(Откъс
5 от
"Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)
*
* *
Когато хората заключат душите си, те дават власт и
сила на тъмните енергии. Чрез нас, душите, те имат връзка с Великата Енергия –
непресъхващия извор на вечен живот за нас, душите, и за хората. От нея те
черпят светлина и за най-тъмните си дни, любов, милосърдие, състрадание,
доброта. Те могат да получат от всичко това в големи количества. Но са длъжни
да го раздават и на другите хора, защото иначе това богатство започва да
намалява. То има това свойство. Особеното на това богатство е, че трябва да
бъде споделено. Хората обаче невинаги имат нужда от такова богатство. То обаче
може да поддържа тях и нас живи цял един човешки живот, а нас и в следващата форма. Стига да не ни заключват.
Да не заключват душите си.
Хората все още не са се научили да управляват
материята и да я владеят, и да не
и се покланят. В повечето случаи – тя ги владее. Материята отключва низките
енергии като страх, омраза, алчност, мързел, егоизъм, завист. И подтиска висшите,
светлите енергии, които идват от Великата Енергия. Ние, душите,
изпитваме един особен респект пред разума, защото той е творец. Но много често творец на
материята. Всъщност, зависи как го управляваш. Разумът е свързващото звено
между тялото и душата. Но ние, душите,
сме по-богати, защото ни служи и сърцето. Когато разумът се използва от човека
за добри цели, той излъчва светла енергия. И тогава служи на науката и на
човешкия прогрес. Помага да се развива материята и да се обогатяват формите.
Често обаче разумът може да провокира и низки енергии. За съжаление, не всички
енергии в науката например са светли. Високомерието, егоизмът, завистта – са
низки енергии, които добре си живеят в сферата на науката. Случва се и някой да
ги прогони за известно време, но не много често. Хората са усвоили лошия навик
да почитат и боготворят формата, материята. Заради нея те даже са в състоние да
убият друг човек.
Това, което хората наричат емоции, чувства, всъщност
са късчета енергии, с които Великата Енергия ги поддържа живи през земния им
живот. Чрез тях те усещат живота и реагират на него.
Source: Елена Любенова. Приказки за
едно пътуване към себе си. София. 2010.
No comments:
Post a Comment