HEARTBEAT

(a poem by 11 years old Emma)

Listen to your heartbeat,

The thing that keeps you alive.

One tiny human heartbeat,

One out of seven billion others.

On a tiny overcrowded rock called Earth,

Floating around in the vast expanse of space.

We look up at the stars,

Wonder what might be.

Are we the only ones out there?

Are we really alone in the universe?

Or are there others,

Looking up at the heavens,

At the unexplored planets.

Maybe even at Earth.

We have to start believing,

Stop doubting,

In what might be out there.

Reach out,

Join forces, learn more than we ever could.

Evolve. Before it's too late.

And maybe the stars might shine for us again.

(Emma Dimitrova, my 11 years old daughter, 08/3/20)

ПУЛС

Слушайте сърцето си,

Нещото, което ви поддържа живи.

Един крехък пулс човешки.

Един от седемте милиарда други.

На една мъничка пренаселена твърд, наречена Земя,

Носеща се всред простора на необятния Космос.

Поглеждаме нагоре към звездите и се чудим какво ли е там.

Единствените ли сме в този безкрай?

Наистина ли сме сами във Вселената?

Или има и други, взиращи се в небесата,

в неизследваните планети, може би дори в Земята.

Трябва да започнем да вярваме, 

да спрем да се съмняваме в това какво ли е отвъд. 

Протегни ръка.

Присъедини се към силите, научи повече, отколкото някога си си 

представял, че можеш да научиш, 

Развивай се, преди да е станало твърде късно. 

И може би звездите за нас ще засветят отново. 

 

(Емма Димтрова, 11 години. Превод от английски на български: 

Калина Петрова)

https://www.facebook.com/ReadingTherapy2/