Понякога възрастните забравяме, че децата виждат всичко.
И запомнят всичко - и в празник, и в делник. Темата е много деликатна, но понеже имам много наблюдения върху хора, които са прекалявали по различни причини с алкохола, ми се иска да напиша нещичко.
Личен избор на възрастните е да пият алкохол или да не пият. Техен избор е колко да пият. Може да се оливат, ако искат. Може да пият ден и нощ. Може дори това да е тяхното пристрастяване, слабост, хоби, и да не могат да спрат да прекаляват с алкохола, макар и да опитват. Хората пият системно много алкохол по различни причини - някои казват, че това е болест, други, че е слабост, а трети, че това е единственото, което ги прави щастливи, за да забравят.
Всеки от тях си мисли, че ще надхитри биологичната си природа и че на тях това няма да се отрази - те ще се измъкнат здрави и с неповредени от алкохола органи. Всички си имаме своите илюзии. Понякога те са единственото, което ни крепи.
Също така постоянно сме свидетели на информация за станали известни с някакво професионално умение хора, чиято смърт се оплаква като голяма загуба, но също така се споменава някак си под сурдинка, че тези хора са прекалявали доста с алкохола. Тяхна си работа, разбира се. Ако можеш да помогнеш на приятел и близък със съвет да не прекалява, помогни. Иначе често се казва, че някои пият повече от мъка, други поради силен стрес, трети не могат да се справят със славата и успеха, а сигурно има и такива, които средата ги поглъща, а в тази среда единственото развлечение на повечето хора е да се напиват всеки ден. Някои пият, за да станат интересни и забавни за други хора, защото си мислят, че като са трезви са скучни.
А днес масово културата е такава, че ако нямаш снимка, на която си пиян и на която държиш чаша с алкохол, то значи не си живял интересен живот, а си бил един скучен възрастен. Това виждат децата - алкохолната култура е навсякъде. И чашка по чашка му се изпуска краят на контрола. Различни хора, различни причини, различно поведение след употреба на много алкохол, но сходен житейски изход, защото нашето биологично тяло е крехко и много ранимо, а също така е смъртно.
Къде са децата в тази картинка? Ами те виждат всичко това. Те чуват същите тези геройски истории за успели хора, които се превръщат в пияници и как някои възрастни оправдават това. Децата запомнят образите, картините от своето детство - на пиян родител, на възрастен, който си има своята „библиотека“ с бутилки, от които често пие. Те виждат как поведението се променя в агресивно, как понякога тях ги бият. Те виждат грозната и насилствената страна на алкохолните подвизи.
И децата не разбират какво и защо се случва. Те се плашат. Те се ужасяват. За тях целият свят се срива, защото възрастните са техните герои. Те не разбират как алкохолът превръща възрастните в чудовища, които губят контрол над себе си.
Идеално е децата да не виждат пияни хора около себе си. Ще кажете - темата е стара и банална, колкото света. Какво толкова има? Ами има, защото децата запомнят модели на поведение, които после копират в своя живот. Тези модели на поведение понякога се превръщат в техните травми и кошмари.
Ясно е, че възрастните няма да спрат да прекаляват с алкохол, но поне да го правят тайно от децата. Те не трябва да виждат трансформацията, която се случва след алкохола, когато техният герой се превръща в нещо страшно и болно за тях. Децата се страхуват и за възрастните, и за себе си. И после цял живот се опитват да изгонят чудовището на изкушението - и не всички успяват.
Така че - поне не пред децата.
(Елена Любенова)
No comments:
Post a Comment