Ядрени и периферни повърхнинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 1

(in Bulgarian)

I. Ядрени омонимни модели.        

            За да дефинираме ядрените омоними, прилагаме Аксиома N1.

            Аксиома N 1:

            Ако една лексема-омоним е маркирана с признаците [+A], [+B], [+D] и не е маркирана с признака [+C], т.е. притежава го с обратен  знак [-C], то тя е ядрена лексема-омоним  .

            Като единствен ядрен модел се очертава модел 5 ()=[+A,+B,-C,+D]. Дешифриран, прочитът на ядрения модел е следният: ядрена е тази омонимна верига, която се характеризира с наличието на тъждествена звукова и тъждествена графична форма, с нетъждествено лексикално значение и тъждествено граматично значение. От гледна точка на дихотомията форма - съдържание, ядреният модел се характеризира с признаците:

            - форма - [+A,+B],

            - съдържание - [-C,+D].

            Това, което е специфично за ядрения модел и го диференцира от модел 6 и модел 7, са две правила, чиято легитимност произтича от Аксиома N 1:

            Правило N 1:

             За да бъде един омонимен модел ядрен, е задължително отсъствието на спецификатора [+C].

            Правило N 2:

            За да бъде един омонимен модел ядрен, е задължително неговите конституенти /S, Ad, Pro, V.../ да бъдат парадигматично адекватни. Тяхната парадигматична адекватност е обусловена от наличието на спецификатора [+D].

            Спазването на правилата е свързано с две забрани:

            Забрана N 1:

             Да не се детерминира като ядрен този омонимен модел, който се характеризира с наличието на спецификатора [+C].

            Забрана N 2:

            Да не се детерминира като ядрен този омонимен модел, чиито конституенти не са парадигматично адекватни, т.е. характеризират се с отсъствието на спецификатора [+D].

            Отношенията между конституентите в даден омонимен модел определяме като хомогенни или като нехомогенни. За да се изпълни обаче Правило N 2 и да се спази Забрана N 2, а това означава да е налице ядрен омонимен модел, имаме нужда от хомогенни отношения между омонимните конституенти, които задължително трябва да се характеризират с парадигматична адекватност. Какви са допустимите комбинации между омонимните конституенти за ядрения модел 5? Теоретично те могат да бъдат следните:

            1. S1 –S2 – S3...Sn;

            2. Ad1 – Ad2 – Ad3...Adn;

            3. Pro1 – Pro2 – Pro3...Pron;

            4. Num1 – Num2 – Num3...Numn;

            5. V1 – V2 – V3...Vn;

            6. Adv1 – Adv2 – Adv3...Advn;

            7. Praep1 – Praep2 – Praep3...Praepn;

            8. Part1 – Part2 – Part3...Partn;

            9. Con1 – Con2 – Con3...Conn;

            10. In1 – In2 – In3...Inn.

            Ще проследим кои от всичките десет конституентни комбинации се реализират при ядрения модел, съответно за български, руски и чешки език. Всеки конституент е придружен само от числов (и n) индекс, което на практика означава, че създадената омонимна верига е отворена и може да бъде попълвана от нови, хомогенни на вече съществуващите конституенти. Липсва индексът /ф/, което означава, че за ядрото е релевантна речниковата форма на омонимния конституент.

            А. Български език.

            Материалът е ексцерпиран от два речника:

            1. Български тълковен речник (еднотомен), 4-то изд. София. БАН. 1995.

            2. Речник на съвременния български книжовен език. София. БАН. 1 т.-1955г., 2 т.-1957г., 3 т.-1959г.

*       *       *

            От предложените конституентни комбинации за българския език са релевантни следните комбинации, получени след проучване на емпиричния материал:

            1. S1 – S2;

            2. Ad1 –Ad2;

            3. V1 –V2;     

            4. Part1 – Part2.

            По отношение на действителното количество и съотношение на конституентните елементи, омонимните вериги притежават следните структури:

            1. S1 – S2;    S1 – S2 – S3;     S1 – S2 – S3 – S4.

            Омонимната верига с основен конституентен елемент [S]    задължително е двуместна, но в българския език се срещат триместни и четириместни омонимни вериги.

            2. Ad1 – Ad2;         Ad1 – Ad2 – Ad3.        

            Омонимната верига, чийто конституентен елемент е [Ad], практически е двуместна или триместна.

            3. V1 – V3;               V1 – V2 – V3.

            Омонимната верига с конституентен елемент [V] е двуместна и триместна.  

            4. Part1 – Part2.

            Омонимната верига с конституентен елемент [Part] е също двуместна.

            От друга страна, всеки конституентен елемент може да притежава своя семантична структура, което означава, че омонимната верига като цяло има повърхнинна и дълбочинна структура.

            1. И двата конституента са монолексемни.

            2. И двата конституента са полилексемни.

            Приемаме твърдението на В. Белошапкова (1989, стр. 202), че полисемната структура може да бъде: верижна, радиална и радиално-верижна. Графичният облик на идеята и, приложен към омонимната верига, в която и двата конституента са полисемни, се представя със следния символен запис:

            а) Верижна семантична структура:

                        [S1 – S1.1 – S1.2] - [S2 – S2.1 – S2.2]         

            б) Радиална семантична структура:

                S1.2                                                             S2.2

 

S1.3                 S1                    S1.1                 S2.3                 S2                    S2.1

 

S1.4                                                                 S2.4

            в) Радиално-верижна семантична структура:

     S1.1                        S1.2                                         S2.1                 S2.2

 

                   S1                                                             S2

 

            S1.3-S1.4…S1n                                              S2.3-S2.4…S2n

            Означенията S1.1, S1.2 и S2.1, S2.2 показват отделните лексикално-семантични варианти на полисемантичната лексема. Посочените семантични структури са валидни и за трите езика, но те ще останат встрани от изследването ни.

            3. Единият конституентен елемент е полилексемен, а другият е монолексемен. Ще демонстрираме тази семантична структура само с верижния и вариант, защото останалите се построяват по аналогичен начин:

            [S1] - [S2 – S2.1 – S2.2...Sn]

            Важно е да се отбележи, че независимо от факта, че конституентите могат да притежават и полисемна структура, това в никакъв случай не оказва влияние на повърхнинната омонимна структура, с която се сблъскваме при декодирането на информацията. Семантичната структура на омонимните вериги е важна за тяхното лексикографско регистриране.

            Конституентните комбинации, напълнени вече с конкретен материал от българския език, изглеждат по следния начин:

                                                 S1 – S2:

            акция1 (1. действие за прокарване на някаква идея; 2. нападателни бойни действия);

            акция2 (ценна книга, документ за участие в дружество);

            ангина1 (мед. възпаление на сливиците в гърлото);        

            ангина2 (гъсто тъкан памучен плат);

            бал1 (тържествена танцувална вечеринка);

            бал2 (цифрова оценка за успех);

            банкет1 (тържествено угощение в чест на някого);

            банкет2 (1. ненастлана земна ивица отстрани на шосе; 2. фигура от наредени по определен начин тухли; 3. воен. място в крепост за разполагане на защитниците);

            бас1 (най-нисък плътен мъжки глас);

            бас2 (облог, залагане);

            богомолка1 (набожна жена);

            богомолка2 (вид хищно насекомо с издължено и полуизправено в характерна "молитвена" поза тяло);

            пръст1 (част от тялото);

            пръст2 (изкопана или изровена земя).

                                                 S1 – S2 – S3 :

            бокс1 (спортна борба);

            бокс2 (вид обработена телешка кожа);

            бокс3 (отделно малко помещение или оградено място);

            вила1 (уред за събиране и вдигане на сено, слама);

            вила2 (самовила, митолог. същество);

            вила3 (извънградска къща);

            ток1 (насочено движение на електр. товари по проводници);

            ток2 (част от обувка);

            ток3 (диал. харман, място за вършитба);

            тон1 (мярка за тегло равна на 1000кг.);

            тон2 (звук с определена височина);

            тон3 (едра морска риба).

                                                 S1 – S2 – S3 – S4:

            кит1 (морски бозайник);

            кит2 (втъкани в основата ресни от дебела прежда);

            кит3 (диал. сняг по клоните на дърветата);

            кит4 (лесно втвърдяващ се течен или пластичен материал, който се използва за залепване и запълване на вдлъбнатини).

                                                 Ad1 – Ad2:

            белен1 (от който е махната кората);

            белен2 (който е избелван, станал е бял);               

            второкласен1 (който е втора класа);

            второкласен2 (който се отнася до втори клас в училище);

            износен1 (който отговаря на интересите на някого);

            износен2 (който е изхабен от дълго носене или употреба);

            полски1 (който се отнася до поле);

            полски2 (който се отнася до Полша);

            точен1 (който строго спазва определен ред и изисквания);

            точен2 (който е направен с точене, разтягане на тесто на кори).

                                                 Ad1 – Ad2 – Ad3:

            ударен1 (който е свързан с удар, служи за нанасяне на удар);

            ударен2 (който дава високи производствени резултати);

            ударен3 (диал. способен, усърден, прилежен, работлив).

                                                 V1 – V2:

            вредя1 (причинявам вреда, злина);

            вредя2 (съдействам някому да постигне нещо);

            връзвам1 (съединявам във възел един или няколко предмета);

            връзвам2 (за растение - давам плод, раждам плод);

            довтасвам1 (за тесто - наближавам да втасам);

            довтасвам2 (идвам, пристигам неочаквано);

            завивам1 (покривам някого, нещо с парче тъкан);

            завивам2 (променям посоката си; навивам /коса, пояс/; започвам да вия китка, венец);

            заплаквам1 (започвам да плакна; плакна малко, отгоре-отгоре);

            заплаквам2 (започвам да плача).

                                                 V1 – V2 – V3:

            бъркам1 (1. пъхам, мушкам ръка в джоб, торба; 2. барам, пипам; 3. преча);    

            бъркам2 (1. раздвижвам с нещо течност);

            бъркам3 (греша);      

            настъпвам1 (за време, състояние, събитие);

            настъпвам2 (стъпвам върху някого, нещо);

            настъпвам3 (напредвам в посока към противника);

            разчитам1 (прочитам нещо неясно написано);

            разчитам2 (осланям се, надявам се на нещо);

            разчитам3 (предварително пресмятам, определям).

                                                 Part1- Part2:

            да1 (1. с гл. след него служи за допълнение или подлог; 2. с предлог и гл. означава глаголно действие, състояние; 3. за цел, намерение; 4. за подкана; 5. за заповед, закана; 6. за условие; 7. за съмнение.);

            да2 (1. за положителен отговор; 2. за усилване на казаното).

            Б. Руски език.          

            Илюстративният материал е ексцерпиран от:

            1. Словарь русского языка (в четырех томах). М., 1981.

            2. Ожегов,С. И. Словарь русского языка. М., 1982.

            3. Ахманова, О. С. Словарь омонимов русского языка. М., 1986.

            4. Колесников, Н. П. Словарь омонимов русского языка. Тбилиси, 1978.

            Конституентните комбинации, които изграждат руския ядрен омонимен модел, са:

            1. S1 – S2;

            2. Ad1 – Ad2;

            3. V1 – V2;

            4. Adv1 – Adv2.

            Действителното количество конституентни елементи в омонимната верига е следното:

            1. S1 – S2;

            1.1. S1 – S2 – S3;

            1.2. S1 - S 2- S3 – S4;

            1.3. S1 – S2 – S3 – S4 – S5.

            Омонимната верига с конституент [S] може да бъде триместна, четириместна или петместна.

            2. Ad1 – Ad2.

            Омонимната верига с конституент [Ad] е само двуместна.

            3. V1 – V2;

            3.1. V1- V2 – V3

            Омонимната верига с конституент [V] e и триместна.

            4. Adv1 – Adv2.

            Омонимната верига с конституент [Adv] е само двуместна.

            Омонимните вериги, изпълнени вече със съдържание от руския омонимен материал, изглеждат по следния начин:

                                                 S1 – S2:

            брак1 (семеен съюз);

            брак2 (негодна продукция);

            бумажник1 (портфейл);

            бумажник2 (работник от харт. промишленост);

            бунт1 (стихийно въстание, метеж);

            бунт2 (бала, денк, вързоп);

            голландка1 (жителка на Холандия);

            голландка2 (1. стайна печка; 2. животно /самка/ от холандска порода);

            гусятница1 (работничка, която се грижи за гъските);

            гусятница2 (продълговат съд с дебели стени, който служи за готвене);

            кабачок1 (малка кръчма);

            кабачок2 (градинско растение от рода на тиквите);

            казачок1 (от казак);            

            казачок2 (народен танц с ускорено темпо);

            клуб1 (помещение за обществени сбирки);

            клуб2 (дим, пушек);

            ключ1 (приспособление за отваряне);       

            ключ2 (извор);

            лайка1 (порода ловни кучета);

            лайка2 (сорт мека кожа);

            ласка1 (нежност);

            ласка2 (невестулка);

            лейка (съд за вода);

            лейка (вид фотоапарат).

                                                 S1 – S2 – S3:

            баба1 (1. жена; 2. разг. за нерешителен мъж; 3. баба);

            баба2 (спец. ударна част на механични чукове);

            баба3 (вид козунак);

            бор1 (борова гора);

            бор2 (химичен елемент);     

            бор3 (дълго приспособление със стоманена главичка);  

            коса1 (вид прическа);          

            коса2 (земеделско сечиво); 

            коса3 (дълга тясна крайбрежна ивица);    

            полка1 (дъска, укрепена хоризонтално);

            полка2 (същ. от гл. полоть, бълг. плевя);

            полка3 (половина);

            тик1 (нервно потрепване на тялото);

            тик2 (плътна ленена или памучна тъкан);

            тик3 (дърво с плътна, твърда дървесина, което расте в Индия).

                                                 S1 – S2 – S3 – S4:

бар1 (вид заведение от рода на ресторант);          

            бар2 (единица за измерване на атмосферното налягане);

            бар2 (плитчина при устието на река или на морски бряг);

            бар3 (техн. основна режеща част).

S1 – S2 – S3 – S4 – S5:

            мат1 (1. шахматен термин; 2. прен. поражение, гибел);

            мат2 (плетена настилка от груба материя);

            мат3 (отсъствие на блясък, сивота);

            мат4 (в израза кричать благим матом- много високо);

            мат5 (ругатня).

Ad1 – Ad2:

            гласный1 (достъпен за обществено обсъждане);

            гласный2 (който се отнася до звуковете на речта);

            ноский1 (който дълго време не се износва);

            ноский2 (който снася много яйца);

            правый1 (обратно на ляв - десен);

            правый2 (който няма вина);

            противный1 (който се намира отсреща);

            противный2 (неприятен, отвратителен).

V1 – V2:

            вешать1 (наказвам със смъртно наказание чрез обесване);       

            вешать2 (меря на тегло);

            душить1 (1. убивам чрез удушване; 2. затруднявам дишането);

            душить2 (напръсквам с одеколон, парфюм);

            косить1 (придавам на нещо крив вид);

            косить2 (режа нещо с коса);           

            острить1 (правя нещо остро);

            острить2 (говоря смели неща);

            следить1 (наблюдавам нещо, интересувам се от нещо);

            следить2 (оставам мръсни следи);

            случиться1 (нещо става, случва се);

            случиться2 (извършване на полов акт при животните).

V1 – V2 – V3:

            насадить1 (посадя растения в определено количество);

            насадить2 (поставя нещо върху нещо);

            насадить3 (разпространявам идеи, възгледи).

Adv1 – Adv2:

            больно1 (причиняване на болка);

            больно2 (много, силно);

            некогда1 (липса на свободно време);        

            некогда2 (много отдавна).

            В. Чешки език.        

            Емпиричният материал е ексцерпиран от следните речници:

            1. Slovník spisovného jazyka českého. I - IX. Praha, 1989.

            2. Slоvník spisovné češtiny pro školu a veřejnost. Praha, 1978.

            От всичките теоретично възможни конституентни комбинации за чешкия език са реализирани само три след проверката на действителния емпиричен материал:

            1. S1 – S2;

            2. Ad1 – Ad2;

            3. V1 – V2.

            Действителното количествено съотношение на конституентите в омонимната верига се постига чрез особено активно поведение на елемента [S]. Елементите [Ad] и [V] се характеризират със слабо участие в омонимни вериги. Така наречените непълнозначни (служебни) конституентни елементи не образуват помежду си ядрени омонимни опозиции:

            1. S1 – S2;

            1.1. S1 – S2 – S3;

            1.2. S1 – S2 – S3 – S4.

            Омонимната верига с градивен елемент [S] може да бъде двуместна, триместна и четириместна.

            2. Ad1 – Ad2.

            При омонимната верига, съставяща ядрения омонимен модел, не са регистрирани омонимни опозиции, които да включват повече от два конституента [Ad].

            3. V1 – V2.

            Само двуместни омонимни вериги са регистрирани и в случаите, когато техен градивен конституент е елементът [V].

            Омонимните вериги, изпълнени с конкретен материал от чешки език, добиват следния вид:

S1 – S2:

            aktovka1 (чанта);

            aktovka2 (театрална пиеса в едно действие);

            berlina1 (вид стари каляски);

            berlina2 (стар танц);

            buchta1 (удар в гърба);

            buchta2 (сладкиш);

            bylina1 (билка);

            bylina2 (руска епическа народна песен);

            cifra1 (цифра, число);

            cifra2 (украшение на народната носия);

            dešťovka1 (дъждовна вода);

            dešťovka2 (червей);

            čáka1 (надежда);

            čáka2 (военна шапка);

            čelo1 (част от главата);

            čelo2 (музикален инструмент);

            hod1 (хвърляне);

            hod2 (главен църковен празник);

            holina1 (незалесен участък);

            holina2 (гумен ботуш);

            kolej1 (коловоз);

            kolej2 (студентско общежитие);

            krajka1 (дантела);

            krajka2 (жена от провинцията);

            laka1 (смола, сок);    

            laka2 (стара чешка мярка);  

            pas1 (паспорт);

            pas2 (спортен термин);

            pokoj1 (спокойствие);

            pokoj2 (помещение за живеене, стая);

            pračka1 (перална машина);

            pračka2 (караница, побой);

            pud1 (инстинкт);      

            pud2 (стара руска мярка);

            špendlík1 (карфица);

            špendlík2 (сорт сливи);

            trávník1 (тревна площ);

            trávník2 (стомах на животно);

            třída1 (група от хора; клас; класа);

            třída2 (широка улица);

            výklad1 (изложба, витрина);

            výklad2 (обяснение).

S1 – S2 – S3:

            atlas1 (сбирка от географски карти);

            atlas2 (анат. първият шиен прешлен);

            atlas3 (вид копринен плат);

            dračka1 (жена, която скубе пера);

            dračka2 (блъсканица, побой);

            dračka3 (борина);

            kačka1 (за глупава жена);

            kačka2 (патица);

            kačka3 (разг. за чешката крона);

            klika1 (дръжка);

            klika2 (група единомишленици);

            klika3 (щастие, късмет);

            patka1 (краешник хляб);

            patka2 (път на косата);

            patka3 (парче плат, което скрива отвора на джоба - капаче).

S1 – S2 – S3 – S4:

            role1 (орна земя);

            role2 (роля);

            role3 (форма);

            role4 (списък на имущество).

Ad1 – Ad2:

            masový1 (прил. от месо, месен);

            masový2 (прил. от маса);

            plynný1 (газов);

            plynný2 (който протича лесно, гладко);

            převážný1 (който превишава мярката);

            převážný2 (значителен);

            radiový1 (от хим. елемент радий);

            radiový2 (от радио);

            ústavní1 (от ústav, бълг. институт);

            ústavní2 (от ústava, бълг. конституция).

V1 – V2:

            dožít1 (престана да съществувам, умра);

            dožít2 (довърша жътвата);

            odpustit1 (простя някому, нещо);

            odpustit2 (пусна някого да избяга);

            trávit1 (храносмилам);

            trávit2 (умъртвя някого с отрова);

            tvrdit1 (правя нещо твърдо);

            tvrdit2 (потвърждавам, давам съгласието си);

            vadit1 (преча някому за нещо);

            vadit2 (карам се, споря);

            zabavit1 (занимая някого с нещо забавно);

            zabavit2 (конфискувам);

            zatopit1 (запаля огън);

            zatopit2 (наводня нещо);

            žít1 (живея, съществувам);

            žít2 (жъна).

           

            II. Периферни омонимни модели.

Периферните омонимни модели ще дефинираме чрез Аксиома N 2.

            Аксиома N 2:

            Ако една лексема-омоним е маркирана или не е маркирана с признаците [±A], [±B] и не е маркирана с признаците [+C], [+D], т.е. притежава ги с обратен знак [-C], [-D], то тя е периферна лексема-омоним на модел 2 , модел 6 , модел 10 .

            Допълнение към Аксиома N 2:

            За български, руски и чешки език е релевантен и моделът с маркиран знак [+C] - модел 7 .

            От така представената Аксиома следва, че като периферни се отделят общо четири модела, два от които имат и факултативен вариант. Периферните модели локализираме в четири периферни пояса, които са белязани с по-голяма или по-малка степен на близост до ядрото.

            А. Първи периферен пояс.

            Модел 6  = [ +A, +B, -C, -D].

            Прочитът на модел 6 след дешифриране на спецификаторите е следният: в първи периферен пояс се локализират омонимни вериги, които се характеризират с наличието на тъждествена звукова и графична форма и с нетъждествено лексикално и граматично значение. Двете страни, изграждащи бинарната природа на лексемния знак, са представени от признаците:

            -форма - [+A, +B];

            -съдържание - [-C, -D].

            В модел 6 се отделят две подмножества /Х/ и /У/:

1.Подмножество /Х/ на модел 6 се характеризира с частична парадигматична адекватност, която е обусловена от нехомогенния състав на неговите конституенти. Индексът, който придружава конституентните елементи, е само цифров - индикатор за неговата лексикографска проява. Количеството конституенти е нелимитно, например: S1-S2...Sn; V1-V2...Vn. Това, което ще диференцира една омонимна верига от подмножество /Х/ на модел 6 от ядрената омонимна верига в случаи с експлицитно демонстрираната хомогенност и на двете, е, както вече отбелязахме, наличието на пълна парадигматична аде–кватност на втората, т.е. на ядрената.

            2.Подмножество /У/ на модел 6 се характеризира с експлицитно изразена нехомогенност на конституентните елементи, изграждащи омонимната верига. Конституентите са придружени от буквен индекс /ф/, което показва, че те не са лексикографски представени, защото манифестират словоформи: S/ф/-S/ф/; S/ф/-V/ф/; Pro/ф/-V/ф/.

            Допирната точка между подмножество /Х/ и подмножество /У/ е отсъствието на спецификатора [+D]. Ако омонимните вериги от подмножество /Х/, макар и не категорично, но все пак са лимитни, т.е. те са толкова на брой, колкото са зафиксирани в лексикографските справочници, то омонимните вериги от подмножество /У/ на практика са безпределни, което детерминира подмножество /У/ като отворено подмножество или още проницаемо.

            Правило N 1:

            За да детерминираме подмножество /Х/ на модел 6, използваме следните характеристики:

            1. [± Хомогенност];

            2. Частична парадигматична адекватност, т.е. отсъствие на спецификатора [+D];

            3. Наличие на числов индекс (1,2,...n);

            4. Условен лимит на омонимните вериги;

            5. Отсъствие на спецификатора [+C].

            Забрана N 1:

            Не идентифицирай с подмножество /Х/ онези омонимни вериги, които притежават следните характеристики:

            1. Само [- хомогенност] или само [+ хомогенност];

            2. Пълна парадигматична адекватност, т.е. наличие на спецификатора [+D];

            3. Наличие на спецификатора [+C];

            4. Отсъствие на числов индекс;

            5.Отсъствие на лимит на омонимните вериги.

            Правило N 2:

            За да детерминираме подмножество /У/ на модел 6, оперираме със следните характеристики:

            1. [±Хомогенност];

            2  [-Парадигматична адекватност], т.е. отсъствие на спецификатора [+D];

            3. Отсъствие на спецификатора [+C];

            4. Наличие на буквен индекс /ф/;

            5. [+Проницаемост].

            Забрана N 2:  

            Не идентифицирай с подмножество /У/ онези омонимни вериги, които притежават следните характеристики:

            1.Само [+хомогенност] или само [-хомогенност];

            2.[+Парадигматична адекватност], т.е. наличието на спе–цификатора [+D];

            3. Наличие на спецификатора [+C];

            4. Наличие на числов индекс (1, 2...n);

            5. [-Проницаемост].

            Ако следваме правилата и указанията на двете подмножества /Х/ и /У/, ще достигнем до няколко общи пресечни индикатора:

            1) [-Парадигматична адекватност], обусловена от отсъствието на спецификатор [+D], притежават го с обратен знак [-D];

            2) Отсъствието на спецификатор [+C], притежават го с обратен знак [-C];

            3) [±Хомогенност на  състава].

            Двете подмножества /Х/ и /У/ на модел 6 се разминават в следните индикаторни характеристики, които конституират тяхната специфика:

            1) Числов индекс за подмножество /Х/ и буквен индекс за подмножество /У/;

            2) [-Проницаемост] за подмножество /Х/ и [+проницаемост] за подмножество /У/.

            А. Български език   .

            1. Подмножество /Х/ на модел 6.

            1.1. С наличието на спецификатор [+хомогенност]:

S1 – S2:

            дроб1 (вътрешен телесен орган);

            дроб2 (мат. число, съставено от определен брой равни час–ти на единицата);

            мед1 (сладко вещество, което пчелите изработват от сока на цветовете);

            мед2 (червеникав метал, бакър).

V1 – V2:

            вия1 (огъвам, извивам, суча, усуквам);

            вия2 (издавам вой);

            допирам1 (приближавам едно нещо до друго);

            допирам2 (изпирам всичко докрай).

            1.2. С наличието на спецификатор [-хомогенност]:

S1 – Ad2:

            глезен1 (издута част от стъпалото на крака);

            глезен2 (когото са разглезили);

            кос1 (пойна птица);

            кос2 (наклонен, полегат);

            пръстен1 (украшение за пръстите на ръцете);     

            пръстен2 (който е направен от пръст);

            свят1 (вселена, земя);

            свят2 (свещен, праведен);

            степен1 (1. точка, височина в развитието на нещо; 2. ранг, чин; 3. грам. сравняване);

            степен2 (който се отнася до степ);

            ясен1 (широколистно дърво);

            ясен2 (ведър, светъл).

S1 – S2 – Ad3:

            лек1 (средство за лекуване, лекарство);

            лек2 (парична единица на Албания);

            лек3 (който има малка тежина).

Ad1 – S2:

            бос1 (който не е обут);

            бос2 (човек със силно влияние и власт);

            бурен1 (който е свързан с буря);

            бурен2 (трева);

            гол1 (необлечен);

            гол2 (спортен термин);        

            син1 (прилагателно за цвят);

            син2 (мъжка рожба).

S1 – V2:

            душа1 (вътрешен, психически живот на човека);

            душа2 (умъртвявам някого чрез удушване);

            шия1 (част от тялото, която свързва тялото с трупа);

            шия2 (съединявам едно нещо с друго с игла и конец).

S1 – In2:

            баста1 (тясна зашита гънка на дреха);

            баста2 (настояване да се спре нещо, стига).

In1 – S2:

            пас1 (при игра на карти);

            пас2 (спортен термин).

S1 – Adv2:

            ажур1 (фина изкусна плетеница за украса от тънки метални нишки; тъкан или плетиво с нарочно изработени дупки, през които прозира);

            ажур2 (търг. редовно и навреме - за вписване на сметки в счетоводните книги).                                         

Adv1 – S2:

            пеш1 (не с превозно средство);

            пеш2 (долен край на дреха, закопчаваща се отпред).

                                                Part1 – In2:

            ба1 (разг. при възражение, ами);

            ба2 (разг. за израз на учудване, брей).

                                                S1 – Praep2:  

            низ1 (наниз, низа, редица, поредица от нещо);

            низ2 (нар. из, през, по).

Praep1 – S2:

            до1 (за означаване на близост);

            до2 (музикален тон).

Con1 – Part2:

            ако1 (въвежда подчинено обст. изречиние за условие); 

            ако2 (разг. добре, нека).

Pro1 – S2:

            ми1 (1. Д.п. от личното мест. аз; 2. притежат. мест., кратка форма);

            ми2 (музикален тон).

S1 – Part2:

            май1 (петият месец от годината);

            май2 (за изразяване на предположение, несигурност).

Part1 – V/ф/:

            бе1 (разг. 1. при обръщение; 2. за учудване);

            бе2 (гл. 2, 3л.ед.ч. от гл. съм, аорист).

Pro1 – Adv2:

            всичко1 (1. всяко едно нещо; 2. общност от всички неща);

            всичко2 (общо, изцяло).

Pro1 – Ad2 – Adv3:

            все1 (всички, всичко);

            все2 (цял, всичкият);

            все3 (1. за място - всъде, навсякъде; 2. за време - постоянно).

            2. Подмножество /У/ на модел 6.

            Ще приведем само една примерна конституентна комбинация, защото на практика подмножество /У/ допуска както хомогенни, така и нехомогенни комбинации от конституентни елементи, които, взети със своя буквен индекс /ф/, са всъщност необятни:

S/ф/ - V/ф/:

            каца1 (съд за течност);

            каца2 (от гл. кацам);

            следи1 (мн.ч. от следа, диря);

            следи2 (3л.ед.ч. от гл. следя);

            прах1 (препарат за пране);

            прах2 (1л.ед.ч. аорист от пера).

            Б. Руски език.          

            1. Подмножество /Х/ на модел 6.

            1.1. С наличие на спецификатор [+хомогенност]:

S1 – S2:

            боров1 (мн.ч. -ы, кастрирана мъжка свиня);

            боров2 (мн.ч. -а, от кюнец на печка);

            майа1 (нескл. название на индианско племе);

            майа2 (-и, ж.р. тънка памучна тъкан);

            соль1 (-и, ж.р. бяло кристално вещество, хим. съединение);

            соль2 (нескл. муз. нота).

S1 – S2 – S3:

            дробь1 (събират. малки оловни топчета за стрелба);

            дробь2 (мн.ч. математ. термин дроби);

            дробь3 (няма мн.ч. чести звуци, барабани).

V1 – V2:

            жать1 (жму, жмешь, бълг. стискам);

            жать2 (жну, жнешь, бълг. жъна)  

            зреть1 (зрею, зреешь, бълг. достигам до състояние на зрялост);

            зреть2 (зрю, зришь, бълг. книж. виждам).

            1.2. С наличието на спецификатор [-хомогенност]:

S1 – V2:

            мочь1 (-и, ж.р. сила, способност);

            мочь2 (могу, можешь, бълг. мога);

            печь1 (-и, печка);

            печь2 (пеку, печешь, бълг. пека).

V1 – S2 – S3:

            пасть1 (паду, бълг. падна);

            пасть2 (-и, уста на звяр)

            пасть3 (-и, капан за животни).

S1 – Adv2:

            век1 (столетие, епоха);

            век2 (винаги, постоянно).

S1 – In2:

            майна1 (-ы, дупка в леда);

            майна2 (при строителите команда за вдигане, спускане).

S1 – Praep2:

            благо1 (благополучие);

            благо2 (разг. благодарение на това, че).

S1 – Ad2:

            бордо1 (нескл. сорт червено вино);

            бордо2 (неизм. тъмночервен цвят).

Con1 – In2:

            но1 (но, обаче);

            но2 (възглас, използван от конярите).

In1 – Part2:

            ага1 (изразява злорадство, смущение);

            ага2 (разг. за изразяване на съгласие).

Adv1 – Part2:

            вон1 (махай се, вън);

            вон2 (разг. ей там).

Adv1 – Pro2:

            ничего1 (добре; сносно, прилично);

            ничего2 (разг. нищо).

Adv1 – Num2:

            несколько1 (малко, отчасти);

            несколько2 (известно количество).

S1 – Part2 – Con3:

            добро1 (всичко, което е хубаво; имущество);

            добро2 (в значение на добре);

            добро3 (разг. добро бы, бълг. да допуснем, че).

Part1 – Part2 – Con3:

            да1 (за изразяване на съгласие);

            да2 (нека);

            да3 (съчинителен съюз и).

2. Подмножество /У/ на модел 6:   

S/ф/ - V/ф/:

            стекло1 (стъкло);

            стекло2 (от гл. стечь, бълг. стекло се е);

            стих1 (стихотворение);

            стих2 (притихна).    

V/ф/-V/ф/:

            лечу1 (от гл .лечить, бълг. лекувам);

            лечу1 (от гл. лететь, бълг. летя).

Pro/ф/ - V/ф/:

            мой1 (притежат. мест., м.р.ед.ч. мой);

            мой2 (императивна форма от гл. мыть, бълг. мий).

S/ф/ - Num/ф/:

            семью1 (В.п.,ед.ч. от семья, бълг. семейство);

            семью2 (Тв.п. от семь, бълг. седем).

            В. Чешки език.        

            1. Подмножество /Х/ на модел 6:

            1.1. С наличието на спецификатор [+хомогенност]:

V1 –V2:

            žít1 (žiji, бълг. живея);

            žít2 (žnu, бълг. жъна).

S1 – S2:

            rys1 (одуш. -а, жив. рис);

            rys2 (неодуш. -и, черта);

            sekretář1 (одуш. -е, секретар);

            sekretář2 (неодуш. -е, канцеларско бюро).

            1.2. С наличието на спецификатор [-хомогенност]:

Con1 – Part2:

            aby1 (подчинит. съюз за да);

            aby2 (за пожелание).

Adv1 – S2:

            adagio1 (муз. бавно);

            adagio2 (композиция в бавно темпо).

In1 – S2:

            aleluja1 (хвала на Бога!);

            aleluja2 (възторжен църковен псалм).

            2. Подмножество /У/ на модел 6:   

S/ф/ - S/ф/:

            let1 (от let, 1,4 пад.,ед.ч., бълг. полет);

            let2 (от léto, 2 пад.,мн.ч., бълг. лято).                                 

S/ф/ - V/ф/:

            ženou1 (от žena,Тв.п.,ед.ч., бълг. жена);

            ženou2 (от hnát, бълг. гоня).

V/ф/ - Ad/ф/:

            černí1 (от černý, бълг. черен);

            černí2 (от černit, бълг. правя нещо черно).

V/ф/ - V/ф/:

            sním1 (от snít, бълг. мечтая, сънувам);

            sním2 (от sníst, бълг. изям).

Source: Елена Любенова. Формално моделиране на лексикалната омонимия   (върху материал от български, руски и чешки език). Пловдив. 2001.