Предговор на "Помагало по сравнителна граматика на славянските езици"

(in Bulgarian)

Помагалото е предназначено за семинарните упражнения на студентите от специалностите Българска филология, Руска филология и Славянска филология по учебната дисциплина “Сравнителна граматика на славянските езици”. Надяваме се, че то ще  бъде полезно и за всички, които проявяват интерес към славянските езици.

     Целта на помагалото е да поднесе основна информация  за съвременното състояние на фонетичните и морфологичните субсистеми на отделните  славянски езици. Разглеждаме  също така и онези исторически промени, които, от една страна, кореспондират с праславянското  състояние, а, от друга страна, представят специфични фонетични и морфологични промени - резултат от историческия развой на славянските езици; по този начин се опитваме да съчетаем синхронния и диахронния поглед към езиковите факти. Сред изследователите надделява мнението, че основните различия между славянските езици трябва да се търсят  предимно на фонетично равнище, докато морфологичните им системи са почти сходни. Има се предвид опростяването на някои глаголни категории и граматични значения за сметка на запазеното по-архаично състояние при имената (категорията падеж) при всички славянски езици (изключение прави българският език и регионалната му норма, наречена македонски език).

    Помагалото се състои от увод  и две глави. В увода се разглеждат основните особености на реконструирания праславянски език. Първата глава включва трите групи славянски езици. Очеркът за всеки език започва с представяне на графичната му система. По този начин се опитваме да провокираме у читателите компаративистичен интерес от най-ниската езикова субсистема. Условно разказът за отделните езици е разделен на три части:  уводни думи, информация за съвременното състояние на съответния език  и най-общо казано - исторически промени, чрез които се опитваме да се докоснем до праславянското наследство. Представени са и основните специфични фонетични и морфологични процеси, протекли вече само в рамките на конкретния език. Включили сме и примери за отделните части на речта, като смятаме, че това ще помогне  на студентите  правилно да ги идентифицират  при работата си с текста. Всеки очерк завършва с два представителни текста (от различни функционални стилове) на съответния език. Единствено при лужишките езици текстовете са малко повече - мотивираме това наше решение с факта, че литературата на горнолужишкия и долнолужишкия език е труднодостъпна, а сорабистиката е практически неразработена научна област в България. Смятаме, че по този начин студентите ще придобият по-добра представа за тези два, изчезващи, за съжаление, славянски езика. Това е най-малкото, което можем да направим за лужичаните, които са достойни за уважение, заради неистовите усилия, които полагат, за да съхранят идентичността си и да оцелеят. Същевременно те могат да бъдат урок за всички нас, останалите славяни, които си имаме свои държави, но не оценяваме достатъчно този факт.   Втора глава се състои от три части. Първа част представя примерен морфологичен анализ на едно изречение от предложените текстове. Целта на анализа е  студентите да  придобият представа за съществуването на универсални морфологични категории. Целта на втората част -  “Кратък справочник за развоя на някои праславянски форми в съвременните славянски езици” е и чисто практическа - за изпита студентите трябва да знаят определен брой праславянски форми. Приведените в справочника думи, са извадени от първите текстове на съответния език. Третата част   съдържа 455 теста върху материал от праславянската фонетика, морфология, лексика, а също така и върху материал от съвременните славянски езици. Целта на тестовете е проверка на знанията по дисциплината с помощта на по-точна и обективна методика. Помагалото завършва със списък на препоръчителната литература. Нейното представяне е провокирано от осъзнаването на факта, че нито един учебник не е в състояние да побере цялостно огромното  количество информация, натрупана по дисциплината от XIX в. насам. Надяваме се, че научното любопитство ще доведе студентите до самите извори на знанието. Ето защо смеем да  вярваме, че препоръчителната литература ще им послужи и като първоначален ориентир, който ще ги отведе и до други заглавия. След списъка на препоръчителната литература следва списък на няколко основни заглавия на двуезични и етимологични речници, които ще помогнат на студентите при работата им с текстовете.

       Съзнаваме, че пълната изчерпателност  при поднасянето на фактите е трудно постижима (поради необятността на материала), и затова молим за извинение онези читатели, на които помагалото няма да помогне да намерят отговори на интересуващите ги въпроси.

    В съдържателно отношение като източник на информация са ни послужили, излезлите вече от този тип учебни помагала и граматики както на български език, така и на другите славянски езици. Ще споменем тук само някои имена: Гълъбов (1980), Кондрашов (1962), Леков и кол. (1978), Романска (1977), Селимски (1985), Славянские языки (1977), Славянски езици. Граматични очерци (1994), Супрун (1989), Увод в изучаването на южнославянските езици (1986), Филин (1962, 1973), Ходова (1960), Horálek (1962) и много други.

    Специално искаме да подчертаем, че сме се учили от всички тях и че гледната ни точка по много въпроси е оформена благодарение на усилията на славистите, работили преди нас. Всички тези автори, както и много други, са представени в препоръчителната литература. Смятаме, че по този начин отдаваме дължимото уважение и почит към славистичната традиция, без която това учебно помагало не би било възможно.

       

Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянскит е езици. Пловдив, 2001.