РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ

Днес ще ти приготвя щастие. Нали знаеш, от онова, за което всички мечтаят. От запомнящото се щастие. От разтърсващото дълбоко щастие, след което не си същият. От онова, за което четем в книгите, гледаме във филмите и слушаме в разказите на другите хора. Онова щастие, което трае малко повече от няколко минути. От трудно постижимото щастие, когато сме отново едно цяло със звездите над нас, както е било в началото.

Бил ли си някога щастлив по този начин?

Днес ще ти приготвя щастие. Щастие е да се слееш с вибрациите на космоса, когато всичко в теб трепти хармонично като музиката на вълшебна флейта. Само трябва да намеря подходящите продукти за такова щастие. Космосът живее в нас, но защо е толкова трудно да достигнем неговата необятност и мощ? Това ми трябва, мощ и необятност, за да не се губя в ежедневните дребни камъчета.

Обещавам да съм щастлива за цял един ден. Обещавам да съм лекомислена. Ще оставя тъгата си. Ще забравя за болката си. Защото тези съставки могат да променят рецептата за щастие. А аз искам да ти покажа, че в мен има част, която е способна да изключи меланхолията и вечното желание да търси смисъл. Понеже нямам голям опит с продължителното и трайно щастие, ще трябва дълго да се ровя в стари и прашни кулинарни книги, в които има рецепти за всякакви състояния. Вярвам, че твоята рецепта ще е различна от моята, но предполагам разликата ще е по-скоро в количеството на съставките.

И аз започвам да готвя моето щастие.

Слагам по малко от безразсъдството и забравата, за да не позволя на мозъка ми да анализира всичко и да провали рецептата.

Слагам по малко от смелостта. Тя е толкова нужна и дефицитна. Защото е нужно да си смел, за да оцелееш след цял ден зашеметяващо щастие. Без да изпитвам ни най-малка вина, че някой през това време е гладен за щастие. Смелост е да направиш първата крачка. Смелост е и да си тръгнеш пръв.

Ще забравя за утре, ще сложа повече от тук и сега.

Ще сложа щипка любов. Защото какво сме ние, ако сърцето ни не чака някого. Това е любовта, нали? Да очакваш някого и теб някой да очаква. Да си издълбоко приет в сърцето на друг човек, това е най-висша привилегия и комплимент.

Ще сложа и малко топлина. За да разтопи леда, когато в една студена сутрин, ти ще си тръгнеш от мен. Защото идва момент, когато всеки си тръгва, за да бъде насаме със себе си и със създателя.

Ще сложа щипка човечност. Защото трябва да знам как да те спася, когато животът покаже суровото си лице и ти си сам и беззащитен. Тогава аз ще трябва да те спася и ще ми е нужна много доброта. Защото това също е щастие и споделеност.

Ще сложа повече от щедростта. Защото ако пазя всички богатства на сърцето си само за себе си, то каква полза има от тях? Сърцето трябва да се раздава, всеки миг и с пълни шепи. Защото някой някъде копнее да бъде приласкан и помилван. И това може да сме ние. Защото милостта е в нашите ръце.

Ще сложа голяма порция смях. За да посрещаме с радост всеки нов ден. Да осветлява смехът пътеките на сърцето ни, когато мракът превземе всичко.

Ще сложа голяма доза благородство. За да може в трудни дни желанието за отмъщение да не превземе душата ни. Благородството е, което ни прави високи.

Ще сложа и цяла шепа свобода. Защото само когато си окован в ограничения, предразсъдъци и страх, разбираш колко безценно е да можеш да разпериш крилете си и да полетиш, по всяко време и навсякъде. Защото свободата е тази, която осмисля усилията.

Ще сложа и щипка от благодарността. Защото тя показва колко високо устремено и колко цивилизовано е сърцето ни. Благодарността е като балсам за храма на сърцето ни, поддържа го меко и светло.

Ще сложа и шепа нежност. Нежността е грижата ми за теб. Тя е която ме кара да искам да направя подвизи и чудеса за теб. Защото нежността е като прегръдка без докосване, като обяснение в любов без думи.

Ще сложа и общуване с природата. Приемане с отворено сърце и душа от топлината на всяка форма на живот. Раздаване от богатството на сърцето на всичко живо наоколо. Това е когато се сливаш с живота около теб и ставаш част от нещо огромно и велико.

Ще сложа и щипка мечтания и копнежи. Защото нашето щастие е резултат от нашите смели мечти и дръзки копнежи. Много често светът на мечтите е по-истински и милостив от суровата реалност около нас.

Съвсем мъничко ще сложа и от тъгата. Не, тъгата няма да прогони щастието. Защото в миговете на щастие, тъгата ще ни припомня кои сме, колко дълго сме пътували до нашето щастие и каква цена сме платили за това. Тъгата ще ни предпази от главозамайване и ще ни държи целеустремени, за да не забравяме пътя до нашия щастлив миг.

И най-накрая, но не на последно място, ще поръся обилно отгоре всички съставки на рецептата с чиста съвест. Защото чистата съвест е това, което пази сънищата ни светли и спокойни. Чистата съвест е като гаранция, че ти си се състоял и няма за какво да се срамуваш от себе си. Чистата съвест е нашата осъществена връзка с бога.

Бил ли си някога щастлив по този начин?

(Елена С. Любенова)