(in Bulgarian)
В горнолужишкия език има и случаи, при които с няколко графеми се отбелязва
една фонема. Така например африкатата č се отбелязва с графичните знаци č
и ć (čert,
ćeta), а билабиалният w се отбелязва със знаците w и ł.
В случая на фонемата ch и позиционния и вариант kh се използва само една графема ch.
Фонемата c се отбелязва със знаците c, tř; фонемата š се отбелязва с графемите
š и ř.
Меки и твърди съгласни
В
горнолужишкия език в опозицията мекост-твърдост се различават следните
съгласни: p p`, b b`, m m`, n n`, c c`, r r`, w w`,
f f `, v v `.
Съгласните
t, d, s, z, k, g, ch, h, l нямат меки съответствия. След t, d, s
се произнася само y (а не i), а след k, g, ch, h, l се произнася само i
(но не и y). Изключение правят
чуждите думи. Звуковете k, g, ch, h, l пред гласните i, e, ě се произнасят като меки
съгласни. Пред задни гласни, а също така и пред
а, меките съгласни се произнасят по-меко, напр.: mjaso [miaso]. Пред гласните от предната редица
мекостта на съгласните е по-малко изразена, напр.: pjekar [p`εkar].
Звучни и беззвучни съгласни
Произношението и разликата, която се прави между звучните и беззвучните
съгласни в българския и горнолужишкия език по принцип е еднакво. Нямат
беззвучни съответствия съгласните m m`,
n n`, r r`, l, j, w w`, ch.
Source: Елена Любенова. Граматика на
горнолужишкия език. Пловдив. 2003.
No comments:
Post a Comment