Западнославянски езици

(in Bulgarian)

    По степен на родство помежду си западнославянските езици се делят на три по-малки групи: чешко-словашка (чешки и словашки език), лужишка (или лужишкосръбска с представители горнолужишки и долнолужишки език), лехитска (полски с кашубски, като към тази подгрупа  отнасят и отмрелия полабски език). Надделява мнението, че западнославянските езици водят началото си още от времето на диалектната диференциация на праславянския език и няма основания те да се разглеждат като резултат от раздробяване на предполагаем западнославянски праезик. Западните славяни граничат на запад с Германия, на юг - с Австрия и Унгария, а на изток - с източните славяни. Северната граница на западните славяни е Балтийско море. Не се наблюдават преходни говори между западните и източните славяни.  В хода на съвместното историческо съществуване са се оформили обаче говори от смесен характер, чиято езикова принадлежност трудно може да бъде определена (напр. на словашко-украинската езикова граница, а също така и на полско-белоруската езикова граница живее двуезично население).

    Западнославянските езици се характеризират със следните по-важни езикови особености:

1. Запазване непроменени на праславянските групи *kv’, *gv’ + *ě(2), (i) > kv, gv (hv): *květъ > ч. květ, п. kwiat, слш. kvet, глуж. kwět, длуж. kwět;

*gvězda > ч. hvězda, п. gwiazda, слш. hviezda, г. луж. hwězda, д. луж. gwězda.

2. Запазване неопростени праславянските групи *tl, *dl > tl, dl: *radlo, *mydlo, *pletlъ , *vedlъ > ч. rádlo, mýdlo, pletl, pletla, vedl, vedla, п. radło, mydło, plótł, plotła, wiódł, wiodła,  слш. radlo, mydlo, plietol, plietla, viedol, viedla, глуж. radło, mydło, pletł, pletła, wjedł, wjedła,  длуж. radło, mydło, pletł, pletła,  wjadł, wjadła.

3. Праславянският съгласен *x + *ě (2), i (2) > š (в някои случаи в среднословашките наречия на словашкия език се получава и s):

ч. mouše, však, všecek, п. musze, wszak, wszystek, слш. však, všetok, но muche, mnísi, Česi, глуж. muše, wšako, wšón,  длуж. muše, wšako, wšen (срв. рус. мухе, весь, вся, всякий).

4. Развой на праславянските групи *tj (*ktь, *gtь, *kti, *gti), *dj > c, dz (z - в чешки и лужишките езици): *světja, *medja, *noktь > ч. svíce, meze, noc (vrácet, sázet), п. świeca, miedza, noc (wracać, sadzać), слш. svieca,medza, noc (vracat’, sádzat’), глуж. swěca, mjeza, noc (wracać, sadźeć), длуж. swěca, mjaza, noc (wracaś, sajźaś).

5. Тенденция към фиксиране на ударението:  на първата сричка в чешки, словашки и лужишките езици и на предпоследната сричка в полския език.

6. Склонност към развиване на протетични съгласни: v, w, h.

7. Загуба на епентетично /l/ при устнени съгласни: ч. země, hrábě, kupený, zhubený, п. ziemia, grabie, kupię, gubię, kupiony, zgubiony, слш. kúpený, zhubený, глуж. zemja, hrabje, kupju, hubju, длуж. zemja, grabje, kupju, gubju.

8. Образуване на форми за именителен падеж единствено число на показателното местоимение  *tъnъ (> ten, г. луж. tón) чрез контаминация на местоименията *tъ ,*onъ. В източните славянски езици то възниква или чрез удвояване (*tъ - tъ > рус. тот), или чрез свързване на *tъ с  *jь (> срхр. taj, укр. той).

9. Във формите за родителен и дателен падеж единствено число на местоименното и на сложното склонение на прилагателните се установяват след контракция окончанията -ego, -emu (по склонението на показателното местоимение п. tego, temu, ч. toho, tomu ), в другите славянски езици се срещат -ogo, -omu: ч.  dobrého, dobrému, п. dobrego, dobremu, слш. dobrého, dobrému, глуж. dobreho, dobremu,  длуж. dobrego, dobremu (срв. рус. доброго, доброму, срхр. доброга, доброму).

10. На мястото на окончанието за творителен падеж единствено число *o-  основи -омь (срв. стб. ВЛЪКОМЬ) се настанява окончанието от *u- кратко основи -ъмь > -ем : ч. vlkem, п. wilkiem.

11. Употреба на съюза aby за въвеждане на подчинени изречения за цел: ч. aby, (-ch, -s), п. aby (-m, -ś),  слш. aby, глуж. aby zoby, длуж. aby (срв. рус. чтобы, срхр. да) - ч.  Chce, abych mu přinesla vodu. рус. Он хочет, чтобы я принесла ему воды.

12. Обща морфологична особеност е окончанието за родителен падеж единствено число от *ja- основи,  за именителен, винителен падеж *ja- основи и за винителен падеж множествено число от *jo- основи *ě  срещу *ę в южнославянските езици: запслав. *dušě, *země, *koně, южнослав. *dušę, *zemję, *konję.

Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянските езици. Пловдив, 2001.