(in Bulgarian)
Книгата представлява първи опит у нас да се систематизира и
опише за практически нужди граматическият строй на горнолужишкия език - един
изчезващ славянски език (микроезик със силно стеснени и
ограничени от различни обстоятелства функции). Горнолужишкият език се говори от една малка група славяни,
които нямат своя държава и никога не са имали. Днес те населяват исторически
славянската област Лужица, която се намира в Германия и граничи с Чехия и
Полша. Лужичаните са славяни и са
официално признати за малцинство в Германия.
Наброяват едва около 55 000 души, като навсякъде населението в Лужица е
смесено – немско-славянско. Уникална е съдбата на този най-малък славянски
народ, защото въпреки хилядолетната насилствена и естествена асимилация
лужичаните успяват не само да запазят своя език, но и (макар и в по-ограничена
степен в сравнение с останалите славянски езици) да създават разнообразна в
жанрово отношение литература.
Горнолужишкият език, подобно на
долнолужишкия (също вариант на лужишкия език), чешкия, словашкия и полския
език, е западнославянски език. Лужишките
славяни са билингви – наред с лужишкия език
задължително ползват и немския
език, доброто владеене на който е
основно изискване при намирането на работа.
Целта, която си поставяме с граматиката, е
чисто практическа – да се популяризира и доближи до българския читател този, за
съжаление, изчезващ западнославянски
микроезик.
Описанието се опира
на изследванията, включени в списъка на използваната литература. Особено
внимание сме обърнали на мненията на
самите лужишки граматици при поднасянето на съответните езикови факти.
Стремежът ни е бил да се покаже как лужишките автори интерпретират граматичните
проблеми, а не да предлагаме собствени интерпретации и в такъв смисъл книгата
не е теоретично изследване. В процеса на създаването на граматиката особено
активно са използвани изследванията на Х. Фаска, Х. Шустер-Шевц, М. И. Ермакова
и др. (вж. използвана литература).
Граматиката се
състои от увод, три основни части и едно приложение. В увода запознаваме
накратко читателя с основните факти от историята на Лужица и лужишките езици.
Съзнавайки комплицирания характер на
езиковата ситуация в Лужица, описваме на какво се крепят лужишките езици
днес и в какви рамки се заключава функционирането на тези два славянски
микроезика. Езиковата ситуация в Лужица е особена от социолингвистична гледна
точка, защото в нея неравноправно се преплитат две неродствени езикови системи
– лужишката и немската, разпределяйки си различни социални сфери на влияние и
съществуване. Разбира се, уводът можеше да бъде много по-обширен, но смятаме,
че така би се изместил акцентът от граматичния материал върху него. Все пак
целта на настоящата граматика е не да
представи историята на лужишките езици, а по-скоро да убеди читателя в това, че
горнолужишкият език е един “нормален”
западнославянски език, на който обаче днес говорят много малко хора. Именно с тази цел в използваната литература
са включени и заглавия, в които може да се намери информация за историята на
Лужица и лужишките езици. В уводната част съзнателно е дадено предимство на
по-емоционалния тон, като и с негова помощ искаме да предизвикаме интереса към
този изчезващ славянски език и народ.
В първата част на
граматиката представяме фонетичната система на горнолужишкия език. Описани са
гласните и съгласните, като са дадени основни артикулационни и правописни
правила, свързани с тях. Приведени са много примери, които подкрепят едно или
друго правило, а също така и примери, подкрепящи изключенията от съответното
правило.
Втората част на
граматиката е най-обширна и тя включва основни данни за морфологията на
горнолужишкия език. Представени са основните части на речта, като описанието
при всички тях е еднотипно. Всеки раздел започва с класификация,
характеризираща в семантичен план частите на речта, след което се описват
морфологичните категории – отново в практически аспект. Наблегнато е на
формата, функцията и основните значения на морфологичните категории. Всичко
това е подкрепено с множество примери от различните стилове на горнолужишкия
език. По-кратка е синтактичната част. Разбира се, тя също би могла да бъде
по-пространна, но преценихме, че на този
етап е достатъчно и едно общо описание на основните характеристики на простото
и сложното изречение в горнолужишкия език. При простото изречение сме се спрели
на по-подробно описание на главните и на второстепенните му части. Бегло е
разгледана спецификата на сложното изречение и на някои други синтактични
въпроси. Приложението представлява опит за създаване на горнолужишко-български
разговорник, който би трябвало да се разглежда като естествено продължение на
синтактичната част и да представя горнолужишкия език в комуникативен аспект.
Естествено, че в тематичен план разговорникът може да бъде много по-обширен.
По-пространен може да бъде и в рамките на създадените вече тематични параграфи.
Целта ни обаче по-скоро е била да представим основните фрази-клишета на един
въображаем “кратък разговор” при една въображаема “среща” на горнолужичанин с
българин. Истина е, за съжаление, че подобна среща е възможна повече на думи.
Може да се каже, че почти всички лужичани знаят, че съществува държавата
България (спомени и от социалистическо време, когато са посещавали курортите на
Черно море), но не съм сигурна, че българите (освен ако не са слависти) са
чували въобще за лужичаните. В България за лужишките езици можеш да научиш нещо
единствено в университетите в рамките на дисциплината “Сравнителна граматика на
славянските езици”, и то при условие, че следваш някаква славистична специалност
– българска, руска, украинска, чешка, словашка, полска, сърбо-хърватска и др.
Практически необосновано ми се струва
въвеждането на сорабистиката като равноправна специалност.
Илюстративният
материал в граматиката е почерпен както от съществуващите вече граматични
изследвания на горнолужишкия език, така и от художествената литература.
И накрая бихме искали да споменем нещо и за
трудностите, които срещнахме при написването на граматиката. Разбира се, освен
неизбежните проблеми, свързани с труднодостъпната научна литература на
горнолужишкия език, се оказахме изправени и пред препятствие, което бе
преодоляно единствено с компетентната намеса на лужишката рецензентка. Вероятно
поради значителната дистанция между книжовната
норма и голямото диалектно разнообразие, което силно разколебава кодифицирания
вариант на езика, промените в горнолужишкия език се движат с динамика по-различна от тази в останалите
славянски езици. Мобилността, темпото на
промяната на граматичните правила можем да си обясним единствено с
по-особената социолингвистична ситуация в Лужица. Правилният, шлифованият,
кодифицираният вариант на горнолужишкия език се използва активно от една
неголяма група интелектуалци, които в повечето случаи използват този вариант на
езика и като работен инструмент, за да публикуват свои текстове. По-голямата част обаче от горнолужичаните
владеят по-ниските стилистични слоеве на езика (в повечето случаи роден
диалект), а до кодифицирания вариант прибягват твърде рядко, т. е. по-скоро
пасивно, отколкото активно си служат с книжовната норма. Тук се намесва и употребата на немския език,
най-вече при кореспонденция с институциите в немската държава, а също така и на
работното място. И така, на практика се получава пропаст между различните
стилистични етажи на горнолужишкия език (друг е въпросът, че не всички функционални стилове се развиват с еднаква
сила). От това вероятно произтича и неустановеността, непостоянството и липсата
на стабилност в нормата.
Оказва
се, че различните лужишки, чешки, руски, украински ( а също така писани и на други езици)
граматики на горнолужишкия език, издадени
през 20-те, 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, вече изобилстват от архаизми (графични, фонетични, лексикални
и граматични). Това е така не защото например Й. Пата, Ян Петър, К. К.
Трофимович, М. И. Ермакова, че дори и Х.
Шевц - Шустер не са познавали горнолужишкия език, а може би защото представата
за нормирания горнолужишки език през годините или се е разширявала (като е включвала
повече разговорни и диалектни думи и форми с цел да направи достъпен езика и до
по-необразованите групи лужичани), или се е стеснявала (вероятно защото се е стеснявал и кръгът от хора, които
са ползвали кодифицирания вариант на езика). При всички случаи обаче причините
са и извънезикови (исторически, политически, социални, културни и др.).
И
в граматичните описания от най-ново време се срещат различия например при
описанието на мъжколичните глаголни форми в двойствено число (срвн. напр.: staj /
stej). Някои автори (вж. напр.
Шатковска, Мешканк 2001, Фаска 2003 ) продължават да ги привеждат като
актуални, докато за други (вж. Шолчина, Ворнар 2000) те вече не се употребяват
(актуална е само формата stej). В случая имаме и хронолологично
противоречие, защото не е възможно през 2000 г. да не е регистрирано
изполването на тези форми, т. е. те да са престанали да се използват, а през
2003 изведнъж отново да се е активирала употребата им. Напротив, тенденцията
според нас се движи в обратна посока, в посока към отмирането на тези форми и
заместването им с по-общи немъжколични форми.
Не ни се иска ние да
очертаваме кръга от хората, за които е предназначена горнолужишката граматика.
Разбира се, че тя би могла да предизвика интереса най-напред на една
по-специализирана читателска публика, каквато са филолозите слависти, но също
така полза от нея могат да имат студенти и докторанти с филологическа
насоченост. Всъщност, граматиката е адресирана до всички любопитни и
любознателни българи с единственото
пожелание - никога да не ни застига съдбата на славянска Лужица.
Дано
не прозвучи прекалено самонадеяно, но горещо
се надяваме, че с този скромен наш опит в известна степен ще бъде положено
началото на изследванията в областта на
сорабистиката, която, за съжаление, е практически неразработена у нас. Твърдо сме убедени, че всички следващи трудове,
посветени на лужишките езици, ще бъдат много по-добри от този първи опит.
Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език.
Пловдив. 2003.
No comments:
Post a Comment