КОГАТО ПРАЗНИКЪТ НА ЛЮБОВТА СТАНЕ НЕЛЕП

 Предстоящият, набеден за ден на любовта празник (или както там се нарича), може би е добре да стои малко по-далеч от детския свят, поне във вида, в който често се представя от масовата култура. Кичът, преиграната зрялост и подражанието на поведение от света на възрастните рядко са неща, от които децата наистина имат нужда.

Децата заслужават повече от шеговитото окуражаване „shake it, shake it“. Те естествено правят това, което им казват възрастните, и се стараят да отговорят на техните очаквания. Обличат се в блестящи дрехи, гримират се, повтарят движения и поведение, които не разбират напълно, но приемат за нормални, защото идват от авторитета на големите. И понякога всичко това се случва още преди да са навършили десет години.

Въпросът не е в самия празник, а в начина, по който го пренасяме в детската среда. Част от моделите, които възрастните смятат за забавни и безобидни, принадлежат на техния свят и носят значения, които децата още не могат да осмислят. Те ги възпроизвеждат механично, без избор, защото се доверяват на нас.

Децата нямат нужда от показност, външни ефекти и имитация на зряло поведение. Те имат право на собствен ритъм на израстване, без да бъдат въвличани преждевременно в модели, които принадлежат на друг етап от живота.

Помня как в основното училище на Емма редовно организираха дискотеки за този празник. Тя често се чувстваше неловко и не на място. За нея това не беше празник на радостта, а нещо чуждо и изкуствено. За по-срамежливите деца подобни ситуации често се превръщат в натиск насилствено да се „отворят“, за да се впишат в средата. Но това нерядко има обратен ефект — вместо да ги направи по-уверени, ги затваря още повече и ги настройва срещу възрастните, защото го преживяват като нещо принудително. Аз самата винаги съм била срамежлива за възрастта си и подобни изкуствени събирания често ме караха да се засрамвам още повече, защото „shake it, shake it“ никога не е било лесно за мен.

Масовата култура на възрастните не винаги е подходяща за детския свят. Понякога най-доброто, което можем да направим, е просто да пощадим децата от нея и да им оставим време да бъдат деца. Може би е добре да бъдем по-внимателни към онези капани на кича и вулгарността, които масовата култура понякога поднася като нещо нормално и безобидно.

 

Просто лично мнение на едно срамежливо момиче.

 

(Елена Любенова)