Полски език

(in Bulgarian)

A a,  ą, B b, C c, Ć ć, Cz cz, D d, Dz dz, Dź dź, Dż dż, E e,  ę, F f, G g, H h, Ch ch, I i, J j, K k, L l, Ł ł, M m, N n,  ń, O o, Ó ó, P p, R r, Rz rz, S s, Ś ś, Sz sz, T t, U u, W w, Y y, Z z, Ź ź, Ż ż

      Полският език принадлежи на лехитската подгрупа на западнославянските езици. Освен полския език към лехитската подгрупа се причисляват още редица повече или по-малко отдалечени от територията на полския език нееднакво проучени говори. По-добре са изучени диалектите на полска територия - от източнопоморските кашубският и отмрелият словински. По-слабо познати са западнопоморските и говорените на територията на Германия и на о-в Рюген. Данни за тях се извличат главно от собствени имена на местности и лица в латински и немски документи. По-добре е познат отмрелият в началото на XVIII в. полабски език, особено говорът на древяните, известен от запазени кратки текстове от XVII и XVIII в. Полският народ се е образувал от интеграцията на пет племенни групи, три от които са били по-тясно споени - поляне, висляне и силезяне, и две по-свободно свързани с останалите - мазовяне (мазовшане или мазурци) и кашуби. Що се отнася до кашубите, някои все още ги смятат за отделна народност с отделен език, близък до полския. Мнозинството от специалистите обаче не са склонни да му признаят самостойност на книжовен език, още повече че за това са необходими преди всичко съответни културно-исторически и социално-политически условия.

    Полският език започва да се формира като отделен език през X в. , когато се образува полската държава, първо на базата на великополските, а след това на малополските говори. По-късно доста силно влияние му оказват източните говори и украинският език. Когато в края на XVI в. полската столица се премества от Краков във Варшава, книжовният език е вече доста стабилен и въпреки че някои особености на говорите на Мазовше оказват влияние върху неговия развой, той не приема една от основните негови черти - т. нар. “мазуризъм” (изговарянето на  [c, z, s. dz] на мястото на   [č, ž, š, dž]). Мазуризмът е характерен и за малополския диалект, където се появява по-късно, а липсва във великополския.

    До XIV в. полският съществува само като говорим език - в държавната администрация и църквата ролята на писмен език изпълнява латинският. Езиковият материал от този период се ограничава с единични полски думи в различни латински текстове. Един от най-важните документи от този вид е Гнезненският хрисовул от 1136 г. Развитието на писмения литературен език започва през XVI в. Най-старият паметник на полската средновековна проза са Швентокшиските проповеди от средата на XIV в., фрагменти от които са намерени през 1890 г. Освен религиозната литература се появяват и произведения със светска тематика. Ускореното развитие на полската писменост и по-бързото нормиране на литературния език са свързани със създаването на печатници в Краков. През втората половина на XVI в. полският литературен език бележи своя златен век. Когато в края на XVIII в (трите поделби) Полша губи своята независимост, полският език се превръща в единственото свързващо звено на разделената полска нация. През този период през XIX в. живеят и творят Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и други, чието творчество допринася за развитието и обогатяването на езика.

    Върху полския език са оказвали доста силно влияние латинският (в лексиката и синтаксиса), чешкият (през средновековието), немският, френският, италианският, украинският, унгарският, татарският и други (става въпрос обаче главно за лексикални заемки; полският език е по-толерантен към чуждиците за разлика от чешкия, например силните пуристични движения през Чешкото възраждане).    

    Съвременно състояние. Полската фонологична система се характеризира със сравнително беден вокализъм и с богат консонантизъм, което се отнася както до броя на консонантните фонеми, така и до голямата свобода при тяхната съчетаемост. Прозодичните фактори (мелодика, интонация, квантитет) нямат фонологична стойност. Като архаична черта на полската фонетика трябва да се посочи запазването на носовите гласни. Налице са две стилистични разновидности на книжовното произношение: т. нар. театрално, което е доста консервативно, и т. нар. училищно, близко до произношението на средния образован поляк. Различават се също така две регионални разновидности: варшавско и краковско-познанско произношение. Докато вокалната фонологическа система на литературния полски език е съвсем близка до праславянската, консонантната система е получила значителни промени. Вокалната система притежава следните гласни звукове: a, e, o, i, u, y, ę, ą. Гласният [y]  е малко по-заден от [i] и в правописно отношение той стои след т. нар. исторически меки съгласни, като заден позиционен вариант на [i]. Разпределението на полските носовки не винаги отговаря на праславянското разпределение - вследствие на насъпилото преди XIV в. смесване на носовките в полския език. Смесването на носовките се обяснява със загубата на квантитета, като двете стари носовки са били и квантитетно маркирани. Счита се, че днешната голяма носовка в полския е наследник на старите дълги голяма и малка носовка, а днешната малка носовка е наследник на старите кратки голяма и малка носовка:  /ą:/, /ę:/ > ą,  

/ą/, /ę/ > ę - *rçka > ręka, *vъzjęti > wziąć, *vęzati > wiązać, *gçsь > gęś. Освен това в полския език са се образували и вторични носовки, т. е. става въпрос за случаи, при които в праславянските форми липсват носови гласни, но те са се развили в полската форма по-късно: *medja > między. Разколебано е и носовото им произношение, като носово те се произнасят в средисловие пред проходни съгласни, напр.: męski, wąski, wiązać, węże, ciąża, węch, pięść, więzień, а също така и в следните случаи - sens, benzyna, komfort, tramwaj, kunszt, czynszt, winszować. В заетите думи носовките се появяват и в начално положение: amfibia, instynkt, enzym. В краесловие носово се произнася само голямата носовка, докато носовото произношение на малката се смята вече за изкуствено: idą nową ulicą, piję wodę, imię, się, kocię. Когато носовките се намират пред билабиалния /ł/, настъпва пряка деназализация: zaczął, poczęła, wziął, wzięła, wzięli. В останалите случаи, т. е. пред други съгласни (устнени, предноезични и други) носовките се изговарят като [о] или  [е] и носов съгласен, най-близкият артикулационно към съседния, напр.: dąb [domb], ząb [zomb], dęby [demby], tędy [tendy], kąt [kont], pięć [pjen’ć]. Полските носови гласни се произнасят асинхронно, т. е. първо се артикулира устнен гласен ([o] или [e]) и с малко закъснение се появява носов резонанс.

   За дистрибуцията на вокалите е характерно, че два вокала се появяват един до друг по принцип само в думи от чужд произход или на морфемната граница, напр.: poezja, nauczyć, nausznik. В говоримата реч съществува тенденция към ликвидиране на вокалните съчетания и в чуждиците, което понякога намира отражение и в правоговора, напр.: idea [idea] или [ideja], но само ideał [ideaw], Korea [korea], kakao [kakao].

    Фонемата /y/ не се появява след средноезичните съгласни и /l/ и в началото на думата.

    Характерна особеност на полската консонантна система е наличието на т. нар. исторически меки съгласни и наличието на средноезични съгласни. Исторически меките съгласни в полския език са: sz, rz, ż, cz, dż, c, dz - за тях е характерно, че са наследени от праславянския език и днес те вече са затвърдели; в останалите славянски езици в семантични еквиваленти на полски думи, съдържащи тези съгласни, ще се откриват същите съгласни звукове. Например:  *časъ > п. czas, ч. čas, рус. час, *rěka > п. rzeka, ч. řeka, рус.  река. Полските средноезични съгласни са получени след като полският се е отделил от праславянския, т. е. те са резултат от самостойното историческо развитие на езика: ś, ź, ć, dź, ń, j - за техния произход ще споменем по-нататък.

   И полският език, подобно на украински, белоруски, словашки, лужишките езици и словенски, също притежава билабиално /w/, означавано с  /ł/: był, ławka, dał.

   Характерни за полския език са геминатите. Те не са възможни само в изгласа, напр.: zzuć, zżymać [žžymać], panna, ballada, ssać, lessowy. Голям е броят на консонантните съчетания, като съществуват много съчетания от три и четири съгласни, а дори  и от пет: pszczoła, następstw. Липсват обаче сричкотворни съгласни.

     Носител на сричката в полския език са само вокалите. Сонорите никога не изпълняват тази функция и когато се намират между две шумови съгласни или след шумов в изгласа, често не се произнасят (jabłko [japko], szedł [šet]). Сричката в полския език може да започва с гласен и със съгласен: oko, zeszyt.     

    Ударението в полския език е динамично. Ударените гласни се произнасят с по-голяма сила, малко по-дълго, с по-висок тон в сравнение с неударените. Не се забелязват други различия. Не се срещат редукции на неударените вокали. Ударението е постоянно и пада почти винаги на предпоследната сричка. Изключение прави една група думи от чужд произход, главно латински и гръцки, които имат ударение на третата сричка от края на думата, напр.: polityla, poliklinika, uniwersytet. Същото ударение имат някои думи от полски произход, напр. rzeczpospolita. В творителен падеж множествено число и в думи, образувани от споменатите, ударението пада на предпоследната сричка: uniwersytetami, polityczny. Енклитики са едносричните местоименни форми mu, ci, się (powiedz mu, spiesz się), частиците by, że, no (napisaliby, chodź no), елементите -sta, -set в числителните czterysta, siedemset, т. нар. подвижно окончание на минало време przyszliśmy, poszliście. Проклитики са предлозите: do (domu), przed (domem) и някои съюзи. Дългите думи имат понякога допълнително ударение, което пада обикновено на първата сричка: zauważyłem. Все по-често срещан начин да се подчертае значението на дадена дума е тя да се акцентува на първата сричка: To jest niedopuszczalne.

   Полската графична система е изградена на основата на латинската графика. За графичното представяне на полските звукове, липсващи в латинския език, се използват буквени съчетания и диакритични знаци: ch, cz, sz, dz, dź, dż, rz, zi, si, ci, dzi, ni, ź, ś, ć, ń, ż, ó, ł, ą, ę. Графичната система се формира през Средновековието, когато се правят първи опити да се запишат полски думи, до началото на XX в., когато приема днешния си вид. Полският правопис има смесен характер - етимологично-фонетичен. Той не отразява например асимилацията по звучност, опростяванията на някои консонантни съчетания, не дава информация за произношението на носовките. Чуждите лични и фамилни имена, както и названията на градове, села, области и други на езици, употребяващи латиница, запазват по принцип своя оригинален правопис ( подобно на чешкия език).

    От морфологично гледище полският език е силно флективен. Той се характеризира с развита падежна  система и различни склонитбени типове. И при имената, и при глаголите се наблюдават в различна степен регулярни морфонологични редувания, следа от стари фонетични процеси. Склонението се характеризира с наличието на множество форми с една и съща функция. В морфологичната система на полския език се използват както аглутинативни, така и аналитични конструкции. Типичен пример за аглутинация са формите на минало време и на условното наклонение, а за аналитизъм - при сложните форми на бъдеще време на глаголите от несвършен вид, при пасива и някои други случаи. В някои граматични категории се конкурират два типа конструкции - синтетични и аналитични (напр. формите на степените за сравнение на прилагателните и наречията). Характерни морфологични особености на полския език са наличието на мъжко-личен род (męskoosobowy rodzaj), на неопределено-личните глаголни форми на -о,  запазването на рефлексивния компонент się при отглаголните съществителни. В глаголната система съществува диференциация според родов признак в минало време (dali - dały). Грамемите аорист и имперфект на праславянската категория време не са запазени; пазят се перфектните форми и тези на плусквамперфекта, чиято фреквентност обаче не е много висока (перфект: dałem, dałam, dałeś, dałaś, dał, dała, dało, daliśmy, dałyśmy, daliście, dałyście, dali, dały; плусквамперфект: dałem był, dałam była, dałeś był, dałaś była, dał był, dała była, dało było, daliśmy byli, dałyśmy były, daliście byli, dałyście były, dali byli, dały były). Глаголите от несвършен вид в полския език образуват бъдеще време с помощта на футурните форми на глагола być и инфинитива на глагола или футурните форми и еловото причастие на пълнозначния глагол (napisać /св. вид/ - napiszę, pisać /несв. вид/ -będę pisać и będę pisał), като предимството на втория начин за образуване на бъдеще време е, че чрез него се сигнализира и род.

   Ще приведем примери за отделните части на речта.

1. Съществително име:   lekarz, kot, kamień, matka, pani, wilczyca, bułka, dziecko, kurczę, siodło, muzeum, dziadzio, wilk, kocur, karaś, motyl, dąb, gaduła, niedołęga, niezdara, sierota, kaleka, kobieta, Kraków, Dunaj, mleko, złom, szczęście, pszczoła, słuch, młodzież, żona, nożyce, widły, ręka, mąż, dzień, oczy, uszy, człowiek, ludzie, rok, lata, gość, wujcio, gołąb, karp, kwiecień, szczebel, uczeń, jeleń, król, gwóźdź, zając, miesiąc, wróg, nóż, talerz, róg, chłop, pies, mróz, ząb, świat, zjazd, zdanie, znamię, kurczę, jezioro, imię, dusza, ściana, córka, msza, kradzież, mysz, męka, gałąż, gwiazda, krew, sorabista и други.

2. Прилагателно име: ciekaw, godzien, gotów, łaskaw, miłościw, mocen, świadom, wesół, zdrów, biały, nowy, cnotliwy, cienki, wąski, ścisły, ciepły, chytry, przyjazny, mocny, pusty, łatwy, śmiały, uczony, blady, wesoły, gorący, krótki, daleki, szeroki, dobry, zły, mały, duży, wielki, chory, cudzy, łakomy, łysy, obcy, gniewny, głupi, słaby, blady, beznosy, ryży, męski, ubogi и други.

3. Числително име: jeden, dwa, trzy, cztery, pięć, siedem, sześć, dwanaście, dwadzieścia, dwieście, siedmiuset, tysiąc, kilka, kilkanaście, kilkadziesiąt, kilkaset, pięćset, oba, obydwa, dwoje, troje, oboje, obydwoje, czworo, sześcioro, dwanaścioro, pięcioro, dziesięcioro, dziewiętnaścioro, kilkanaścioro, tysiąc dziewięćset czterdzieści cztery, jedna trzecia, cztery piąte, pięć ósmych и други.

4. Местоимение: ja, ty, on, ona, ono, my, wy, oni, one, siebie, się, kto (kogo, komu, kogo, kim, kim), co (czego, czemu, co, czym, czym), ktoś, coś, ktokolwiek, byle kto, lada co, nikt, nic, ten, tamten, ów, taki, taki sam, ten sam, mój, twój, swój, nasz, wasz, jaki, który, czyj, jakiś, którykolwiek, jakibądź, niektóry, nieczyj, niczyj, żaden, każdy, wszelki, wszystek, tak, tam, wtedy, dotąd, kiedy, jak, którędy, kiedyś, jakoś, kiedykolwiek, inaczej, niekiedy, nigdy, nijak, nigdzie, donikąd, znikąd, wszędzie, zawsze, zewsząd, ile, tyle, ileś, ilekolwiek, ktoż, cóż, kiedyż, jakże, tyluż, tak to, skąd to и други.

5. Глагол: pisać, napisać, szyć, poić, napoić, robić, zrobić, likwidować, karać, prać, wyprać, budować, spalić, dać, dawać, oblać, oblewać, kupić, kupować, oszukać, oszukiwać, oplątać, przepisać, wypisać, zgnić, mówić, szkodzić, całować, pocałować, myć, szyć, wypić, wyschnąć, kocić się, nakarmić, nauczyć, wrócić, usiąść, brać, wziąć, powiedzieć, oglądać, obejrzeć, kłaść, położyć, darować, donosić, kazać, jęknąć, móc, musieć, śmieć, bywać, czytywać, sypiać, chorować, leżeć, żyć, chodzić, chadzć, jeść, grać, grywać, nieść, wlec, iść, jeździć и други.

6. Наречие: zimno, cicho, szybko, smutnie, szczerze, chytrze, chwilami, teraz, potem, odrobinę, pewnie, rzekomo, widocznie, nawet, właśnie, niemal, dziś, wczoraj, szwroko, źle, głupio, obco, biało, szybko, długo, głucho, głupkowato, łagodnie, burzliwie, zdecydowanie, mgliście, dobrze, szeroko, do syta, do sucha, na prawo, na gorąco, z francuzka, z cicha, po ludzku, po chłopsku, po nowemu, z rzadka, a blizka, za zimno, za drogo, coraz, naprzód, pod spodem, pojutrze, nocą, latem, siłą, trochę, wtem, odtąd, po drugie, po trzecie, niechcący, na siedząco, łatwo, prosto, ściśle, krótko, daleko, głęboko, rzadko, szeroko, szybko, źle, mało, dużo, wiele, bardzo и други.

7. Предлог: bez, dla, do, ku, na, po, u, ponad, poprzez, spoza, zza, celem, względem, obok, podczas, skutkiem, blisko, wewnątrz, wzdłuż, we, ze, przede, przeze, koło, według, oprócz, dzięki, przeciw, wbrew, przez, przy, o, w, między, przed, mimo, pomimo, naprzeciw, z, za и други.

8. Съюз: ale, bo, i, lecz, ze, bowiem, jakkolwiek, albowiem, dlatego, zatem, oraz, też, także, tudzież, ani, ni, albo, czy, lub, albo-albo, czy-czy, a, ale, jednak, lecz, mimo to, wszkże, zaś, za to, przeto, toteż, więc, zatem, czyli, to jest, mianowicie, iż, ponieważ, że, gdyby, jeśli, jeżeli, skoro, żeby, aby, po to, byle, choć, choćby, chociaż, mimo że, dopóki, jak, nim, jak tylko, zanim, niż, niżeli, niby, im-tym, gdyby-to, dopóty-dopóki, dopóty-aż, nie tylko-lecz także, o tyle-o ile, skoro-to и други.

9. Частица: niech, by, czy, nie, oby, bodaj, bodajże, że, ż, no, to, ci, -kolwiek, byle, bądz, byle co, byle gdzie, kto bądź, cokolwiek, tam, ani, jakoby, podobno, tak  и други.

10. Междуметие: ach, och, oj, hej, aaa, bzz, ćwir-ćwir, gul-gul,aj!, au!, ou! Ha! Oo! Fu! Fe! Pfe! Cha-cha-cha, sss, wrr, kap-kap, tup-tup, rech-rech, ko-ko, cyk-cyk и други.

Исторически промени. За полския език са характерни следните по-важни особености, наследени както от края на праславянската общност, така и нови ( придобити в по-голямата си част в средновековието).

1. Развой на праславянските групи *tort, *tolt, *tert, *telt > trot, tłot, tret, tlet (чрез метатеза на плавния, но без удължаване на вокала). По тази особеност полският се доближава до лужишките езици, но се различава от чешко-словашката подгрупа, в която развоят е еднакъв  с този в южнославянската група езици. Например праславянските лексеми *korva > п. krowa, *solma > п. słoma, *dervo > п. drzewo, *melko > п. mleko. Непреметнати тези групи се срещат в Крайния север и в полабски: gord, gorch, vorna.

2. Промяна на праславянските групи *dj > dz и на *g по втора палатализация в dz: *medja > п. miedza, *světja > п. świeca, *sadja > п. sadza, * na nogě > п. na nodze. 

3. Промяна на праславянска *ě > o (пред праславянски *t, *d, *s, *z, *n, *r, *l и задноезична гласна ), протекла преди изясняването на силните ерове (процесът не е засегнал е < *ь, *ъ): праслав. *berç, *nesç > п. biorę, п. niosę, но:  bierzesz, niesiesz.

4. Запазване по принцип на носовите гласни, които в средновековието (XIV в.) се изравняват по тембър; на мястото на праслав. опозиция *ę : *ç се установява опозиция на квантитетна основа, която впоследствие - във връзка със загубата на квантитета - отново се преобразува в качествена опозиция, при която всяка кратка носовка дала /ę/, а всяка дълга носовка дала /ç/ (правописно ą).

5. Запазване на праславянско *g (каквото в севернославянските езици се отбелязва освен в полския само в долнолужишки и книжовния руски език, като в украински, белоруски, чешки, словашки и горнолужишки *g  се променя във фрикативен, гърлен съгласен).

6. Още в предисторическо време праслав. *ъ > е (*sъnъ > sen), а праслав.

*ь > ’e, което силно смекчава предходните /d, t, s, z, r > dź, ć, ś, ź, rz/:

*dьnь > п. dzień, *tьnьkъ > п. cienki, *dvorьcь > п. dworzec, *sněgъ > п. śnieg, *sestra > п. siostra, *zemja > п. ziemia, *bergъ > п. brzeg, *berza > п. brzoza.

7. Праславянският сричкотворен *r > ar, *r’ > er (erz): *grdlo > п. gardło

(ч. hrdlo),*tvrdъ > п. twardy (ч. tvrdý), *črnъ > п. czarny (ч. černý),

*smr’tь > п. śmierć (ч. smrt).

8. Праславянският сричкотворен *l (*l’) > eł, uł, ół, il, łu: *vlna > п. wełna

(ч. vlna),*plnъ > п. pełny (ч. plný), *plkъ > п. pułk (ч. pluk), *žltъ > п. żółty

(ч. žlutý), *vlkъ > п. wilk (ч. vlk), *dlgъ > п. długi (ч. dlouhý), *tlstъ > п. tłusty (ч. tlustý).

9. Праславянската ятова гласна *ě (пред t, d, s, z, n, r, ł и задноезична гласна) се развива като /’a/: *město > п. miasto, *vъ městě > п. w mieście, *lěsъ > п. las, *w lěsě > п. w lesie, *květъ > п. kwiat, но w kwiecie, *měra > п. miara, но mierzyć, *věra > п. wiara, но wierzyć.

10. Промяна на t’, d’ > ć, dź (XII - XIII в. ), позната с по-късна хронология и в белоруския, и в лужишките езици, като t’, d’ > белорус. ц, дз, г. луж. ć, dź, д. луж. ś, ź: *pętь > п. pięć, но piąty, *tělo > п. ciało, w ciele, *dědъ > п. dziad, dziedzina, *gnězdo > п. gniazdo, w gnieździe, *děva > п. dziewczyna.

11. Подобна е промяната s’ > ś, z’ > ź: *sěno > п. siano, w sienie, *rzno >

п. ziarno, *zemja > п. ziemia.

12. Същата промяна се извършва с меко праславянско /r/ *r’ > rž (от XVI в. затвърдява) > š, ž (XVIII в.).

13. На редицата меки съгласни ś, ź, ć, dź (< s’, z’, t’, d’) се противопоставят фонологично затвърделите (от XVI в.) sz, rz, ż, cz, dż, c, dz.

14. Графемата /ó/означава звука /u/, континуант на праслав. *o: (в затворена от звучна съгласна сричка), което вследствие на компенсационен квантитет (след изпадането на еровете в краесловие) се удължава (в края на средновековието) и се развива в звука /u/: *bogъ > п. bóg, *medъ >

п. miód, *gora > п. góra, *gordъ > п. gród.

15. Наличие на опозицията /l : ł/: laska (тояга) - łaska (милост, ласка).

16. Загуба на квантитета (XV в.), благодарение на което полският език значително се е отдалечил от чешко-словашката подгрупа.

17. Фиксиране на ударението първоначално (XII - XIV в.) върху началната сричка, а впоследствие (XV в.) върху предпоследната.

18. В областта на морфологията за отбелязване са загубата на аориста и имперфекта и възникването на нов перфект чрез аглутинация на спомагателния глагол към еловото причастие на пълнозначния глагол, отпадането на двойствено число, възникването на семантичното противопоставяне мъжколичен:веществен в рамките на грамемата мъжки род и други.

*За повече подробности виж: Гешев и кол. (2000), Домбек (1980), Doroszewski (1963), Кротовская (1959), Кондрашов (1962), Lehr-Spławinski (1954), Михалик (1984), Селимски (1985), Славянски езици. Граматични очерци (1994), Славянски езици (1978), Славянские языки (1977), Супрун (1989), Тихомирова (1978), Szober (1971).

Janko muzykant

(откъс)

    Przyszło to na świat wątłe, słabe. Kumy, co się były zebrały przy tapczanie położnicy, kręciły głowami i nad matką, i nad dzieckiem. Kowalka Szymonowa, która była najmądrzejsza, poczęła chorą pocieszać:

   - Dajta, - powiada - to zapałę nad wami gromnicę, juże z was nic nie będzie, moja kumo: już wam na tamten świat się wybierać i po dobrodziejaby posłać, żeby wam grzechy wasze odpuścił.

   - Ba! - powiada druga - a chłopaka to zara trza okrzcić, on i dobrodzieja nie doczeka, a - powiada - błogo będzie, co choć i strzygą się nie ostanie.

   -Tak mówiąc, zapaliła gromnicę a potem, wziąwszy dziecko, pokropiła je wodą, aż poczęło oczki mrużyć, i rzekła jeszcze:

    -Ja ciebie “krzcę” w imię ojca i syna i ducha świętego i daję ci na przewisko Jan, a teraz że, duszo “krześcijańska”, idź skądeś przyszła. Amen.

Ale dusza chrześcijańska nie miała wcale ochoty iść, skąd przyszła, i opuszczać chuderlawego ciała, owszem poczęła wierzgać nogami tego ciała, jako mogła, i płakać, chociaż tak słabo i żałośnie, że, jak mówiły kumy: “Myślałby kto: kocię, nie kocię, albo co!”

Posłano po księdza; przyjechał, zrobił swoje, odjechał: chorej zrobiło się lepiej. W tydzień wyszła baba do roboty. Chłopak ledwo “zipał”, ale zipał; aż w czwartym roku okukała kukułka na wiosnę chorobę, więc się poprawił i w jakiem takiem zdrowiu doszedł do dziesiątego roku życia.

    Chudy był zawsze i opalony, z brzuchem wydętym, z zapadłemi policzkami, czuprynę miał konopną, białą prawie i spadającą na jasne wytrzeszczone oczy, patrzące na świat, jakby w jakąś niezmierną dalekość wpatrzone. W zimie siadywał za piecem i popłakiwał cicho z zimna, a czasem i z głodu, gdy matula nie mieli co włożyć ani do pieca, ani do garnka; latem chodził w koszulinie, przepasanej krajką, i w słomianym “kapelusie”, z pod którego obdartej kani spoglądał, zadzierając, jak ptak, głowę do góry. Matka, biedna komornica, żyjąca z dnia na dzień, niby jaskółka pod cudzą strzechą, może go tam i kochała po swojemu,ale biła dość często i zwykle nazywała “odmieńcem”. W ósmym roku chodził już jako potrzódka za bydłem, lub, gdy w chałupie nie było co jeść, za bedłkami do boru. Że go tam kiedy wilk nie zjadł, zmiłowanie boże.

     Był to chłopak nierozgarnięty bardzo i jak wiejskie dzieciaki, przy rozmowie z ludźmi palec do gęby wkładający. Nie obiecywali sobie nawet ludzie, że się wychowa, a jeszcze mniej, żeby matka mogła doczekać się z niego pociechy, bo i do roboty był ladaco. Niewiadomo skąd się to takie ulęgło, ale na jedną rzecz był tylko łapczywy, to jest na granie. Wszędzie też je słyszał, a jak tylko trocnę podrósł, tak już o niczem innem nie myślał. Pójdzie, bywało, do boru za bydłem albo z dwojakami na jagody, to się wróci bez jagód i mówi, szepleniąc:

-Matulu! Tak ci coś w boru “grlało”! Oj! Oj!

                                              ( Henryk Sienkiewicz )

Edukacja

    Jeżeli lubicie psy - posłuchajcie.

Jeżeli nie lubicie psów - posłuchajcie tym bardziej.

W ogóle posłuchajcie. Przyda wam się.

Jeżeli nie życzycie sobie, żeby wam się przydawało - to dopiero posłuchajcie. Dopiero wam się przyda.

To jest opowieść o moim psie.

Kiedy pies sprowadził się do mnie, był zupełnie mały i umysł jego stanowił czystą, niezapisaną kartę. Zabrałam się do kształtowania jego charakteru. Początek był prosty.

-Nie wolno, pies! - wołałam, kiedy drapał nylony małżonki naczelnego redaktora albo szarpał nogawkę znajomego kierownika sklepu mięsnego.

Szczeniak był  bardzo zdolny. Szybko stał się łagodny, przestał rzucać się na ludzi, łasił się do wszystkich i chętnie przyjmował pieszczoty. Któregoś dnia wróciwszy do domu zastałam złodzieja, ogałacającego szafę, czemu przyglądał się pies, przyjaźnie merdając ogonkiem.

     Zaczęłam oduczać psa od bezkrytycznej życzliwości. Był, jak już zdaje się wspomniałam, bardzo zdolny. W krótkim czasie stał się postrachem całej okolicy. Warczał i rzucał się na każdego, a zwroty kosztów za pogryzione części garderoby pochłaniały lwią część  moich zarobków.

Zaczęłam oduczać psa od bezkrytycznej złośliwości. Był, jak już dwukrotnie zaznaczyłam, bardzo zdolny. Po jakimś czasie zaczął rzucać się na wrogów, a okazywać przyjaźń przyjaciołom. Wyobrażacie sobie, jaka byłam dumna z suksesu. Ale nie na długo.

Tempora mutantur et nos mutamur in illis - to jedyne zdanie łacińskie, jakie zapamiętałam ze szkoły, mało tego! - wiem nawet, co ono znaczy: Etapy się zmieniają i kto ma nosa, zmienia się razem z nimi. Tak więc czasy się zmieniły i dotychczasowi przyjaciele stali się wrogami, a dotychczasowi wrogowie przyjaciółmi. Pies nie przestawił się w porę, z czego wynikło, że obecnie rzucał się na przyjaciół, a łasił się do wrogów.

    Zaczęłam go znowu przetresowywać. Pies - co wielokrotnie podkreślałam - był zdolny. Zdolny jak na psa, ale nie tak szybki w reakcjach jak człowiek. Toteż ledwie osiągnęłam jakie takie wyniki, poprzedni okres stał się nieaktualny i pies,  szukając u mnie wzrokiem aprobaty, ugryzł w łydkę obecnego przyjaciela, który był wrogiem w momencie, kiedy pies się do niego łasił jako do byłego przyjaciela, za co wówczas został obity.

     Przełamywany i przestawiany pies stracił wszelką orientację. Jednego dnia gryzł wszystkich naokoło, drugiego przypodchlebiał się, komu popadło. Lizał kogoś po rękach i zaraz potem kąsał tę samą osobę w pośladek.

    Karanie i nagradzanie psa dało ten tylko wynik, że pies wciąż węszył karę lub nagrodę i postępując pod tym kątem, stracił instynkt do reszty.

    Słucham? Że trzeba było poradzić się fachowych kynologów? Poradziłam się, taka mądra to ja też jestem. Fachowi kynolodzy obejrzeli psa, obejrzeli mnie i powiedzieli: ”Niech pani da mu spokój, może powróci do równowagi”.

    I mieli rację. Pozbawiony moich ingerencji pies mitygował się stopniowo. Jego karesy traciły powoli na namiętności, a ataki na zajadłości, aż w końcu zobojętniał całkowicie. Śmiało mogę teraz wejść z nim do sklepu czy kawiarni. Jest grzeczny. Powinnam być zadowolona, mówicie? Eksperyment się udał, twierdzicie? No to powiedzcie sami: czy to jest odpowiednie zachowanie dla psa w sile wieku? Milczycie.

   Mogę jeszcze dodać, że kiedy jest więcej czasu, siadamy z psem naprzeciwko siebie i długo patrzymy sobie w oczy z wzajemnym wyrzutem.

                                                                                        (S. Grodzieńska)

Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянските езици. Пловдив, 2001.