Източнославянски езици

Първа глава 

(in Bulgarian)

     След разпадането на праславянския език най-многобройната група славянски племена, заемаща обширна територия в източната част на Европа, преживява процес на консолидация. Източнославянските езици произлизат от староруския език (появил се на базата на източнославянските диалекти на праславянския език), който до нашествието на татарите и завземането на западните и южните земи от полско-литовските феодали е бил относително единен. Вследствие на тези исторически събития се задълбочава набелязалата се преди това диалектна диференциация (резултат от феодалното разпокъсване на Киевска Рус)  и се оформят по-нататък три отделни езика: руски, белоруски и украински. От XV век нататък в писмените паметници започват да се забелязват особености, говорещи за окончателната диалектна разпокъсаност на староруския език.

   Източнославянските езици наследяват от времето на праславянския език следните по-важни особености:

1. Праславянските групи *kv’, *gv’ + ě (2), i (2) > cv’, zv’.

 Например праславянските инвариантни форми *květъ > рус. цвет, укр. цвiт (квiтка), брус. цвет; *gvězda  > рус. звезда, укр. звiзда, брус. звязда.

2. Праславянският съгласен звук *x + ě (2), i(2) > s (в източните и в южните славянски езици, а в някои случаи и в среднословашките наречия на словашкия език);  *x + ě (2), i(2) > š (в западнославянските езици).

Например праслав. лексема в номинатив *mucha > рус. муха, укр. муха, брус. муха, чеш. moucha. Същата лексема в датив или локал единствено число се развива по следния начин : *muchě(2) > рус. мухе, укр. мусi, брус. мусе, чеш. mouše.

3. Опростяване на праславянските групи *tl, *dl > l. Срещу запазени неопростени групи в западнославянските езици. Праславянската инвариантна форма *mydlo > рус. мыло, чеш. mydlo; *pletlъ > рус. плел, чеш. pletl.

4. Запазено е епентетично l между устнени съгласни и j. В западната група славянски езици  епентетично l не се пази.  Праславянската лексема *zemja > рус. земля, брус. зямля, чеш. zem,  пол. ziemia.

5. Праславянските групи *ort-, *olt- при низходяща (циркумфлексна) интонация се развиват като *rot-, *lot-, подобно на западнославянската група езици, но без среднословашките наречия на словашкия език.

 Праславянската лексема *orvьnъ > рус. ровный (и равный - старобългарска книжовна заемка), укр. рiвний, брус. роўны, чеш. rovný, слш. ravný, пол. równy.

  Източнославянската група езици (като цяло) се характеризира и с редица други езикови особености, които дооформят нейния различен облик от останалите славянски езици. Ще разгледаме някои от тях. В областта на фонетиката:

1. На мястото на праславянските съчетания *tort, *tolt, *tert, *telt (където t сигнализира който и да е съгласен звук) се получават пълногласни съчетания, т. е. *tort, *tolt, *tert, *telt > torot, tolot, teret, tolot.

Например: *korva > рус. корова, брус. карова, укр. корова; *solma > рус. солома, брус. салома, укр. солома; *dervo > рус. дерево, брус. дзерева, укр. дерево; *melko > рус. молоко, брус. малако, укр. молоко.

Паралелните непълногласни форми в руския език (глава, страна, а също така время и още много други) се определят като книжовни заемки от старобългарския език. Старобългарският език е функционирал през известен период от време като книжовен език в Киевска Рус.

2. Праславянските групи *tj, *dj  се развиват като č, ž, т. е. *tj > č (в руски, украински и белоруски), *dj > ž (в руския език, украинския и белоруския език), dž (в някои случаи в украинския и белоруския език).

Например: *světja > рус. свеча, брус. свяча, укр. свiча; *medja > рус. межа, брус. мяжа, укр. мiжа. Формата за първо лице единствено число изявително наклонение на праславянския глагол *choditi е *chodjç > рус. хожу, брус. хаджу, укр. ходжу.

3. Наличие на начално о- вместо  начално е- в някои общославянски думи:

 рус. озеро, осень, олень, один.

4. Лабиализация на е >о пред твърда съгласна. Праславянската инвариантна форма *veselъ > весëлый; *jego > укр. його; *tьmьnъ > брус. цëмны.

5. Праславянските носовки се развиват като *ç > u; *ę > [’a].

Например *rçka > рус. рука, брус. рука, укр. рука; *pętь > рус. пять, брус. пяць, укр. п’ять.

6. Праславянските ерове в силна позиция се вокализират като: *ъ >o, *ь >e.

Например: *dьnь > рус. день, брус. дзень, укр. день; *sъnъ > рус. сон, брус. сон, укр. сон.

7. Праславянските сричкотворни *r, *l се развиват като: *r > or, er; *l > ol.

 Например *gъrdlo > рус. горло, брус. горла, укр. горло; *vьlkъ > рус. волк, брус. воўк, укр. вовк.

8. Праславянската ятова гласна се развива като: *ě > е (в руския и белоруския език); *ě > i (в украинския език).

Например:  * dědъ > рус. дед, брус. дзед, укр. дiд; *lěsъ > рус. лес, брус. лес, укр. лiс.

9. Отличават се и със свободно подвижно силово ударение със смислоразличителна функция.

  В областта на морфологията:

1. При личните съществителни нарицателни имена в множествено число винителен падеж приема окончанието на родителен падеж.

Например: рус. Я люблю этих мальчиков. Вчера я видел девушек, о которых ты мне говорил.

2. Не се пазят резултатите от втора праславянска палатализация при имената от мъжки род множествено число в именителен падеж. Настъпила е унификация на основите на именителен и винителен падеж. За именителна се е наложила праславянската винителна форма (без палатализация). Например руската форма волки (в именит. падеж, мн. ч.) е равна на праслав. форма за винит. падеж, мн. ч. *vьlky. Праславянската форма за именителен падеж в множествено число е била *vьlci.

3. Настъпва  неутрализация на родовите различия в множествено число при прилагателните, местоименията, еловите причастия, редните числителни и др.

 Например:  

рус. добрый, добрая, доброе; добрые;

брус. добры, добрая, добрая; добрыя;

укр. добрий, добра, добро; добрi;

4. Обобщаване на окончанията за дателен, творителен и местен падеж в множествено число на всички склонения  около женския тип на *а-основи.

Например: рус. Он все дарит людям. Я купила это девушкам. Она приблизилась к окнам. Он любит разговаривать с девушками (ребенками, полями). Вчера мы весь день разговаривали о ребенках (девушках, морях).

5. Не се пази  праславянската грамема двойствено число на категорията число.

6. Не се пазят праславянските грамеми аорист и имперфект на категорията време. Функциите им се поемат от грамемата перфект. В източнославянската група обаче перфектът се образува без формите на спомагателния глагол *byti, защото не се пазят неговите сегашни форми.

 Например праславянската перфектна форма (за първо лице, единствено число, изявително наклонение, деятелен залог) *dalъ jesmь > рус. я дал, брус. я даў (за мъжки род), дала (за женски род), укр. я дав (за мъжки род), дала (за женски род).

Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянскит е езици. Пловдив, 2001.