Украински език

(in Bulgarian)

А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Є є, Ж ж, З з, И и, I i, Ї ї, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ю ю, Я я, ь

    Украинският език, близкородствен с руски и белоруски, спада към източнославянската езикова група, създала се в резултат на диференциация на староруския език, езика на държавното обединение Киевска Рус (X - XIV в.). Югозападната част на старата Киевска Рус е заемала основната част от територията на днешна Украйна. Някои особености на съвременния украински език се очертават още в югозападните паметници на староруската литература, датиращи от XII - XIII в. (например смесването на праславянско *i и *y). От края на XIII и началото на  XIV век е регистриран преход на *o  и *е (в отворени срички) в i (в затворени срички). Това явление определя в голяма степен спецификата на фонетичния строеж на съвременния украински език.

   Основните фонетични и граматични черти на украинския език се оформят в периода между XII  и XIV в.

    Писмените паметници, отразяващи ранния период от историята на езика (XIV - XV в.), са доказателство за развитие на традициите на староруския език, при все че са налице и значителни влияния на местните югозападни говори. Към края на XVI   и началото на XVII век в Украйна се оформят два типа книжовен език - “славяноруски език” и т. нар. “проста (или “руска”) мова”. Първият се оформя на базата на взаимодействието на староруския и старобългарския език и се употребява предимно в църковната по характер литература. Вторият - на базата на взаимодействието между староруския книжовен език и живата разговорна украинска реч и се употребява в интензивно развиващите се през този период литературни жанрове: летописен, художествен, научен, полемичен. Преводите на църковна литература свидетелстват за голямото влияние на “простата мова”. От голямо значение за развитието на украинския език е и отпечатването през 1581 г. в гр. Острог на превода на Библията. Основа на текста на Острогската библия е Генадиевската библия - превод на Библията, направен през 1499 г. от новгородския епископ Генади. Исторически процесът на консолидация на  украинската нация и формирането на украинския език като национален съвпадат с националноосвободителната борба на украинците срещу владичеството на полската шляхта. В резултат на освободителната война (1648 - 1654 г.) източната част на Украйна, по левия бряг на река Днепър, се съединява с Русия.  Частта на Украйна, разположена по десния бряг на река Днепър и Волин, се освобождават от полско господство и се съединяват с Русия едва в периода 1793 - 1795 г. в резултат на Втората и Третата подялба на Полша. Западните украински земи (т. нар. Галиция), завладени от Полша през 1349 г. , в резултат на Първата и подялба (през 1772 г.) се оказват в границите на Австро-Унгария. След разпадането на Австро-Унгария ( 1918 г.) през 1919 г. Източна Галиция е окупирана от Полша. През 1939 г. тя е присъединена към Украйна.

   Диалектна основа на съвременния украински език представляват средноднепърските говори на югоизточното наречие. Това наречие се характеризира с най-голяма (в сравнение със северното и югозападното наречие) унифицираност. В процеса на развитието си украинският език синтезира най-общите черти на всички говори. Важен етап в развитието на езика бележи творчеството на Иван Котляревски, в което широко се използват живата народна реч и езиковото богатство на украинския фолклор. Основополагащо значение относно създаването на нормирана система на езика във фонетичен, граматичен и лексикален аспект има творчеството на украинския поет Тарас Шевченко (1814 - 1861). Основавайки се на народния език (средноднепърските говори и езика на украинските “думи” - епични народни песни), Шевченко въвежда и социално-политическа, и научна лексика, и фразеология.

    Съвременните украински диалекти се обособяват в три групи: югоизточна (залегнала в основата на съвременния украински книжовен език), северна и югозападна. При все че не се противопоставят рязко, трите диалектни групи се характеризират с редица специфични черти.

      Съвременно състояние. Фонетичният строеж на  съвременния украински книжовен език, както и фонетичният строеж на руския и белоруския език, се характеризира със сравнително опростен вокализъм и по-богат консонантизъм. Характерна за украинския език особеност представлява сравнително слабото влияние върху качествените характеристики на гласните на такива фактори като мястото им по отношение на ударението и съседството им с твърди и меки съгласни. Подобна комбинаторна и позиционна обусловеност, ярко изразена в руски и белоруски, е характерна само за някои говори на северноукраинското наречие. Украинският език не познава фонетичното  явление редукция на неударените гласни, като например приближаването на артикулацията на неударен гласен [о] към артикулацията на гласния  [а]. Наред с прехода на /о/ и /е/ в  /i/, отсъствието на фонема   /ы/, наличието на горносредна фонема /и/ може да се отбележи и наличието на позиционно редуване на гласните [i] - [й], представляващо следствие на възможността от изменение  на звука   [i] в неударена позиция, в началото на думата пред съгласен в несричкообразуващо. В правописа това редуване е отразено чрез употребата на графемите i- й: Овес i жито, жито й овес. За разлика от руския език в позиция пред гласния   [е] съгласните не се смекчават. Гласният  [е] в украинския е “по-заден” по място на учленяване от руския гласен  [е].  Украинският вокализъм включва шест фонеми /а/,  /о/, /е/, /и/, /i/, /у/. Характеристиките на основните варианти на общите за източнославянските езици гласни съвпадат с изключение на някои незначителни разлики. Така например гласният [а] в украинския език по място на образуване е по-заден от [а] в руски и белоруски език, в които при артикулацията на [а] предната част на езика е изтеглена напред. Характерен признак на украинския вокализъм е слабото влияние на палаталните съгласни върху съседните гласни от заден ред. В украинския език, за разлика от руския и белоруския, липсва гласен [ы] от смесен (средно-заден ) ред, висок по начин на учленяване. Етимологичните [ы], [и] са се слели в  гласния [и], пред който съгласните не се смекчават. Наред с основния вариант на фонемата [о], реализиращ се в повечето случаи независимо от ударението, налице е и позиционен вариант [у]. Слабото “укане” е характерна особеност на украинския език. В руския и белоруския език качествената редукция на неударения гласен [о] се свежда до произнасянето му като [а]. Специфична фонетична особеност на украинския език е редуването /о/ : /е/ : /i/, реализиращо се както в системата на словоизменението, така и в системата на словообразуването. Наличието на /о/ или /i/, както и на /е/ или /i/ зависи от това, дали сричката е отворена, или затворена: нога - нiжка, гора - гiрка, робота - робiтник, радiсть - радостi, зело - зiлля, село - сiльский, болото - болiтце. В някои случаи тези редувания липсват (например в пълногласните съчетания -оро-, -оло-, -ере-, -еле-, в които вторият гласен не е етимологичен - мороз, берег, както и съчетанията -ор-, -ер-, -ов- от -ър-, -ъл-, -ьр-, -ьл-: довгий, серце, жердь). В други случаи тези редувания са резултат на аналогия. Така например наличието на [i] във формата кiнець е резултат на аналогия с форми, в които е налице затворена сричка, напр. кiнця. За украинския език е характерен последователен преход на /е/ в /о/ в позиция след [ж], [ч], [ш], [j], независимо от мястото на ударението (една от причините за редуването /е/ : /о/ в руски и белоруски език е произнасянето на ударено  [е] като [о] пред твърди съгласни: рус. [в’ос] -вёз): жонатий, жовтий, книжок, чотири, чоловiк, пшоно, шостий, бджола, щока, його, знайомий.

   За украинския консонантизъм е характерно преобладаване на твърди звучни, в това число и сонорни съгласни. Така например в украинския език звучните съгласни в краесловие не се обеззвучават: дуб [дуб], мороз [мороз]. Характерна черта на украинския консонантизъм представлява и отсъствието на преминаване на лабиалния сонорен съгласен [в] в лабиален беззвучен [ф]. По такъв начин фонемата /в/ (в слаба позиция пред беззвучни съгласни и в края на думата) не може да се реализира като звук [ф]. В украинския език липсват меки предноезични съскави, лабиални, задноезични и фарингални фонеми. Полумеки позиционни варианти на тези фонеми са налице пред [i]. Фонемата /в/ в основния си вариант се реализира като билабиален сонорен съгласен [w]. Несричкообразуващо [ў] (правописно в)  в украинския език, както и в белоруския език, е налице и на мястото на съгласния [л] в случаите, в които този съгласен се е намирал след еровете, пред следващ съгласен: [воўк] - вовк (от ВЪЛКЪ). Несричкообразуващо [ў] вместо [л] е налице и в еловите причастия: дав [даў] < *dalъ. Задноезичният съгласен [g] в украинския език се среща в незначителен брой думи, главно от чужд произход, и в някои звукоподражателни междуметия: гвалг, ганок, гнiт, гава, гелготати. Далеч по-фреквентен е гърленият съгласен [г] (правописно г): говiр, грати, гарний. Характерно за украинския (както и за белоруския) език е наличието на удължени меки съгласни (геминати): стаття, знання, весiлля, життя. Удължени могат да бъдат  африкатите и съскавите съгласни: нiччю, збiжжя, пiддашшя. В украинския език липсва фонологична корелация краткост / дължина на съгласните. Функциите на удължените съгласни са идентични на функциите на съчетанията от две различни фонеми: вiдбити, вiддати.

    Ударението в украинския език е експираторно, подвижно. То е свободно (батько, Україна, учитель, молодий) и подвижно (бути, було, голова - голови). Ударението може да е свързано с изменението на лексикалното значение на думата (дорога - дорога), както и с изменението на граматичното значение (сестра - сестри). В сравнение с руското и белоруското ударение украинското ударение е “по-слабо”, ударената сричка не се отделя рязко от другите срички, силната редукция на гласните не е присъща за украинския език.

    Характерна особеност на украиския език е също така и наличието в началото на думи (и срички) на протетичен съгласен [г]: гарба, Ганна, горiх. Налице е и протетичен съгласен [в]: вугол, вулиця, вухо. Голяма фреквентност имат сричките с нарастваща звучност: лю-ди, мо-ва. Значителен е и броят на затворените срички: хлiб, гарба.

    Друга особеност на украинската графична система е наличието на апостроф [’]. Той се поставя след букви, означаващи съгласни, пред я, ю, є, ї - ако те не служат за обозначаване на мекостта на предходния съгласен, а обозначават две фонеми. Апостроф се пише след б, п, в, ф, м, р, както и след префикси, завършващи на твърд съгласен, и след твърд съгласен, на който завършват първите части на сложните думи: матiр’ю, об’ява, з’єднання.

    Украинският език, както и другите източнославянски езици, е типичен флективен, синтетичен език, характеризиращ се с някои елементи на аглутинация (напр. при образуване на превъзходна степен на прилагателните, при образуване на непреходни глаголи от преходни посредством присъединяване на афикса -ся) и широко застъпени аналитични структури (образуване на формите за бъдеще време, на плусквамперфекта, на някои форми на наклоненията и др.).

    Като типичен флективен език украинският език разполага с развита система на словообразуване и формообразуване. В областта на морфологичните категории и формообразуването за него са характерни следните основни признаци: 1) наличие при съществителните и прилагателните имена на падежни форми, намиращи израз в няколко типа склонения; 2) изменение по родове на прилагателните и ориентиране на съществителните имена към един конкретен род; 3) наличие на лексикално-граматичната категория вид на глагола; 4) образуване на глаголните форми от две основи - основата на инфинитива и основата на сегашно време; 5) запазване на значителен брой глаголи с непродуктивно формообразуване; 6) значимост на подвижността на ударението при диференциацията на отделните форми. По отношение на състава и системата на частите на речта украинският език не се различава от другите източнославянски езици. Налице са обаче ред специфични черти при изразяването на граматичните категории, граматикализация на определени значения, определени особености при употребата на едни или други форми.

    Специфични за украинския език са  следните структурни признаци: 1) запазване на старата инфинитивна форма с окончание -ти (наред със стилистично ограничената употреба на инфинитивни форми с окончание -ть); 2) наличие на синтетични форми за бъдеще време, образувано в резултат на съчетание на инфинитивни форми от несвършен вид и лични форми на глагола *jęti: ходитиму, бачитиму; 3) наличие на глаголно окончание -мо за първо лици мн. ч. сегашно време - знаємо; 4) образуване на деепричастия със суфикс -чи  ходячи; 5) образуване на формите за сравнителна степен на прилагателните както със суфикс -ш-, така и със суфикс -iш- (добрiший, ширший); 6) алтернацията [о], [е] : [i], широко разпространена както при словообразуването, така и при формообразуването; 7) широко застъпена вариативност и дублетност на окончанията, засягаща формообразуването на съществителните, прилагателните, числителните и местоименията; 8) наличие на безлични изречения с предикативни форми, окончаващи на -но, -то, генетично развили се от кратки страдателни причастия: виконано, написано, характеризиращи се с общо перфектно значение.

    Наред с отбелязаните вече особености украинският език се характеризира и с редица черти, които го отличават от руския език и го сближават със западно- и южнославянските езици: 1) запазване на звателната форма в склонитбената система на съществителните; 2) запазване на окончанията -ов, -ев при съществителните от мъжки род, второ склонение, в дателен падеж и с някои ограничения и в местен падеж; 3) алтернация [г], [к], [х] : [з], [ц], [с] пред окончанието -i при съществителните имена (у лузi, на руцi); 4) изчезване на окончанието -ть във формите за трето лице единствено число сегашно време при глаголите от първо спрежение (знає, пише); 5) наличие на (макар и рядко употребявани в съвременния език) плусквамперфектни форми.

    В лексикално отношение за украинския език е характерен по-ограничен (в сравнение с руския език) брой думи от старобългарски произход. Така например в украинския  има и думи със съчетанието -жд- (< *dj): страждати, но за разлика от руския липсват думи с -щ- (< *tj). “По-източнославянският ” характер на украинската лексикална система намира израз и във факта, че на думите, запазили непълногласните съчетания -ра-, -ла-, -ре-, -ле- в руския език, в украински им съответстват думи с пълногласие: хоробрий (рус. храбрый), солодкий (рус. сладкий). За украинския език не са характерни и думите с начално ра-: робота (рус. работа), розум (рус. разум), рiвний (рус. равний).

    Украинската лексикална система, както и белоруската,  се характеризира със значителен брой заемки от руски (напр. завод, мислитель, артель), полски (напр. варта, гудзик, дах, жебрак, келих) и чешки език, заети главно чрез полски (напр. власний, праця, брама).

    Ще приведем примери за отделните части на речта.

1. Съществително име: стiл, зошит, батько, суддя, гайдамака, ровесниця, радiсть, кров, плече, море, болото, ягня, весiлля, iм’я, теля, росiянин, росiянка, жiнка, сiромаха, вiтрище, морозище, дiвчище, бабище, бурлак, птах, плес, небо, дитина, болгарин, селянство, пiхота, хоробрiсть, молоко, окуляри, ворота, сани, дрова, дрiжджi, заробiтки, Карпати, Черкаси, стiл, сито, горе, колосся, знання, лiкар, читач, прiзвище, нiч, мати, курча и други.

 2. Прилагателно име: ясен-ясний, певен-певний, новий, дешевий, веселий, далекий, багатий, дорогий, дужий, низький, високий, гарний, поганий, пiзний, худий, близький, жовтий, убогий, молочний, дубовий, англiйскький, академiчний, Сергiїв, перший, другий, давнiй, середнiй, нижнiй, вчорашнiй, ближнiй, синiй, королевий и много дуги.

3. Местоимения: я, ти, вiн, вона, воно, вони, ми, ви, себе, мiй, наш, твiй, ваш, свiй, його, її, їх, їхнiй, хто (кого, кому, кого, ким, кому, кiм), що (чого, чому, що, чим, чому, чiм), який, котрий, чий, скiлький, той, та, те, тi, цей, ця, це, цi, такий, стiлький, сам (самий), увесь, усякий, кожний, жодний (жоден), iнший, дехто, дещо, деякий, хтось, щось, чийсь, хто-небудь, що-небудь, будь-що, будь-хто, нiхто, нiщо, нiякий, нiкотрий, нiчий и други.

4. Числително име: один, одна, одно, однi, два, двi, три, чотири, п’ть, одинадцять, двадцять, п’ятдесят, сто, двiстi, тисяча, двоє, троє, четверо, шестеро, восьмеро, одна п’ята, пiв, пiвтора, багато, небагато, мало, чимало и други.

5. Глагол: спати, бачити, говорити, плисти, стягувати, бути, замовляти, чорнiти, ревiти, нести, любити, кричати, велiти, бiгти, бiжати, ткати, писати, полоскати, довбати, хотiти, водити, могти, дати, їсти, думати, ненавидити, молити, ректи, брати, взяти, сказати, ловити, пиймати, рiшити, кiнчити, зробити, жити, ходити.

    Причастие: ревучий, лежачий, осиротiлий, змерзлий, бетонований, велений, виражений, вбитий, подерти.

   Деепричастие: чорнiючи, везучи, iдучи, викладавший, читавши, вiзши.

6. Наречие: тихо, добре, дуже, трохи, догола, вволю, дотла, давно, iнодi, завжди, де, куди, здуру, згарячу, на радiсть, помоєму, дорого, важко, високо, вдень, додому, посерединi, праворуч, лiворуч, нашвидкуруч, натщесерце и други.

7. Предлог: в, на, вiд, од, до, у, про, пiд, з, за, над, через, коло, край, кiнець, внаслiдок, на випадок, у справi, з метою, близько, навколо, спереду, навкруги, ззаду, вiдносно, з-за, з-над, з-мiж, помiж, посеред, заради, поза, у зв’язку з, на вiдмiну вiд, згiдно з, одночасно з, нарiвнi з и други.

8. Съюз: а, та, але, бо, i (й), нi, чи, якщо, щоб, проте, тому що, через те що, того щоб, незважаючи на те що, i…i, нi…нi, то…то, не то…не то, або…або, чи…чи, не тiльки…але i, як…так, хоч…але, ак що…то, тим що, для того, аби, коли, коли б, якби, тобто, а саме, як от, або, мов, мовби, немов, наче, неначе, нiби, хоч, дарма що, хай, нехай, незважаючи на те що, пiсля того як, скоро, ледве, поки, коли и други.

9. Частица: чи, хiба, що за, невже, як, який,  що то, за, можливо, мабуть, сумнiвно, навряд, так, еге, егеж, атож, аякже, авжеж, не, нi, анi, ось, от, онде, ото, майже, приблизно, мало не, трохи не, чи не, леве не, бодай, годi, ну, давай, на, -бо, -но, навiть, тiльки, лише, хоч, також, геж, ж, ще й, хай, нехай и други.

10. Междуметие: а!, е!, ай!, ей!, ах!, ех!, ох!, ага!, агей!, ого!, мугу!, ану!, нате!, господи!, леле!, гвалт!, бiда!, даруйте!, побачимо!, гляди!, бач!, отаке!, так!, геть!, спасибi!, айда!, алло!, браво!, а воно так!, оце так!, ой лелечко!, їй богу! и други.   

Исторически промени.

1. Съгласните пред е и i затвърдяват (XIII - XIV в.).

2. Праславянските гласни *i  и *y съвпадат (вследствие на затвърдяването на съгласните) в една гласна у (правописно кирилско и, приблизително еднакво като звуков тип с руското ы ): син < *synъ, сила  < *sila.

3. Гласният /i/ в украинския език се получава по няколко начина:

3.1. Праславянската ятова гласна рефлектира в /i/:

 *ě > i, *věra > вiра, *dědъ > дiд, *sněgъ > снiг, *chlěbъ > хлiб, *sěno > сiно, *lěto > лiто.

3.2. Поява на ново /i/ на мястото на о и е в затворена (вследствие на изпадането на слаб ер) удължена (за компенсация на изпадането на ера) сричка: *kotъ > кiт, *kostь > кiсть, *mostъ > мiст, *domъ > дiм, *gromъ > грiм, *ledъ > лiд, *pektь > пiч.

4. Полувокализация на v, l >/w/ в позиция между гласна и съгласна и пълна вокализация между съгласни: вдова, вовк, жовтий, рiвний.

5. Геминация на меките съгласни пред праславянския суфикс *-ьje (общо за украинския и белоруския език): *žitьje > життя, *veselьje > весiлля, *znanьje > знання, *sъbоžьje > збiжжя.

6. Фрикатизация на праславянско *g > /h/, правописно /г/.

7. Наличие на протеза /v/ пред гласни в началото на думата:

 *onъ > вiн, вона, воно;вони, *otъ > вiд, *ognь > вогонь, *ucho > вухо,

*ulica > вулиця, *çzьkъ > вузько, *ovьca > вiвця.

8. Пренасяне (факултативно) на окончанието за дателен падеж единствено число в местен падеж единствено число (мъжки и среден род): на Чорному морю, у зеленому полю, при старому дяковi, в гаєвi, на ньому.

9. Разпространение на окончанието -оvi // - evi в дателен падеж единствено число (в книжовния език главно при одушевени от мъжки род): синовi, Петровi, вороговi, коневi.

10. Контракция при окончанията на прилагателните за женски род, среден род и множествено число: ( *dobrъjь > добрий ), *dobraja > добра, *dobroje > добре; добрi.

11. Изравняване на основите за сегашно време на глаголите от първо спрежение по палатализуваните варианти: можу, можуть < *mogç, *mogçtь.

12. Окончанието за първо лице множествено число сегашно време е по-често -мо, отколкото редовното -м < *-mъ: робимо, бачимо говоримо, несемо, держимо.

13. Съкращаване на императивното окончание за второ лице множествено число -t’ < -te, когато ударението пада на гласната пред окончанието: берiть, пишiть, хвалiть, но сядьте, вiрте.

14. Глаголите от несвършен вид образуват бъдеще време не само аналитично (с футурните форми на глагола *byti, ), но и синтетично чрез аглутинация на  формите на глагола *jęti (*jьmç, *jьmeši, *jьmetъ, *jьmemъ, *jьmete, *jьmçtъ, > -му, -меш, -ме, -мемо, -мете, -муть) към инфинитива на глагола: бачити (буду бачити) - бачитиму, бачитимеш, бачитиме, бачитимемо, бачитимете, бачитимуть.

15. Архаична особеност е запазената мекост на /ц’/: кiнця, цiлий, вулиця, границя. /ц’/ липсва в позиция пред гласните е, и и в заемки: лице, пальцем, палац України.

16. Украинският език пази по-често рефлекс dž, отколкото ž на мястото на праславянската група *dj (*dj > dž (ž)): *xodjç > ходжу; вiдродження, народження.

17. Пазят се резултатите от втора праславянска палатализация в дателен и местен падеж единствено число  женски род *a-основи и местен падеж единствено число *o-основи: у бiблiотецi, руцi, нозi, на стрiсi, у лузi.

*За повече подробности виж:  Жовтобрюх (1962), Исиченко (1993), Кондрашов (1962), Lehr - Spławinski (1954), Ломтев (1961), Милетич (1946), Олiйник (1994), Селимски (1985), Славянски езици. Граматични очерци (1994), Славянски езици (1978), Сучасна українська лiтературна мова (1994), Филин (1962, 1973), Horálek (1962). 

   

Свекруха

                                                     

                                                      (откъс)

    Жила колись у нашому селi вдова Орлиха. Я ще була невелика дiвчинка, не дуже-то що пам'ятаю, а чула се от покiйної матерi - нехай царствує! Вони були сусiди з Орлихою, тин об тин. Мигається менi та Орлиха, мов у туманi, - висока, у червоному очiпку, все чорнi брови здвигає.

    Чоловiк її давно помер; старшого сина в Туреччинi вбито; менший при матерi був, хазяйнував. Парубок на все село: гарний, хоч з лиця воду пити, жвавий, веселий i роботящий. Матiр поважав, а стара глядiла й пильнувала його бiльш, нiж ока в лобi.

    Задумала Орлиха свого Василя одружити, стала шукати людей. Де збiжаться дiвчата на вулицi або на могилi пустують, - Орлиха тут i

вродилась, прислухається, придивляється…

- Не бери, - каже, - мiй сину, багатої: i самi ми не багатирi; шукай, щоб була покiрна та добра.

- Добре, мамо, вишукайте, яку треба, я й оженюсь.

    Поки мати шукала, вiн собi сам знайшов. Був у Вишеньках на ярмарку й з того часу став учащати щовечора. Мати постерегла хутче всiх i довiдалась: ходить Василь до Ганни Королiвни.

- Сину мiй, сину, - каже, - не бери тiї багачки: буде вона дуже гордувати: се батькова дочка, вимислива й пишна, - одцурайсь її!

Василь аж до землi припадає - просить.

Нiчого робити. Послали старостiв; побрали рушники; справили весiлля; привезли молоду до свекрухи.

    А посагу в її було! Боже мiй, свiте мiй! На дев`яти возах везли, i  в кожному возi по чотири воли сивих йшло. Запаски шовковi, пояси, як жар, кожухи шовком повишиванi…

    Молода в золотому очiпку; намiтка, як дим, тонесенька; червонi коралi аж до пояса. Всi задивились на неї: як повна рожа! Тiльки стара Орлиха, стрiчаючи хлiбом - сiллю, якось невесело глянула невiстцi в вiчi. 

                                                             

                                                                                 (М. Вовчок)

Рибалка Панас Круть

(откъс)

    Там на Українi, де долинами тихо тече Рось, там мiж горами, мiж дубовими та липовими лiсами стоїть велике мiстечко Богуслав.

    Висока гора спускалась покатом  i обiрвалась над самою Россю високими, рiвними, як стiни, кам`яними скелятами та проваллям. Глибоке провалля розiйшлося вгору рукавами далеко на всi боки, повиставляло проти сонця свої жовтi глинястi боки. Понад самiсiнькою Россю, попiд глинястими стiнами, помiж купами камiння в`ється дорога, а по дорозi скрiзь невеличкi мiсточки на глибоких та вузьких балках, де глибоко на днi мiж високою кропивою та бур`янами, попiд вербами тихо ллється з каменя на камiнь вода: а по тiй водi слiдком дiйдеш до криницi з погожою водою, до зелених верб десь в самому далекому куточку балки. На ту криницю з гори дивиться двi-три хатини з гарними зеленими садочками, бiлими стiнами, з веселими вiконцями.

    На самому покатi розляглося мiстечко. Туляться одна до однiєї невеличкi жидiвськi хатки з вiкнами й дверима, обведеними червоною фарбою; обнизали вони кругом низкою глибоку долину. Декотрi попримощувались на крутих боках долини i були пiдпертi од низу височенькими стовпами. Глянеш на їх, i здається тобi, що вони стоять або на дибах, або на химирних ногах. Декотрi позлазили наниз, поховались мiж купами камiння, пипритулювались до провалин.

    А в мiстечку хатка на хатцi! З хатами помiшанi якiсь маленькi загороди з хворосту, повiточки недобудованi, з однiєю або з двома стiнами, а часом з однiєю покрiвлею на чотирьох стовпах. Кругом хат скрiзь смiтник, скрiзь грязь, купки гною. Мiж хатами никають голоднi кози, смикають стрiхи корови. Попiд дверима качаются купами замурзанi, обстрьопанi, закудланi, трохи не голi жиденята в лапсердаках на грудях, в ярмулках на головах.

                                                                                 (I. С. Нечуй-Левицький)

Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянските езици. Пловдив, 2001.