(in
Bulgarian)
Изминаха повече от
двадесет и пет години от края на комунистическия режим в страните от Източна
Европа, в които държавен език е някой от
славянските езици. Промяната на политическата система не доведе до голяма смяна
на езиковата ситуация в тези страни, което означава, че доминиращи в голямата
си част от реализирането на езиковите стилове продължават да са славянските
езици в тези страни, т.е. тяхната роля на L1/Е1 е запазена.
Не така обещаващо обаче стоят нещата с носителите на славянските езици. Известно
е, че езикът е абстрактна система от кодове, чиято основна функция е
комуникативната – да служи за общуване и обмяна на мисли и информация между
членовете на едно общество. В този си смисъл езикът е социално явление, чието
развитие зависи от членовете на обществото, използващо съответния език. Езикът
не съществува извън хората и извън обществото, не и в активна форма. Смяната на
социалистическия режим с капиталистическото общество не става за един ден, то е
дълъг и болезнен както в икономически, така и в социален план процес. Това води
от своя страна до промяна на живота на самото общество. Икономическите
трудности, през които минават посткомунистическите общества от Източна Европа,
доведоха до емигрирането на голяма част от населението им както в други страни
от Европа, така и в останалите континенти. Този факт оказа силно влияние на стесняването
и намаляването на броя на активните
носители на славянските езици на територията, на която те са държавни
езици. И езиците тръгнаха заедно с носителите си по света, за да претърпят
трансформацията от език на мнозинството и държавен език на своя територия в
език на малцинствата, език на емигрантите. Тази нова роля на славянските езици
стеснява обема на функционирането им в новата езикова среда, като чисто
стилистично те повече не са в състояние да реализират целия си потенциал.
Основната им функция – комуникативната се запазва, но кръгът, в който тя се
реализира, е строго домашен, семеен или също
така в кръга на подобни емигранти, чийто L1/Е1 е същият. Новата несвойствена му роля на език на
малцинството води до промени в самия славянски език, защото той вече е в положение,
когато трябва да се конкурира по степен и обем на функциониране с официалния
език в новата приемна страна. Новите условия често водят до явно изразен и
практикуван билингвизъм, който за
различните поколения емигранти означава различни неща. Новият микроезик търпи
промени, защото е подложен на атаките на езиковата интерференция, промени,
които са резултат от сблъсъка между две или повече езикови системи, които са в
състояние да доведат до образуването на нов хибриден вариант. Предпочитаме
термина Е1(L1) пред определенията за езика като „майчин“ или „роден“,
защото първият е по-освободен от емоционалността на носителя, докато при
„майчин/роден език“ винаги подсъзнателно и субективно се класифицират
ситуациите по степен на важност за тях. Освен това трябва да се признае,
че Е2 (L2) носи в себе си перспектива и свобода на избора да бъдеш, какъвто си искаш
и да имаш такова езиково лице, каквото си пожелаеш. Докато Е1(L1) е обвързан с понятието „носител на езика“ , за когото
обикновено се смята, че е човек, който е роден в дадена страна, чийто език е
бил първият естествен език, който същият този носител е усвоил най-напред. Но
също така това е бил и езикът, който е бил използван в периода на съзряването и
израстването на личността. На английски в този случай се използва "native
speaker". От своя страна, „майчин“ език не е равнозначно на
„роден“ език, защото като „майчин“ обикновено се определя езика, който детето
усвоява вкъщи от майка си (или и от двамата си родители), което за децата, родени в двуезична среда, означава, че те ще усвоят два
майчини/родни езика, защото не е
възможно те да бъдат степенувани по важност и значение на влиянието върху
израстването на личността. Всичко това е важно за самото определяне на
понятието „билингвизъм“, за което е общоприето да се смята, че дадена личност е
билингвална, ако е родена в двуезична среда и още от най-ранна детска възраст
добива говорни умения и на двата езика без акцент. Ние не приемаме за
билингвална онази личност, която в училище например започва да изучава чужд
език и за няколко години го усвоява до степен на свободно изразяване.
Наблюденията ни са от
езиковия живот на ученици от различни възрасти в Англия, където понятието
„роден език“ губи същинските си характеристики, а билингвизмът доста често е
въпрос не на избор, а не естествена последица от новата езикова ситуация, в
която се оказват учащите се от славянските страни в английските училища. За техните
родители английският език е Е2 (L2), който се активира като пълноценно
функционираща езикова система от кодове в по-зряла възраст, когато езиковото им
съзнание вече е моделирано и дефинирано. За голяма част от техните деца обаче
английският език се превръща в Е1 (L1) поради факта, че този език доминира
в новата страна. Това в особена сила важи за учащите се, които са родени в
Англия. Онези, които са родени в страните си (Полша, България, Латвия, Литва, Словакия и други), възприемат новия езиков сблъсък
постепенно, като самото усвояване на чуждия език става предимно чрез превод от родния
първи език. С времето обаче новият език измества родния и започва да доминира,
точно поради новата езикова ситуация, в която английският е водещ. Голямо
значение има и на каква възраст са учащите се, по-малките деца лесно изтриват
спомена от родния език, като му отделят с времето ролята на ритуален домашен
микроезик. По-големите по-трудно възприемат езиковата промяна и продължително време
„боледуват“ по родния език, защото той е бил част от тяхната езикова
идентичност, която е определяла културната им принадлежност. По-малките деца
почти нямат такъв проблем с идентичността и те бързо и игрово се нагласят към
новия език. Смяната на езиковите кодове и произтичащият от това билингвизъм са част
и резултат от новата езикова ситуация, в която се оказват. А билингвизмът е не
просто технически процес на смяна на езиковите кодове, той е сложен психически
феномен, чрез който се реализира културен „сблъсък“ за надмощие в идентичността
на говорещия, използвайки за тази цел езикови ситуации, които описват фрагменти
от културната принадлежност на говорещия,
а и от новата социално-културна среда. По този начин се получава не само
разширяване, но и тестване на идентичността на
личността, защото Е1 (L1)
най-точно отразява менталността, душевността, културното лице на чужденеца.
Това ни навежда на
мисълта, че пътят на емигранта до приемната му страна е по-къс от пътя, по
който става смяната на Е1 (L 1) в Е2 (L 2). Защото в първия случай става въпрос
за чисто географско преместване в пространството, докато във втория – за
вътрешна борба, която е резултат от сложни и продължителни ментални процеси на
приемане и отхвърляне на новото и старото.
Като компромисно
положение на билингвизма се наблюдава положение, при което говорещият смесва
съзнателно или несъзнателно двете езикови системи. Подобно смесване може да
бъде тенденциозно и игрово, за да се подчертае умението на говорещия да
използва и двата езика. Но в много случаи, особено под влияние на по-нестабилно
емоционалното и психическо състояние, домашният език се появява под различна
форма в официални изказвания на Е2. Това ненавременно присъствие на Е1 може да
е под формата на акцент, лексика, интонация и даже словоред. Нарича се още
„езиков трансфер“, „езикова интерференция“, а също и Е1 (L 1) интерференция. По време на този
процес говорещият или пишещият прилага знанията си от своя роден/майчин език
към втория език Е2 (L 2). Ползата от
езиковата интерференция може да се търси в областта на стилистичния ефект и
тогава се говори за „позитивен трансфер“. А „негативният трансфер“ обикновено е източник на грешки от всякакъв
тип – в разчитането на смисъла на посланието при комуникацията, но те могат да
са и конкретни – граматични, семантични
и синтактични, които са резултат от буквалното превеждане на изречения от
родния език на втория, от следването на синтактични (например при словореда) модели от родния език и прилагането им върху втория език, а и при някои по-специфични
случаи като употребата на фразови глаголи и фразеологизмите също така.
В резултат на езиковия трансфер
между първия (славянски) език (български, руски, чешки, полски и
други) и втория (английски) език се появяват хибридни образования, като например:
English + Czech = Czenglish
English + Polish
= Poglish
English + Russian = Runglish
English + Serbian = Serblish
При езиковото новообразование Czenglish например се получава ефектът на „развален“ английски език, при който
носители на чешкия език комуникират на английски език, привнасяйки от чешкия
различни словообразувателни модели, превеждат се буквално изрази от типа на "basic school" от "základní
škola", докато в английския се използва „primary school“ за същия тип училище, използва се чешки словоред за английски изречения,
а също и чешка интонация при различните видове изречения. Наличието на
фиксирано ударение винаги на първата сричка също може да доведе до
неразличаване на ударенията в различните думи. Всичко това може да е източник
на безброй недоразумения при общуването, но то може да води и до добри
хумористични ситуации.
Същият тип смесване се получава и
при останалите езикови новообразования. Poglish е нормално явление от речта на полските ученици в английските училища
например, като в зависимост от степента им на увереност при владеенето на
английския език те съвсем редовно и несъзнателно смесват двата езика особено
при случаите, когато не мога да се досетят за съответната английска дума, като
резултат от този вид комуникация се получават изречения на английски език с полски
думи в тях, или даже и обратното, понякога под влияние на инерцията на
общуването на английски език те вмъкват английски думи за реалии (и не само) в полски изречения. В тези
синтактични ситуации полските думи в английските изречения и английските думи в
полските изречения чисто граматично се подчиняват
на граматичните правила на чуждия език – например английските думи се поставят
в падежна форма, нещо нетипично за тях, защото английският език не познава
категорията падеж. А полските думи биват придружавани от определителен и
неопределителен член, което не е типично за тях, защото полският език изразява
категорията определеност-неопределеност по различен начин. Абсолютно същите
явления сме наблюдавали и при новообразованието Runglish, като при него освен всичко казано дотук за Czenglish и Poglish е много характерно
привнасянето на мекостта от руския език при произношението и в английския език,
поради което рускоговорещите английски език много лесно могат да бъдат
разконспирирани кой е техният първи език. По същия модел се реализира и
смесеният вариант между българския и английския език: English + Bulgarian = Bulgarlish (наш термин). И при този езиков хибрид се наблюдават описаните вече за останалите
славянски езици явления и процеси. Това включва и изписването с кирилица на
английски думи, подчинявайки ги на българските граматични правила, например: „Апойнтмънти“ (Appointments), „Айсд кафе“ (Iced Coffee), Чийз на слайсове (Sliced Cheese) и много други.
Перспектива на развитие на славянските езици в
чуждоезичната среда е в успешното сътрудничество, а не конкуренция с
доминиращия език домакин, на който се полага законната роля да описва езикови
ситуации, които изразяват ментално и културно живота на емигрантите. А способността за успешна смяна на кодовете допринася за по-безболезненото
адаптиране на емигранта в новата езикова среда, давайки му свобода на избор и богато
множество от изразни средства, каквито са винаги налице в ситуация на билингвизъм.
Езиковото лице на емигранта е също така богато на средства на изразяване, които
са в състояние да примирят и да премахнат противоречията, произтичащи от двойствения
езиков живот, който той води. Превключването на кодовете се осъществява по принцип
главно на няколко нива. Най-общо казано то може да е „ситуационно превключване“, когато за целите на езиковата ситуация
или поради нейната спецификата се налага единият код да сменя другия с оглед
също така и на различното езиково лице на участниците в дискурса. Главната цел
при „ситуационното превключване“ е да се
осъществят целите на комуникацията и да се постигне пълно разбиране на
участниците. Възможно е обаче кодовете да се сменят и в рамките на едно
изречение, като само отделна лексема, термин, популярен фразов глагол или даже
и цял израз се оказват част от изречение на друг език. Тогава говорим за „изреченско превключване“ Целите на
подобен тип превключване са обикновено свързани с факта, че всички участници в
разговора са в състояние да разшифроват посланията и на двата езикови кода и са
в състояние да демонстрират степен на компетенция и на двата езика, рисуващи
билингвистичната ситуация, което е важно условие. Вмъкването на думи от единия
език може да е под влияние на инерцията на речевата ситуация, но може да е и с
игрова цел, за да се постигне определен ефект на изказа като цяло. По този начин
се получават хибридни граматични
структури, които комбинират граматични правила от двата езика.
Като цяло може да се обобщи,
че славянските езици в условията на емиграция се превръщат в езици на славянските
малцинства и в домашни езици със силно стеснени стилистични функции. Но те се оказват
пред по-големи предизвикателства в една по-широка езикова билингвистична ситуация,
където мобилността на границите на изразяване вече зависи от принципа на конкуренцията. Безспорни са
ползите от билингвизма както за възрастните, които се страхуват да не изгубят
контрола върху Е1 (L 1), който в чуждоезичната среда се явява
единствената им връзка с родината, така и за подрастващите, пред които този
страх не стои в такава степен и те с лекота прегръщат Е2 (L 2), който постепенно ги променя, образувайки в тях
модели на езиково изразяване, които са в състояние да променят езиковото им съзнание, а и погледа им към
света като цяло.
Елена Любенова/Elena Lyubenova
(Source: http://phdelenalyubenova.blogspot.com )
No comments:
Post a Comment