Белоруски език

(in Bulgarian)

А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Ё ё, Ж ж, З з, I i, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ў ў, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Ы ы, Ь ь, Э э, Ю ю, Я я

     Белоруският език е източнославянски език, който съседства с руски, украински и полски език от славянските езици. Формирането на белоруската народност и белоруския език е свързано със засилването на феодалната разпокъсаност на Киевска Рус и нейното разпадане през XII в. Едни от първите княжества, които се отделят и развиват като самостоятелни феодални центрове, са Полоцкото и Туровското. В тези югозападни територии се формират първите характерни особености на белоруския език. Татарското иго, под което попада Североизточна Рус, и включването на Белорусия и част от днешна Украйна във Великото Литовско княжество довеждат до разпадането на източнославянското езиково единство. В резултат на тези исторически и обществено-икономически процеси през XIV - XVI в. се оформят трите източнославянски народности. В основата на белоруския език лежат западни диалекти. Особеностите на западноруския език, който е функционирал като официален държавен език в Литовското княжество, са широко отразени в писмените паметници от XV в. Това дава основание да се говори през този период за отделен белоруски език със свои фонетични, граматични и лексикални особености. Откриват се в паметниците на белоруския език - многобройни грамоти, документи, преводи, оригинални литературни произведения. Разцветът на белоруската писменост спира, след като Литовското княжество се обединява с Полша. След 1696 г. официален държавен език в Белорусия става полският. Старобългарската традиция бива прекъсната, а голяма част от населението насила приема католицизма. В края на XVIII в., след трите поделби на Полша, Белорусия влиза в състава на Руската империя. Започва формирането на националната култура, засилва се интересът към фолклора, започва издаването на белоруски вестници. Наред с публицистиката се създават и значителни произведения на художествената литература (Я. Чечот, В. Дунин-Марцинкевич, Ф. Богушевич). При формирането на новия белоруски език обаче се нарушава приемствеността между старобелоруския писмен език и новия език, който се изгражда късно - в края на XIX в. , върху основата на народните говори. От друга страна, руското царско правителство забранява печатането на книги на белоруски език и това пречи на нормирането на книжовния език. Най-голямо значение за неговото обогатяване и кодифициране има творчеството на Я. Купала, Я. Колас, М. Богданович, Я. Карски.

    Диалектната основа на книжовния белоруски език отразява особеностите на преходните среднобелоруски говори, които се формират по-късно. Двата основни диалекта  - североизточният и югозападният, се разграничават ярко и имат редица фонетични различия. От всички белоруски диалекти се отделят полеските говори, разположени най-югозападно. В тях липсва редукция на неударените гласни /o, e/, липсват африкатите [ц’, дз’], получени от смекчаването на /т, д/. Съгласните пред предните гласни са твърди, а рефлексът на праславянската ятова гласна е /i/.

    Съвременно състояние.  Фонологичната система на белоруския език дава предимство на консонантите пред вокалите. В консонантната система съществуват две корелации: звучност-беззвучност, мекост-твърдост. За втората корелация е характерно, че фонемата -j- няма твърд корелат, а р, д, т, ж, ш, ч нямат мек  корелат. Звук  /дз/ се среща само в думи от полски произход, а дз’ < d’. Етимологично /ц/ е затвърдяло (цана), а ц’ < t’ (цёмны). Появата на ц’ и дз’ е известна като цетизъм и дзетизъм, датира от XV - XVI в. От XIV в. белоруският съгласен /р/ затвърдява: рака, мора, радавы, гарачы. В белоруския език има фрикативен звук /h/, отбелязван графично с /г/. Често явление са дългите консонанти в интервокална позиция: з - ззяць, с - калоссе, дз - суддзя, ц - жыццё, ш - зацiшша, ж - збожжа, л - вяселле, н - снеданне, ч - ноччу.

    Вокалната система под ударение различава пет вокала: а, о, е, у, i (след твърди съгласни се бележи с ы). Ударението в белоруския език е силово и свободно и има голямо значение за фонемния облик на думата. В неударени срички се пазят непроменени вокалите /i, ы, у/ (без началото и края на думата). Вокалите /а, о, я (’а), э (’е) / в неударено положение се променят. Това явление, наречено “акавизъм, якавизъм”, се отразява и правописно. Изброените вокали се променят в /а, ’а /, когато са в първата сричка пред сричката с ударение (вада, гара, зямля, сястра, вясна). В думи от белоруски произход началните вокали о, у  под ударение получават протетични съгласни /в, г, j, i/: возера, вуха, вулiца, гэты, ён, яна, iлгаць. Характерен за фонетичната система е и билабиалният звук, отбелязван графично с /ў/.

    В историята на белоруския език са се употребявали три графики - кирилица, латиница и арабско писмо. В белоруския вариант на т. нар. “гражданка” се въвеждат нови графични знаци, които отразяват специфичните белоруски звукове. Това са графемите: дз, дж, ў. През XIX в. широко се използва латиницата. Някои вестници се издавали паралелно на кирилица и латиница. Белоруските текстове, написани с арабски букви, са възникнали през XVI - XVIII в. През XIV в. в Белорусия се заселили татари, които постепенно възприели белоруския език, но запазили мюсюлманското си вероизповедание. Арабските паметници са предимно преводи от източни езици, но имат голямо значение за историята на белоруския език, тъй като отразяват негови народноразговорни особености.

    В белоруския правопис са застъпени фонетичният и морфологичният принцип, но превес има фонетичният. Негово най-ярко проявление е отбелязването на акавизма и якавизма. Графичното представяне на меките съгласни става по силабичен принцип. Твърдостта на предходния съгласен се сигнализира от графемите /а, о, у, э, ы/, а мекостта - от графемите /я, е, ё, ю, i/: дым - нiва, мова - мёд, мяжа, разумны - малюнак, рэч - лес. След затвърделите съгласни /ш, ж, ч, дж, ц, р/ се пишат само гласните /ы, э, а, о, у/: тры, цэлы, гавару, жоўты, цыбуля, шыць, жыць, чысты, чалавек, мора, рака. Графемата /ь/ не означава никакъв звук - тя предава мекостта на съгласния (пiсьмо) или разделителното произношение на мекия съгласен и следващия гласен: мiльярд, канферансье. В същата разделителна функция се използва и знакът апостроф /’/: iнтэрв’ю, бар’ер, раз’езд, сям’я. Апострофът се пише след представки, завършващи на съгласен, и разделя твърдите съгласни от следващите предни гласни: кап’ё, саф’ян.

    Морфологичните системи на източнославянските езици се характеризират с голяма близост. Особеностите в изразяването на някои вербални и именни категории в белоруски се дължат най-често на фонетичното развитие. Една от най-ярките белоруски особености в сегашната парадигма и при повелителните форми на коренните глаголи е резултат на различното развитие на еровите гласни, които в позиция пред /j/ са дали рефлексите [ы],  [i]: мыю, выю, б’ю, п’ю, мый, бi. Формите за мъжки род единствено число на прилагателните имена и в повелително наклонение (стары, малады, сiнi, бi, лi) се дължат на изпадането на [й] след [ы, i] в изгласно положение. Резултатите от втората палатализация на задноезичните се пазят в склонението на съществителните от мъжки и женски род: луг - на лузе, мука - аб муцэ, муха, аб мусе. Редуванията [к-ч], [г-ж] са характерни и за повелителните форми: пячы, пячыце, ляж, ляжце. Редукцията на неударения гласен [е] се отразява върху окончанията на глаголите от първо спрежение: кажу, кажаш, кажа, но вязу, вязеш, вязе. Както в украинския език, тези глаголи са изгубили окончанието -т в трето лице единствено число сегашно време : ён пiша, ён бярэ. Оригинална флексия има числителното два, дзве. Опростено е склонението на съществителните от среден род на -мя, които имат варианти с разширена основа (племя- племенi), но по-често се употребяват неразширените основи ( iмя, бярэмя). Най-съществени различия между белоруския и руския или украинския език се явяват в употребата на някои граматични категории. Това са загубването на звателните форми в белоруския език, съвсем ограничената употреба на кратките прилагателни и съкращаването на системата от причастия. Сегашните деятелни причастия от типа гаварачы се срещат много рядко, а сегашни страдателни причастия отсъстват. Белоруският език притежава форми за плусквамперфект, които обаче са с много ниска фреквентност.

    Ще приведем примери за отделните части на речта.

1. Съществително име: ваявода, музыка, дзядзя, стол, луг, двор, плашч, гнеў, агонь, вугаль, край, хата, зямля, сталь, радасць, ноч, мыш, шыр, кроў, косць, вучань, дзень, матыў, сяло, пачуццё, воблака, поле, парася, шчаня, служака, злюка, п’янiца, звяруга, дэпутат, доктар, касiр, хлебароб, сын, селянiн, акно, вокны, бяроза, трыко, жалеза, цэгла, проса, мяса, каноплi, дрожджы, лекi, студэнцтва, дзетвара, моладзь, валоссе, выбар, бераг, цёця, месца, дарога, малако, вiшня, вясна, сястра, мужчына, косць, сусед, калена, неба и други.

2. Прилагателно име: стары, вясёлы, малы, добры, цёмны, дрэнны, вялiкi, просты, малады, тонкi, строгi, глухi, смелы, блiзкi, страшны, дарагi, сiнi, краўцоў, сынаў, студенцкi, бабiн, сястрын, парасячы, воўчы, сланоў, лiхi, сталы, быстры, рашучы, радавы, гарачы, бацькаў, белы, перший, другi, чацвёрты, трэцi и други.

3. Числително име: адзiн, адна, два, дзве, тры, чатыры, пяць, тысяча, пяцьдзесят, дзевяцьсот, некалiкi, стлькi, колькi, гэтулькi, многа, мала, трохi, шмат, багата, безлiч, процьма, поўна, дзесяць, пяцёра, шасцёра, трое, абодва, абодзве, адная пятая, пяць дзевятых, дзве трэцiя, сто, сорак и други.

4. Местоимение: я, ты, ён, яна, яно, яны, мы, вы, сябе, мой, мая, мае, твой, свой, наш, ваш, яго, яе, iх, ягоны, ейны, iхнi, наскi, нашынскi, той, тое, тая, тыя, гэты, гэтая, гэтае, увесь, усякi, кожны, iншы, сам, самы, уся, усё, хто (каго, каму, каго, кiм, кiм), што (чаго, чаму, што, чым, чым), колькi, якi, каторы, чый, чыя, чые, нiхто, нiшто, нiякi, нiчый, нiколькi, нехта, нешта, некаторы, нейкi, нечы, хто-небудзь, што-небудзь, хтосьцi, абы-хто, абы-што и други.

5. Глагол: быць, балаганiць, важнiчаць, падрэмваць, прыплясваць, сунуць, ачнуцць, заблiшчаць, нассыпаць, пазакрываць, абдумаць, затрацiць, абглядзець, падсалiць, адабраць, праспаць, абляпiць, стукаць, крычаць, гаварыць, сказаць, легчы, класцiся, бегаць, хадзiць, iсцi, ездзiць, ехаць, насiць, ганяць, поўзаць, ляцець, рваць, мыць, смяяцца, кружыцца, садзiцца, чытаць, несцi, бегчы, пячы, секчы, сячы, есцi, мець, цвiсцi, магчы, рабiць, бачыць, глядзець, чакаць и други.

6. Наречие: настойлiва, глубока, чуць, вельмi, даастатку, дапоўна, дасыта, там, сюды, дзе, заўсёды, бягом, гуртам, аберуч, зайцам, вiхрам, дамой, ранiцой, вечарам,накрыж, насмех, назло, насмерць, услед, увечар, увосень, улева, дома, ўчора, долу, троху, зiмой, ноччу, стралою, дымам, пешкi, злева, змалку, дабяла, напросту, пацiху, зацемна, нароўнi, збоку, бясконца, мiжволi, затым, унутры, па летняму, па мойму, па беларуску, па воўчы, добра, дрэнна, многа, мала и други.

7. Предлог: а, ад, аб, з, за, без, да для, на, над, к, па, пад, праз, паўз, у, перад, цераз, са, ва, з-за, з-пад, па-за, па-над, вакол, замест, акрамя, побач, каля, памiж, за выключэннем, у параўнаннi з, у сувязiз, на працягу, начынаючы з, выключаючы, вынiк и други.

8. Съюз: тым часам як, для таго каб, перад тым як, а, але, дык, або…або, альбо…альбо, нi…нi, цi…цi, ды i, адкуль, пакуль, калi, раз, толькi, як - то, бо, што, паколькi, як таму што, з прычыны таго што, каб, для таго каб, дзеля таго каб, абы, хоць, хай, хiба, неглядзечы на тое што, чым, нiбы и други.

9. Частица: так, не, няхай, давай, цi, анi, та, то, ж, такi, вось, вун, гэта, якраз, iменна, проста, амаль, сапраўды, толькi, адно, ледзь, бы, нiбы, як бы, быццам, бадай, бадай што, моў, абы-, -небудзь и други. 

10. Междуметие: ах, ох, ай, ух, хо, ха, ало, стоп, брава, марш, бацюхны! матухна! божа! годзе! досыць! о-то-то! дабранач! дабрыдзень! здароў, будзьче и други.

    Исторически промени.

1. Неударено /о/ > /а/, промяната се отразява правописно: ламлю (срв. рус. ломлю), вада (срв. рус. вода), гара (срв. рус. гора), балота (срв. рус. болото), малако (срв. рус. молоко).

2. Неударено /е/ > /’а/, промяната се отразява правописно: зямля (срв. рус. земля), вясна (срв. рус. весна), сястра (срв. рус. сестра), сям’я (срв. рус. семья), бяроза (срв. рус. береза), мяжа (срв. рус. межа).

3. Пази се старото окончание -i за дателен и местен падеж единствено число *ja- основи и за местен падеж единствено число jo- основи, което след затвърделите съгласни /р, ц, ч, ш, ж/ се променя в -ы: на канi, на плячы, на зямлi, на мяжы, на вулiцы.

4. При някои имена от мъжки род се пазят звателни форми: браце! сынку!

5. Наличие на цетизъм (промяна на меко t’ > c’) и на дзетизъм (промяна на меко d’ > dz’): *desętь > дзесяць (п. dziesięć), *tьmьnъ > цëмны ( п. ciemny), рус. дети, брус. дзецi, п. dzieci.

6. Някои съгласни затвърдяват: р, ч, ш, ж, ц (бура, рака, мора, гарачы, радавы, чысты, чорны, чалавек, жыць, шыць, цыбуля).

7. Обобщаване на формите без начално н- при косвените падежни форми на третоличното местоимение  ëн: пра яго (срв. рус. про него), пра iх (срв. рус. про них).

8. Праславянското окончание за *u- кратко основи родителен падеж множествено число (*-ăvъ > -оў, -аў) е окончание както за *о- основи, така и за *а- основи: сыноў, азёраў, бярозаў.

9. Изравняване на окончанията за именителен и винителен падеж множествено число при мъжки и среден род *о- основи: сыны, азёры, вокны (срв. рус. сыны, озера, окна).

10. Инфинитивният завършек се получава от: -ць /-цi/ > -*ti, -чы > *-kti, *-gti *žiti > жыць, *šiti > шыць, *byti > быць, *nesti > несцi, *pekti > пячы.

11. Промяна на аглутиниралата възвратна частица *sę > -ця: красавацца (срв. рус. красоваться).

12. Контрахирана форма за прилагателните в мъжки род единствено число именителен падеж: добры, добрая, добрае; добрыя.

13. Праславянската група *dj > dž (по-рядко ž): гляджу, сiджу, ураджай.

14. Актуалност на алтернацията к: ц, г:з, х:с, резултат от втора палатализация в дателен и местен падеж единствено число *а- основи и в местен падеж единствено и множествено число *о- основи: назе, руцэ, мусе, на лузе.

15. Фрикатизация на праславянско *g > h (графично г).

16. Наличие на билабиално [w] - ў > v, l: Еўропа, праўда, заўтра, кароўка, пiсаў, любiў, быў, жоўты, роўны.

17. Наличие на протетични съгласни /в, г/ пред начални лабиализувани гласни (*ovьca > гаўца, вуха, вока, возера - азёры, гэты) и на протетични i, j пред начални сонорни р, л, м, н: iлгаць, iмгла, ён, яна, яно;яны.

18. Образуване на сегашно деятелно причастие със суфикс -ч < *-tj- срещу

-щ- в руския език, което се смята за старобългаризъм: брус. прыкрываячы - рус. покрывающий.

19. Замяна на -t- в праславянския предлог *-ăt- с d под влияние на предлози като под, над - ад (срв. укр. вiд).

20. Отпадане на грамемите аорист и имперфект на праславянската категория време, като функциите им са поети от формите на перфекта, но без формите на спомагателния глагол *byti. Ограничена употреба на плусквамперфект (любiў быў).

 *За повече подробности виж: Кавалёва (1984), Кондрашов (1962), Lehr-Spławinski (1954), Ломтев (1956), Селимски (1985), Славянски езици. Граматични очерци (1994), Славянски езици (1978), Супрун (1989), Филин (1962, 1973).

Дрыгва

                                                        (откъс)

    Па-над Прыпяццю мiж лясоў, пяскоў i  балот тулiцца невялiчкая вёсачка, хат можа трыццаць цi сорак. I хаты няроўныя тут, як i

людзi: адна  большая, другая меншая, старэйшая цi навейшая. Але хата дзеда Талаша ўсё ж такi зварачае на сябе ўвагу. Не так знадворным выглядам, як адзiноцтвам;стаiць  яна на водшыбе i ў блiзкiм суседстве з хмызняком ускрай балота. Побач з хатай, прыкрываючы яе ад летняга сонца, красуецца высокая разложыстая груша. Вясною, усыпаная белым цветам, як маладая дзяўчына, яна проста аздабляе дзедаў двор, i не толькi дзед Талаш, а i бусел з гнязда, змайстраванага на дзедавай клунi, залюбуецца ёю.

    Нават калi скiнуць гадоў пятнаццаць з плячэй дзеда Талаша, то i тады ён быў ужо немалады: было яму тады гадоў семдзесяць з хвосцiкам. А мiж тым якраз ў той час праславiўся дзед Талаш як ваяка: ды якi яшчэ ваяка: чырвоны партызан, i не радавы, не просты партызан!            

    Да гэтага ж часу нiхто не ведаў аб ваяцкiх здольнасцях дзеда Талаша. Праўда, бывалi выпадкi, калi дзеду Талашу здаралася пускаць у ход кулакi. Але гэта бывала тады, калi дзед Талаш падгуляе, а лiхi чалавек увядзе яго ў злосць. Звычайна ж ён быў чалавек сталы, ураўнаважаны i разважлiвы, хоць, праўда, да пэўнай гранiцы. Быстрыя цёмныя вочкi яго пазiралi ўдумлiва, але ў iх часамi блукаў i затоены агеньчык, гатовы разгарэцца ў адпаведныя мiнуты цэлым пажарам рашучых учынкаў.               

    Дзед Талаш любiць лес, балоты i сваю родную Прыпяць, дзе ён так спрытна ездiў на чаўне ды лавiў рыбу. I стралок з яго быў не кепскi: якi ж ён быў бы паляшук, каб не ўмеў добра страляць? На тое ж яно i Палессе - без стрэльбы там абысцiся трудна.

                                                                             (Я. Колас)

Пiлiпка-сынок

(казка)

    Жылi мужык i жонка. А дзяцей у iх не было. Жонка бядуе: няма каго ёй калыхаць, няма каго гадаваць…

    Аднаго разу мужык пайшоў у лес, высек з алешыны палена, прынёс

дахаты i кажа жонцы:

-На, калышы.

 Палажыла жонка палена ў калыску ды давай калыхаць i ката спяваць:

-Люлi, люлi, сынок, з белымi плячыцамi, з чорнымi вачыцамi…

 Калыхала дзень, калыхала другi, на трэцi бачыць: замест алешынкi ляжыць у калысцы хлопчык!

  Зарадавалiся мужык i жонка, назвалi сынка Пiлiпкам i сталi яго гадаваць.

  Падрос Пiлiпка i кажа бацьку:

   -Зрабi мне, тата, залаты чоўнык, срэбранае вясельца - хачу рыбу лавiць.

Бацька зрабiў яму залаты чоўнiк, срэбранае вясельца ды выправiў на возера лавiць рыбу.

    Сынок як лавiць ды лавiць - дзень ловiць i ноч ловiць…Нават i есцi дахаты не iдзе: вельмi ж добра рыба ловiцца! Мацi яму сама абед насiла. Прынясе да возера i  клiча:

- Пiлiпка-сынок, плывi пад беражок, з`еш пiражок!

 Пiлiпка падплывае да берага, высыпле з чоўна рыбу, а сам з`есць пiражок ды зноў но возера.

 Пачула Баба Яга - касцяная нага, як мацi клiча Пiлiпку, i парашыла яго са свету звесцi! Узяла мяшок i качаргу, прыйшла да возера ii пачала клiкаць:

-Пiлiпка-сынок, плывi пад беражок, з`еш пiражок!

 Пiлiпка падумаў, што гэта мацi, i падплыў. А Баба Яга падчапiла качаргою чоўнiк, выцягнула на бераг, схапiла Пiлiпку ды ў мяшок.

-Ага, - кажа, - больш не будзеш ты тут рыбку лавiць!

Закiнула мяшок за плечы i панесла да сябе, у лясную гушчэчу.

Доўга несла, змарылася, села адпачыць ды i заснула.

А Пiлiпка тым часам вылез з мяшка, паклаў туды цяжкiх камянёў ды зноў вярнуўся на возера.

Прачнулася Баба Яга, схапiла мяшок з камянямi i, крэхчучы, панесла дадому.

Прынесла i кажа да сваёй дачкi:

-Спячы ты мне на абед гэтага рыбака.

Вытрусiла Баба Яга мяшок на падлогу, аж там адны камянi…Як узлавалася Баба Яга, як закрычыць на ўсю хату:

-Я ж табе пакажу, як мяне падманываць!

Зноў пабегла на бераг возера ды давай клiкаць Пiлiпку:

-Пiлiпка-сынок, плывi пад беражок, з`еш пiражок!

Пачуў гэта Пiлiпка.

-Не, - кажа, ты не мая мацi, а ведзьма Баба Яга: я цябе ведаю! У маёй мамы голас танчэйшы.

Як нi клiкала Баба Яга, Пiлiпка не паслухаў яе.

“Добра ж, - падумала Баба Яга, - зраблю я сабе танчэйшы голас”.

Пабегла яна да каваля i кажа:

Зайшла Баба Яга ў хату, панюхала - смажанным пахне. Дастала з печы смажанiну, наелася мяса, косцi на двор выкiнула д, пачала качацца на iх, прымаўляючы:

 - Павалюся, пакачуся, Пiлiпкавага мяса наеўшыся, крывi напiўшыся.

  А Пiлiпка адказвае ёй з авара:

- Павалiся, пакацiся, доччынага мяса наеўшыся, доччынай крывi напiўшыся.

Пачула гэта ведзьма i аж учарнела ад злосцi. Падбегла да явара ii давай яго зубамi падгрызаць.

  Грызла, грызла, зубы паламала, а моцны явяр стаiць, як стаяў. Пабегла тады Баба Яга да каваля:

- Каваль, каваль, выкуй мне сталёвую сякеру, а то я тваiх дзяцей паем.

Спужаўся каваль, выкаваў ёй сякеру. Прыбегла Баба Яга да явара, пачала яго секчы. А Пiлiпка кажа:

- Не ў явар, а ў камень!

 А ведзьма сваё:

- Не ў камень, а ў явар!

А Пiлiпка сваё:

- Не ў явар, а ў камень!

Тут сякера як стукнецца ў камень - уся вышчарбiлася. Заенчыла са злосцi ведзьма, схапiла сякеру ды пабегла да каваля вастрыць.

 Бачыць Пiлiпка - хiстацца пачаў ужо явар: падсекла яго ведзьма! Трэба ратавацца, пакуль не позна.

Ляцiць чарада гусей. Пiлiпка да iх:

 - Гусi, гусi, скiньце мне па пяру! Я з вамi ïалячу да бацькi, да маткi, там вам адплачу…

Гусi скiнулi яму па пяру. Зрабiў Пiлiпка з гэтых пёраў толькi паўкрыла. Ляцiць другая чарада гусей. Пiлiпка просiць:

- Гусi, гусi, скiньце мне па пяру! Я з вамi палячу да бацькi, да маткi, там вам адплачу…

I другая чарада скiнула яму па пяру. Потым прыляцела трэцяя i чацвёртая. I ўсе гусi скiнулi Пiлiпку па пяру. Зрабiў сабе Пiлiпка крылы ды паляцеў услед за гусямi.

Прыбегла ведзьма ад каваля, сячэ явяр, аж трэскi сыплюцца. Секла, секла - явар - трах! - упаў на ведзьму i задушыў яе.

А Пiлiпка прыляцеў з гусямi дахаты. Зарадавалiся бацькi, што Пiлiпка вярнуўся, пасадзiлi яго за стол, пачалi частаваць.

 А гусям далi аўса. Тут ii казка ўся.

Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянските езици. Пловдив, 2001.