(in Bulgarian)
333. Групата на среднословашките
диалекти притежава особености, които я сближават с:
а) чешкия език;
б) източнославянските езици;
в) южнославянските езици.
334. Промяната на *ort-, *olt- > rat-, lat-; *x > s; *tl, *dl
>
l е
характерно за:
а) западнословашките говори на
словашкия книжовен език;
б) източнословашките говори на словашкия книжовен език;
в) среднословашките говори на словашкия книжовен език.
335. В словашкия език в опозицията
палаталност - непалаталност участват фонемите:
а) /d’/, /n’/,
/m’/,
/b’/;
б) /d’/,
/t’/,
/n’/,
/l’/;
в) /d’/,
/t’/,
/n’/.
336. Съществителните /mních,
Čech/ в именителен падеж множествено
число в словашкия език се променят в:
а) mníchi, Čechi;
б) mníši,
Češi;
в) mnísi,
Česi.
337. Словашкият перфект се образува:
а) без формите на спомагателния
глагол;
б) чрез аглутинация на формите на спомагателния глагол към
еловото причастие на пълнозначния глагол;
в) без формите на спомагателния глагол в трето лице
единствено число и в трето лице множествено число.
338. Глаголната словоформа /robil som/ в
словашкия език е форма за:
а) аорист;
б) плусквамперфект;
в) перфект.
339. С помощта на формите (budem, budeš, bude, budeme, budete, budú) в словашкия език се
образува:
а) условно наклонение;
б) бъдеще време от свършен вид глаголи;
в) бъдеще време от несвършен вид глаголи.
340. Кондиционалът в словашкия език
има форми за:
а) сегашно време;
б) минало време;
в) и за сегашно, и за минало време.
341. Окончанието -och в словашкия език е окончание за:
а) родителен падеж множествено
число;
б) местен падеж множествено число;
в) творителен падеж множествено число.
342. Словашката лексема (dcéra) произлиза от:
а) праславянската *dъšti;
б) праславянската *dočь;
в) праславянската *dъkti.
343. Думата (vraj) в словашкия език е:
а) частица за преизказване;
б) наречие за начин;
в) междуметие.
344. Думата (prý) в чешкия език е:
а) частица за преизказване;
б) наречие за начин;
в) междуметие.
345. Словашката дума (mat’) може да бъде:
а) съществително име;
б) глагол;
в) и съществително име, и глагол.
346. Графемите (ś, ź, ć) са знаци от:
а) чешката графична система;
б) словашката графична система;
в) полската графична система.
347. Праславянските носови гласни се
пазят в:
а) чешкия език;
б) лужишките езици;
в) полския език.
348. Съгласните (sz, rz (ż),
cz, dż,
c, dz) в полския език се
наричат:
а) меки съгласни;
б) исторически твърди съгласни;
в) исторически меки съгласни.
349. Полските съгласни (ś, ź,
ć,
dź) се получават от
смекчаването на:
а) š’, ž’, č’,
dž’;
б) s’,
z’,
c’,
dz’;
в) s’,
z’,
t’,
d’.
Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянскит
е езици. Пловдив, 2001.
No comments:
Post a Comment