"Приказки за едно пътуване към себе си" 22

(Откъс 22 от "Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)

*                *                 *

Коледа приближаваше с бързи стъпки. Наближаваше  и нашият рожден ден, защото с честването на символичното раждане на Великата Енергия символично се раждахме и ние, душите, защото сме късчета от нейната живототворяща енергия. Оставаха две седмици до човешката Коледа и ние дадохме думата на третата работна група да разкаже за своя случай. За наша най-голяма изненада обаче в оставащите две истории се намеси и самата Велика Енергия. Понеже тук ставаше въпрос за това да се даде нагледен пример на хората и на душите, че всичко е възможно, когато се върви по пътя на Великата Енергия, то тя се намеси след настойчива молба от страна на работните групи. Душите се оказаха в нещо като затруднено положение, защото при всичкото си добро желание да помогнат, не можаха да измислят по какъв начин да подтикнат хората да намерят решение за своя живот и да се справят с трудните обстоятелства, в които бяха попаднали. Ситуациите им изглеждаха неразрешими, поне за нас. И тогава тези  работни групи се обърнаха директно за помощ към Великата Енергия, като се молиха горещо и искрено за помощ. Отговор нямаше, но по това как се развиха нещата в тези истории, трябва да сме повече от сигурни, че молбите ни са били чути. Защото всичко, което се случва около нас, се случва по волята на Великата Енергия и не всички процеси и събития можеха да бъдат регистрирани със зрението и слуха ни, достъпни само за видимите неща. Тези хора трябваше да се смятат за благословени, защото самата Велика Енергия се беше намесила този път, а не беше оставила случаите за нас, душите, нейните помощници, които с лекота се спрявахме в нетолкова заплетените ситуации.

Първото чудо, което се случи по волята на Великата Енергия, се отнася за историята на Ана и Иван. Те живееха в малкото странджанско селце Българи, забравено от хората и държавата, но не и от Великата Енергия, защото тя никога и никого не забравя. Всяка жива твар е обект на нейната постоянна грижа. Ана от страна на майка си беше рускиня. Някога баща и е работил в Русия и там се е запознал с майка и.  В нея бяха живи разказите на майка и за тази огромна славянска страна, в която тя все още не е ходила, поради липса на средства. Младите българи в последните двадесет години вече израстват без усещането за някаква приобщеност към нещо по-голямо, каквото е  например славянското семейство. Но в Русия славянската идея е все още много жива и Русия гледа на себе си като на обединител на всички славяни. В България, за съжаление, през тези бурни години на прехода се загуби красивата идея за връзка с останалите родствени по език и етнос народи, каквито са всички останали славянски народи. Това е част от бездуховността и бунта на душите на българите. Душите им масово отказват да живеят само по законите на материалното, което убива всяка връзка с родното, с корените – близки и далечни. В Русия обаче романтичната идея за общото задружно славянско минало не е загубила блясъка си и е обединителна идея за руския народ.

В странджанския край не се намира много работа, даже и за малкото останали хора там. Ана работи като клисарка в местната малка църква. Продава свещи, грижи се за чистотата в църквата и помага на свещеника по време на службите. Първа душеприказчица е на посетителите на църквата. Хората обичат да си говорят с нея за нещата от живота. В този край няма много млади хора, та в църквата идват предимно много възрастни хора и любопитни туристи. И Ана е нещо като координатар на събитията тук. Но това трябва да се разбира само в положителния си смисъл, а не като отговорник по злословенето и клюките. Времето, когато в църквата няма хора, Ана прекарва в разговори с иконите. Познава историята на всяка икона, знае как е попаднала в църквата, кой я е дарил и кой е майсторът, изрисувал светите образи. Ана е вече на тридесет и четири години и все още няма деца, като са женени от десет години с мъжа и. Те са Аврам и Сара от това странджанско село, както се шегуват двамата с мъжа и. Обиколили са всички гледачки и билкарки не само в района, всички лекари, изслушали са всички молитви за рожба, няма икона в околността, на която тя да не е споделила горащата си молба, но резултат няма. Според лекарите те нямат проблем и се водят с неизяснен стерилитет. А нямат пари да започнат ин витро процедура. Мъжът и от две години работи в съседна Гърция в строителството, остава му още една година. Отишъл е там, за да събере пари поне за две, три ин витро процедури. Ана  кара някак си с малката заплата от клисарската си работа.

Първата година, откакто мъжът и  замина в Гърция, Ана сънува чуден сън, който се повтаряше вече няколко нощи. Сънят се състои в това, че за миг и се явява една млада жена, облечена в златисто, ние душите знаем, че това е самата Велика Енергия, която само в някои много редки и специални случаи се явява на хората. Обикновено това става, когато хората страдат от дълго време и нещо много силно мъчи и тях, и душите им. Обикновено тогава Тя се смилява и се явява, за да им вдъхне надежда и подкрепа. Тези хора трябва да се смятат за благословени. Първите две нощи жената от съня и не проговоря, а само я погалва по челото и изчезва. На третата нощ обаче се обръща към нея по име и и казва, че тя ще се сдобие с рожба, но трябва да изтанцува три танца на жар на пролетния празник. Усмихва и се и изчезва.

Ана разказва съня си на всички, които идват в църквата и всички заедно гадаят какво може да означава това. Докато една вечер по телевизията не вижда реклама за един хотел, в който се предлага и тази атракция за туристите – танцуване на жар. Тя разбира веднага посланието на жената от съня и, че става въпрос за нестинарството. Това е жертвата, курбанът, който Ана трябва да даде пред Великата Енергия. Най-добрият курбан е не да отнемеш друг живот, живота на животно например, а е себеотдаването – професонално, родово. Себеотдаване в името на нещо добро и красиво за другите. Ана бързо се свърза  с този хотел и оттам и дали адреса на вече възрастна жена, която цял живот с това се е занимавала. Тя, като разбира за какво става въпрос, се смилява да я обучи.

Великата Енергия никога не оставя хората само в страдание. Но винаги ги изпитва до края, за да види колко голямо е тяхното желание и колко голяма е жертвата, която са готови да дадат. Изпитанието винаги е съизмеримо на силите на хората, никога не им се дава по-голямо изпитание, отколкото могат да понесат. И когато хората са вече отчаяни, че тя ги е оставила и е забравила за тях, тя се явава и решава проблема им. Звучи просто и лесно като вълшебство, нали? Но на практика това си е вълшебство, от най-висока класа. Помощта и понякога може да дойде под формата на знак, символ, който трябва да  подскаже на хората какво да предприемат. Помощта  може да е и под формата на протегната ръка или като внушение за усилване на вътрешния глас от душата на човека. Но помощ винаги има. Тя никога и никого не оставя само в страдание и мъка. Радостта винаги е спотаена наблизо и чака знак, за да се появи тържествуващо пред отчаяните погледи на хората.  Великата Енергия като добър мениджър се грижи перфектно за това равновесие в живота на хората и на душите.

Нестинарството е един от най-древните езически обичаи на Балканите. Оцеляло е през хилядолетията, като не се е поддало както на християнските гонения, така и на гоненията на комунистическия режим в България. Историята на нестинарството може да се проследи чак до траките –древно население на България, което почитало слънцето за върховно божество и вярвало в безсмъртието така, както ние вярваме във Великата Енергия.

Нестинарството е странен начин на общуване и себедоказване. Това е танц, при който танцуващият изпада в религиозен транс, което му помага да не усеща парещата болка от жарта. В такова състояние човек е най-близо до чистото свое Аз, тогава е най-близо в общуването си с Великата Енергия, защото посланието му е най-искрено и идва от сърцето, родено и изтръгнато не насила, а доброволно. Физическата болка, която се изпитва по време на този танц, е доброволна саможертва, курбан пред Великата Енергия, с което се цели да се измоли нещо мило и свидно на сърцето. В този  горещ танц тялото и душата трябва да бъдат едно цяло, което да следва единен ритъм и пулс. Преди това обаче танцуващият трябва да се пречисти духовно или да се покае, ако макар и временно се е поддал на низките енергии. По време на танца се достига до пълно единение с Великата Енергия, внушението от което е подсилвано от монотонния тътен на тъпана и почти космическите звуци на гайдата.  А кръгът от жар, върху  който танцуват, се асоциира с движението на слънцето. Действията на нестинарите целят да активират по магически начин слънчевия ход. Огънят като еквивалент на небесния огън се пали, за да се предпази слънцето от зли духове и да се увеличи силата му.

По време на танца танцуващият бивал докоснат и обладан от Великата Енергия и много често в този момент се отваряло в него някакво виждане и знание за минали, настоящи и бъдещи събития. Изпълнението започва по залез слънце, когато главният нестинар, мъж, който носи бяла риза и червен пояс през кръста, разпръсква въглените в кръг. Уличното осветление изгасва и зрителите тихо се приближават. Нестинарите танцуват около кръга с икони в ръце, като внезапно навлизат в жарта. Понякога краката им едва докосват земята, друг път натискат въглените с твърди кръгови движения, докато ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите им притворени.

Ана наблюдава цялото това тайнство и на живо, и на видео запис, за да добие представа какво точно я очаква. Самата тя не изпитваше нито страх, нито въодушевление. Беше спокойна и притихнала, все едно, извършвайки танца, тя щеше да помогне на неин близък да се подобри здравето му. Така го възприемаше, чисто практически. Не знаеше дали да вярва, или не, че след това начинание ще роди дете. Знаеше само, че беше избрана лично от жената в златиста премяна да танцува този танц и приемаше задачата си напълно отговорно и съзнателно. Даже не смееше да се надява, че това щеше да доведе до появата на нейната рожба. Беше готова да опита всичко, толкова голямо беше желанието и да стане майка. Смяташе това за малка жертва. Но беше притихнала, за да не бъде разочарованието и след това по-голямо, отколкото можеше да понесе.

С много търпение, мъка и постоянство тя се научи на този опасен танц на игра с отвъдното.  Много надежда и страст вложи в това начинание. Душата и я подкрепяше безрезервно, като и вдъхваше  кураж и смелост, за да не се откаже в тази нелесна задача.

Когато измина втория и танц, мъжът и се върна от гурбет, за да бъде до нея в нейната саможертва. Три години подред танцува на празника през месец май. На третата година, след третия танц, тя разбра, че е бременна. Роди момиче, което кръстиха на жената със златистата премяна от съня и – Злата.

Тази история почти ни просълзи. Колко голяма трябва да е била вярата на Ана. Вярата и е довела до появата на небесната помощ, която е активирана от Великата Енергия, давайки и по този начин много сили и летеж на душата. Ана и душата и действаха заедно в екип, изпълнени с много надежда, вяра, които са отключили и по-висши енергийни процеси от космическа величина. Истории като тази ни изпълват с неизразима гордост за нашата създателка Великата Енергия която е не само милостива и сътрадателна, но която винаги се грижи за своите разпилени по целия свят късчета енергия. От нас, душите, и от хората се иска само да не прекъсваме хармоничната връзка помежду си и да и се отплащаме с любов, доброта и милосърдие. Това засилва нейната активност, това дава летеж и на нас, душите, това, в крайна сметка, е в интерес и на разбирателството между хората и душите.

В магическия свят на Великата Енергия всичко е възможно. Само трябва да подхождаш искрено  и внимателно, опирайки се на положителните енергии за развитие. Низките енергии като омраза, страх, завист, водят единствено и само до разрушаване на божествената природа на човека и душите. От низките енергии душите намаляват способността си за летеж и почти се влачат след тялото повече по задължение, отколкото по собствено желание. Високите енергии  за любов, доброта, милосърдие, взаимопомощ са входният билет на хората към магическия свят на Веобщата Енергия. А и ние, душите, никога не подкрепяме хората, когато се отдадат на низките енергии. Просто така ни е устроила Великата Енергия, за да ни предпази от изкушения, имайки предвид слабата понякога воля и инертността на хората и душите.

Когато реши нещо Великата Енергия, няма по-голяма от нея сила, която да я спре. Тя е в състояние да променя външни обстоятелства, да преодолява времето и пространството, за да свърже хората, които имат нужда един от друг в дадена ситуация.

Source: Елена Любенова. Приказки за едно пътуване към себе си. София. 2010.