(in Bulgarian)
Южният праславянски макродиалект,
който се оформя в епохата на второто разчленяване на праславянската езикова
територия, протекло в посока север - юг, се отличава със сравнително динамичен
характер. Тази склонност към ускорен развой от праславянски продължава и
по-късно в епохата на самостоятелното съществуване на южнославянските езици.
Съвременните южнославянски книжовни езици възникват в епохата на Възраждането
успоредно с формирането на нациите. В процеса на изграждане и на установяване
на трите книжовни езика (български, сърбо-хърватски (хърватско-сръбски) и словенски) има някои общи особености, но
и редица специфични моменти. Общото освен в генетичната близост на езиците,
които се издигат до равнището на съвременни културни книжовни езици, се открива
в историческите условия, при които се осъществява тяхното формиране. Процесът
на Възраждането при всички южни славяни се извършва почти навсякъде в условия
на (макар и различно по характер и степен)
национално потисничество, при липса на собствена държавна организация. Тези
неблагоприятни условия се преодоляват по различен начин, като борбата за
изграждане на свой национален език се преплита с борбите за национално и
културно освобождение.
Не представяме отделно писмената
норма в Република Македония. Българският, сърбо-хърватският (хърватско-сръбският) и словенският съвременен
книжовен език са висша форма на трите реално съществуващи и структурно различни
южнославянски езика. Те са възникнали и са се развили по естествен път, като
национални езици, едновременно с формирането на нациите. Писмената норма в
Република Македония, създадена с декрет през 1945 г. и развивана изкуствено,
почива върху югозападни български говори, които споделят всички структурни
белези на българския език. Независимо от умишленото сърбизиране на лексикалната
система на македонския език през последните 40-50 години, тази норма в
същността си е българска регионална писмена норма. Процесът на нейното
изграждане, затруднен от съзнателния отказ от историческата връзка с българския
език, вероятно все още не е завършил. Наблюдава се тенденция към изместване на
българските книжовни езикови елементи и замяната им със сърбизми или с
новообразувания по сръбски модел (за повече подробности виж Величкова, 1992). Поради тези причини въпросите на писмено-регионалната норма в Република
Македония и на аналогичната и форма в
областта Банат в Румъния се разглеждат от българската диалектология.
Независимо от близкото родство
на южнославянските езици техните
фонологични системи са напълно обособени. Те притежават ясно разграничени
типологични характеристики, които се изразяват както в различния фонемен
инвентар, така и в разпределението му в отделните езици. Особен отпечатък върху
отношенията в тези системи дават силно диференцираните прозодични особености.
Техните отношения в типологичен план са твърде сложни и не са в пряка
зависимост от близкото им географско разположение и по-конкретно -
сърбо-хърватският език, въпреки средищното си териториално разположение, не
представлява свързващо звено между останалите езици.
Както се предполага в последно
време, заселването на Балканския полуостров от славяни става на две главни
вълни. Една голяма вълна се е придвижила от задкарпатската родина направо на
юг, през Трансилвания и Дунавската равнина, като пресича Дунава и достига до
областите Епир и Тесалия в Гърция. Първите заселвания по този път се появяват
още през V в., но особено интензивно преселенията стават през VI в., когато славяните се появяват като компактна маса. Именно за тази вълна
е характерен признакът *tj > št, *dj > žd, широко
застъпен в старинната славянска топонимия в Гърция. Друга вълна на по-малки
групи през Карпатите, Бескидите и Судетите заема територията на днешната чешка
и моравска област в Чехия и достига до източните Алпи, откъдето се спуска на юг
към Балканския полуостров, където се смесва с племена, идващи откъм Черно море.
Общите черти, които се наблюдават
между източнославянските и южнославянските езици, показват, че в новите си
поселища южните славяни идват вече, след като в късния праславянски са били
осъществени редица процеси.
Между общите черти на източния и
южния праславянски макродиалект ще отбележим следните:
1. Опростяването
на групите *tl, *dl.
2.
Промяна на *x > s по
втора и трета палатализация.
3.
Развитие на епентетично /l/. Днес
то е широко застъпено в словенски и сърбо-хърватски.
4.
Развитие на праславянските групи *kv, *gv + ě
(2), i
(2) >
cv, zv: бълг. цвят, звезда, цъвтя;
срхрв. цвйет, цвjетати, звезда; слов.
cvet, cvesti, zvezda.
5.
Развитие на праславянското начално съчетание *jь > i.
Някои явления са били общи в
източния и южния праславянски макродиалект само в началния период на техния
развой (т. е. в рамките на стария източен праславянски макродиалект). Такъв характер в началния си стадий са имали праславянските групи *tj, *dj, *ktь, *kti.
Наред с тези черти южният
праславянски макродиалект притежава особености, които го сближават с отделни
области на западния праславянски макродиалект (прачешко-словашката област). Най-характерната от тях е общото развитие на ликвидната метатеза: *gordъ, *storna, *borda >
чеш. hrad, strana, brada; словаш. hrad, strana, brada; стб. ГРАДЪ, СТРАNА, БРАДА;
бълг. град, страна, брада; срхрв.
град, страна, брада; словен. grad, strana, brada.
Отделни особености го свързват
само с горнодунавската област на западния праславянски макродиалект. Това са
преди всичко:
1. Развитието
на праславянските групи *ort-,
*olt- >
rat-, lat- (при циркумфлексна интонация).
2.
Развитието на сонантични *r,
*l. По всяка вероятност тази черта не се е развила равномерно по цялата
южнославянска територия, а е застъпена, макар и по-непоследователно, и в чешки.
Сравни стб. ВЛЪКЪ, ДЛЪГЪ; бълг. вълк, дълг; срхрв. вук, дуг (*l >
u); словен. volk,
dolg; словаш. vlk, dlh; чеш. vlk, dluh.
Наред с тези особености, които имат паралел
в едни или други области, южният славянски макродиалект притежава някои свои
типични черти. Между тях можем да посочим:
1. Окончание
/ę/ при стари *ja и *jo основи срещу /ě/ в
западния и източния макродиалект: стб. dušę (род. п. ед. ч.), konję
(вин. п. множ. ч.).
2.
Окончание /y/ в именителен падеж единствено число мъжки род на
сегашните деятелни причастия (срещу /a/ в западния и източния). Сравни стб. NЕСЫ,
ВЕДЫ; струс. NЕСА, ВЕДА (подобни форми са налице в старочешки и в старополски).
3.
Окончание /-омь,
-емь/ срещу /-ъмь, -ьмь/ в източния и западния: стб. РАБОМЬ,
КРАIЄМЬ, струс. РАБЪМЬ, КОNЬМЬ.
Между VII
- IX в. в южния праславянски макродиалект се очертават
постепенно три области със свои специфични езикови особености. Тези области се
превръщат в основа, върху която с по-голяма или по-малка интинзивност протича
консолидацията на южнославянските езици. Покрай старите черти, най-вече
различията в рефлексите на *tj,
*dj, *ktь се добавят и нови, например различията в развоя на носовките - праслав. *dçbъ, *kçtja, *mçka >
бълг. дъб, къща,
мъка; срхрв. dub, kuća, muka; словен. dob, koča, moka.
Но този (а и редица други процеси) протичат вече в периода на
самостоятелния развой на южнославянските езици.
Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна
граматика на славянските езици. Пловдив, 2001.
No comments:
Post a Comment