче, така и фазовите могат да се употребяват самостоятелно, напр.: Nochcemy hižo wjace. Předstajenje  započnje (započina) so wječor. Awto před nami zasta.

            Към спомагателните глаголи се отнасят също така и глаголите być, stać so, wostać, měć. Възможно е обаче и тези два глагола да се употребяват със собствено лексикално значение, напр.: Wón tu hišće je (přebywa). Něhdy bě tu hród (steješe).

            Според някои свои синтактични и лексикални особености глаголите в горнолужишкия език се делят също така на преходни  и непреходни. Преходните глаголи изискват пряко допълнение във винителен падеж без предлог. Преходни глаголи в горнолужишкия език са: kupić (dar), namazać (pomazku), čitać (knihu), pisać (list), rjedźić (črije), bělić (běrny), warić (wobjed), syc (žito), šćipać (jabłuka), twarić (chěžu), pytać (hriby), płokać (šaty).

            Непреходни са например глаголите: kćěć, hnić, mjerznyć, rosć, chodźić, schnyć, spać, wjadnyć, žołtnyć, zelenić so, swěćić, palić so, wjeselić so, kiwać, bojeć so, wzda(wa)ć so, wuchodźować so, starać so.

Преходността може да бъде реализирана (когато е налице пряко допълнение във винителен падеж)  и нереализирана (когато липсва пряко допълнение във винителен падеж). Например Šuler čita knihu  (реализирана преходност), Šuler derje čita (нереализирана преходност).

            Според наличието или отсъствието в глаголната лексема на възвратните частици so, sej глаголите се делят на възвратни и невъзвратни.  Възвратни в горнолужишкия език са например глаголите bojeć so, smjeć so, wjeselić so, hodźeć so, wadźić so, hotować so, wobuć so, wjerćeć so, myć so, hrajkać sej, kupić sej, předwzać sej, wodychnyć sej, dowěrić sej и др. Възвратните глаголи се делят на същински възвратни глаголи и на възможни възвратни форми на невъзвратни глаголи. Същински възвратни глаголи в горнолужишкия език (т. е. такива глаголи, които се използват винаги със so, sej) са например smjeć so, bojeć so, hodźeć so, dźeć so (mi so dźije), njemdrić so, ćmičkać so, předewzać sej, přemyslić sej и др. Възвратни форми на невъзвратни глаголи в горнолужишкия език са например myć – myć so, wjeselić (mje to wjeseli) – wjeselić so, hněwać – hněwać so, předstajeć (něšto) – předstajeć sej, hrajkać – hrajkać sej и др.     При възвратните форми на някои глаголи се отделят следните случаи:

1.      Възможна е промяна на конструкцията от активна към пасивна: Chěža so twari. Kniha so čita. Běrny so zběraja. Syno so wobroća. Lěs so pušća. Wokno so myje.

2.      Формите с възвратната частица so могат да бъдат заменени със sebje: Dźěćo so myje. Holca so česa. Nan so truha. Mać so woblěka.

3.      Глаголите с възвратната частица so са в безлична форма: Z wuhenja so kuri. Tu dźiwa so na porjad. Mi so tu spodoba. Jemu so nješlachći.

4.      Възвратната частица so променя преходните глаголи в непреходни: dźeržeć – dźeržeć so, přimnyć – přimnyć so, dótknyć – dótknyć so, kałnyć – kałnyć so и др.

5.      В редица случаи в комбинация с префикса се стига и до промяна на вида от несвършен в свършен: dźěłać – nadźěłać so, jěsć – najěsć so, płakać – napłakać so, rejować – narejować so, stupać – zestupać so, pić – wopić so, dźěłać – nadźěłać so, płakać – rozpłakać so, hrěć – rozhrěć so и др.

6.      При редица глаголи възвратното местоимение не променя основното лексикално значение на глагола, напр.: błyšći – błyšći so, słónco swěći – swěćić so kaž špihel, hrimać započał by Čornobóh – hrima so (je so hrimało), dešćik dźe, dešćik so dźe, (wono) so dešćika dźe.

7.      При някои глаголи възвратното местоимение може да бъде както във винителен, така и в дателен падеж, като не се променя лексикалното значение на глагола, напр.:

    so zaspać – sebi (sej) zaspać,

    so zwažić na něšto – sej (sebi) zwažić na něšto,  и др.

Съществуват и редица глаголи, които образуват възвратна форма с помощта на възвратната частица sej. Тази частица придава следните основни значения:

1. значение “върша нещо за себе си, в своя полза”: dowolić sej (přestawku), kupić sej (nowe črije), naleć sej (škleńčku wina), zahrać sej (hru), zaspěwać sej (pěsničku), připrawić sej (wječer) и др.
2. значение “взаимност”: Ludźo sej pomhaja. Nan a syn sej dopisujetaj. Slubić sej pomoc. Powědać sej и др.
3. значение “притежание”: Wón złama sej ruku (= swoju ruku); sej hłowu rozbić (= swoju hłowu rozbić) и др.
4. общо възвратно значение: myslić sej, zwažić sej, předstajić sej, hrajkać sej и др.

Възвратните глаголи са в повечето случаи непреходни.

Сегашна и  инфинитивна основа на глагола в горнолужишкия език

            Всички форми на глагола в горнолужишкия език се образуват от неговата сегашна и инфинитивна основа. Сегашната основа има две форми – неразширена и разширена.

Неразширената форма на сегашната основа се открива, като в трето лице множествено число се премахне окончанието –u, -a, -eja (njes-u //njes-eja, piš-u // pisaj-a, kupuj-a, móž-a // móž-eja, třělej-a, chwal-a, dźerž-a и др.).

Разширената форма на сегашната основа се открива,   след като се премахне окончанието за второ лице единствено число (njese-š, piše-š // pisa-š, kupuje-š, móže-š, třěle-š, chwali-š, dźerži-š и др.).

            Инфинитивната основа е характерна за инфинитива. Открива се,  след като се отстрани инфинитивния завършек –ć, -c (njes-ć, pisa-ć, kupowa-ć, třěle-ć, chwali-ć, dźerže-ć, mó-c, pje-c, rje-c и др. ).

            Миналата основа е характерна за глаголните форми, които съдържат ł-во причастие (перфект, плусквамперфект, конюнктив). Открива се след като се отстрани ł (njes-ł, -ła, -ło, -łoj, -li; pisa-ł, kupowa-ł, wukny-ł, chwali-ł, dźerža-ł,  rjek-ł и др.).

            Примери за сегашна, инфинитивна и минала основа:

сегашна основа              инфинитивна основа            минала основа

njes- // njese-                     njes-                                           njes-

piš- // piše-                         pisa-                                           pisa-

pisa(j)- // pisa-                   pisa-                                           pisa-

kupuj- // kupuje-                kupowa-                                    kupowa-

bij- // bije-                          bi-                                              bi-

bjer- // bjerje-                     bra-                                            bra-

dźěła(j)- // dźěła-               dźěła-                                         dźěła-

třěle(j)- // třěle(a)-             třěle-                                           třěla-

chwal- // chwali-                chwali-                                       chwali-

dźerž- // dźerži-                  dźerže-                                       dźerža-

móž(ej)- // móže-                mó-(móh-)                                 móh-

pjek- // pječe-                      pje-(pjek-)                                 pjek-

wukn- // wuknje-                wukny-                                       wuk-, wukny-

            От сегашната основа се образуват следните глаголни форми:

1.      Лични глаголни форми за сегашно време: njesu, njeseš, dźěłam, dźěłaš, chwalu, chwališ и др.;

2.      Формите за повелително наклонение: njes, dźěłaj, chwal, wukń, bjer, třělej и др.;

3.      Формите за сегашно деепричастие: dźěłajo, chwalo и др.;

4.      Една част от формите на аориста и имперфекта: donjesech, njesech, bijach, wěrjach и др.;

5.      Една част от формите на деятелните и страдателните причастия: bijacy, wuknjacy, wěrjacy, zběhnjeny и др.;

6.      Една част от отглаголните съществителни: wuknjenje, wjedźenje, chwalenje и др.

От инфинитивната (миналата) основа  се образуват следните глаголни форми:

1.               Формите на инфинитива: njesć, dźěłać, pjec, móc и др.;

2.               Формите на l-овото причастие: njesł, wuknył, pjekł, dźěłał, chwalił и др.;

3.               Една част от формите на аориста и имперфекта: zabich, wubrach, padnych, kupowach, dźěłach и др.;

4.               Формите на миналото деепричастие: napisawši, wotkupiwši и др.;

5.               Формите на страдателните и деятелните причастия, образувани от глаголи на –ować: zapisany, zabity, kupowacy и др.;

6.               Една част от отглаголните съществителни: kupowanje, dźěłanje и др.

 

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.