Да се върнем към възпитанието.
За съжаление, около тези избори за парламент възрастните използваха толкова богато въображение в измислянето на обиди, прякори, ругатни, псувни, език на омразата, дори средновековни проклятия, че замърсиха пространството около себе си за години напред. Тонове талант и „гениалност“ в измислянето на различни тоналности и окраски на езика на омразата, на нетърпимостта, на истерията и агресията.
Толкова срамно!
Всеки ругае всекиго, всеки мрази всекиго, всеки се подиграва на всекиго за какво ли не. Всеки е „виновен“, че е прекалено слаб, прекалено висок, че има прекалено дълги или прекалено къси ръце, крака или нос, че лицето му е „като на вещица“ и други подобни ужасии. Вербалният тормоз и булингът оставят следи, дълбаят дупки в психиката ни, отварят рани.
Децата чуват как възрастните около тях говорят за другите с омраза, яд и агресия, как се подиграват заради външния вид и физически особености. Те мислят, че така трябва. И това става част от техния начин на мислене и език.
Не трябва да се учудваме, ако утре те започнат да използват този гнусен език и спрямо нас.
Запушвах си ушите, запушвах ги, изчервявах се от срам заради други хора. Имаше моменти, в които си мислех, че мен ругаят, макар че тихо и невидимо си преглеждах постовете. Често беше страшно - все едно се хвърлят ножове напосоки, с надеждата да бъде улучен някой.
Малко повече език на благородството и радостта е нужен. Език, който спори по теми и идеи, а не убива другия с думи. Интелигентен език на мислещ биологичен вид.
Но не става въпрос само за възрастните. Да мислим и за децата. Какви модели и култура на общуване и изразяване ще научат от нас? И не ги питайте после кой ги е научил да псуват, обиждат, ругаят, да се подиграват, да мразят. Ние сме ги научили. Кой друг?
А аз си запушвам ушите отново.
No comments:
Post a Comment