Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 17

                                                                       (in Bulgarian)

267. За белоруския език са характерни протезите:

а) в, г;

б) i, j;

в) в, г, i, j.

268. При следните белоруски лексеми /вуха, возера, вока, гаўца, гэты, ён, яна, iлгаць, iмгла/ е налице:

а) епентетичен съгласен и гласен;

б) метатеза;

в) протетичен съгласен и гласен.

269. Глаголните словоформи /даў, быў, любiў/ сигнализират:

а) аорист;

б) имперфект;

в) перфект.

270. Перфектът в белоруския език се образува чрез:

а) еловото причастие на пълнозначния глагол и сегашните форми на спомагателния глагол быць;

б) еловото причастие на пълнозначния глагол, но без сегашните форми на спомагателния глагол быць, защото те не се пазят.

271. Глаголната словоформа /любiў быў/ в белоруския език е форма за:

а) аорист;

б) перфект;

в) плусквамперфект.

272. Праславянските лексеми *bělъ, *lěto се развиват в белоруския език като:

а) бiлы, лiта;

б) бялы, лято;

в) белы, лета.

273. Квантитетът в чешкия език обхваща:

а) гласните;

б) съгласните;

в) сричкотворните.

274. В чешкия език т. нар. мек и твърд гласен /i, y/са:

а) получени от дифтонги;

б) развой на праславянската ятова гласна;

в) на етимологичните си места.

275. В чешкия език графемите /ú, ů/ сигнализират:

а) кратко /у/;

б) дифтонг;

в) дълго /у/.

276. Праславянската група *dj се развива в чешкия език като:

а) dz;

б) c;

в) z.

277. Праславянските лексеми *medja, *nçdja се развиват в чешкия език като:

а) medza, noudza;

б) meza, nouza;

в) meze, nouze.

278. Чешката графема  /ř/ е получена от:

а) праславянско *ž;

б) праславянско *š;

в) праславянско *r’.

279. Праславянските лексеми *rěka, *berza, *morje, *bergъ се развиват в чешкия език като:

а) žeka, bžeza, može, bžeh;

б) rěka, brieza, more, brieh;

в) řeka, bříza, moře, břeh.

280. В чешкия език промяната на ’a > ě, ’u > i се нарича:

а) асимилация;

б) палатализация;

в) преглас.

281. Праславянските лексеми *duchja, *duchjç, *ljudъ, *ulica, *ulicç се развиват в чешкия език като:

а) dusza, duszu, l’ud, ulica, ulicu;

б) duša, dušu, ljud, ulica, ulicu;

в) duše, duši, lid, ulice, ulici.

282. В чешкия език праславянско сричкотворно *l пази сричкотворността си, когато се намира след:

а) сонорни съгласни;

б) задноезични съгласни;

в) устнени съгласни.

Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянскит е езици. Пловдив, 2001.