(in Bulgarian)
В правописа и
произношението на чуждите думи горнолужишкият език в много отношения следва
правилата на немския език. Ще приведем някои от съществуващите правила:
Нем. au се предава на горнолужишки като aw
[awto], а се произнася като [aw].
Нем. eu съхранява правописа си в горнолужишкия език
като eu, но се произнася както в немски – или като [oi], или като [oe]: Europa,
Euro [oiro].
Нем. ei запазва в
горнолужишки както правописа си, така и произношението си – [ai] или [ae]: eidetika. Това се отнася за
по-старите заемки, които в повечето случаи се адаптират към горнолужишките
норми.
Знаците i и y
се пишат в горнолужишкия език на същите места както и в немския, но тяхното
произношение може да бъде различно (или както в немския, или както в горнолужишкия):
gymnazij [g`i] или [gy]
, cykliski [c`i] или [cy].
Нем. ä и ö се
предават на горнолужишки с е и се произнасят като отварен звук e:
hemoglobin, federacija.
Нем. z се предава
със знака c и така се произнася: coologija, cylinder.
Немските гласни e, o запазват
в горнолужишкия както правописа си, така и произношението си: tema, scena,
dilema, kosinus, konsonant.
Нем. v се изписва
с w, но се произнася както в
немския език: kolektiw [-if], kolektiwa [-iva].
Нем. ph, qu, x се
изписват в горнолужишкия език като f, kw, ks: fyzika, kwantita, ksylofon.
Нем. rh, th се
предават чрез r, t: reuma, rytmus.
Нем. sch се
предава чрез š и се произнася като š: šisma, šema.
Нем. s в началото
на думата запазва правописа си: statistika, slawistika, sopran.
Нем. s в средисловие между гласни в
повечето случаи се предава чрез z и се произнася като z: pozicija.
Нем. s в
средисловие пред съгласен или след съгласен в горнолужишката орфография се
запазва. След r, l, m, n такова s се произнася като z:
uniwersita [-rz-], falsifikat [-lz-], recensija
[-nz-].
Като правило, за горнолужишкия
език не са много характерни двойните съгласни. Срещат се най-вече на границата
на морфемния шев. Например след някои латински и гръцки приставки konter-, inter-, dis-, sub-, in-:
konterrewolucija. Също така двойни съгласни има както в някои домашни думи (напр.: wottorhnyć, poddanstwo, rozzłobić so,
bjezzubny, poddružina),
така и в
някои чуждици (jazz, intermezzo).
Групите гласни преминават
в горнолужишкия език почти без изменения: indiwiduum, linguistika. Само в края на думите съчетанията от
гласни –ion, -ee, -oe, -ie преминават в –ija, -eja: nacija, ideja, epopeja, poezija.
Source: Елена Любенова. Граматика на
горнолужишкия език. Пловдив. 2003.
No comments:
Post a Comment