"Приказки за едно пътуване към себе си" 24

(Откъс 24 от "Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)

 

            *                *                 *

Малко преди човешката Коледа се случи нещо странно.  Имах една необикновена среща. Посети ме душата на бащата на Ема. Отдавна не го бях виждала, защото при последната ни среща той сподели, че се подготвя за нещо и за това няма да се виждаме известно време. Разбира се, не протестирах, защото не беше никакъв проблем да го извикам в случай на нужда. Обикновено се виждахме редовно и тогава нощем Ема сънуваше баща си – понякога тъжен, понякога радостен. Винаги на сутринта я обливаше вълна от нежност при спомена за баща и. Той беше нейна сродна душа и затова споменът за него топлеше сърцето и. Понякога баща и имаше молба към мен да и предам някакъв съвет, новина. И тогава аз се заемах със задачата да предам посланието под формата на внушение или знак. Ема беше отворена към света на тайните знаци, които ръководеха живота и обикновено се вслушваше в посланието, което те носеха така, както се вслушваше и във вътрешния си глас.

Този път срещата с бащата на Ема ме развълнува и мен особено силно. Той ми сподели, че е чакал достатъчно дълго от деня на смъртта на последното си тяло и вече е готов да се върне обратно като малка душа. Бяха изминали точно шестнадесет земни човешки години от този нещастен за семейството му ден. Беше преминал един болезнен и сравнително продължителен престой в изолатора на душите, където Великата Енергия се беше постарала да изтрие всичко вредно, неподходящо и неуместно в неговото поведение, мисли, чувста, емоции, навици. Всичко онова, което можеше да поведе новото тяло по грешен път и да се провалят заедно. Затова изолаторът не оставяше почти нищо от старото тяло, което можеше да провали перфектната енергийна система на Великата Енергия. По този начин тя се стараеше и за своята сигурност и безопасност.

Нямам думи да опиша вълнението, което ме обхвана след този разговор. За нас, душите, връщането в ново тяло е особено вълнуващо и отговорно пътуване, което ние предприемаме с готовност, поемайки риска да сме живи отново. Това е, съгласете се, понякога доста трудно начинание и преживяване.

Понеже никой от неговия последен земен род по това време не се занимаваше с това да си има своя малка душа, на него се падаше великата чест, да се върне в ново тяло, под формата на малка душа чрез Ема. Това за нас, душите, не беше никак странно и чудно, случваше се почти непрекъснато. И тогава връзката между детето, което се раждадаше, и неговата майка беше особено силна и духовна. Ема, разбира се, не знаеше за тези намерения на баща си. Но аз отдавна предчувствах за нещо подобно, но не смеех даже и да си помисля, че Великата Енергия ще окаже такава милост на Ема. Такива жени се смятаха за благословени.

Този месец Ема и Любимия се любиха отчаяно страстно. Този път това не беше просто скучен, работен секс по график, при който се целеше забременяването на Ема. Този път те събраха и вложиха цялата останала им любов, примесена с отчаяние, мъка и болка. Това повече приличаше на саможертва, в която двама души се самодоказват пред Великата Енергия. Доказват решителността си, любовта си и горещото си желание за малка душа. Този път те бяха особено нежни един към друг. Възпламеняваха се с целувките си, докосваха се с горещите си от страст пръсти и се удавяха в очите на другия. Това беше повече от любов. Това беше перфектното представление, точно такова, каквото беше нужно на Великата Енергия, за да има доказателство, че те наистина са решени да следват докрай и с готовност желанието си. Не можете да си представите каква реакция предизвика всичко това у мен и у душата на Любимия. Отдавна не бяхме летели с такава страст, погълнати единствено от емоцията и чувството в очите на другия. Беше един красив танц, божествен танц на сливане с космоса около нас.

Месец след това месечният цикъл на Ема закъсня с една седмица. Ема нарочно изчака закъснението да бъде по-дълго, защото вече се беше разочаровала достатъчно пъти и при други месечни закъснения. Още преди да направи теста аз вече знаех резултата. Бащата на Ема се наместваше все по-решително и уверено в своето ново тяло, което се развиваше с неочаквана бързина с всеки изминат ден. Тялото на Ема беше вече един малък модел на космическата работилница на Великата Енергия, където само от няколко клетки се сформираше, групираше и оформяше бъдещото тяло на бащата на Ема, нейната малка душа.

Така, точно един ден преди човешката Коледа, Ема разбра, че е бременна. Да, наистина чудесата ставаха по волята на  Великата Енергия. Хората обаче често си мислят, че тя е като тях и забравя обещанията и задълженията си. Но Великата Енергия никога не забравяше и винаги се отнасяше с внимание към молбите на хората и ги изпълняваше, особено онези, които целяха утвърждаване на доброто и любовта. Но хората трябваше да покажат и да докажат своята отдаденост на желанието си. За да разбере тя, че желанието им не е обикновен суетен каприз и че са готови да дадат всичко от себе си, за да го осъществят.

Source: Елена Любенова. Приказки за едно пътуване към себе си. София. 2010.