(Откъс
6 от
"Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)
*
* *
Ема не харесваше и не приемаше физическия си образ – тялото. Хората са странни същества.
Дават им тяло, душа, която вдъхва живот на тялото. Дават им възможност да са
живи. А почти целият им живот минава в стремеж да мразят тялото си, душата си и
себе си като цяло. Даже има хора, които се занимават специално с това.
Прекрояват, режат, шият човешкото тяло. То може би става красиво и естетически
по-приемливо по земните закони. Но хората не знаят, че за душата тялото винаги
е красиво, защото е живо. Не помня обаче случай някой да е поискал спешно да
промени душата си. Ако види, че върши лоши неща, да се опита да я прекрои. И
няма как, защото лошите неща идват от хората. Те просто виждат с очи, отворени
само за земните форми.
Няма лоши души. Даже и душите на престъпниците са добри.
Но недобре поддържани души. Притежателите им просто са забравили за тях и за
вътрешния си глас, връзката между двете. И когато материята ръководи човека, то
той започва да се лакоми по формата. Тогава лесно посяга на чуждото, лесно
отнема чуждото. Лесно отнема даже и чуждия живот. Понякога душите на такива
хора се събуждат впоследствие. Но невинаги. Макар че Великата Енергия е
милостива и често дава втори шанс, за да поправят грешката си. Някои се
поправят, а други - просто не могат да
се откъснат от материята, от формата. Душата им твърде дълго е стояла заключена
и обикновено няма достатъчно сили, за да промени живота на този човек. А и няма
право. Защото решението трябва да е общо – на душата и тялото. Хармонията между
двете е от изключително значение.
Ема също постоянно
изтезаваше тялото си, за да го промени до приемливо и подходящо според нормата
състояние. Но така и не успя. Тази борба изморяваше и двете ни. Затова тя се обърна към нещо, което можеше да мине през
времето, без да се промени в отрицателна посока.
Source: Елена Любенова. Приказки за
едно пътуване към себе си. София. 2010.
No comments:
Post a Comment