Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 2

(in Bulgarian)

17. И в балтийските езици, и праславянския сложните прилагателни се образуват по пътя на аглутинацията чрез добавяне на :

а) въпросително местоимение;

б) притежателно местоимение;

в) анафоричните местоимения *jь, *ja, *je.

18. И в балтийските езици, и в праславянския език спрежението на глаголите е изградено върху:

а) сегашната основа;

б) инфинитивната основа;

в) сегашната и инфинитивната основа.

19. И в балтийските езици, и в праславянския език инфинитивът окончава на:

а) -tъ;

б) -tu;

в) -ti.

20. И в балтийските езици, и в праславянския език допълнението след супин стои в:

а) акузатив;

б) датив;

в) генитив.

21. На литовската форма ranka съответства праславянската:

а) *ruka;

б) *ręnka;

в) *rçnka.

22. В балтийските езици индоевропейските кратки вокали *i, *u са се редуцирали и от тях са се появили т. нар. свръхкратки вокали ь, ъ:

а) да;

б) не.

23. Индоевропейските дифтонги *ei, *oi (ai), *ou (au), eu са се монофтонгизирали в:

а) балтийските езици;

б) праславянския език;

в) и в балтийските езици, и в праславянския език.

24. Местонахождението на праславянската прародина се търси на север от:

а) Черно море;

б) Мраморно море;

в) Средиземно море.

25. Праславянската прародина е схващана като понятие с:

а) динамичен характер;

б) статичен характер.

26. Терминът ”праславянски макродиалект” е въведен от:

а) Рудолф Крайчович;

б) Владимир Георгиев;

в) Иван Леков.

27. Като определение в южните славянски езици се използват:

а) кратките форми на прилагателните имена;

б) дългите форми на прилагателните имена;

в) и кратките, и дългите форми на прилагателните имена.

28. В южните славянски езици формантът -ov- е маркер за:

а) множествено число;

б) дателен падеж;

в) местен падеж.

29. В западните славянски езици формантът -ov- е маркер за:

а) множествено число;

б) дателен  и местен падеж;

в) родителен падеж.

30. За изразяване на цел в южните славянски езици се използват конструкции с:

а) частицата да + индикативна форма;

б) частицата че;

в) съюзът “за да”.

31. По редица езикови особености среднословашките наречия на словашкия език се доближават най-много до:

а) източните славянски езици;

б) лужишките езици;

в) южните славянски езици.

32. В някои среднословашки наречия праславянските групи *tl, *dl се опростяват в:

а) t;

б) d;

в) l.

33. В среднословашките наречия на словашкия език праславянско *x по втора палатализация се променя в:

а) s;

б) š;

в) ch.

Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянскит е езици. Пловдив, 2001.