"Приказки за едно пътуване към себе си" 33

(Откъс 33 от "Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)

 *                *                 *

Малкото тяло тръпнеше в очакване за срещата със света отвъд утробата на Ема. В тази неудобна поза, която беше заело, то продължаваше да упражнява основните движения, които щяха да му бъдат нужни като начало, за да прегърне Ема, гласът, който го беше съпровождал през всичките тези девет месеца и който за него се беше превърнал в най-красивата музика. Малката душа вече беше се заела с основните си задължения и отправяше постоянни внушения към тялото си, за да му вдъхне сила и увереност, че всичко тепърва започваше за него отвъд утробата. Дали тя вярваше във всичко това? Това нямаше значение, защото естеството и беше да служи на тялото си, независимо от това какво на нея и харесва, и какво не.

Времето за срещата беше дошло. Това вече го усещаше и Ема с инстинкта си на новата си роля на майка, с която в щедростта и милостта си я беше дарила Великата Енергия.

Това беше най-големият дар, който можеше да получи една жена. И Ема оценяваше, че е благословена.

 *                *                 *

За Ема приключи един етап от едно дълго пътуване, в което тя трябваше да открие коя е, какво иска от живота и колко е готова да жертва от удобството си, за да го измоли от Великата Енергия  и да го постигне с нейната помощ и благословия. Тя получи своята малка душа, която щеше да бъде нeйната и на Любимия радост и светлина в живота им. Която щеше да отразява всичко добро, чисто и положително, заложено в хората от Великата Енергия.

Пътуването към себе си може да се случи по различни начини. Някои хора и души избират да избягат от нещата в живота, за да не им напомнят за извора на тяхното страдание, болка и неуспех. Други, по смели, избират да се изправят лице в лице с проблема и,  въоръжени с много измолена от Великата Енергия сила на духа и вяра, да предприемат едно рисковано пътешествие да открият себе си, своята индивидуалност, своя проблем, своята душа и тяло. И да се борят за себе си, каквото и да им струва това, да се борят да си възвърнат самоуважението и загубеното някъде по пътя достойнство. Защото никой друг няма да го направи това вместо тях. Никой друг не е по-загрижен от тях самите да има хармония и мир между потребностите на тялото и душата – нещо, което изначално е заложено от Великата Енергия във всяко  парченце жива енергия.

Физическото преместване в пространството, като средство да избягаш от нещата в живота, е илюзия. Защото от себе си не можеш да избягаш. Въобще, хората много лесно се поддават на илюзиите. Илюзиите ги покоряват, владеят ги известно време и ги отпускат от хватката си. Тогава хората  страдат, че няма за какво да се закачат и се реят свободни в пространството. Докато не дойде следващата илюзия, под формата на идея. И така всичко се повтаря отново.

Пътуването към себе си е свързано и с промяната. Да допуснеш промяната в себе си, да си позволиш да се променяш и развиваш, е свързано и с усещането, че си жив.  И за хората, и за нас, душите, промяната е жизнено важен фактор за развитие и усъвършенстване. Само авторитарните по тип хора не се съобразяват с промяната и даже бягат от нея, страхуват се, защото това може да подкопае устоите на глинения им пиедестал, който обикновено се подкрепя от слаби хора и слаби души, неоткрили все още себе си и поради тази причина податливи на внушение и манипулация. Но всичко се променя, когато те се преоткрият, открият важните и стойностните неща в живота си, извечните ценности, които винаги са свързани със светлите, леките енергии, които позволяват да развиваш в себе си любов, доброта и милосърдие към себе си и към другите хора и души. Тогава всичко се променя. Няма сила, която може да спре такива хора, защото те са леки и като перце  летят на крилете на  силата и свободата.

 И макар че понякога пътят към себе си  минава и през ада, хората не трябва да спират да вярват, че Великата Енергия е винаги наблизо, готова да се притече на помощ и никога не оставя никого само и в постоянни колебания и съмнения. Но тя иска да види решителност и себеотреченост за промяна, за да изпрати всички свои невидими помощници да подкрепят този човек в нелекия му път. И макар понякога да изглежда, че тя е изоставила хората, то е само привидно, защото в този момент тя преценява тяхното желание и готовност  – доколко те са готови да дадат и жертват нещо от себе си, за да получат, каквото искат. Повярва ли тя обаче веднъж в някого и ние, душите, бивахме спокойни, че цялото невидимо небесно войнство щеше да го подкрепя оттук нататък по пътя му.

 Спокойна съм за Ема. Каквото и пътуване да предприеме  занапред, за да открие и изследва в себе си нещо важно и неоткрито досега, сигурна съм, че ще се справи, защото вече знае как да задейства божественото  и светлото вътре в себе си.  Намерила е пътя към източника на неизчерпаемата божествена енергия, която Великата Енергия в добрите си намерения е заложила във всяко човешко същество. Във всеки човек има късчета божествена енергия, които трябва само да бъдат открити, и тогава човек може да свети със своя светлина, може да постигне всичко, което иска, може да покори света. Няма нищо невъзможно за такива хора, защото те светят  със собствена, освободена светлина, а не с чужда, отразена.

Тогава ние, техните  души, ще носим такъв човек на крилете си и ще му се покоряваме като на малко подобие на Великата Енергия. Каквото в действителност са хората.

 Да, понякога и на мен ми е трудно да съм жива. Но пък надделява любопитството, че там, някъде напред, ме чака едно по-добро тяло. За което аз ще бъда по-добрата душа.

Всъщност, аз съм и Ема. Но не само. 

Source: Елена Любенова. Приказки за едно пътуване към себе си. София. 2010.