Ако децата не виждат около себе си възрастни, които естествено използват „вълшебните думички“ – „моля“, „благодаря“, „извинявай“ – не само в общуването помежду си, но и към самите деца, трудно можем да очакваме те сами да изградят този навик.
Възрастните обикновено не пропускат да благодарят или да се извинят на други възрастни, но понякога сякаш приемат, че към детето това не е необходимо или дори че е някакъв вид принизяване на авторитета да кажеш „благодаря“ или „извинявай“. А всъщност точно когато се извиним на дете за своя грешка, ние не губим авторитет – показваме му как изглеждат уважението, отговорността и достойното човешко поведение.
Преди да обвиняваме децата и младите хора, че не спазват добрия тон и социалния етикет, си струва първо да се огледаме и да се запитаме дали ние, възрастните, показваме с поведението си онова, което изискваме от тях. Детето, на което благодарят, се учи да благодари. Детето, пред което възрастният умее да се извини, научава, че признанието на грешката не е слабост, а проява на уважение и зрялост.
***
If children do not see adults around them naturally using the “magic words” – “please”, “thank you” and “sorry” – not only with other adults but also with children themselves, we can hardly expect them to develop these habits on their own.
Adults usually remember to thank or apologise to other adults, yet sometimes seem to assume that doing the same with a child is unnecessary, or even that saying “thank you” or “sorry” somehow diminishes their authority. In reality, when we apologise to a child for our own mistake, we do not lose authority – we show them what respect, responsibility and dignified human behaviour look like.
Before blaming children and young people for lacking good manners or social etiquette, it is worth looking at ourselves first and asking whether we, as adults, model the behaviour we expect from them. A child who is thanked learns to say thank you. A child who hears an adult apologise learns that admitting a mistake is not a sign of weakness, but an expression of respect and maturity.
Ако децата не виждат около себе си възрастни, които естествено използват „вълшебните думички“ – „моля“, „благодаря“, „извинявай“ – не само в общуването помежду си, но и към самите деца, трудно можем да очакваме те сами да изградят този навик.
Възрастните обикновено не пропускат да благодарят или да се извинят на други възрастни, но понякога сякаш приемат, че към детето това не е необходимо или дори че е някакъв вид принизяване на авторитета да кажеш „благодаря“ или „извинявай“. А всъщност точно когато се извиним на дете за своя грешка, ние не губим авторитет – показваме му как изглеждат уважението, отговорността и достойното човешко поведение.
Преди да обвиняваме децата и младите хора, че не спазват добрия тон и социалния етикет, си струва първо да се огледаме и да се запитаме дали ние, възрастните, показваме с поведението си онова, което изискваме от тях. Детето, на което благодарят, се учи да благодари. Детето, пред което възрастният умее да се извини, научава, че признанието на грешката не е слабост, а проява на уважение и зрялост.
***
If children do not see adults around them naturally using the “magic words” – “please”, “thank you” and “sorry” – not only with other adults but also with children themselves, we can hardly expect them to develop these habits on their own.
Adults usually remember to thank or apologise to other adults, yet sometimes seem to assume that doing the same with a child is unnecessary, or even that saying “thank you” or “sorry” somehow diminishes their authority. In reality, when we apologise to a child for our own mistake, we do not lose authority – we show them what respect, responsibility and dignified human behaviour look like.
Before blaming children and young people for lacking good manners or social etiquette, it is worth looking at ourselves first and asking whether we, as adults, model the behaviour we expect from them. A child who is thanked learns to say thank you. A child who hears an adult apologise learns that admitting a mistake is not a sign of weakness, but an expression of respect and maturity.
No comments:
Post a Comment