Сричка – Złóžka в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Отделните фонеми в потока на речта не се произнасят изолирано (z-a-/h/-r-o-d-k-a, k-n-i-h-a), а се свързват в по-голямо цяло (za-/h/ rod-ka, kni-ha). Сричката е най-малкият структурен елемент на речта, който събира в себе си група фонеми. Структурата на сричката за всеки език е различна и зависи от редица правила. Главният принцип за строежа на сричка почива върху контраста между консонанти (K) и вокали (W) (wo-da, ra-da). Естествено ядро на сричката е вокалът като носител на най-висока звучност (mać, muž, žo-na, dźě-ćo, šu-ler-ski, na-bo-ži-na). В някои случаи в разговорния вариант на  горнолужишкия език тази функция може да изпълнява и сонорът l (hě-bl, rě-bl, wro-bl, pje-zl, hru-zl). В диалектите носител на сричката е и n (ku-snć, ha-snć, wu-knć). Когато сонорите обаче се намират в позиция до вокал, те се реализират като шумов съгласен (lě-to, la-do, lu-dźo, no-ha, ro-la, mě-ra). Когато сричката завършва на консонант (структура KW), говорим за отворени срички (dno, wo-da, sta-ry, lu-by, rje-nje, a-le, wšu-dźe); когато завършва на консонант или сонор (KWK) имаме затворена сричка (pos, kós, ples-kot, kor-bik, móst, mos-ćik, Chrós-čan, wyš-nosć). В сричката може да има само един вокал, докато консонантите могат да бъдат повече (zło-to, bro-da, sto-pa, šmi-ca, stro-wosć, porst, pstru-ha).

    Думата се състои от толкова срички, от колкото сричкотворни елементи се състои:

1.      едносрични думи (ně, haj, pak, wuj, syn, nan, kóń, knot, porst);

2.      двусрични думи (wo-da, wow-ka, ho-nač, ra-no, wo-bjed, wje-čor);

3.      трисрични думи (no-ži-cy, pje-nje-zy);

4.      четирисрични думи (pře-da-war-nja, pro-dru-stwow-nik);

5.      многосрични думи (dźi-wa-dźel-ni-ca, lu-do-hos-po-dar-ski).

Сричките почти винаги започват със съгласен, което е постигнато с помощта на консонантни протези: woko, hić, jandźel. Отворените срички се срещат значително по-често от затворените. Може да се каже, че броят на натрупаните консонанти в сричката не превишава три. Съществуват само единични лексеми със съчетание на четири консонанта, напр. лексемата stwa, където е налице такова съчетание само след предлог, завършващ на гласен: do jstwy. Лексемите като pstruha се произнасят без началното p: [struha]. Един начин за намаляване броя на консонантните съчетания в сричката  е вокализацията на предлозите w / we, z / ze, k / ke, а в разговорната реч изчезването на w и редупликацията на z, напр.: (w) lěsu, zez ćahom.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.