 |
|
Св.
св. Кирил и Методий
|
(in Bulgarian)
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи,
типографски произлизащи от руския граждански шрифт и използвани от различни
езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата,
е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския
книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните
и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия.
Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски
съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния. С
влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става
третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
История и развитие
Възникване
Глаголицата
е създадена съгласно византийската външна политика през IX век с цел
славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Ромейските
дипломати, солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий, са изпратени
във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни
центрове, но след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на
двамата братя е унищожено от немските духовници. Традиционно кирилицата е
приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ — в чест
на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата, за основа на новата азбука
е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.
Наименование
В
нито един български средновековен извор не е открито собствено название на
базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на
Климент Охридски“ се среща следният откъс:
„Изобретил
и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият
Кирил.“
В
това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и
удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича
азбуката, която създава Константин-Кирил Философ, а „климентица“ трябва да се
нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.
Наименованието
"кирилица" е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на
хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се
казва: "с цирулическими словами наипрво сада штампани"
Класическа кирилица (IX-XI в.)
Кирилица
се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които
отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата
азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които
са заимствани от византийския устав.
Развитие през ХІІ-ХV в.
Българското
писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на
писане следва гръцкия модел, с характеристики като: Поставяне на
ударения:
́Остро
ударение: така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна
от последната;
̀Тежко
ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.
Придихания:
҅ Леко придихание — слага се вместо
ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на
самостоятелни гласни.
҆ Тежко придихание — използва се
вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ
˜ Тилда
— поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и
т.н.)
Някои
букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на
думите) и тесни варианти в средата на думите. Ї се пише преди гласна вместо И,
а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е
част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в
средата на думата.
Развитие през ХV-ХVІІІ в.
На
базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България
след завладяването на България от османците, от ХV век писмеността се развива в
Русия като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в
административния, държавен език.
След
буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали
на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ
(която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава
звукосъчетанието „я“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).
По
време на Възраждането, през 18-19 в., като противостоене на засилената
елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на
руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните
особености започва да се използва по-широко.
Развитие през 1700–1945 г.
През
1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система. Много от
буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са
писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото
и средата на думите.
Главните
букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата
Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма
на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите
Д и Л също получават нова форма.
Въведени
са и малки букви на същия принцип — чрез подбиране на сходни на външен вид
букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г (огледален изглед на
латинската s), д (от латинското g), и (лат. u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч
(лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите
ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата
„з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със
„з“.
ази
латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като
задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Гражданският
шрифт е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.
Реформата
на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на
кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна
Европа, и от средновековния етап, на който се намира дотогава, е изравнено с
къснобароковата латинска типография.
Азбуката,
традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма
на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в
Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия
(в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около
1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е
улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса,
книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската
гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват
в сравнение с руската версия.
В
началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран
на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език
с писмена система, базирана на сръбската азбука.
Съвременната
българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата
революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї ,
което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и
буквата Ѫ).
Разпространение и разновидности
Варианти
на гражданската азбука днес ползват книжовният български език, руският, беларуският,
украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните
от бивша Югославия, а също така монголският и езиците на страните от бившия СССР
в Азия и Източна Европа.
От
1-ви януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с
латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на
общността.
В
съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям
юс, голяма носовка), ѭ, ѩ.
Национални
варианти на кирилицата: Босанчица, Румънска
кирилица, Белоруска кирилица, Българска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска
кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска
кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица
Културно значение. Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
Денят
на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България
се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и
Методий, известни още и като Солунските братя. Преводите на Библията Кирил и
Методий записват на глаголица.
|
„
|
Спасявайки
делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и
уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така,
докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и
човечност...
|
История
Въздигането
на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България
още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на
празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество
българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава
„Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.
Свидетелства
за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се
споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис
може да с приеме, че е по т.н. нов стил - Григорианския календар, а по
действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен
календар е било денят на св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на
това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.
В
съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането
на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив
по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий —
създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров —
това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници
първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в
"Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на
честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност,
на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
През
1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград,
заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е
отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света
Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово
за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се
отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863
г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и
Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
По
време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил
и Методий е не стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия.
След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна
България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които
са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на
демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските
домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на
Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
След
въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24
май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този
ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със
статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански
календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така
денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар.
Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и
държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република
България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990
г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато
Народна република България е преименувана на Република България).
Поотделно
паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април
(дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването
1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение:
„За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език
чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази
1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След
това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.
Празникът
на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния
и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.
През
1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като
празник на българските ученици.
През
1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих
„Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и
Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот
Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
В други страни
През
вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската култура и обществени
стремежи. Те стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия
и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като
светци от православната църква и извън славянския свят, включително в
съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ обявява двамата братя за
„покровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското културнополитическо
пространство през ХХ в. възприемат кирилица като писменост на своите национални
езици. Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус,
Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.
24
май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в Русия
(светски и църковно), Чехия, Република Македония (светски и църковно) и други
славянски страни. В Русия се чества за първи път през 1986 г. (в тогавашния Съветски
съюз) по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов - в Мурманск е
най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий.
Като
църковен празник Денят на Кирил и Методи се празнува в Русия от 1863 г., а за
ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991 г. Както
първото честване в СССР, така и следващите имат "столица на празника"
- град, в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през
различни години са градовете Мурманск, Киев, Минск и други, а от 2010 г. за
постоянна столица на празника е избрана Москва.
24
май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий e
официален празник и в република Македония, където се отбелязва подобно на
празнуването му в България - с много цветя, песни и тържества на учeници и
студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на св.
Кирил и Методий, както и на техните ученици - свети Климент Охридски и свети
Наум. Такива монументални паметници има и в Охрид, където се пазят до днес
мощите на учениците на Кирил и Методий - свети Климент Охридски - създателя на
Охридската книжовна школа, и свети Наум.
В
Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно,
на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се
събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий
има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град на
витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.
Ежегодно
на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св.
Кирил в църквата "Св. Климент" (San Clemente) в Рим, където
български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г.
тази литургия е извършена за пръв път съвместно от български и руски духовници.
No comments:
Post a Comment