НОВАТА ФИЛМОВА АДАПТАЦИЯ НА "БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ"

 Новата филмова адаптация на романа „Брулени хълмове“ е нещо, което няма да отида да гледам. Колебаех се, дори мислех да отида на кино с Емма, защото това е поредната екранизация на известния английски роман, който харесвам. Но сега съм сигурна, че този филм дори сама няма да го гледам. Гледах трейлъра и леко се отвратих. Не мога да си представя да гледам този филм с Емма – ще трябва постоянно да я моля да си затваря очите.

Прилича ми на нарочно силно сексуализирана версия, която разчита точно на това - на евтината сензация. Фактът, че е пуснат по кината за Св. Валентин, говори много за посоката, в която е тръгнала адаптацията - една дълбока психологическа драма е сведена до по-семпло представяне на привличането между половете. Типична масова култура. На каква аудитория разчита? Не е за мислещи тийнейджъри, защото Емма каза, че и тя е гледала вече трейлъра (ужас!) и сподели, че не иска да гледа филма.

За кого е тогава филмът? Може би за зрители, които търсят по-леко, зрелищно и повърхностно забавление, а не сложна психологическа история.

Сексът днес се използва като универсален инструмент за привличане на внимание. Но когато той стане основното средство за въздействие, често се губят по-дълбоките пластове на историята. Твърде многото сексуални внушения, намеци и действия могат да отблъснат зрителя, който иска да види повече смисъл, да бъде накаран да мисли, да чувства, да очаква, да мечтае и да копнее за забраненото. Зрелият зрител не иска да гледа героите само като женско и мъжко тяло и повика на природата. Това звучи прекалено опростено за толкова сложен роман.

Днес сексуалните намеци изскачат отвсякъде и продават всякакъв тип стоки. Забелязали ли сте, че дори децата, когато позират за снимки, понякога застават в предизвикателни пози? Очите и лицата им излъчват поведение, което не е типично за тяхната възраст. Тези пози и погледи често са копирани от възрастните около тях - от реклами, социални мрежи, популярна култура. Може би подобни адаптации са насочени към публика, която търси именно такива внушения - бързи емоции, силни усещания и визуално въздействие.

На мен лично ми отне години да разбера романа „Брулени хълмове“ на Емили Бронте. Това със сигурност не е лесен и лек роман. Той има много пластове. Има и страст, но страстта е част от лечението на детските травми на Хийтклиф. Тук са преплетени детството му, начинът, по който изгражда защитни механизми, как общува със света и с жените, както и много тъмни, мрачни и повредени модели на възпитание.

Жестокостта на Хийтклиф е и защитен механизъм - да върне на света това, което е получил от него, но и част от счупените механизми, по които се е изграждала неговата фрагментирана идентичност. Поне аз усещам подобни рефлекси в поведението му. Но има и още пластове - колко е важно едно дете да вижда света около себе си подреден, да вижда възрастни, които не го повреждат с бой, отхвърляне и подигравки.

Детството му е белязано от насилие, унижение, отхвърляне. Той се учи да се бори срещу света, за да оцелява. Учи се да се преструва, да има двоен живот, да стои в тъмното и да наблюдава света като сянка. Учи се да си отмъщава -  дори на Катрин, която е най-светлото нещо в живота му, но е от свят, за който той не се смята достоен. Той избира да живее в сянката на самия себе си, защото там е безопасно, липсва му смелост. За него е по-лесно да наблюдава Катрин отдалеч, отколкото да бъде с нея, защото дълбоко в себе си се страхува, че и тя може да го отхвърли, когато го опознае. Той изчезва за три години, защото това е по-лесно, вместо да остане и да се бори. Театралната поза е за предпочитане пред това да се изправи очи в очи с реалността. Да, той е жесток, но такъв е бил и светът с него - свят, който го е отхвърлил още от малък. Защо Катрин да е различна? Той не вярва, че заслужава светлина, затова живее живот в сянка.

Дете, което е било подигравано, отхвърляно, обичано условно, чиято идентичност е оспорвана и осмивана, израства точно като Хийтклиф. Няма стабилна социална идентичност, не знае откъде идва, не принадлежи никъде. Дори когато изчезва за три години, не се споменава къде е бил. Страстта е част от опита му да компенсира нещо в себе си. Тя е огромна емоция, която той не може да контролира - стихия, толкова разрушителна, колкото и светът около него. Страстта е бягство, но и форма на контрол върху другите. Всичко е много по-сложно от просто секс. Любовта между Хийтклиф и Катрин е разрушителна, защото никой не го е научил как да обича, никой не го е обичал.

 

На мен лично филмовата версия с Ралф Файнс ми е любима. Ралф Файнс е гениален актьор! На него не му е нужно да докосва женско тяло, за да почувстваш емоцията.

А Емили Бронте е самороден талант, създала шедьовър, изпреварил далеч времето си, свободна и смела, тя говори за неща, за които почти никога не се е говорило открито. На пръв поглед историята между Хийтклиф и Катрин може да остане неразбрана и възприета като прекалено драматична и хиперболизирана. Но именно в това е геният на Емили Бронте, колкото повече търсиш, толкова повече намираш в тази книга.

Емили Бронте е напълно съвременен психолог, който е разбрал причинно-следствените връзки между нашето „днес“ и онова, което „вчера“ го е оформило.

В най-новата версия на филма Хийтклиф и Катрин са представени като просто млади любовници с холивудска представа за страст. А всъщност те израстват заедно. Катрин знае какъв и кой е Хийтклиф, разбира го и го приема с душата си. Това е, което го държи до нея, някой го обича такъв, какъвто е.

Но нищо не е толкова просто, защото между тях стоят и социални пропасти, които за времето им са били почти непреодолими. Тяхното общуване е с душите им, с погледите, с езика на тялото, с изражението на лицата. Това натрупва любовното чувство, държи ги и не ги пуска, превръща се в нещо повече от физическо привличане. Това е обсесия, от която те имат нужда, за да се защитят от света около тях.

Дори не си спомням в книгата да е описан пряк физически контакт между тях. Най-вероятно, заради времето, това е оставено на въображението на читателя.

Хийтклиф не иска нищо от Катрин и Катрин не иска нищо от Хийтклиф. Те не се използват, няма изгода във връзката им, което я прави чиста. Но двамата са като два счупени на различни места съда, които колкото и да се опитват да съберат парчетата си заедно, няма да успеят, защото причините са различни и толкова дълбоки, че правят връзката им обречена.

Те са и лекарството един за друг срещу света, но са си и отровата.

Мисля, че това е една от любимите ми книги. И изобщо, ако искаш да съсипеш една любовна история, превърни я само в секс.

 

Мен лично най-новата филмова екранизация ме изгуби като зрител.

 

 (Елена Любенова)