Особености в редуването на гласните в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

В някои едносрични съществителни от мъжки род настъпва  редуване на гласния ó в им. и вин. п. ед. ч. с гласния о във всички други форми: kóń – konja, wóz – woza, nós – nosa. Изключение от правилото правят например думите: mróz – mróza, wóst – wósta, mlóč – mlóča, tchór – tchórja, šrót – šróta.

В думите měd  и pěc (им. и вин. п. ед. ч. ) ě се редува с e в други форми: měd – mjedu, pěc – pjecy. Този тип редуване се среща рядко: lěs – lěsa, dźěd – dźěda, wětr – wětra, wěc – wěcy.

В някои морфеми става редуване на a  и e в позиция между меки съгласни: Słowjan – Słowjenjo, rjad – w rjedźe, wo myšach – z myšemi, třělam  – třěleštej.

При някои съществителни, завършващи в им. и вин. падеж ед. ч. на съгласен, настъпва редуване на o и e в последната сричка на основата с нулев звук (ø) в други падежи (т. нар. бегло о и е). Този тип редуване се среща сравнително рядко в горнолужишкия език: pos – psa, dźeń – dnja, woš – wši, wjes – wsy, pěseń – pěsnje, baseń – basnje, woheń – wohnja (но и wohenja), posoł – pósła (но по-често и posoła), kozoł – kózła (по-често kozoła), kotoł – kótła (по-често kotoła).

В някои суфикси се среща предимно нулев звук:

  -  k: dubk, zubk, chłódk, rjadk, sněžk, wnučk, pjeršćenk, pucherk;

-          čk: čłowječk, dešćičk;

-          c: wudowc, třělc, ćělc, sanc, škórc;

-          s: wows.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.