Падеж – Pad в горнолужишкия език

                                                               (in Bulgarian)

   

Основната функция на падежите е да осъществяват синтактичните връзки между отделните елементи в изречението. Съществителните в горнолужишкия език се скланят по     падежи.

Горнолужишкият език има седем падежа. Винаги с предлог се използват творителен падеж и местен падеж. Падежите в горнолужишкия език са:

1.      Именителен падеж  - (mjenowak; štó? što?);

2.      Родителен падеж -     (rodźak; koho? čeho?);

3.      Дателен –                   (dawak; komu? čemu?);

4.      Винителен –              (žadak; koho? što? na čo?);

5.      Творителен –             (posrědnik; z kim? z čim?);

6.      Местен –                     (měsćak; wo kim? wo čim?);

7.                       7. Звателен –                    (wołak).

Ще приведем някои основни значения на отделните падежи.

Именителен падеж се използва:

1.      Като подлог в изречението: Wón dźěła na polu. Nan je wučer.

2.      В изречения с именно сказуемо като сказуемно определение: Bratr je dźěłaćer.

3.      Като предикатив: Je zyma. Je ćma.

4.      Като сказуемно определение, но след съюзната връзка jako: Skutkować jako wučer. Wustupować jako nawoda.

5.      След приложения (т. е. съществителни, които поясняват други съществителни): dźěłaćer aktiwist, rěka Sprjewja.

Родителен падеж се използва:

1.      За изразяване на най-различни отношения между предметите: обектов родителен (twar chěže, napisanje knihi), субектов родителен (spěwanje młodźiny, gigot hus), за изразяване на част от цялото (kolesko módreho dyma), определителен родителен (dźeń swobody, dom dźěsća, spěw radosće), родителен за количество и мяра (kobjel běrnow, horšć sele, stadło hus, škleńca wody, pokruta chlěba), родителен за притежание (Muzej Jakuba Barta-Ćišinskeho, wobrazy Měrćina Nowaka, Serbow serbske holičo).

2.      За изразяване на обекта на действието след някои глаголи: wzdać so prawa, wotrjec so staršeju, zminyć so stracha,  bojeć so chorosće (Съществува паралелна конструкция с творителен падеж: bojeć so před chorosću), dźeržeć, přimnyć so stólca, dótknyć so prašenja, hłodu mrěć, wjeselić so wopyta (паралелна конструкция с винителен паеж: wjeselić so přez wopyt).

3.      За изразяване на голямо количество, количество в по-голяма степен след преходни глаголи обикновено с префикс na-: napić so kofeja, narubać drjewa, najěsć so chlěba, nasrěbać so čisteho powětra.

4.      В някои случаи и след отрицателни форми на глаголите: njeměć chwile, njeprajić  ani słowa, běłeje mróčałki na njebju njewidźeć.

5.      За изразяване на дати: 8. meje 1945 bě kónc druheje swětoweje wójny.

Дателен падеж се използва:

1.      Като втори обект след преходни глаголи: napisać list staršimaj, skotej picu dawać, pósłać dar přećelej.

2.      След някои глаголи (с различна семантика), които имат дативно управление: bližić so zaměrej, wuběhnyć smjerći, wuwinyć so strachej, runać so slěbru, přisłušeć towarstwu, přiměrić so wobstejnosćam, spodobać so přećelej, wěrić prawdźe, dźakować so towaršej, přećiwjeć so nawalej, škodźić njepřećelej, pomhać starym ludźom.

3.      За изразяване на агенса в изречения с безлични глаголи: Jemu so tu njespodoba. Mi nochce so spać. Nam je zyma.

Винителен падеж се използва:

1.      Като пряко допълнение след преходни глаголи: čitać knihu, rubać drjewo, pić wodu, warić wobjed, jěsć całty.

2.      За изразяване на различни адвербиални значения: за изразяване на време (spać cyłu nóc, wróćić so wječor, lěto a dźeń, nócku sy přišoł a nócku zas dźeš, zańdźeny tydźeń, srjedu přijědu).

3.      В някои случаи с предлога za може да се използва във функцията на сказуемното определение: słužić za wotročka, słužić za wolaceho, skutkować za lěkarja. Тази винителна употреба обаче се приема за остаряла.

Творителен падеж се използва:

1.       За изразяване на средството, с помощта на което се извършва действието: pisać list z pjerom, poliwku ze łžicu jěsć, z křidleškomaj pjerchotać, z kolesom jěć.

2.       След спомагателните глаголи  stać so, być за изразяване на именната част на сказуемото: stać so z wučerjom, być z wučerjom.

3.       За изразяване на партньора, с който съвместно се извършва действието: wuchodźować so, jěć z přećelom, rozmołwjeć so ze susodom.

4.       За изразяване на различни обстоятелствени значения: stawać ze switanjom, wuchodźować so z wječorami, spěwać z cyłej šiju, wšitko z wětřikom steji, bědźić so z ćežemi, z durjemi do jstwy zastupić, z woknom won hladać, z hunami do dwora přińć.

Местен падеж се използва:

1.      С различни глаголи за интелектуална дейност: rozmołwjeć so wo knize, rozmyslować wo přichodźe, styskać so po domiznje.

2.      За изразяване на различни адвербиални значения: за място (sedźeć na stólcu, přebywać w přirodźe, bydlić na wsy, po puću chodźić), за време (dźěłać po nocach, přińć po swjatoku, po dešćiku do hribow hić), за начин (po štyrjoch lězć, łazyć; Kóžda wjeska po swojim wašnju kleska).

В разговорния вариант на горнолужишки език все по-често се използва местен  падеж без предлог, напр.: nocy (вместо w nocy), měsće (вместо w měsće), wodźe (вместо we wodźe).

Звателен падеж:

Това не е същински падеж, защото няма никаква синтактична функция и се употребява само като апел, обръщение.

В горнолужишкия език формално звателна форма имат само съществителните от мъжки род в единствено число: nan-o, syn-o,

přećel-o, knjež-e. При съществителните от женски и среден род в двойствено и в множествено число звателната форма се е изравнила с именителната: Hanka, sydń so! Šulerjo, słuchajće! Изключение прави съществителното mać, което има звателна форма maći!. Звателна форма могат да имат и някои неодушевени съществителни, когато обаче са персонифицирани: wjelko, mjedwjedźo, zmijo, božo, ptači kwaso.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.