Части на речта – Słowne družiny в горнолужишкия език

                                                                  (in Bulgarian)

На основата на своите морфологични, словообразувателни, синтактични и семантични признаци отделните думи се  обединяват в по-големи групи, наричани традиционно части на речта (или класове думи). Отделят се съответно пълнозначни и непълнозначни думи, изменяеми и неизменяеми, самостоятелни и служебни.

Пълнозначните думи имат свое собствено лексикално значение. Те са знаци, които служат за номинирането на:

живи същества, предмети, абстрактни понятия:  muž, kóń, blido, ćopłota, lubosć;

динамични признаци (процеси, действия, състояния): dźěłać, wuknyć, ležeć, spać;

статични признаци (качества, отношения): rjany, wulki, běły, drjewjany, nanowy;

обстоятелства и състояния (психични, природни): pomałku, nisko, styskno, derje;

количествена представа за явленията от действителността: jedyn, dwaj / dwě, tři, štyri, jedne, dwoje, troje, prěni, druhi;

посочване на лице или предмет: ja, ty, wón, tón, ta, to, naš, waš, štó, što.      Непълнозначните думи нямат собствено лексикално значение. Те осъществяват връзките и отношенията между думите или пък сигнализират за отношението на говорещия към съдържанието на изказването. Непълнозначните думи в горнолужишкия език са:

Предлози – функционират като формална връзка в рамките на падежните конструкции: do jstwy, ze jstwy, w stwě, bjez wołojnika, z wołojnikom, k nanej, wo nanje;

Съюзи – служат за връзка между думи, словосъчетания и цели изречения: ja abo ty; Hdyž njetrjebam, njepřińdu;

Частици, модални думи – смислово модифицират основното значение на думите, а и на изказването: Hdy ha je to było? Tamle je naša chěža. Je pječa wo tym wědźał;

Междуметия – различават се от гореописаните; представляват реакция на душевни преживявания, чувства или пък на звуци от природата: ow, aw, ach, i, nó, brr, buch, pras, klus.

И така, за горнолужишкия език се различават  единадесет части на речта:

1.      Съществително име   (wěcownik).

2.      Прилагателно име      (kajkostnik).

3.      Местоимение              (naměstnik).

4.      Числително име          (ličbnik).

5.      Глагол                         (słowjeso).

6.      Наречие                      (přisłowjesnik).

7.      Предикатив                 (predikatiw). 

8.      Предлог                     (předłóžka).

9.      Съюз                           (wjazawka).

10.  Частица (časćica), модални думи.

11.   Междуметие            (wukřičnik).

Частите на речта обаче не са нещо абсолютно и неподлежащо на промяна. Много често границите между отделните групи не са така ясно очертани, а в зависимост от функциите си в определен контекст дадена дума може да приема характеристиките на думи от други групи. В такъв случай се говори за транспозиция на частите на речта, т. е. преминаване от една част на речта в друга. В съвременния горнолужишки език се наблюдават следните по-характерни случаи на транспозиция при частите на речта:

Деепричастие ® Наречие:

mjelčo (mjelčeć), ducy (hić), hladajcy (hladać), stańši z łoža (stanyć z łoža);

Причастие ® Прилагателно:

bolace (boleć), myjaca lapka (myć), wopłokowaca woda (wopłokować), tołčene běrny (tołc);

Причастие ® Частица:

mjenujcy (mjenować);

Отглаголно съществително ® Съществително:

haćenje (haćić), sykanje (sykać);

Прилагателно ® Съществително:

žónska, policajski (= policajski muž), bunjacy, Francoska (= francoska zemja), Pólska, Čěska, dobro, zło;

Предложна конструкция ® Наречие:

změrom (z měrom), počasu (po času), poprawom (po prawemu), klětu (k lětu), pomałku (po małku), sćežka (z ćežka);

Съществително ® Предикатив:

hódź, žel;

Звателна субстантивна форма ® Междуметие:

mój swěće!, čłowječe!, božo!, božičkecy!;

Наречие ® Съюз:

runjež (runje), byrnjež (by runje);

Наречие ® Предлог:

niže wsy, blisko města;

Частица ® Съюз:

hač, -li.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.