Гласни звукове - Samozwuki в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Системата на гласните звукове включва 7 (8) фонеми:

i / y, ě, e a, o, ó, u. Фонетическата реализация на звуковете i, u, a почти съвпада с реализацията на съответните звукове в българския език. Специфично произношение имат следните гласни звукове:

1. ě – се произнася като гласен звук, преходен от i към e , но по-близо към i, почти като дифтонг [ie]. Пред ě обикновено стои мек съгласен, напр.: bě, lěto, běda, hrěch, jěsć, jěć, pěc, měd.
2. ě -  пред мек съгласен се произнася в някои случаи като ej, а предходният съгласен не се смекчава, напр.: chěža, wědźeć, běžeć – [khejža, wejdžeč, bejžeč].   Има обаче и изключения, напр.: wěža, jědźe.                                
3. ě – в неударена сричка се произнася понякога като широко отворено ε, пред който съгласният се смекчава, напр.: nawěsyć, wohrěwać – [nawjεsyć, wohrjεwać]. В думите rěč, rěčeć, rěbl ě се произнася като y: [ryč, ryčeč, rybl].

Правопис: графемата ě се пише само след меки съгласни и след k, h, ch, като основно стоят в първата сричка на думата, напр.: běrny, dlěši, dwě…; в други срички ě се среща само в производни и сложни думи, напр.: běrnyzběranje, nóclěh, nalěćo, přeswědčenje, wulět, wuspěšny, nanajdlěši, njedowěra…, а също така в заемки на

–ěrować, напр.: stagněrować, и на –ěr, напр.: brigaděr.

Освен това ě може да бъде и падежна морфема: k hrě, w hrě, dwě hrě, do šklě, tři šklě.

4. ó – може да се произнесе се като гласен звук среден между u  и o, напр.: zdónk, но по-често и само като u. Произнася се главно в ударените срички, а в неударените често преминава в [о], напр.: hłós [wós] - rozhłós [rozwos]. И тук е характерно дифтонгично произношение: Bóh [buo].

Правопис: ó се пише само в първата сричка, напр.: dwór, hłójčka, swójba; в следващите срички ó се среща само в производни и сложни думи, и то ако мотивиращата дума съдържа вокала, напр.: běłomórski, pobrjóh, rozhłós (всъщност има и редица подобни случаи, в които ó не се пише, напр.: dwór, но Wudwor); трябва да се отбележи, че ó се пише в думите с основа –móc-, напр.:  wumóc, namóc, zamóženje, но не се пише в съществителното pomoc и в производните: pomocliwy, pomocny и др.; ó никога не се пише след c, ć, dź, напр.: cokor, ćopły, dźowka. Графемата ó не се среща и пред устнени  и задноезични съгласни b, f, m, p, w, ł, g, h, ch, k, напр.: proch, но w próše; mloko, но w mlóce; hroch, но w hróše; bok, но bóčny; woko, но wóčko; stół, но stólc; smoła, но smólnica и др.

5. y – произнася се различно от i; като звукова му стойност се доближава  до полското y  и до руския вокал ы. В неударени срички звукът y се подлага на силна редукция (в този случай се произнася близо до е), напр.: bychmy, ryty, spěwamy (това обаче е диалектно явление). Не се отделя като самостойна фонема, а се смята за заден позиционен вариант на i.  В т. нар. католически диалекти y след устнени съгласни се променя в ó, u, o, напр.: budźemo, mo, smo, bóc (< byc), mu (< my).

Правопис: не се пише след ć, dź, f, g, h, ch, j, k, l, ř, š, č, ž (изключение правят някои заемки, напр.: girafy, hydrawlika, gynekologa).

6. е – се реализира по два начина. В някои случаи пред j и пред някои меки съгласни се реализира затворен, тесен вариант на [e], след който се произнася епентетичен звук j; В краесловие понякога съгласните затвърдяват.                                                                                                                                                                                                                                                                              Например: zemja, sebi, sedźeć, tež, knježić, ležeć, wječor….[zejmja, sejbi, sejdžeč, tejš, knejžič, lejžeč, wejčor…]. Пред твърди съгласни, в края на думата (пред пауза), а в неударени срички често и пред меки съгласни (освен в позиция пред j) е се произнася като широко, отворено ε, напр.: sekera, deska, dobre, derje….

7. o – се представя с два варианта. Пред устнени съгласни, особено пред w, ł, а често и пред задноезичните съгласни k, ch, h,  се произнася затворено, тясно [o], доближаващо се до [o^u], напр.: połny, čoło, doma. В останалите позиции се реализира широко, отворено [o], напр.: lěto.

8. i –не се пише след c, z, s, d, t, ł в домашна по произход лексика. Изключение правят някои чужди думи, напр.: cigareta, masiwny и др.

9. a – в позиция между меки съгласни се редува с е, напр.: Rozhlad – w Rozhledźe, rjad – porjedźić. Разбира се, има и изключения, напр.: jama – w jamje.

За дистрибуцията на гласните е характерно, че два гласни звука не се произнасят непосредствено един след друг с изключение на някои чужди думи, напр.: poezija, idealny. В начално положение гласни стоят също само в някои чужди думи, напр.: awto, eter, ideal, obelisk, unija, както и думите a, abo, ale, ani, ach, ow, aj. Фонемите /e/ и /ó/, както и алофонът /y/ никога не стоят в началото на думата.

Гласните [a], [e], [o], [u] могат да стоят както след непалатални, така и след палатални консонанти, [ó] и [y] - само след непалатални, а [ě] и [i] след палатални.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.