(Откъс 25 от "Приказки за едно
пътуване към себе си", in Bulgarian)
* * *
Манифест на душите
В деня преди раждането на
Великата Енергия ние, душите, се събрахме да отчетем крайния резултат от нашата
акция за спасяване на хората, преминала под девиза: “Да спасим
поне един човек, като му помогнем да намери пътя към себе си!” Със задоволство отбелязахме, че акцията ни се
беше увенчала с успех. Преди да изпълним ритуалния танц, предназначен само за
тържествени случаи и церемонии, ние решихме да превърнем тази акция в традиция,
която да се случва не само преди Коледа, но по всяко време на годината и във
всяка точка на земята, където имаше хора. Грешката ни досега беше, че бяхме
повече пасивни за съдбата на тялото, в което се намирахме. Всички души сме
чували изрази от типа на: “Той продаде душата си”, “Той е заключил душата си”,
“Душата му е мъртва”, “Не се грижи добре за душата си”, “Той спаси душата си” и
други подобни. Голяма част от тези изрази доказват само, че на душите се пада
една много пасивна роля, те като че ли са жертвата в това съвместно
пътешествие. И май те никога не носят отговорност за липсата си на дейност, те
винаги са прави, защото са от друг свят и друга материя. Хората понякога са
излишно критични към себе си. Нещо, което ние умеем добре да прикриваме с
измислици от рода на колко ограничени са на практика правомощията ни. Тази наша
акция преобърна представите ни за нашето съвместно пътуване – хора и души,
осъдени да живеят в едно тяло.
Трябваше да признаем, че там, където се
намесихме, резултатът беше впечатляващ: животът на човека се развиваше в
по-добра посока, след което неговото земно щастие ни даваше ентусиазъм за летеж, какъвто никога не сме
получавали от едно нещастно човешко създание. Затова всички твърдо решихме да
приемем устен манифест, който да положи основата на нашите взаимоотношения
“хора – души” от нов тип.
Манифестът се
състоеше от няколко точки:
Задължения на
душата:
1.
Всяка душа е задължава да съдейства
всячески да усилва вътрешния глас и шепота на Великата Енергия в тялото, в
което се намира. Вътрешният глас винаги трябва да е само и единствено за любов,
доброта и милосърдие, т.е. да идва от чистата енергия.
2.
Винаги, при всякакви обстоятелства трябва да се
притичваме на помощ на нашите тела, защото едно щастливо човешко тяло прави нас
самите безумно щастливи, а това означава, че само така можем да постигнем
хармония, събрана в едно цяло.
Задължение на човека:
1.
Абсолютно длъжен е да не заключва своята душа и да слуша
вътрешния си глас, той никога няма да го излъже, за нищо и при никакви
обстоятелства. Защото вътрешният глас това е връзката с Великата Енергия –
създателката и на хора, и на души.
Сега вече можехме да изпълним и
нашия ритуален танц. По символичност и значение той се явява нещо като
бутилката с шампанското при хората. В най-тържествени моменти хората отварят
бутилки с шампанско, което символично означава победен изход от някаква
ситуация. Нашата “бутилка с шампанско” беше един танц в, който ние, душите се
хващаме за безплътните си ръце и политаме на воля. Така, хванати всички заедно
за ръце, се издигаме все по-високо и по-високо към слънцето, което единствено
по сила и блясък може да се мери със светлината, която се излъчва от Великата
Енергия. Когато се уморим достатъчно, но без да се задъхваме, се връщаме
обратно. Но винаги сме нащрек да се притечем на помощ на хората, не само поради
приетия наскоро манифест, който ни задължава вече да го правим.
Какво да се прави промените и в
нашия безплътен свят на душите са
неизбежни и е глупаво да се противим на някакъв си манифест. Къде по-лесно е до
го следваме. Правилата са за това, за да бъдат спазвани, защото правят живота
ни по-лесен и предсказуем.
Source: Елена Любенова. Приказки за
едно пътуване към себе си. София. 2010.
No comments:
Post a Comment