Ударение – Přizwuk в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Ударените срички в горнолужишкия език се произнасят с по-голям интензитет, малко по-дълго и с по-висок тон в сравнение със сричките извън ударение. В говоримата реч често е налице редукция на някои неударени вокали. Ударението е постоянно - почти винаги пада на първата сричка, напр.: Budyšin, rozrjadowanje. В превъзходна степен ударението може да пада и върху първата коренна сричка, напр.: najlěpši, nanajwutrobnišo. При съчетанията на едносричен предлог с едно- или двусрично съществително или местоимение ударението пада обикновено върху предлога, напр.: 'do města, 'wo nas, 'ke mni. В случай че трябва да се подчертае дадено съществително или местоимение, ударението пада върху него, напр.: do 'Łazka, a nic do 'Sernjan. Също така, когато между предлога и съществителното има някакво определение, ударението пада върху това определение, напр.: do 'našeho města.

 

Акцентни правила – Prawidła akcentowanja:

1.      Двусричните и трисричните думи имат ударение на първата сричка:

´Dobry ´wječor; ´Rjana ´Łužica, ´sprawna, ´přećelna.

2.      В разговорната реч в четирисричните и многосричните думи освен основното ударение се появява и допълнително ударение, на предпоследната сричка:

´dźiwa,dźelnik; ΄dźěła,ćerski; ΄prodrustwow,nica.

В композитите допълнителното ударение се появява на първата сричка на втория компонент:

΄knihi,wjazar; ΄pjeći,lětka; ΄zapado,słowjanski.

Допълнително ударение имат и суперлативните форми на naj-:

´najrjeńši   или  naj ´rjeńši ; ΄najspěšniši или naj´ spěšniši.

3.      Едносричните предлози имат ударение, ако стоят пред едносрична или двусрична дума:

΄do wsy, ΄na wsy, ´ke mši, ΄wote mšě, ΄dźeń ΄wote dnja, ΄za was, ΄wo nas, ΄ke mni, ΄wo mni, ΄ze mnu, ΄při mni, ΄za nju, ΄wo nim, ΄na dworje, ΄na hasy, ΄při durjach.

Ако между предлога и думата стои друга дума, то акцентът се пренася върху нея:

do ΄noweho ΄města, ze ΄starej ΄žonu, do ΄wulkeje ΄wsy, na ΄štwórtym ΄městnje.

В комбинацията едносричен предлог - многосрична дума ударението пада на последната; неударените предлози се наричат проклитики и те образуват със следващата дума едно акцентно цяло:

wo ΄Domowinje, na ΄wustajeńcy, do ΄Ratarjec.

4.      Следваща голяма група неакцентувани елементи са енклитиките. Между тях има такива, които никога не се акцентуват:

-          някои местоимения: so, sej, će, ći, je;

-          някои едносрични съюзи: a, pak, hdyž, hdy;

-          някои едносрични частици: -li, nó, drje, dźě(n), traš, da, ha;

-          някои форми на спомагателния глагол być: sym, sy, je.

Има и такива енклитики, които могат да имат ударение, а могат и да нямат:

-          някои местоимения: ja, ty, mi, mje, my, wy, was, nas.

5.      Чуждите думи обикновено запазват ударението си от езика, от който са заети:

teo΄rija, ar΄meja, fa΄brika, repu΄blika, dy΄namika, litera΄tura, patrio΄tizm, stu΄dent, kon΄went, aw΄gust, sep΄tember, ok΄tober, demo΄krat, dog΄matikar, fa΄šist, sub΄jekt, ob΄jekt. Някои чуждици  са  адаптирани към горнолужишките норми, напр.: ΄fabrika, ΄republika.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.