Морфология – Morfologija на горнолужишкия език

                                                                  (in Bulgarian)

Думите служат за номиниране на одушевени и неодушевени предмети и същества, за абстрактни понятия, действия, процеси, свойства, отношения, чувства и др. Понякога думите се състоят от няколко фонеми, но се срещат и такива, които са изградени от една фонема (напр. съюзите, предлозите, частиците, междуметията). Само при междуметията може в известна степен да се говори за пряка връзка между означаваното и означаващото (срв. напр. buch, tik-tak, pras, mjaw, pip, pst и др.). Всички думи в един език образуват неговия речников състав. Но той сам за себе си все още не прави езика, това е, така да се каже, неговият строителен материал. За да можем да изразим дадена мисъл, трябва да знаем правилата, по които думите се свързват в словосъчетания и в изречения. Освен собствените си лексикални значения думите (и техните форми)  са в състояние да изразяват и други, по-абстрактни,  граматични значения. Всички форми на думата  образуват нейната парадигма. Например парадигмата на думата nan в горнолужишкия език е следната:

Ед. ч.: nan, nana, nanej, nana, z nanom, wo nanje, nano!;

Мн. ч.: nanojo,  nanow, nanam, nanow, z nanami, wo nanach;

Дв. ч.: nanaj, nanow, nanomaj, nanow, z nanomaj, wo nanomaj.

При образуването на отделните форми много от думите променят коренните си гласни, напр.: rjad – w rjedźe, měd – mjedu, nós – nosa, pěc – pjecy, sól – sele, wjesoły – wjeseli, jaty – jeći, swjaty – swjeći.

Флексиите обикновено сигнализират за наличието на повече от едно граматично значение. Така например флексията –ojo от формата nanojo изразява именителен падеж, множествено число и семантичния признак “мъжколичност”. Или флексиите –u, -m от формите widźu, dźěłam изразяват първо лице, единствено число. При имената обаче е възможно няколко падежни грамеми да имат една и съща падежна морфема например родителната и винителната форма при одушевените  съществителни от мъжки род (nana, konja) или дателно-творително-местната форма за двойствено число (mužomaj, žonomaj); в такъв случай се говори за падежен синкретизъм. В някои от случаите отделните форми в парадигмата на дадена дума се образуват от различни основи например парадигмата на личните местоимения (ja, mje, mi) или пък парадигмата на спомагателния глагол być (sym, sy, je; smy, sće, su; smój, staj, -ej, staj, -ej); в такъв случай се говори за суплетивизъм. Изменението на съществителните, прилагателните, местоименията и числителните  с оглед на категорията падеж се нарича склонение (деклинация); съответно изменението на глагола с оглед на глаголните категории (лице, число, време, наклонение, залог) се нарича спрежение (конюгация). Има обаче и неголяма група чужди съществителни, които притежават само една форма, т. е. не се скланят. Това са например съществителните baby, jury, aku или някои прилагателни като fajn, ryzy, nazeleń, načerwjeń.

Съществува също така и голяма група думи, които не притежават собствено лексикално значение, а придобиват някакво значение единствено в комбинация с други думи, които имат собствено лексикално значение (това са предлозите, съюзите и частиците). Например предлозите w chěži  - местно значение; po njedźeli – времево значение. Съюзите свързват думи, словосъчетания и цели изречения, напр.: nan a mać, stary čłowjek a morjo, Ja dźěłam abo wotpočiwam.  Групата на частиците изразява отношението на говорещия към съдържанието на изказването, напр.: Hdy ha přińdźeš? Wón pak to był njeje! Особено положение заемат междуметията, напр.: ow, ach, i, hop, buch, pras, plumps.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.