Опит за дефиниране на категорията падеж

(in Bulgarian)

                        Категорията падеж е сложна, многочленна категория. Съвременните славянски езици (без българския и регионалната му норма, наречена македонски език) я наследяват (в почти същия вид) от праславянския език-основа, а той - от своя страна - от индоевропейския. Днес категорията падеж се изгражда от шест грамеми, като някои славянски езици притежават и още една грамема, наречена вокатив. В разбирането на понятието падеж все още няма единство: докато за едни той е отношение на името към други имена и глаголи в изречението, за други – падежът е форма на това отношение, изразена по определен начин (вж. Дилевски 1955: 31).

В семантичен план славянският творителен падеж е много пъстър и нееднороден. Творителният падеж в горнолужишкия език не прави изключение. Налице са както ясно разграничими значения, така и редица преходни, гранични случаи.

За нас падежът на  формално равнище (план на изразяване) е  морфо-синтактична категория, която обаче се изгражда от множество  езикови ситуации, които непосредствено материализират извънезиковите фрагменти на света; всяко “значение” представлява отворено множество от  ситуации, чрез които се описват определени фрагменти от извънезиковата действителност и между които има по-близка или далечна смислова връзка. Падежът, както никоя друга категория в славянските езици, е в състояние да обхване  и да опише с помощта на формалните си модели възможно най-много фрагменти  от общата картина на света.

                        Морфо-синтактичното битие на падежа се реализира чрез структурните падежни модели, а  ситуациите представят езиковата картина на извънезиковата действителност. Във всяка ситуация има определен брой участници, чието поведение се ръководи от определени.  Самите извънезикови ситуации могат да представляват събития, действия, състояния, процеси и др. Структурните падежните модели са в много по-голяма степен еднородни, докато същото не може да се каже за семантичните ситуации.

С помощта на следната аксиома дефинираме падежа на морфо-синтактично равнище.

Ако дадена конструкция е маркирана с признаците

[ + управител], [± формална връзка] и [+ управлявана дума], чиято основна граматична характеристика е   [+ падежна морфема],  то е налице структурен падежен модел.

В такъв случай падежната ситуация има двойствен характер. Нейната двойственост се състои в това, че в нея огледално, чрез езикови средства (падежен модел) се отразява една извънезикова ситуация. Интересен е въпросът за параметрите, взаимоотношенията и структурата на двата типа ситуации.

Ще се опитаме да дефинираме понятието “падежен модел” и да очертаем границите му (вж. повече по проблема в Любенова 2000, 2001 /1-4/, 2003 /1, 2/). Понятието “падежен модел” е предпочитано от нас пред понятието “словосъчетание”, защото внася по-голяма хомогенност и универсалност при описване структурата на дадена  падежна семантика. Освен това връзката в словосъчетанието може да бъде различна: управление, съгласуване, прилагане, докато за падежния модел единствено възможната връзка е управление.  На практика структурата е относително застинал във времето си конструкт (в повечето случаи), докато семантичният обем, който го изпълва, може да варира, да се видоизменя във времето, да се стеснява или разширява представата за ситуацията, която може да се опише с негова помощ. Причините за хронологичната мобилност на семантичния обем се крият в развитието на езиковите средства, но и в промяната на наивната картина на света, защото езиковата картина следва наивната представа за света, а не обратното.

Чрез формализацията и моделирането се постига структурно единство на всички елементи, свързани с категорията, като всяка от падежните грамеми се репрезентира чрез сходни структурни модели.

Т. нар. звателен падеж (или по-точно е да се говори за звателни форми) и именителният падеж не се нареждат до същинските падежни грамеми - генитив, датив, акузатив, инструментал и локал. Категорията падеж не се интерпретира еднозначно. Съществуват няколко спорни момента, от които най-дискусионен е този за характера на категорията. Морфологична, синтактична, морфо-синтактична  или структурна категория е падежът? В зависимост от това как се възприема той информацията за него се локализира на различни места. В морфологиите на съответния славянски език за падежа обикновено се говори в частта за съществителното име, като за много важна негова категория. При останалите именни части на речта (прилагателно, местоимение и числително) само се споменава, че притежават категорията падеж. Информацията, която намираме в морфологиите, засяга броя на падежните грамеми, основните им семантични характеристики, привеждат се склонитбените типове с характерните за всяка грамема падежни морфеми. Ще видим обаче, че падежната морфема е само следствие от падежните отношения, тя сигнализира за наличието на падеж, но акцентът пада другаде. Синтактичните дефиниции на категорията падеж се спират на характера на отношението и говорят за управлението, като за вид синтактична връзка. Разбира се и морфолозите, и синтактиците имат своите основания. За целите на хипотезата  си приемаме, че падежът е морфо-синтактична категория (ще видим обаче, че има основания да бъде определена и като структурна категория, защото падежните  морфеми не носят никаква семантика). Морфологична, защото падежната морфема е онзи формален спецификатор, по който се идентифицира падежа; тук се отнасят също така и склонитбените парадигми (за дефиницията на парадигмата вж. Кръпова 2000: 127).

Синтактична, защото се има предвид връзката между елементите в падежния модел, а тя е управление. Неслучайно падежът се представя и в описанието на синтаксиса на съответния език.

     Изследователите привеждат различни дефиниции за категорията, като решаващо значение има теоретичната платформа, към която се придържат. Така например последователите на функционално-семантичната граматика (вж. Иванчев 1988, Куцаров 1989) разглеждат категорията по-широко и я назовават функционално-семантична категория казуалност, чието ядро се изпълва от морфологичната категория падеж (за езиците, които я притежават). Например И. Куцаров (вж. Куцаров 1989) правилно отбелязва, че “семантичното съдържание на функционално-семантичната категория казуалност се основава на отношенията между явленията, означавани с имена (включително и самостоятелно употребените причастия)” (стр. 174). Не можем обаче да се съгласим,  че “основното семантично противопоставяне в категорията е опозицията пряк падеж - косвен падеж” (стр. 174). Не сме съгласни, че противопоставянето е само семантично, защото подобна семантична диференциация съществува между всички падежни грамеми, т. е. не може да се открие инвариантно значение, което да обхване всички падежни грамеми. Ако непременно трябва да се определи характера на опозицията пряк падеж - косвен падеж, смятаме, че става въпрос за структурно противопоставяне, защото при така наречения “пряк падеж” липсват няколко елемента, които са задължителна съставка на падежния модел. Липсата на инвариантно значение между падежните грамеми донякъде се компенсира от изследователите чрез въведения термин “отношение”, който се интерпретира твърде различно и няма яснота кои точно елементи влизат в отношение помежду си. Всъщност прави се опит категорията да се дефинира чрез понятието “отношение”. Засега ще го наречем “отношение на… към…”, като в хода на изложението ще стане ясно, че то е структурно. Ще приведем няколко дефиниции на категорията  падеж. За Куцаров (вж. Куцаров 1989) “Функционално-семантичната категория казуалност се основава на отношенията между явленията, означени с имена” (стр. 174). За Митева (вж. Митев, Митева 1996) “падежът е онази граматична категория, която показва синтактичната роля на съществителното и неговата връзка с другите думи в изречението”. Подобна е дефиницията и на Тагамлицка (вж. Тагамлицка 1983: 142). За Шмилауер (вж. Шмилауер 1972: 137) падежът представлява словоизменение на думата. Но и Шмилауер, и Ерхарт  (вж. Ерхарт 1990) определят вокатива като изолиран падеж. И за нас номинативът и вокативът не са същински падежни грамеми, защото не са в състояние да изпълнят изискванията на падежния модел и да представят елементи за запълването му.

Граматичното значение на падежа се изразява в словосъчетанието (вж. Творительный падеж, 1958: 28). В крайното коструиране на падежното значение важна роля играят предлозите и особенно глаголът. За разлика от граматичното значение синтактичната функция, по правило, не може да бъде определена само на основата на словосъчетанието. В някои случаи е нужен по-широк контекст. Словосъчетанието може да ни помогне да разграничим например творителен социативен от творителен за сравнение, но в рамките на словосъчетанието не можем да проследим преминаването на допълнението към обстоятелствата или пък да се открие процеса на адвербиализация на падежната форма. Безспорно е, че съществува връзка между семантиката на компонентите, участващи в словосъчетанието, и между синтактичната функция, но много често е трудно тя да бъде открита (стр. 28)

 Вече споменахме, че отношението в семантичен план  не е хомогенно. Не стоят така нещата обаче в структурен план, защото смятаме, че точно тук то е хомогенно и се реализира в сходни по тип структурни модели.

    Целта на изложението ни е структурната репрезентация на категорията, т. е. изграждането на падежни модели, които да са сходни за отделните падежни грамеми. Смятаме, че структурата на падежния модел е универсална и присъства и в аналитични по тип езици. При тях обаче ще отсъстват някои граматични признаци, които са важна част от граматичната характеристика на управляваната дума и на нейното разширение.

0. И така, изграждаме хипотезата си върху твърдението, че структурата на категорията падеж може да бъде хомогенно репрезентирана, т. е. възможно е да бъдат построени общи падежни структури, които ние ще наречем “падежни модели”. Чрез падежните модели  можем  не само да “видим” структурата на категорията падеж, но и да разберем конкретно от кои елементи тя се изгражда, както и в какви отношения влизат тези елементи.

I. Падежният модел се изгражда според нас основно от два елемента: управител и управлявана дума. Между тях е възможна само една връзка и това е управлението. Основание да определим управителя и управляваната дума за основни елементи на модела намираме у някои автори. Например за Й. Пенчев “категориите на простото изречение имат и други важни синтактични свойства - те могат да бъдат управлявани и да имат падежи” (вж. Пенчев, 1993: 72), и по-нататък “.…приема се, че всяко съществително трябва да има падеж…, т. е. всяко съществително трябва да се управлява: А управлява В, ако А е управител” (стр. 74). Управители за Й. Пенчев могат да бъдат лексикалните категории: V, S, A, P, I.  По-нататък ще видим дали това отговаря на действителното състояние.

За Пенчев управление имаме тогава, когато “главната част управлява падежно зависимата, защото изисква тя да се яви в определена падежна форма” (Пенчев, 1998: 22). И по-нататък “съществителните имена се явяват в изречението като управлявани категории, маркирани с падеж. Разглеждането на падежа като синтактично отношение не е ново за нашата граматична традиция. А. Т. Балан отдавна също настояваше, че падежът е синтактично понятие, независимо от морфологичното му изразяване”  (стр. 47). Приемаме становището на Й. Пенчев, че управлението е начин на свързване в словосъчетанието, като за нас тази мисъл ще бъде водеща и при изграждането на падежните модели. И така, основните градивни елементи в падежните модели са управителят и управляваната дума. Кои части на речта обаче могат да управляват и кои - да бъдат управлявани? При отговора си на този въпрос ще се откажем от авторовата си интуиция и изрази от типа на “мисля, струва ми се” като водещи и ще се опитаме да подходим по-точно и обективно.

Вертикално са разположени кандидатите за управители, а хоризонтално- за управлявани.

Матрица № 1

	S	A	Pro	Num	V	Adv	P	Part	Con	In
S	+	+	+	+	-	-	-	-	-	-
V	+	+	+	+	-	-	-	-	-	-
A	+	+	+	+	-	-	-	-	-	-
Pro	-	+	-	-	-	-	-	-	-	.
Adv	+	+	+	+	-	-	-	-	-	-
Num	+	+	+	+	-	-	-	-	-	-
P	+	+	+	+	-	-	-	-	-	-
Part	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-
Con	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-
In	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-

Така наречените неизменяеми думи, т. е. тези, които от словоизменителна гледна точка не могат да образуват парадигма - отпадат. Остават изменяемите части и глаголът. Глаголът обаче не може да изпълнява ролята на управляван елемент, защото категорията падеж е именна категория. Очертават се няколко възможни комбинации. (Моделът се записва с квадратни скоби, а управителят и управляваната дума с - главни букви).

1. С управител S: [S - S],  [S - A],  [S - Pro],  [S - Num].

Ще приведем примери за модел [S - S]: руски език - книга друга, сердце матери; чешки език - odmítnutí návrhu; горнолужишки език - napisanje knihi, twar chěže, dźeń swobody, stadło hus, škleńca wody; полски език - kapelusz pana, dom brata, córka siostry, szczekanie psa, klakson samochodu, szum morza. Може да се окаже обаче, че съответният език не е в състояние да предложи материал за останалите модели с управител [S]. Всеки модел може да съдържа в  себе си и няколко (или само едно) подмножества, които представляват конкретната реализация на отношенията в модела.

2. С управител V: [V - S],  [V - A],  [V - Pro],  [V - Num].

 Ще приведем примери за модел [V - S]: руски език -  любить отца, читать сказку, владеть языком; чешки език - dosáhl úspechu, pohybovat rukama, pozorovat motýla; горнолужишки език - napisać list, pósłać dar, wuběhnyc smjerći; полски език - czytać książke, oczekuje gości, szukam parasola.

    Само ще посочим останалите модели.

3. С управител A: [A - S],  [A - A],  [A - Pro],  [A - Num].

4. С управител Pro:  Възможен модел е например [Pro - A], и то ако Pro  са само рефлексите на праславянското въпросително местоимение *čьto, например: руски език - что нового, чешки език - co nového, горнолужишки - što noweho, полски език - co nowego.

5. С управител Adv: (обикновено с количествена семантика) [Adv - S],  [Adv - Adv - A],  [Adv - Pro],  [Adv - Num].

6. С управител Num: [Num - S],  [Num -A ],  [Num - Pro],  [Num - Num].

7. С управител P: [P - S],  [P - A],  [P - Pro], [P - Num].

    От всичките  двадесет и пет теоретично допустими комбинации възможно е след като бъдат тествани да се окаже, че някои от тях са практически невъзможни. Те ще бъдат означавани със звезда. Всяка падежна грамема притежава пълния набор от модели, като е възможно обаче някои да останат празни.

Мисълта за това, че именното управление при падежа се е развило от глаголното управление не е нова (вж. Творительный падеж  1958: 289). В повечето случаи става въпрос за отглаголни съществителни, чиято семантика е производна от  семантиката на глагола (стр. 314). Както е известно, кръгът от значенията на отглаголните съществителни имена е много широк, ср. напр.: съществителни имена, изразяващи действие, състояние (по-рядко) и резултат от действието (стр. 290). Отглаголните съществителни имена са имали широко разпространение още в старите писмени паметници на славянските езици (стр. 291). Трябва да се отбележи обаче, че днес този вид съществителни имена са и стилистично маркирани  (стр. 291). Макар че все пак се среща употреба на отглаголните съществителни с творителния падеж, то тя не е толкова честа в руския език, за разлика от западнославянските езици, където се срещат по-често. Най-често се срещат следните значения при този тип глаголни управители: творителен за изразяване на помощен материал, творителен за изразяване на средство, с чиято помощ се извършва действието, творителен за изразяване на съвкупност, творителен за изразяване на инструмента на действието, творителен за изразяване на време, творителен за изразяване на причината, заради която действието не може да се извърши и някои други (стр. 294).  Изходното значение обаче при предложните творителни конструкции е пространственото значение (стр. 296).

            Що се отнася до употребата на прилагателните имена като творителен управител, то в повечето случаи става въпрос за прилагателното като съставна част на именното сказуемо, т. е. намира се в сферата на предикативността (стр. 302). В езиците, които пазят делитбата на кратки и дълги прилагателни, става въпрос за кратките прилагателни като падежен управител. Широко разпространение на прилагателното име като творителен падежен управител се наблюдава в южнославянските и източнославянските езици, докато в западнославянските езици прилагателните в тази си функция се срещат рядко (стр. 303).

II. Освен управител и управляван елемент моделът може да се разшири и с формална връзка. За Й. Пенчев “…предлогът е формална връзка между главната и подчинената част,…само предлогът зависи от глагола и в този смисъл изборът на предлога е разновидност на падежното управление на глагола. Някои глаголи дори допускат съвсем малък брой предлози, които могат да се дадат със списък” (вж. Пенчев 1998: 23). Предлогът е бил изследван от различни автори, като интерпретациите зависят от характера и целите на изследването (вж. В. Гешев 1990, 1992).

     Славянският и в по-общ план според посочения автор  индоевропейският предлог е своеобразна част на речта със своите формални и семантични особености (стр. 32). При изясняването на същността му трябва а се има предвид взаимодействието на формални и семантични фактори. В много отношения предлозите разкриват свойства, междинни между свойствата на имената и глаголите и свойствата на морфемите (стр. 33). Функционално те се доближават до падежните окончания и взаимодействат с тях, като безпредложни падежи и предложно-падежни конструкции могат да бъдат във вариантни отношения. Предлозите са среднобързо изменящ се клас от езикови единици. Те подновяват състава си по-бавно от имената и глаголите, но по-бързо от морфемите. Формалната самостоятелност и обособеност на предлога и произлизащата от това по-голяма разгърнатост на лексемния му състав се дължи   в голяма степен на неговата предпоставеност спрямо именната група. Синтактичната и семантичната природа на предлога, неговите парадигматични и синтагматични свойства се проявяват в повечето случаи в рамките на простото изречение (стр. 34). Но когато предлогът въвежда именна група, обозначаваща причина или цел, той е свързан с по-широк контекст, с последователността на действията и събитията, изразявана между другото и от глаголните времена в поредица от изречения. В простото изречение предлогът служи като синтактичен мост най-често между сказуемото и някоя именна група. Съчетанието от тия два члена на изречението и предлога може да се определи като предложна синтагма. Извън нея анализът на предлога е невъзможен, но понякога той взаимодейства семантично и с елементи извън така определената предложна синтагма (например със семантиката на подлога, с глаголните времена на съседните изречения). За двата съединявани от предлога члена на изречението може да се въведат названията лява съчетаемост и дясна съчетаемост на предлога. От особено значение е изясняването на структурното взаимодействие между предлог и падеж в рамките на предложната синтагма. Твърде разпространено е виждането, че във функционално отношение предлогът и падежът са неразделима цялост.

За целите на нашето изследване приемаме, че предлогът е формална връзка между управителя и управляваната дума. Според нас формалната връзка няма структурна и семантична автономност. Тя винаги зависи от глаголния управител и в структурен, и семантичен план. Даже и ако глаголът не е експлицитно изразен, то  имплицитно присъства в общата семантика на модела и винаги може да бъде възстановен.

Предлогът като формална връзка между управителя и управлявания елемент може да се яви, когато управителят е глагол, като зависимостта на предлога от глагола тогава е от структурно и семантично естество. Предлогът обаче може да придружава и управителя S, когато, чисто словообразувателно, той е свързан с V, т. е. става дума за отглаголните съществителни, които много често запазват управлението на глагола, от който са образувани. В горнолужишкия език творителен падеж изискват следните предлози:    z(e), za, nad(e), pod(e), před(e), mjez(y) (вж. Михалк  1979: 26).

 И така, стана ясно, че предлогът може да изпълнява две различни роли в падежния модел: той може да бъде формална връзка, но може да се трансформира и в управител, както видяхме от Матрица № 1. Когато функционира като формална връзка предлогът се записва с малка буква (p).

Матрица № 2 е средство да проверим дали наистина само предлогът може да изпълнява ролята на формална връзка между управителя и управлявания елемент. 

  

	S	A	Pro	Num
p	+	+	+	+
con	-	-	-	-
part	-	-	-	-
in	-	-	-	-

Хоризонтално е представен управляваният елемент, а вертикално - кандидатите за формална връзка, изписани с малка буква.

От всички възможни комбинации действителни се оказаха [- -p- S], 

[- -p- A], [- -p- Pro],  [- -p- Num]. Празната позиция пред формалната връзка се заема от управителя. Не са възможни комбинациите: *[- -con- S],

*[- -part- S],  *[- -in- S], т. е. - *идти и школу, *идти ж школу, *идти ах! школу.

III. Всеки елемент от падежния модел може да има и свое разширение (ляво или дясно), което ще записваме с кръгли скоби, например:

- mít účast na společném díle - [V (+ S) -p- (A+) -S], където účast е дясно разширение на управителя V, а společném е ляво разширение на управляваната дума S;

- mít k dispozici všechno - [V (p+S) - Pro], където k dispozici е дясно разширение на управителя V, но при по-детайлно вглеждане е възможно този случай да бъде определен и като подмножество на модел [V - Pro], защото в него се открива подмоделът (p+S).

IV. Следващото понятие е “граматична характеристика”. Както управителят, така и управляваният елемент могат да бъдат характеризирани граматично, като това се отнася и за техните разширения. В много от случаите обаче граматичната характеристика на разширенията се съгласува с тази на елементите, от които зависи. Граматичната характеристика се изгражда от граматичните признаци, които пък представят отделните граматични значения, релевантни за управителя или управлявания елемент. Точно тук е и мястото на падежната морфема, защото тя е признак на  управляваната дума. Да разгледаме един модел:

     

[V - (A, Pro, Num +) - S]

     ½                        ½

[± статус…]  [± пад. морфема…]

Граматичната характеристика на V ще включи всички характерни за нея граматични признаци [± статус, ± префикс, ± възвратност, ±транзитивност, ± време, ± лице, ± число, ± наклонение, ± залог, ± род]. Граматичната характеристика на S ще включи всички характерни за нея граматични признаци [± падежна морфема, ± число, ± род]. Падежната морфема може да бъде двойно и тройно маркирана. Тройно маркирана ще бъде в горнолужишкия, долнолужишкия и словенския език, където се пази грамемата двойствено число на категорията число. Това означава, че управляваната дума може да съществува под формата на три варианта: единствено, двойствено и множествено число. Например: горнолужишки език - dźakować so žonje (žonomaj - на двете жени, žonam - на много жени); срв. руски език - дать женщине (женщинам); чешки език - děkovat matce (matkám); пoлски език - mówić kobiecie (kobietom).

Приемаме, че творителният падеж в горнолужишкия език също се конструира  от ситуации, някои от които могат да бъдат точно и еднозначно идентифицирани и дефинирани. По-голямата част от значенията и нюансите обаче е твърде нехомогенна и неопределима.

Морфо-синтактичното битие на падежа се реализира чрез падежните модели, а семантичните ситуации се изграждат от семантичните структури на управителя и управлявания елемент, представяни от семантични признаци. Падежният модел в горнолужишкия език, чрез който се реализират извънезиковите ситуации,  е винаги с формална връзка. Изключение прави употребата на местоименната форма sobu, но и тя в спорадични случаи  може да функционира с формална връзка ze (ze sobu).

            Според Р. Мразек (вж. Мразек 1964) творителният падеж е многозначен падеж, чиито конкретни значения исторически са се задържали най-дълго. Още в дописмения период на славянските езици той е притежавал богата гама от адвербиални значения, наследени от праславянския и индоевропейския (стр. 10). Според автора  като падежна категория творителният се е формирал само в славянските, балтийските и индоиранските езици, докато в останалите се пазят само следи или въобще отсъства (стр. 10). Въобще “конкретните” падежи (аблатив, локатив, инструментал) са се стабилизирали парадигматически само на една част от индоевропейската територия, докато на останалата  част или въобще не са се развили, или са се слели с другите падежи. Ясно е, че регистрираното в исторически план семантично многообразие не се явява продължение на едно изходно състояние, а е следствие от продължителна дивергенция на едно по-тясно и по-архаично семантично ядро. Така се сблъскваме с въпроса за “изконното” значение (семантика) на творителния падеж. Съвременната индоевропеистика според Р. Мразек (вж. стр. 10) се придържа към становището, че в основата на парадигматически оформилия се творителен падеж са стояли вероятно две допарадигматични образования: едното със социативно значение, а другото с инструментално значение. Исторически тези две значения са свързани  именно благодарение на общата им смислова близост. И затова всички опити да се изведе едно значение пред останалите са обречени (вж. стр. 14). Авторът констатира, че структурната лингвистика така силно се старае да прокарва идеята за общо значение, че това изглежда все по-малко изпълнимо, имайки предвид падежното семантично многообразие (стр. 14).

Във връзка с творителната многозначност и обилието от възможни функционално-семантични нюанси стоят и случаите на тяхното често преплитане, взаимно наслагване, а също и евентуалната им неутрализация. Това се доказва на общославянска почва с т. нар. творителен предикативен и с употребата му след множество глаголи с разнообразна семантична структура. Днес той е продуктивен именно в тези свои синтактични функции, докато във функцията на обстоятелство се наблюдават и някои регресивни тенденции. Според Р. Мразек (стр. 16) най-голямо типово многообразие творителният падеж притежава в източнославянските езици, в по-малка степен в западнославянските езици и най-слабо семантично многообразие се среща в южнославянските езици.  В разговорната форма на горнолужишкия език почти отсъства творителен предикативен; запазено е причинното значение, както и местното значение (стр. 18).

Source: Елена Любенова. Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език. Пловдив. 2006.