(in Bulgarian)
136. Праславянската глаголна форма *bimь neslъ е форма за:
а) грамемата футурум екзактум
на категорията време;
б) грамемата плусквамперфект на категорията време;
в) грамемата кондиционал на категорията наклонение.
137. Праславянските причастия са били:
а) именни форми;
б) глаголни форми;
в) глаголно-именни форми.
138. Така нареченото “елово причастие” в праславянски е било:
а) сегашно деятелно причастие;
б) сегашно страдателно причастие;
в) минало деятелно причастие.
139. Праславянският инфинитив и
праславянският супин по произход са:
а) стари глаголни форми;
б) стари именни форми.
140. Супинът в праславянски се е
употребявал след:
а) глаголи за състояние и
положени;
б) абстрактни съществителни имена;
в) глаголи за движение.
141. От староруския език произлизат:
а) източвославянските езици;
б) западнославянските езици;
в) южнославянските езици.
142. Киевска Рус е била държавно
обединение на:
а) южните славяни;
б) западните славяни;
в) източните славяни.
143. Праславянските групи *tl, *dl
не се
опростяват в:
а) източните славянски езици;
б) западните славянски езици;
в) южните славянски езици.
144. Не се появява епентетично l между устнени съгласни и j в:
а) южнославянските езици;
б) източнославянските езици;
в) западнославянските езици.
145. От праславянските групи *tort, *tolt,
*tert, *telt се получават пълногласни
съчетания torot, tolot, teret, tolot в:
а) източнославянските езици;
б) западнославянските езици;
в) южнославянските езици.
146. Праславянските групи *tj, *dj >
č,
ž
(dž) в:
а) източнославянските езици;
б) западнославянските езици.
147. Появата на начално о- вместо е- в
известен брой думи е характерно за:
а) източнославянските езици;
б) западнославянските езици;
в) южнославянските езици.
148. Кирилският графичен знак (ы) не е характерен за:
а) руския език;
б) украинския език;
в) белоруския език.
149. Графичният знак (ë) липсва в:
а) руската графична система;
б) украинската графична система;
в) белоруската графична система.
150. Графемата (щ) липсва в:
а) руската графична система;
б) украинската графична система;
в) белоруската графична система.
151. Графемата (е)- [je] не смекчава предходния съгласен в:
а) руския език;
б) украинския език;
в) белоруския език.
152. Праславянската лексема *květъ се развива в руския език като:
а) цвiт;
б) цвят;
в) цвет.
153. Праславянската лексема *gvězda се развива в руския език
като:
а) gwiazda;
б) звiзда;
в) звязда;
г) звëзда;
д) звезда.
Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на
славянскит е езици. Пловдив, 2001.
No comments:
Post a Comment