Словенски език

(in Bulgarian)

A a, B b, C c, Č č, D d, E e, F f, G g, H h, I i, J j, K k, L l, M m, N n, O o, P p, R r, S s, Š š, T t, U u, V v, Z z, Ž ž

    Словенският език заедно с българския и сърбо-хърватския образува южнославянската езикова група, която обаче от типологично гледище се състои от два дяла: словенски и сърбо-хърватски са тясно свързани и противопоставени на български с наличието на квантитет и интонация, синтетична граматична структура и др.

    Предците на днешните словенци през VI в. заселват Източните Алпи до Дунава, областта Крас и югозападната част на Панонската низина, настанявайки се между романизирани илирски и келтски племена. В тези територии словенците са граничели на запад с германското племе лонгобарди, в Истрия  - с романски племена. На северозапад словенците са запазвали контакти със севернославянските племена, а на изток - с останалите южнославянски племена, най-вече с чакавските хървати. В Панония те са били за няколко века в допир с аварите.

    През цялото средновековие словенците са били силно застрашени в народностно и езиково отношение. Почти всички заселени от тях земи попадат в границите на Източнофранкската империя (IX в.), а по-късно (от XII в.) - в границите на Австрийската империя. През IX в. в част от словенските области се образува за кратък период автономна държава - Панонското княжество, с център край Балатонското езеро, в което благодарение на сътрудничеството с Великоморавското княжество прониква старобългарската писменост. През X - XII в. германизацията се усилва; тя продължава и през XIII - XV в. По това време стават значителни промени в словенската езикова територия, главно стесняване поради германизация и романизация на населението. Известно разширяване става по посока към Триест. Поради голямата географска разширеност на територията и феодалната политическа, икономическа и църковна разпокъсаност словенският език още през XI - XV в. успоредно със своето обособяване от останалите славянски езици се подлага на значителна диалектна диференциация. Освен съвременните диалекти главен извор за изследване на историята на словенския език са топонимията, словенските глоси в латински и други несловенски писмени паметници и паметниците на самия словенски език. Поради неблагоприятните исторически условия през цялото средновековие словенският език е бил почти изключително език на устното общуване на народа. До средата на XVI в. неговите обществени функции са били ограничени в черковната и отчасти юридическата сфера. В писмеността господстват латинският и немският език. Запазените паметници не свидетелстват със сигурност за наличие на книжовна традиция. Фрайзингенските откъси от края на X или началото на  XI в. са свързани със старобългарската традиция. Те отразяват и първите промени в праславянския диалект на алпийските славяни, които го превръщат по-късно в самостоен славянски език. През втората половина на XVI в. разпространението на протестантството става стимул за издигането на словенския до ранга на книжовен език. Появяват се първите печатни книги. Въпреки отдалечаването на книжовния език от говоримия поради нови фонетични процеси в диалектите особено през XVII  - XVIII в. в произведенията на словенските книжовници намира известно отражение развоят на звуковата, граматичната и лексикалната система на езика. Съчиненията на епископ Примож Трубар (? - 1586, смятан е за основател на словенския книжовен език), Далматин, Светокрижки, Басар и др. са извори за изучаване историята на централните горенско-доленски диалекти, трудовете на Гутеман - за историята на каринтийските диалекти. Езикът на Трубар се опира на говора на Любляна и околностите и, който съдържа елементи от долнокраинския и горнокраинския диалект. След продължителни колебания и борби за една или друга насока в неговото развитие словенският книжовен език около средата на XIX в. постига единство на нормите си, в чиято основа лежат централните народни диалекти.

    Съвременно състояние. Общият характер на фонетичния строй на съвременния словенски книжовен език се определя от богатството на вокализма - преди всичко фонемно, но и прозодично, от неговото доминиране над консонантизма, който е сравнително беден и опростен - главно поради отсъствието на палатални съгласни, типични за повечето славянски езици. Много типична за словенския език е силната зависимост на качеството на гласните от квантитета и свързаното с него ударение. Вокалната система се състои от следните (неударени) гласни: i, e, a, o, u, [ъ]. Специфична фонема в словенския книжовен език е така нареченият полугласен вокал [ъ], който се отбелязва графично с /е/. В съвременния книжовен език квантитетът е свързан с ударението, тъй като в езика липсват дълги вокали вън от ударение. Фонологично (смислоразличително) противопоставяне кратък / дълъг гласен съществува в рамките на ударените срички, и то само при някои от гласните. Тесните /е/ и /о/ са винаги дълги, докато /ъ/ е само кратък. Дълги ударени  гласни могат да се намират във всички срички - начална, средна или последна, напр.: dúša, grózdje, môkro, prisíliti, golóbi, govôri! kupúj! mladá, storíš. Кратки ударени гласни стоят само в последна или единствена сричка, напр.: pogled, pokop, miš, kruh. Винаги е дълго и съчетанието [ъr]: Vŕhnika, smŕt.

    Ударението в словенския книжовен език е два вида: музикално (тонично) и експираторно (динамично). При тоничното ударение се противопоставят фонологично две интонации в еднакво фонемно обкръжение: акут // циркумфлекс (или възходяща // нисходяща). Интонационните опозиции са ограничени само в  рамките на дългите гласни, [ъr] и [ъ]. Останалите кратки гласни са само циркумфлексни. Музикалното ударение на дългите ударени гласни е свойствено на около половината от словенското население (повечето жители на Горна Крайна, Долна Крайна и Каринтия, както и част от населението по горното течение на р. Соча). Лишените от ударение гласни се изговарят по-неизразително от ударените, но в книжовния изговор качеството им обикновено се запазва. Не се препоръчва от правоговорната норма широко развитата и проникваща в  разговорния език диалектна редукция на [i], [u] до [ъ]: nič, kruh, изговор на [u] вместо [о] и на [а] вместо  [о] и  [е] (акане). Редукцията засяга и кратките ударени гласни.

     При съгласните в  словенския книжовен език липсва фонологична корелация по признака палаталност // непалаталност. Единственият палатален съгласен е /j/. Праславянските палатални съгласни [n’] и [l’] не са самостойни фонеми. В позиция пред гласен съчетанията nj, lj представят двуфонемни съчетания, напр.: kônja, pólje. В края на думата пред пауза и пред консонант се намира палаталният вариант [n’] на фонемата /n/, напр.: kónj, kónjski. Сонорните съгласни в словенския език се отличават с богатство на позиционните си варианти. Това важи в най-висока степен за фонемата /v/. Тя се реализира като лабиодентален звук [v] само в позиция пред гласен звук в същата дума, напр.: videti, vesel, svoj, žival. В позиция пред звучен шумов  консонант в началото на думата се реализира като билабиално [w], напр.: vzeti, pevka, siv, črv. Фонемата /l/ се представя освен от основния си вариант [l] често и от варианта [w], когато се намира след гласен пред съгласен или в краесловието, напр.: volna, bralca, poln, volk, misel, molčati, nesel, videl.

    Някои особености при дистрибуцията на фонемите в словенския книжовен език обуславят разпадането на известни консонантни групи. Така например на словенски не са свойствени съчетанията от шумов  и сонорен консонант в краесловието, съчетанията от сонорните [rj] и [vj] в краесловието или пред съгласен и съчетанието [mr].

    Носители на сричката в словенския книжовен език са само вокалите. По-голямата част от сричките завършват на вокал или дифтонг (към дифтонгите се отнася и съчетанието [ъr]), напр.: be-se-da, go-ra, maj-hen, voj-ska, bol-ha, prav-da, kr-ti-na, но: smrt, konj. Сричкотворното [r] се среща само в някои народни говори. В книжовния език и повечето диалекти днес вместо [r] се произнася [ъr]: Vrba, Vrhnika.

    Днешната словенска графична система е въведена през 1845 г. и представлява приспособената за хърватския език от Л. Гай чешка латиница. Графиката обикновено не отразява мястото на ударението, дължината на гласните, нито качествените им отсенки.

    Словенският правопис се основава преди всичко на етимологическия и историческия принцип, т. е. не се отразяват на писмо асимилативните и други позиционно обусловени промени на звуковете. Отстъпленията в полза на фонетичния принцип са сравнително малко.

    Словенският език е типичен флективен славянски език, но наред с това в морфологичната му структура участват и аналитични, и аглутинативни елементи. Архаичният му флективен изглед се дължи преди всичко на запазването в една или друга степен на праславянските категории и форми: двойствено число, определеност - неопределеност при прилагателните, родовите опозиции в множествено число на адективните думи, шестчленната падежна система с умерен синкретизъм на падежите, широката употреба на инфинитива, запазването на супина, възможната употреба на независимия презенс с футурно значение и др. Аналитичните форми са запазени главно в спрежението. Освен праславянските перфект, плусквамперфект и условно наклонение тук в съвременния език се прибавят условното наклонение за минало време, оптативът, образуван от презенс или кондиционал, и частицата naj, футур с еловото причастие при глаголите от двата вида и др. В склонението прояви на аналитизъм се откриват в изчезването на вокатива, в изключително предложната употреба на инструментала и др. Аглутинативните черти имат периферийно положение: образуване на относителните местоимения и наречия от въпросителните с помощта на елемента -r и др. Морфологичната специфика на словенския по отношение на другите синтетични славянски езици се проявява както в състава на граматичните категории и техните форми, така и в някои техни функции.

    Системата на съществителното име се характеризира с граматичните категории род, число, падеж; категорията одушевеност // неодушевеност не е развита категория: само при одушевените имена от м. р. акуз. = ген. Категорията число е тричленна: единствено, двойствено и множествено число.

    Граматичните категории на прилагателните са зависими от съществителните, които поясняват: род, число, падеж, степенуване, определеност. В номинатив множествено число са запазени праславянските родови различия: м. р. -i, ж. р. -е, ср. р. -а. Съвременният словенски книжовен език е запазил частично старата общославянска опозиция определеност // неопределеност на прилагателните имена: mlad - mladi, gozden - gozdni, uspel - uspeli. Разликата се изразява фонетично  с -i само в номинатив и съвпадащия с него акузатив единствено число на мъжки род, напр.: Živela sta dva kmeta: eden je bil bogataš, drugi pa pravi sirota. Nekeda dne se je bogati kmet odpravil na semenj.

    Темпоралната система на словенския глагол е изградена от форми за презенс, претерит и футур. Словенският перфект се образува от презенсните форми на спомагателния глагол biti  и еловото причастие на пълнозначния глагол в съответния род и число, напр.: delal (-a) sem, delal (-a) si, delal (-a, -o) je, delala sva, delala sta, delali (-e) smo, delali (-e) ste, delali (-e, -a) so. Плусквамперфектът се образува от претерита на глагола biti и еловото причастие, напр.: bil sem videl, bil si videl, bila sem videla.

   Бъдеще време се образува независимо от вида на глагола от еловото причастие и футурните енклитични форми на глагола biti: bom, boš, bo, bova, bosta, bomo, boste, bodo, напр.: bomo brali, Pravil je, da tam  bo imel delo.

    В словенския език инфинитивът завършва на -ti или -či: pisati, misliti, videti, gasniti, nesti, moči, reči, striči. В разговорния език се употребява и инфинитив на -t. Той се различава от пълната инфинитивна форма и по интонация, и по ударение, което е пренесено с една сричка към началото на думата, срв.: spati - spat, krasti - krast, prositi - prosit.

    Супинът се образува от инфинитивната основа предимно на глаголи от несвършен вид със суфикс -t, напр.: pi-ti  - pit. От краткия инфинитив се отличава по акцента: супинът има дължина и възходяща интонация, докато краткият инфинитив има кратко ударение, срв. напр.: Pojdimo spat! Ne morem spat. При основа на -k, -g (pek-el, strig-el) суфиксът е -č: peč, strič. Супинът се употребява след глаголи, означаващи движение или предизвикване на движение, и означава действието - цел на това движение. Такива са например глаголите: hoditi, odpraviti se, napotiti se, goniti, vabiti, pošiljati, а също и dati (поръчвам), напр.: Pojdi si sest ali leč. Vsako utro se je hodil umivat v studencu. Mati je poklicala sina jest. Janez je dal obleko delat. Супин се среща и след глаголи, които не означават движение, а само опосредствано могат да го имплицират или предизвикват, като hiteti, morati, ukazati, braniti, pustiti и други, напр.: Moram (iti) orat. Ne pustim te (iti) sekat drv. Hitel je kosit. Вместо супин се прибягва до финално подчинено изречение обикновено тогава, когато  главният глагол-сказуемо е от свършен вид, напр.: Pošli koga, da kupi olja. Допълнението на глагола в супин в съвременния език се означава обикновено с акузатив (в стария словенски език е бил задължителен генитив), напр.: Grem deteljo kosit. Šla je jabolk pobirat.

    Ще приведем примери за отделните части на речта.

1. Съществително име: dečko, mel, sled, brat, mož, noč, foto, ataše, voda, sluga, cerkev, kotva, sablja, ladja, lučca, vrvca, zarja, žemlja, ovca, deska, treska, žena, lipa, roka, noga, cesta, trava, glava, tema, steza, guba, megla, bol, čud, miš, nit, smrt, grudi, prsi, lahet, pesem, bukva, mati, hči, kri, mladost, kost, kokoš, ostrv, namoč, oblast, pamet, plesen, starost, topol, kopel, deber, korak, sir, izraz, dohod, kovač, pastir, študent, gospodar, breg, vrh, veter, hlapec, dedek, jarem, semenj, hlad, lan, las, mah, med, mir, most, nos, zob, mož, voz, jezik, človek, jesen, medved, trebuh, prag, dom, meh, mraz, pes, sen, dež, pekel,mesto, morje, usta и други.

2. Прилагателно име: majhen, velik, bel, star, priden, zlat, jelenji, bratov, sestrin, mlad, gozden, uspel, bukov, očetov, slovenski, lepši, debel, bogat, rojen, mrtvaški, božji, bližnji, silen, sladak, prelepi, črviv, ljubezniv, sramežljiv, zdrav, domač, temen, kesen, medel, lesten, krotek, gnojen, miren, težek, črn, smiseln, hladan, lahak, droban, dolžan, bolan, kalen, glasen, grenek, mehek, gorek, debel, rojen, zelen, pošten, ljubezniv, čist, mil, nov,  lep, čist, drag,  tih, nizek, visok, kratek, širok, sit, suh, divji, vsakdanji, bratski, moški и други.

3. Числително име: eden, en, ena, eno, dva, trije, štirje, dve, tri, štiri, pet, šest, sedem, osem, devet, deset, sto, enajst, dvanajst, trinajst, devetnajst, dvajset, enaindvajset, triinšestdest, devetindevetdeset, dvesto, petsto, tisoč, milijon, milijarda, tri tisoč, dva milijona, peti, prvi, drugi, tretji, četrti, stoti, peter, enoj, četver, stoter, peteren, stoteren и други.

4. Местоимение: jaz, mi, midva, ti, vi, vidva, on, ono, oni, one, onadva, onidve, sebe, se, moj, tvoj, njegov, njen, naš, vaš, njihov, najin, vajin, njun, svoj, ta, tisti, oni, tak, takšen, tolik, tolikšen, ta, kdo (koga, komu, koga, kom, kom), kaj (česa, čemu, kaj, čem, čim), kateri, čigav, kolik, kolikšen, kakšen, kdor, kar, čigar, kolikršen, kakršen, kateri, nekdo, marsikdo, malokdo, nikdo, nihče, vsakdo, redkokdo, nekaj, marsikaj, malokaj, mnogokaj, nič, nobeden, nekateri, neki, ves, oba и други.

5. Глагол: začeti, nehati, kositi, nesti, znati, peti, dobiti, leči, reči, kupiti, pasti, raniti, vreči, nehati, sahniti, mahniti, krikniti, dati, deti, darovati, žrtvovati, krstiti, roditi, utegniti, analizirati, fotografirati, odkriti, obvladati, tresti, cvesti, leči, grebsti, čuti, viti, greti, znati, giniti, sedeti, videti, čisti, misliti, gledati, lagati, brati, svetovati, biti, dati, jesti, vedeti, skočiti, pasti, deti, plačati, nastati, prenesti, odpisati, pogasiti, reči, govoriti, narediti, delati, najti, vreči и други.

6. Наречие: temno, sladko, gotovo, prijetno, veliko, jezikovno, celotno, večina, groza, silo, letos, paroma, križem, mestoma, večinoma, jutri, lani, jeseni, sinoči, dovolj, poleti, počasi, všeč, skrivaj, meže, nenadoma, prvič, zadnjič, prvikrat, morebiti, seveda, morda, menda, kje, kam, kod, kdaj, kako, tu, tam, tukaj, tule, potlej, dotlej, tja, tedaj, sedaj, sem, onod, ondi, doma, gori, doli, notri, zunaj, zgoraj, tam, domov, gor, dol, noter, kam, doko, koder, lani, zdaj, letos, milo, zato, čemu, počemu, zakaj, dovolj, veliko, toliko, srčno, skupaj, malokrat, slabo, tiho, dobro, težko, veselo, deževno, vetrovno, megleno, prijetno, grozno, čudno и други.

7. Предлог: brez, do, k, na, nad, ob, pri, v, za, kraj, konec, sredi, dno, blizu, mimo, okoli, zraven, nasproti, skozi, čez, vpričo, zoper, izmed, izpred, izpod, dno, iz, izza, okrog, onkraj, onstran, poleg, spod, spred, vzdolž, zarad, zmed, znad, kljub, naproti, proti, vkljub, med, pod, pri, zaradi и други.

8. Съюз: in, ter, sicer, ali, čeprav, četudi, zato, prav, tudi, medtem ko, s tem da, kakor da, kakor hitro, brž ko, i - i, ali - ali, ne - ne, niti - niti, včasih - včasih, tako - kakor, ne - ampak, čim - tem, pa, a и други.

9. Частица: ne, ni, nikar, niti, a, ali, jeli, kajne, li, ka-li, le, pa, še, pač, tudi, vendar, že, prav, na, nate, nata, nuj, nujte, nujta, no, lej, viš, torej, češ, baje, ja, da, prav, seve, kajpa (da), res (da), gotovo (da), bi, naj, le, ga, jo, si и други.

10. Междуметие: oh, ah, ha, lej no, živio, mhm, a, aha, haha, o, ho, hoj, oj, joj, ojoj, jo, jojmene, hu, uh, hm, fej, ajs, av, ej, hajdi, proč и други.

Исторически промени. В съответствие със своето географско положение словенският език има най-много черти, свързващи го със западнославянските езици, както и словашкият език от западнославянските езици притежава най-много особености, с които се родее с южнославянските езици. Може да се каже, че словашкият и словенският език представляват зона на преход между западнославянските и южнославянските езици. Словенският език има най-отдалечения от говоримата реч славянски правопис, като това се отнася най-вече за вокалната му система (редукциите на гласните).

    Ще отбележим по-характерните особености на словенския език.

1. Свързване на квантитета с ударението (праславянското състояние на независимост на двете прозодически средства се пази частично само в чешкия и сърбо-хърватския език). Дълга в словенския език може да бъде само ударената гласна. Неударените континуанти на праславянските дълги гласни в словенския език се съкращават, а ударените гласни подлежат на удължаване.

2. Двата силни праславянски ера съвпадат в една гласна, от която впоследствие се развива: *ь,*ъ > а, е [ъ] - *sъnъ > слвн. sen, sanja,

 *dьnь > слвн. dan, *pěsъkъ > слвн. pesek.

3. Праславянската ятова гласна се развива като *ě > слвн. /e/: *věra > слвн. vera, *sěno > слвн. seno.

4. Запазване на епентетично /l/ между устнените съгласни и /j/:

*zemja > слвн. zemlja.

5. Праславянските групи *tj,*dj > č, j: *světja > слвн. sveča, *noktь > слвн. noč,

*medja  > слвн. meja, *žędja > слвн. žeja, *prędja > слвн. preja.

6. Праславянската голяма носовка се развива като *ç > o: *dçbъ > слвн. dob,

*rçka > слвн. roka.

7. Праславянският сричкотворен *l > ol [ow]: *vьlkъ > слвн. volk, *mьlčati > слвн. molčati, *sъlnьce > слвн. sonce, *sьlza > слвн. solza.

8. Интервокално ž > r: *ka-že > слвн. kar, *kъdo-že > слвн. kdor, *kъde-že > слвн. kjer, *možešь > слвн. moreš.

9. Праславянският вокал *i = *y > i: *byti > biti.

10. Опростяване на праславянските групи *tl, *dl > l: *šidlo > слвн. šilo.

11. Метатеза на ликвидните в средисловие с удължаване на гласната (характерно за цялата южнославянска група и за чешко-словашката подгрупа): *tort, *tolt, *tert, *telt > trat, tlat, tret, tlet - *korva > слвн. krava, *solma > слвн. slama, *melko > слвн. mleko.

12. Окончание за род. п. ед. ч. на местоименията и прилагателните -ga < *-go:

слвн. tega lepega.

13. Не се пазят простите минали времена - имперфект и аорист.

14. Бъдеще време се образува с еловото причастие на пълнозначния глагол и спомагателния глагол biti < *byti: delal bom (boš, bo, bova, bosta, bomo, boste, bodo), а не с глагола *xotěti, както е в български и сърбо-хърватски.

15. Пази се употребата на инфинитива, докато в сърбо-хърватския той постепенно отстъпва на да-конструкциите.

16. Разпространение на окончание -m (за 1. л. ед. ч. сег. вр.) и на окончание

-mo (за 1. л. мн. ч. сег. вр.): pletem, nesem, rečem; pletemo, delamo.

*За повече подробности виж: Кондрашов (1962), Lehr-Spławinski (1954), Ramovš (1952), Селимски (1985), Славянски езици. Граматични очерци (1994), Славянские языки (1977), Супрун (1989),  Toporišič (1991), Увод в изучаването на южнославянските езици (1986).

Skodelica kave

                                                      (откъс)

    Velikokrat v svojem življenju sem storil krivico človeku, ki sem ga ljubil. Taka krivica je kakor greh zoper svetega duha: ne na tem ne na onem svetu ni odpuščana. Neizbrisljiva je, nepozabljiva. Časih počiva dolga leta, kakor da je bila ugasnila v srcu, izgubila se, utopila v nemirnem življenju. Nenadoma, sredi vesele ure, ali ponoči, ko se prestrašen vzdramiš iz hudih sanj, pade v dušo težak spomin, zaboli in zapeče s toliko silo, kakor da je bil greh šele v tistem trenutku storjen. Vsak drug spomin je lahko zabrisati s kesanjrm in z blago mislijo - tega ni mogoče zabrisati. Črn madež je na srcu in ostane na vekomaj.

    Rad bi človek lagal sam sebi v dušo: “Saj ni bilo tako! Le tvoja nemirna misel je iz prosojne sence napravila noč! Malenkost je bila, vsakdanjost, kakor se jih sto in tisoč vrši od jutra do večera!”

    Tolažba je zlagana; in človek občuti sam in z grenkobo, da je zlagana. Greh je greh, če je storjen enkrat ali tisočkrat, če je vsakdanji ali nepoznan. Srce ni kazenski zakonik, da bi razločevalo med pregreškom in hododelstvom, med ubojem in umorom. Srce ve, da “zavratnež ubija s pogledom, z mečem junak”; in rajši bi dalo odvezo meču nego pogledu. Tudi ni srce katekizem, da bi razločevalo med malimi in naglavnimi grehi, da bi razločevalo med njimi po besedi in zunanjih znamenjih. Srce je pravičen in nezmotljiv sodnik. Sodi in obsodi grešnika po skriti, komaj zavedni kretnji, po hipnem pogledu, ki ga nihče ni opazil, po neizgovorjeni, komaj zapisani misli; celo po koraku, po trkanju na duru, po srebanju čaja. Le malo grehov je napisanih v katekizmu in še tisti niso poglavitni. Če bi bilo srce spovednik - dolga in strašna bi bila spoved!  

      Odpustljiv je greh, ki ga je mogoče povedati z besedo, izbrisati ga s pokoro. Težak in pretežak, do zadnje ure krvaveč brez oblike. Le sam sebi ga človek izpoveduje, kadar strmi v noč in mu je odeja na prsih težja od kamna.

     “Ne kradel nisem, ne ubijal, ne prešuštvoval, čista je moja duša!”

     Lažnivec! Ali nisi lupil jabolka, ko si šel mimo lačnega ter si ga pogledal brez sramu? Hujše je bilo, nego da si kradel, ubijal in  prešuštvova! Pravični sodnik, srce, bo rajši odpustilo ubijalcu, ki je gredoč pod vislice pobožal jokajočega otroka, nego tebi čistemu! Zakaj srce ne pozna malenkosti in tudi ne paragrafov…

     Pred petnajstimi leti sem prišel domov in sem ostal doma tri tedne. Ves tisti čas sem bil potrt in zlovoljen. Stanovanje smo imeli pusto; v nas vseh je bilo, zdi se mi, nekaj težkega, odurnega, kakor vlažna senca.

     Prve noči sem spal v izbi; časih sem se ponoči vzbudil, pa sem videl v temi, da je bila mati vstala iz postelje in da je sedela za mizo. Čisto mirno, kakor da bi spala; dlani je tščala k čelu, njen beli obraz se je svetil, tudi če je bilo okno zagrnjeno in ni bilo zunaj ne lune ne zvezd. Poslušal sem natanko in sem razločil, da to ni sopenje spečega, temveč mukoma zatajevano ihtenje. Odel sem se preko glave; ali skozi odejo in tudi še v sanjah sem slišal njeno ihtenje.

                                                                                  (Ivan Cankar)

Zborni jezik

    Nosilec zbornega jezika je jezikovno šolani človek (vsaj do stopnje srednje šole): to je pisec stokovnih in znanstvenih besedil; novinar in sodelavec dnevnih in drugih periodičnih časopisov; pisatelj, esejist, pesnik (v glavnem); prevajalec vseh vrst (zlasti tudi neumetnostnih besedil); kdor v podjetjih in ustanovah - kulturnih, političnih, družbenih - skrbi za uradno pisno obveščanje in za najraznovrstnejšo, posebno tudi tehnično dokumentacijo; pisec privatnih pisem in dnevnikov (v večini primerov).  Zborni jezik je torej na Slovenskem predevsem in najprej pisani jezik. Slušna (akustična) oblika zbornega jezika je zaradi tega večinoma branje, recitiranje, deklamiranje; v gledališču - manj pa tudi na filmu in televiziji - je akustični zborni jezik lahko tudi obnavljanje na pamet prvotno že pisno oblikovanega besedila. Zborni jezik se zlasti veliko bere na radiu, tudi na televiziji, pogosto ga berejo učitelji vseh stopenj, zlasti višjih, duhovniki, politiki, gospodarstveniki ipd.

    Manj se slovenski zborni jezik govori ne po pripravljeni pisni predlogi, ampak brez nje. Govorijo ga posebno v šolah učitelji in učenci vseh stopenj pred formalnim zborom, tj. pred razredom ali drugačnim avditorijem. Tako tudi predavatelji pred izobrazbenim, političnim, športnim ali drugačnim interesnim zborom. Naslovnik je praviloma množičen, neposredno prisoten pred govornikom kot poslušalec - ali pa je eden izmed poslušalcev radia (ali kakera drugega sredstva za prenos akustične besede) in gledalcev ali poslušalcev televizije.

    Zborna oblika knjižnega jezika se uporablja skratka zmeraj takrat, ko je pred govorečim nekak javen (oficialen) zbor poslušalcev, zlasti še, če je ta zbor izobrazbeno, narečno, ali tudi socialno neenak.

    Slovenskega zbornega jezika se človek normalno skoraj nikoli ne nauči kot maternega jezika, ampak si ga v veliki meri pridobi z zavestnim prisvajanjem        (pouk slovenskega knjižnega jezika v šolah raznih vrst in stopenj, tudi v vrtcih), v precejšnji meri pa si to in ono iz zbornega jezika prisvoji na podlagi pasivne ali aktivne udeleženosti v zbornem občevanju (zadnje npr. pri branju zbornih besedil ali pri poslušanju). - Zborni jezik je poleg tega tudi fnkcijsko močno razčlenjen, gotovo bolj kot zemljepisno narečje. - Značilnosti  zborne zvrsti jezika so relativno natančno raziskane in predpisane v slovnici, slovarju, stilistiki, pravopisu, pravorečju.

(откъсът е от: J. Toporišič. Slovenska slovnica. Maribor, 1991, стр. 11-12.)

Source: Елена Любенова. Помагало по сравнителна граматика на славянските езици. Пловдив, 2001.