ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА

Езикът на любовта е мълчалив.

Ти се опитваш да ми говориш на своя език, но аз не те разбирам. Правиш някакви конфузни жестове, опитвайки се да ми покажеш онова, което думите ти не успяват да предадат. Аз цялата съм слух, за да те чуя, да те разбера и да те усетя, да направя твоето смущение по-малко, да скъся разстоянието помежду ни. Ние говорим на различни езици, но блясъкът в очите ни е това, което ни сближава. Отчаян, че думите ти не достигат до мен, потъваш в тишина и само очите ти напрегнато ме гледат. Гледат ме така, все едно аз съм онова, което запалва огъня в тях. И тогава разбирам всичко. А ти си толкова развълнуван, че спонтанно ме прегръщаш като знак на извинение и смирение. И така всичко е ясно – без думи. Защото ти говориш на езика на любовта.

Но днес ти си различен и аз не разбирам езика на твоето мълчание. Днес ти си различен и ми говориш на езика на безразличието. Ти се променяш всеки ден, а аз не успявам да науча твоя език, за да разбирам твоето сърце и начина, по който то се изразява.

Един ден ти си себе си, а след това се разтваряш във всичко живо и неживо. Аз искам да се науча да те разбирам, за да те намеря. Ти искаш да се научиш да ме разбираш, за да не ме изгубиш.

Езикът на любовта е като свободата.

В един миг аз съм лекокрила птица, която се издига на неподозирана висота, за да погълне небето в себе си. И ти си там – ти си самото безкрайно небе, което ме приютява нежно в обятията си.

В следващия миг аз съм пясъкът, нагрят от августовското слънце, който водата поглъща бавно. И ти си там – ти си огромната вълна, която ме връща обратно на брега. Ти си моето спасение. И свободата е нашият език, който ни свързва завинаги.

Езикът на любовта е като песен.

Ти си рибите в реката, които отразяват птиците по дърветата. Птиците пеят за това, за което мълчат рибите. Те пеят за тайните на реките и океаните, за тайните на зараждането на живота. Аз съм песента, която изпълва сърцето ти. Аз съм най-древната мелодия на света, която те прави част от историята на сътворението. Като сътворение, за което са нужни двама и песен. Ти си звуците, от които композирам своята музика.

Езикът на любовта е като молитва.

Като медитация сред зелената гора. Като цвета на любимите очи, които не могат да бъдат забравени. Като слънчевата светлина, която вдишвам. Като целия оптимизъм на света, който слънцето рисува вътре в мен. Като тревогата, която издишвам. Като крясъка на мълчанието. Като чистотата след предателството.

Езикът на любовта е като покана за самота.

Ти обещаваш да си винаги до мен. Дори се опитваш да ми внушиш, че аз съм всичко за теб. И аз ти вярвам. През следващите дни вече си различен. Само ти си всичко за себе си. Аз повече не вярвам на обещания. Прегръдката на самотата е тази, която ме спасява.

Езикът на любовта е като болката преди раздялата.

Като тишината и радостта след загубата. Като намерените илюзии. Като лекарство срещу безразличието. Като очакването сърцето да бъде разбито отново.

Езикът на любовта е като огледало.

Аз се оглеждам в теб, за да видя себе си. За да видя дали ме допускаш до себе си. Ти се оглеждаш в мен, за да ми покажеш, че вече ме няма в твоите очи. Аз търся теб, за да ме има. Ти бягаш от мен, за да намериш себе си.

Езикът на любовта е роденият от мен живот. Животът, който ти породи в мен в поривите на несигурната нежност.

Езикът на любовта е мисълта за другия.

Той е протегната ръка. Той е усмивката на твоето лице, когато чуеш моето име. Той е споделена въздишка под булото на нощта. Той е споменът за нашето общо утре и надеждата за непропуснатите мигове. Той е светлината в дълбоката нощ, когато е толкова студено да сме заедно. Той е и топлината, когато сме на разстояние, но устремени един към друг.

Езикът на любовта е като човечността.

В езика на любовта състраданието и милостта са онова, което ни държи гордо изправени. Те са и онова, което придава дълбочина на сърцата ни. Те са търпението на Вселената, когато аз и ти станем ужасно непоносими за Бога. Когато забравим за съществуването на Бога, Той ни напомня за Себе Си, като ни дава шанс да бъдем благородни и милостиви. Защото волята да Го следваме е онова, което ни прави победители.

На езика на любовта ние се оглеждаме в душата си.

(Елена С. Любенова)