Понякога възрастните забравяме, че децата виждат всичко. И запомнят всичко – и в празник, и в делник. Темата е много деликатна, но понеже имам много наблюдения върху хора, които по различни причини са прекалявали с алкохола, ми се иска да напиша нещичко.
Личен избор на възрастните е дали да пият алкохол, или да не пият. Техен избор е и колко да пият. Може да се оливат, ако искат. Може да пият ден и нощ. Може дори това да е тяхното пристрастяване, слабост или хоби и да не могат да спрат да прекаляват с алкохола, макар и да опитват. Хората системно пият много алкохол по различни причини – някои казват, че това е болест, други, че е слабост, а трети, че това е единственото, което ги прави щастливи или им помага да забравят.
Всеки от тях си мисли, че ще надхитри биологичната си природа и че на него това няма да му се отрази – че ще се измъкне здрав и с неповредени от алкохола органи. Всички си имаме своите илюзии. Понякога те са единственото, което ни крепи.
Също така постоянно сме свидетели на информация за хора, станали известни с някакво професионално умение, чиято смърт се оплаква като голяма загуба, но също така някак между другото се споменава, че са прекалявали доста с алкохола. Тяхна си работа, разбира се. Ако можеш да помогнеш на приятел или близък със съвет да не прекалява, помогни. Иначе често се казва, че едни пият повече от мъка, други поради силен стрес, трети не могат да се справят със славата и успеха, а сигурно има и такива, които са погълнати от среда, в която единственото развлечение за повечето хора е да се напиват всеки ден. Някои пият, за да станат интересни и забавни за другите, защото си мислят, че когато са трезви, са скучни.
А днес масово културата е такава, че ако нямаш снимка, на която си пиян и държиш чаша с алкохол, значи не си живял интересен живот, а си бил един скучен възрастен. Това виждат децата – алкохолната култура е навсякъде. И чашка по чашка се изпуска краят на контрола. Различни хора, различни причини, различно поведение след употребата на много алкохол, но сходен житейски изход, защото нашето биологично тяло е крехко, ранимо и смъртно.
Къде са децата в тази картина? Ами те виждат всичко това. Те чуват същите тези геройски истории за успели хора, които се превръщат в пияници, и как някои възрастни оправдават това. Децата запомнят образите и картините от своето детство – на пиян родител, на възрастен, който си има своята „библиотека“ с бутилки, от които често пие. Те виждат как поведението се променя, как става агресивно, как понякога самите те биват бити. Те виждат грозната и насилствената страна на алкохолните подвизи.
И децата не разбират какво и защо се случва. Те се плашат. Те се ужасяват. За тях целият свят се срива, защото възрастните са техните герои. Те не разбират как алкохолът превръща възрастните в чудовища, които губят контрол над себе си.
Идеално е децата да не виждат пияни хора около себе си. Ще кажете: „Темата е стара и банална, колкото света. Какво толкова има?“ Ами има, защото децата запомнят модели на поведение, които после копират в своя живот. Тези модели понякога се превръщат в техните травми и кошмари.
Ясно е, че възрастните няма да спрат да прекаляват с алкохола, но поне нека го правят далеч от децата. Те не трябва да виждат трансформацията, която настъпва след алкохола, когато техният герой се превръща в нещо страшно и болно за тях. Децата се страхуват и за възрастните, и за себе си. А после цял живот се опитват да прогонят чудовището на изкушението – и не всички успяват.
Така че – поне не пред децата.
(Елена Любенова)
No comments:
Post a Comment