За да те забравя бързо, първо ще трябва да направя списък с всичките
неща, които не харесвам в теб и после ще започна да ги зачертавам едно по едно,
защото ще съм ги забравила.
За да ме забравиш, ти ще трябва да направиш същото. Направи дълъг списък
с нещата, които не харесваш в мен и после почвай смело да зачертаваш това,
което няма да ти липсва вече.
За да те забравя, ще ми трябва и втори списък с нещата, които харесвам в
теб.
За да ме забравиш бързо, ти също трябва да направиш втори списък с
всички онези малки глупави неща, които харесваш в мен.
За да те забравя бързо, ще ми трябва всичкото космическо време на света,
защото това е моята представа за бързо забравяне. Ще трябва слънцето да свети
не само четири милиарда години, а още толкова. Ще трябва земята да направи още
безброй много завъртания около слънцето. Ще трябва луната да се примири да
танцува гола и самотна около земята, но никога да не бъде в нейната прегръдка.
Ще трябва да минат още милиони пролети, лета, есени и снежни зими. Тогава ще те
забравя.
За да ме забравиш и ти бързо, представи си, че аз съм най-далечната
необитаема планета, на която няма живот и която е опасна за живота, който ти
носиш. Защото на нея е горещо, твърде горещо за твоята северна кръв. Защото аз
съм близо до слънцето и отразявам енергията му, умножена стотици пъти. Можеш ли
да понесеш толкова горещина и светлина?
За да те забравя бързо, ще трябва да се концентрирам на първия списък.
Но ще ми стигнат ли думите, всичките думи на света да опиша какво точно не
харесвам в теб и защо се налага да те забравям?
За да ме забравиш бързо, моля, не прави втори списък, защото той ще
скъси разстоянието между нас. Не си представяй защо беше луд по мен. Не търси
думи за това. Това ще увеличи болката и страданието. А за страданието няма
нужда от думи, то е в очите ми. Погледни в
очите ми, виж своето страдание в
моите очи и се концентрирай на първия списък, какво не харесваш в мен. И защо се налага да ме забравиш. Направи го
дълъг този списък, умножи всеки мой недостатък по две. Така ще ти е по-лесно да
ме забравиш и да не мислиш за мен.
За да ме забравиш, не ме търси и не ме следвай. Така няма да ме
забравиш, така ще ме помниш, така ще ме обичаш. За да ме забравиш, заключи
тялото си далеч от мен, заключи също и сърцето си, душата си, изхвърли мислите
си за мен и ги замести с нещо празно и глупаво.
За да ти помогна да ме забравиш, аз ще бъда ужасна, отвратителна,
жестока. Ще се преструвам, че не съществуваш. Ти направи същото. Нека се
преструваме, че гравитацията не ни привлича така ужасно силно един към друг.
Защото ако успеем да се забравим, ще страдаме по-малко, отколкото да живеем със
съзнанието, че не можем да бъдем заедно. Нека бъдем смели и да се забравим.
За да ме забравиш, не мисли за мен. Мисли за ограниченията и затворите,
в които си и които ти пречат да ме потърсиш. Послушай онези, които казват, че
аз не съм за теб. Послушай съмненията си. Пази на сигурно място ключовете от
своите затвори. Така никога няма да си
свободен, за да ме видиш.
За да те забравя, аз ще мисля за клетките, в които съм. Ще се заключа с
девет катинара и ще ги хвърля през прозореца на своята кула, за да ги отнесе
реката. Така наистина няма да има надежда да те видя.
За да ме забравиш, не слушай онези, които казват, че противоположностите
се привличат. Това е ужасна грешка. Аз съм грешка, която не трябва да се
повтаря. Бъди силен и не се поддавай на изкушението да ме видиш, за да не
страдаш още повече.
За да те забравя, ще мисля колко ужасно жесток и студен можеш да бъдеш.
Ще си повтарям ден и нощ, че аз наистина не съм твоят първи избор, нито вторият
даже. Аз съм грешка, стечение на обстоятелствата, жестока ирония на
гравитацията, която си отмъщава за нещо свое лично и далечно. Ще мисля, че ти
всъщност се страхуваш, защото си свикнал да живееш в своите затвори и ограничения.
А аз съм горда и свободна птица.
За да те забравя, ще трябва да приема твоите факти, че статуквото е
такова и то не може да се промени. Това ще ме направи пасивна.
За да ме забравиш, мисли за мен, като за нещо опасно, далечно, чуждо,
нещо, което е дошло да разруши твоя тих свят, да промени теб самия и да те
открадне от теб самия. Ти искаш ли аз да те открадна? Пази се от мен.
За да те забравя, аз ще се опитам да не мисля повече за първата ни среща
и за това как полетях, когато моите очи срещнаха твоите. За това как всеки път
доброволно се приближавах към своята гилотина. Защото аз знаех, че всичко ще свърши така.
Ти също забрави, че ме срещна, забрави, че хор от небесни ангели пееше в
душата ти всеки път, когато ме видеше. Но можеш ли да се преструваш пред себе
си, че не помниш първата ни среща? Достатъчно силен ли си да се преструваш, че
беше безразличен към мен?
Но защо даже и заключени в отделни далечни кули, ние сме по-близо от
всякога? По-близо даже от разстоянието на копнежа. Защото ние сме мечтата един
за друг.
В името на болката на твоята душа
и болката на моето сърце, заради всичкото страдание и изплакани сълзи, Той, милостивият
наш създател, ти заповядва да ме помниш.
Помни ме такава, каквато съм за теб – далечна, недостижима, недокосната и не
целуната, страдаща по теб. И аз ще те помня такъв, какъвто си, страдащ по мен.
Копнеещ по мен. Отключи сърцето си и слушай нашия създател. Не се преструвай,
че не разбираш какво Той ти говори. Той иска ние да спрем да се нараняваме с
мълчанието си. Той иска ти да ме обичаш. Не се преструвай, че това не се случва
с теб. Не бъди сляп. Не се съпротивлявай на гравитацията. Разруши затворите си.
Търси ме. Обичай ме.
Той не иска аз да те забравя.
No comments:
Post a Comment