(Откъс
19 от "Приказки за едно
пътуване към себе си", in Bulgarian)
* * *
Предколедно
Общо събрание
на душите
На една от месечните
ни срещи се проведе Предколедно Общо събрание на душите. С една
единствена точка от дневния ред: да се
вземат спешни мерки за увеличаване на успеваемоста сред нас, душите. С една
едничка егоистична цел – да стоим по-малко дни в изолатора след смъртта на
тялото ни. За целта трябва всяка от нас да направи поне по една излишна добрина
до края на годината. Сформирахме четири работни групи и избрахме четири души
отговорници за тях. Трябваше да се проведе засилена кампания за спасяване на
хората, но не само на нашите тела, а поне на още едно чуждо тяло. На коледната
ни среща щеше да се търси отговорност от
ръководните души, и то с оглед на това колко хора е спасила всяка група. Дали
сме успели да помогнем и на други освен на собственото си тяло, което всъщност
ни е ежедневна грижа. Колкото повече
хора спасим, толкова дни ще ни се опростят за задължителния изолатор, който ни
предстои. Трябваше да се погрижим за бъдещето си. Нашата помощ към хората е по
посока на активно внушение и засилване на вътрешния им глас, който е живата и
непресъхваща връзка с Великата Енергия. Внушението към хората и вътрешният глас
трябва да им нашепват за любов между тях, доброта и милосърдие. Нашето внушение
трябваше да ги накара да се активират и да вършат добри дела, да намерят начин
да открият и спасят себе си, като така директно помагат и на нас, душите. На
Коледната ни среща всяка група щеше да разкаже за своята проведена акция – “Да
спасим поне един човек, като му помогнем да намери пътя към себе си!”
Задачите бяха
раздадени, групите сформирани, отговорните души на групите избрани – оставяше
само да изчакаме времето до човешката Коледа, някакви си не повече от два
месеца. Време достатъчно, за да може да се разреши нечия заплетена човешка
история, да се помогне на заключена душа да се освободи и да спаси своето тяло.
Всички бяхме много ентусиазирани, защото приемахме човешките празници и
символите, които ги съпровождаха, и празнувахме заради красивото и доброто в
този съвместен свят на хора и души, осъдени да живеят заедно в хармония. Ето
тази нарушена на места хармония трябваше да се опитаме да възстановим. Ако го
постигнехме поне за няколко човека, то значи имаше надежда и акцията ни можеше
да стане по-масова и с по-големи географски размери. За целта сега щяхме да
тестваме четириразлични по националности истории, за да преценим дали духът на
доброто и красивото, което някои хора олицетворяват с коледния дух, е валиден
по принцип и за останалите. Хвърлихме и жребий коя душа ще направи първа
презентация на своята успешно може би изпълнена задача. Обектите на нашите
грижи също бяха грижливо подбрани – все хора в нужда, изправени пред избор за
своя живот. Избор, който можеше да го промени или в посока към тях самите, или
в посока общоприета за обществото в момента. Нашата задача се състоеше в това
да ги тласнем в посока решението, което щяха да вземат, да не противоречи на
тяхната природа и желание, но да не е в ущърб и на нас, техните души.
Изборът за
време, по което да се проведе тази акция не е случаен. Защото на човешкия празник
Коледа празнуваме и ние, душите, раждането на Великата Енергия. Твърде условно
сме си избрали, разбира се, този конкретен ден, защото в действителност никой
от нас не знае точно кога се е зародила Великата Енергия. Защото тя е енергиен
поток без начало и без край. Вечна и непроменлива във вечността си енергия,
която ражда живота и за която няма прегради във времето и пространството. Защото и времето, и
пространството са и подвластни и се променят по нейна воля и желание. Затова на
този ден, условно и единодушно приет от хора и души за празник на раждането на
живота сме длъжни да правим добри дела, за да я караме да не губи вярата си в
нас. Затова и хора, и души по това време на годината – къде лицемерно, къде
случайно, къде по принуда, а някои – искрено и от сърце се стараем да докажем
своята преданост пред Великата Енергия. На нея не и трябва друго, освен да
разбере, че не губим вярата си в доброто, любовта и милосърдието между хората и
душите. Така, както хората се грижат за нас, като ни даряват с тези три велики
извора на енергия – любов, доброта и милосърдие, така и ние, душите, трябва да
се стараем да спасяваме нашите човешки тела, като им отвръщаме със същото –
доброта, любов и милосърдие. Само така постигаме абсолютна и пълна хармония
между тялото и душата, като едно цяло, една форма.
Оставаха два месеца за изпълнение на нашата
мисия.
Source: Елена Любенова. Приказки за
едно пътуване към себе си. София. 2010.
No comments:
Post a Comment