ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА

Езикът на любовта е мълчалив.

Ти се опитваш да ми говориш на своя език, но аз не те разбирам. Ти правиш някакви жестове конфузни, опитвайки се да ми покажеш това, което думите ти не успяват да предадат. Аз цялата съм слух да те чуя, разбера, усетя, да направя твоето смущение по-малко, да скъся разстоянието помежду ни. Ние говорим на различни езици, но блясъкът в очите ни е, който ни сближава. Отчаян, че думите ти не достигат до мен, ти потъваш в тишина и само очите ти напрегнато ме гледат. Гледат ме така, все едно аз съм онова нещо, което запалва огъня в тях. И тогава аз разбирам всичко. А ти си толкова развълнуван, че спонтанно ме прегръщаш като знак на извинение и смирение. И така всичко е ясно, без думи. Защото ти говориш на езика на любовта.

Но днес ти си различен и аз не разбирам езика на твоето мълчание. Днес ти си различен и ми говориш на езика на безразличието. Ти се променяш всеки ден и аз не успявам да науча твоя език, за да разбирам твоето сърце и начина, по който то се изразява.

Един ден ти си себе си, а след това се разтваряш във всичко живо и неживо. Аз искам да се науча да те разбирам, за да те намеря. Ти искаш да се научиш да ме разбираш, за да не ме изгубиш.

Езикът на любовта е като свободата.

В един миг аз съм птица лекокрила, която се издига на неподозирана висота, за да погълне небето в себе си. И ти си там, ти си самото безкрайно небе, което ме приютява нежно в обятията си.

Веднага след това аз съм пясъкът, нагрят от августовското слънце, което водата поглъща бавно. И ти си там, ти си огромната вълна, която ме връща обратно на брега, ти си моето спасение. И свободата е нашият език, който ни свързва завинаги.

Езикът на любовта е като песен.

Ти си рибите в реката, които отразяват птиците по дърветата. Птиците пеят за това, за което мълчат рибите. Те пеят за тайните на реките и океаните, за тайните на зараждането на живота. Аз съм песента, която изпълва сърцето ти. Аз съм най-древната мелодия на света, която те прави част от историята на сътворението. Като сътворението, за което са нужни двама и песен. Ти си звуците, от които аз композирам своята музика.

Езикът на любовта е като молитва.

Като медитация сред зелената гора. Като цветът на любимите очи, които не могат да се забравят. Като слънчевата светлина, която вдишвам. Като целият оптимизъм на света, който слънцето рисува вътре в мен. Като тревогата, която издишвам. Като крясъкът на мълчанието. Като чистота след предателство.

Езикът на любовта е като покана за самота.

Ти обещаваш да си винаги до мен. Ти даже се опитваш да ми внушиш, че аз съм всичко за теб. И аз ти вярвам. В следващите дни ти вече си различен. Само ти си всичко за себе си. Аз повече не вярвам на обещания. Прегръдката на самотата е тази, която ме спасява.

Езикът на любовта е като болката преди раздялата.

Като тишината и радостта след загубата. Като намерените илюзии. Като лекарство срещу безразличието. Като очакване сърцето да бъде разбито отново. 

 

Езикът на любовта е като огледало.

Аз се оглеждам в теб, за да видя себе си. За да видя дали ме допускаш до себе си. Ти се оглеждаш в мен, за да ми покажеш, че вече ме няма в твоите очи. Аз търся теб, за да ме има. Ти бягаш от мен, за да намериш себе си. Езикът на любовта е роденият от мен живот. Роденият от мен живот, който ти породи в мен в пориви на несигурна нежност.

Езикът на любовта е мисълта за другия.

Той е протегната ръка. Той е усмивката на твоето лице, когато чуеш моето име. Той е споделена въздишка под булото на нощта. Той е споменът за нашето общо утре и надеждата за непропуснати мигове. Той е светлината в дълбоката нощ, когато е толкова студено да сме заедно. Той е и топлината, когато сме на разстояние, но устремени един към друг.

Езикът на любовта е като човечността.

В езика на любовта състраданието и милостта са това, което ни държи гордо изправени. Те са и това, което дава дълбочина на сърцето ни. Те са търпението на вселената, когато аз и ти станем ужасно непоносими към Бог. Когато забравим за съществуването на Бог, той ни напомня за себе си, като ни дава шанс да сме благородни и милостиви. Защото волята да Го следваме е това, което ни прави победители.

На езика на любовта ние се оглеждаме в своята душа.

(Елена С. Любенова)