ЗА БУРИТЕ В ЖИВОТА

Чайките кръжат гладни над града. Птиците огласят гората тревожно. Дърветата са голи и беззащитни в мъката си по лятото. Облаците са ниски и черни. Ти си самотен зад стената. Ти си пълен с очакване за нашата среща. А аз се боря с надвисналите облаци.

Предателство. Нож в гърба на човечността. Плесница в лицето на божественото отражение. За теб няма значение, че аз съм също божествено отражение. Че аз усещам болката от това, че ти ме унижаваш, от твоя опит да ме поставиш на колене. Ти се опитваш да ме пречупиш, като вместо състрадание ми предлагаш ледена стена, зад която се криеш, за да не улучат теб ударите, изпратени за мен. Ти стоиш скрит зад стената и преглъщаш своето собствено унижение и малодушие. Ти толкова се страхуваш да се покажеш на светло откъм моята страна, за да не пострадаш. Тъмнината е покрила твоето тяло, което се гърчи под ударите на твоята съвест. Ти искаш, ти наистина толкова много искаш да минеш през стената, която ни дели, да запретнеш ръкави и да раздадеш правосъдие. Ти искаш, толкова много искаш да ми помогнеш да се справя с надвисналите черни облаци над мен, че не правиш нищо от вцепенение.

От другата страна на стената аз посрещам ударите на съдбата с отворени очи. Днес светът е решил да докаже, че не вярва повече в своя бог и затова удря мен. Чрез мен светът цели да унижи своя бог, да го предизвика да ме спаси в момент, когато целият свят е срещу мен. Светът се дразни от божията светлина, която отразявам. Другите искат да загасят светлината в мен, да потъна в болка, за да изпитат бог доколко е силна неговата любов към мен, за да ме спаси.

Ти си от другата страна на стената и все още си потънал в собствената си духовна тъмнина. Ти не виждаш в мен бога, за да разбиеш стената и да искаш да ме спасиш. Защото ако можеш да видиш в мен бог, това ще ти напомни, че той е и в теб, че ние сме част от една светлина. Ти виждаш само моето тяло, защото само него познаваш, душата ми и моето сърце остават непознати засега за теб. Защото ти не искаш да ги опознаеш, увлечен от вълненията на плътта. Затова стената не помръдва пред теб. Дотогава, докато ти не узнаеш какво е да обичаш чрез сърцето си.

Търся тишината, за да се скрия от света. Търся тишината, за да чуя себе си по-добре. Търся тишината, за да намеря отговорите вътре в сърцето си. Тишината, която ще ме скрие от ударите на света. Потъвам в прегръдката на тишината.

Първи удар и болката ехти в сърцето на човечността. Първи удар по моята душа и душата на цялото човечество потъва в скръб. Ти удряш мен, но боли и теб. Ти удряш мен, за да се спасиш от страховете и несигурността си. Но след това теб те боли още повече. А аз съм изплашена и пълна със съмнения.

Целта на втория удар е да ме направи слаба, да обезсили сърцето ми, да изгаси светлината в мен. Светлината в мен е, която те дразни. Нежността в мен е, която те кара да се чувстваш самотен. Щедростта в мен е, която те кара да се чувстваш беден. Затова ти си отмъщаваш, че аз имам това, за което ти мечтаеш, но за което нямаш смелостта да се бориш.

Третият удар е насочен към това да отнеме силата ми, да ме прикове на кръстта жива. За да съм пример за това как не трябва да се разпръсква светлина там, където мракът е доброволен избор. За да съм жертвата, която ще изкупи и твоите грешки. И аз съм опечалена за теб и за твоята духовна слепота.

След всеки твой удар аз укрепвам все повече. Гневът и болката се борят като двете страни на поражението и победата, отмъщението и великодушната прошка, забравата и паметта. Аз укрепвам и се уча да се боря за себе си. Уча се да губя очертанията си, да се сливам и с мрака, и със светлината, да минавам през пукнатините на твоето сърце и да го покорявам. Уча се да съм великодушна и благородна. Отчаянието ражда решителност и смелост. И аз ставам по-голяма, отколкото съм била. И аз съм отражение на жертвата на кръстта. В мен ехти състраданието и прошката, а милостта е тази, която прави вярата в утрешния ден поносима.

От другата страна на стената ти набираш сили, стената се пропуква и слънцето прогонва мрака, вятърът изсушава сълзите ти, ръцете ти събарят стената помежду ни. Сърцето ти ликува от победата над себе си. Очите ти, заслепени от светлината, ме търсят. Аз съм пред теб, а дъгата прекрачва тъмните облаци, за да прогони мрака на вчера и да ни свърже с новия ден.

Така минава човешкият живот – удар след удар, буря след буря. Защото трябва да умреш за един свой живот, за едно свое състояние, за да се родиш за друго, което ще ти е нужно. Защото не може днес да бъдеш такъв, какъвто си бил вчера. Днешният ден има нужда ти да бъдеш различен. Висок и смел, за да си на висотата на новите битки, които предстоят. За да имаш куража да се включиш в тях и да победиш. Да победиш себе си днес, за да си достоен за утрешния си нов образ. Защото утрешният ден ще има нужда от друго твое лице, ново и различно от днешното ти. Защото битките, които ти предстоят утре, са с твоя днешен образ. Всеки ден е борба над самите нас. Всеки ден е победа над самите нас. И ние имаме само един възможен избор - да избираме да се чувстваме живи, да усещаме живота през цялото време, не като даденост за векове, а като много кратко и безценно преживяване, каквото и да е то. Днес.

Търся тишината, за да се скрия от света. Търся тишината, за да чуя себе си по-добре. Търся тишината, за да намеря отговорите вътре в сърцето си. Тишината, която ще ме скрие от ударите на света. Потъвам в прегръдката на тишината.

Дъгата като небесен мост се издига на сутрешното небе. Аз съм от единия и край. А ти стоиш от другия. Слънцето е на път да залее съненото небе със светлина. Небето е изморено от дългите бури. Небето е изтощено от дъждовни сълзи и гръмотевици. То копнее за покой и за любов. Затова слънцето първо разлива върху небето червената боя. Червената боя се слива със синьото небе и ражда дъгата. Но влюбеното червено е толкова много, че то покрива небето и нас двамата с небесното си червено покривало като обещание за почивка между бурите. Време, през което аз ще обичам теб, а ти ще откриваш своята светлина, отразена в мен. Време, през което ние ще потъваме в себе си, за да забравим.

Небето е порозовяло от обещания. Небето е на път да роди новото утре. Утре, когато всичко ще започне отначало.

А ние сме в очакване звездното небе да се отвори и да се роди Богът в нас чрез любовта му към нас.

Небето е порозовяло от нежни обещания.

(Елена С. Любенова)